Анна Багряна
Бродиране

На гергефа,

наследен от прабаба-езичница, чистото платно на

своето бъдеще опъвам.

Цветните конци са свещени знаци,

между пръстите минават

и усуквам ги внимателно:

жълто — слънце (винаги свети отгоре),

синьо — небе (което можеш във водата да видиш),

модро — море,

черно — нощ и земя разорана, червено — божури

и рози, зелено — листа и треви, които спасяват от

гладомор,

бяло — момина сълза или сняг (зависи от сезона),

сиво — мъгла,

а, може би, и камък на пътя (идваш насам — ще се

намериш, отиваш натам — всичко изгубваш)…

 

Всяка съдба е с различни видове краски, шевицата

на платното е плътна, ярка или строга — всичко

зависи от нашият избор.

Но главното,

казваше моята баба (внучке,

ти зашиваш гергефа за себе си),

главното е нишката

през игленото ухо да премине

и да не изскочи,

докато извезваш

своя живот.

(превод от украински: Димитър Христов)