Иван Вазов
Магдалина

Магдалина, Магдалина!

О, как времето бега —

двайсетата ми година!

Спомням глухата градина,

Ясно виждам я сега.

        (Магдалина, Магдалина!)

 

И смокинята листната

там израсла край зидът,

кой делеше ни сърцата,

спомням си я всякой път,

колчем спомням времената.

        (Магдалина, Магдалина!)

 

 

Ах, веднъж ли, дваж ли аз,

лек, покачвах се по нея,

та да видя в същий час

над зида главица малка

с поглед светъл на русалка?

        (Магдалина, Магдалина!)

 

 

Как пленително-плахливо

тя озърташе се там,

как лицето й бе красиво,

цветенцето миризливо

кат пресягах да и дам!

        (Магдалина, Магдалина!)

 

 

Срещи крадени любовни

на души, очи, лица,

речи, погледи гальовни,

сладки мигове чаровни

за разтупани сърца!

        (Магдалина, Магдалина!)

 

 

Смоквата и днеска трай,

трай и глухата градина,

но де фръкна оня май —

двайсетата ми година?

И ти вече си замина.

        (Магдалина, Магдалина!)