Александра Ивойлова
Поетът

Дошъл да види слънцето в небето,

света под слънчевия взор —

да го познае и сбере

във думи,

в слово,

във поезия;

да изкачи тъй бездната на върховете и

отвисоко да съзре как в бездната под

него, долу просветват върхове; в

любов да се опива, която не ламти

възмездие — любов и близка, и

недостижима като безсмъртните

съзвездия; във жест обикновен

да бъде знак —

тъй както, флагове развее ли, е

знак на новата идея.

Дошъл да види слънцето в небето

Поетът-лес,

гора —

чието ехо умножава гласовете — сам

той хилядогласен, събрал безброй

лица в един език — душа

на естеството, език —

на слънцето подвластен.

Дошъл е слънцето да види Поетът

Константин Балмонт!