Естер Перел
Еротична интелигентност (2) (Тайната на желанието в дълготрайните връзки)

Увод

Историята на секса в модерните партньорски отношения често говори за намаляващо желание и включва дълъг списък с алибита за секса, които се счита, че обясняват неминуемата смърт на Ероса. И напоследък изглежда, че всички, от сутрешните новини до Ню Йорк Таймс разсъждават по темата. Предупреждават ни, че много двойки правят рядко секс, дори когато партньорите признават, че се обичат. Днешните двойки са твърде обременени, твърде стресирани, твърде заети с отглеждането на децата и твърде уморени за секс. И ако всичко това не е достатъчно да притъпи усещанията им, то идват антидепресантите, които, макар да целят да облекчат стреса, нанасят съкрушителния удар върху секса. Това наистина е иронично развитие за бейбибумърите, които преди 30 години проправиха пътя за новата ера на сексуалното освобождение. И сега, когато тези мъже и жени и поколението, което ги последва могат да правят толкова секс, колкото им се иска, изглежда, че са загубили желанието си за това.

Макар че не споря с точността на тези сведения в новините — със сигурност животът ни е изпълнен с повече стрес, отколкото би трябвало — мисля, че когато се фокусира почти единствено върху честотата и количеството на сексуалните отношения се обръща внимание само на най-повърхностните причини за безпокойството, което много двойки усещат. Мисля, че има още какво да се добави към тази тема.

Психолози, сексуални терапевти и социални наблюдатели дълго се борят с Гордиевия възел — как да примирят сексуалността и семейния живот.

Получаваме много съвети за това какви билки и подправки да ползваме, за да добавим нови вкусове към секса. Твърди се, че изчезващото желание е проблем, породен от лошо управление на времето, който може да се реши, ако се научим по-добре да поставяме приоритети и ако подобрим организационните си умения. Или че е проблем в комуникацията, който може да се подобри, ако се научим с думи ясно да изразяваме какво точно искаме по отношение на секса.

Мен слабо ме вълнува статистическият подход към секса — дали правите секс, колко често го правите, колко дълго продължава, кой свършва пръв и колко оргазма преживявате. Вместо това искам да адресирам въпросите, които нямат лесни отговори. Тази книга говори за еротиката и поетиката на секса, за природата на еротичното желание и придружаващите го дилеми.

Какво е чувството, когато обичате някого? А когато го желаете, как това чувство е различно? Добрата интимност винаги ли води до добър секс? Защо така често преходът към родителство вещае еротична катастрофа? Защо забраненото е толкова еротично? Възможно ли е да искаме това, което вече имаме? Ние всички споделяме основна човешка потребност от сигурност, която най-вече ни движи към дълготрайно обвързване; но имаме и също толкова силни потребности от приключение и въодушевление. Модерната романтика ни обещава, че е възможно да намерим тази комбинация от различни нужди на едно и също място. Все пак аз не съм убедена. Днес се обръщаме към един човек, за да ни осигури това, което преди време цяло село е осигурявало: усещане за заземеност, смисъл и приемственост. В същото време очакваме нашите дълготрайни взаимоотношения да са романтични, както и емоционално и сексуално удовлетворителни. Нима е учудващо, че толкова връзки се огъват под тежестта на всичко това? Трудно е да се поражда въодушевление, очакване и желание със същия човек, в когото търсите комфорт и стабилност, но не е невъзможно. Приканвам ви да мислите за начини, по които можете да въведете малко риск в сигурността, малко мистерия в познатото и малко новост в дълготрайното.

В следващите страници ще обърнем внимание на начините, по които модерната идеология на любовта понякога се сблъсква със силите на желанието. Любовта разцъфтява в атмосфера на близост, споделеност и равенство. Стремим се да опознаем любимия, да бъдем близо до него, да съкратим дистанцията между нас.

Грижим се за тези, които обичаме, тревожим се за тях и се чувстваме отговорни. За някои от нас любовта и желанието са неразделни. Но за много други емоционалната интимност потиска еротичното изразяване.

Грижовните, закрилящи елементи, които засилват любовта често блокират съзнанието, което подпалва еротичното удоволствие.

Моето вярване, подсилено от 20 години практика е, че докато градят сигурност, много двойки бъркат любовта със сливането. Това объркване е лошо знамение за секса. За да запазим стремежа си към другия, трябва да има разстояние за преминаване. Еротиката изисква отделеност. Казано по друг начин, еротиката процъфтява в пространството между мен и другия.

За да преживяваме единение с любимия, трябва да можем да толерираме тази празнота и целия набор от несигурности, които съдържа.

Наред с този парадокс за преглъщане, трябва да имаме предвид и още един: желанието често се придружава от чувства, които биха били пречка за любовта: агресия, ревност и кавги, и това е само за предястие. Ще изследвам и натиска, оказван от различни култури, който оформя представата за домашния секс, и вярванията, че сексът трябва да е справедлив, равностоен и сигурен. Истината е, че по този начин се създават отегчените двойки. Бих искала да предположа, че бихме имали по-вълнуващ, забавен и дори фриволен секс, ако бяхме по-малко обусловени от културните си пристрастия за демокрация в леглото.

За да подкрепя това предположение, ще поведа читателя малко встрани към обществената история. Ще видим, че съвременните двойки инвестират повече усилия в любовта в сравнение с когато и да било; при все това, по някаква жестока приумица на съдбата, точно този модел на любов и брак стои зад прогресивно нарастващия процент разводи. Тук подобава да поставим под съмнение и традиционните брачни структури: дали биха могли да посрещнат съвременните изисквания, особено когато „докато смъртта ни раздели“ в наши дни обхваща период, два пъти по-дълъг, отколкото в предходните столетия.

