Иван Вазов
Когато…

Когато в мен нещо въздиша,

когато в мен нещо премира,

то болката аз да залиша

запявам на моята лира.

 

Когато душа ми прелива

от радост — ох, как е туй рядко! —

пак моята лира звънлива

тълкува душата ми сладко.

 

Когато смут черен бунтува

душа ми в световната битва,

тогава се песен не чува,

понявгаш се чува молитва.