Ани Русева
Моят свят…

Моят свят е твърде малък —

между стаите с по четири стени.

Пред прозореца ми, винаги отворен

посрещам и изпращам изгреви…

 

На слънцето съм благодарна, на

разумът, преборил гладния стомах,

смирението да можеш да прощаваш,

силата на любовта признах.

 

Колко изгреви ще чакам още, колко

нощи няма да заспивам…

Щом надеждата последна си отива,

любовта остава вечно жива.

 

Затова си струва още да живея, да

обичам без причина.

Едно-едничко основание ако намеря,

струва си да го изживея.

Това е моята алтернатива.