Анна Багряна
Към дъщеричката ми

Щом заспиш, ще зашия на мечето рижата лапка, своя

чай ще допия, ще чета най-добри новини, но ако

няма въпроси, пак ще търся аз отговор кратък на

въпроса за мойта и твойта родина…

Колко тъжно, че всички приятели вече са шепа, а

враговете далече са и някак убоги, ненавистта

трансформирам в игрите със тебе и се уча от теб

да рисувам и вярвам във Бога.

И се моля. Мъничка. И запълвам на листа безкрая.

Ти поспи и сънувай мечтите си детски, невинни.

А мечето намига ми, сякаш то по-добре знае:

побеждава доброто. Нали, моя малка украинко.

18.02.15, Скопие

(превод от украински: Димитър Христов)