Магическият еликсир, от който се очаква да направи това възможно, е интимността. Ще стигнем до дъното на въпроса, като погледнем през различни лещи, но засега си струва да посочим, че стереотипите за жените като изцяло романтични и за мъжете като сексуални завоеватели е трябвало да бъдат развенчани преди много време. Същото важи и за всяка идея, която предрича, че жените са жадни за любов, верни по съществото си и домошарки, и че мъжете са биологично немоногамни и се страхуват от интимността. В резултат на социалните и икономическите промени, които се случиха наскоро в западната история, традиционните линии между половете бяха размити и сега тези качества се срещат както при жените, така и при мъжете. Дори когато в стереотипите се съдържа значима истина, те не успяват да се справят със сложността на съвременните взаимоотношения. Аз търся по-андрогенен подход към любовта.

Като терапевт на двойки обърнах обичайните терапевтични приоритети. В моята област нас ни учат да питаме за състоянието на връзката, преди да питаме дали и как тя се случва в спалнята. Погледнато по този начин, сексуалните взаимоотношения са метафора на цялата връзка. Водещото предположение е, че ако успеем да подобрим взаимоотношенията, сексът ще последва от само себе си. Но в моя опит това не се случва често.

Традиционно терапевтичната култура предпочита казаната дума пред експресивността на тялото. Но сексуалността и емоционалната интимност са два различни езика. Бих искала да върна на тялото полагащото му се значимо място в дискусиите за двойките и еротиката. Тялото често съдържа емоционални истини, които думите с лекота прикриват или разкрасяват. Самите динамики, които са извор на конфликти във връзките — особено тези, отнасящи се до власт, контрол, зависимост и уязвимост — често стават желани, когато се преживяват през тялото и се разглеждат от еротична гледна точка. Така сексът става както средство да осветим конфликтите и объркването около интимността и желанието, така и начин да започнем да лекуваме тези деструктивни разцепления. Тялото на всеки партньор, с отпечатъците от личната история и културните убеждения става текст, който всички ние трябва да прочетем заедно.

Връщайки се към темата на това четиво, сега е добър момент да обясня някои понятия, които ще срещнете в книгата. За повече яснота ще използвам думата „брак“, за да посочвам дълготрайни емоционални отношения, а не само легален статус. И понякога обичам да се движа свободно между използването на женски и мъжки род, без това да означава, че натрупвам преценка към който и да било от половете.

Както се вижда от името ми, съм от женски пол. По-малко видно е най-вероятно, че аз съм културен хибрид. Живяла съм на много места и бих искала да представя една информирана културна гледна точка — или мултикултурна — по темата на тази книга. Израснах в Белгия, учих в Израел и завърших обучението си в САЩ. Придвижвайки се между различни култури повече от трийсет години, аз съм от онези, които са свикнали удобно да наблюдават отстрани. Тази привилегирована гледна точка ми е донесла множество възможности да наблюдавам как се развиваме в сексуално отношение, как се свързваме един с друг, как разказваме за любовта и как се впускаме в удоволствия за тялото.

Пренесох личните си преживявания в професионалната си работа като лекар, учител и консултант, работейки в сферата на междукултурната психология. Фокусирайки се върху културния преход, специално съм работила с три групи хора: семейства от бежанци, международни семейства (двете групи, които се движат най-много в днешно време, макар и по съвсем различни причини) и междукултурни двойки, които включват комбинации от различна раса и религия. За двойките, които произхождат от различни култури, културните промени не идват в резултат от реално географско преместване, а се случват в собствените им домове. Това, което наистина възбуди интереса ми е как тези смесвания на културите влияят върху взаимоотношенията между половете и отглеждането на децата. Размишлявах върху многобройните значения на брака и как ролята и мястото му в разширените семейни системи се различават при различните култури. Дали това е лична работа на два индивида или е съвместно начинание на две семейства? При сесиите ми с двойки се опитвах да разгранича културните нюанси зад дискусиите, свързани с отдаването, интимността, удоволствието, оргазма и тялото. Любовта може и да е универсална, но нейните структури във всяка култура се определят и буквално, и метафорично на различни езици. Бях особено чувствителна по темата за детската и младежката сексуалност, защото точно в посланията си към децата обществата разкриват в най-голяма степен своите ценности, цели, намерения и ограничения.

Говоря осем езика. Някои научих вкъщи, някои в училище, няколко докато пътувах, и един или два заради любовта. В практиката си често ми се налага да използвам мултикултурния си опит и уменията си на полиглот. Пациентите ми са хомосексуални и хетеросексуални (към момента не работя с транссексуални), женени, обвързани, необвързани или повторно женени. Те са млади, стари и всичко по средата. Покриват широк спектър от култури, раси и класа. Техните лични истории подчертават културните и психологически сили, които оформят начина, по който обичаме и по който желаем.

Едно от най-силните ми лични преживявания, оформило мирогледа ми и стоящо в основата и на тази книга може да изглежда малко периферно на темата, но бих искала да го разкрия пред вас, защото осветява по-дълбоките причини, които подхранват страстта ми. Родителите ми са оцелели от нацистките концентрационни лагери. В продължение на години те се изправяли срещу смъртта очи в очи, всеки ден. Майка ми и баща ми са единствените оцелели от своите родове. Те са излезли от това преживяване с желанието да живеят въпреки всичко, да се възползват от всеки ден и да го изживеят пълноценно. И двамата чувстваха, че им е даден уникален дар: възможността да живеят живота отново. Мисля, че родителите ми бяха необикновени. Те не просто искаха да оцелеят, те искаха да се възродят. Така те притежаваха жажда за живот, стремяха съм към богати и наситени преживявания и обичаха да си прекарват добре. Те си отглеждаха удоволствия. Не знам нищо за сексуалния им живот, освен че имат две деца — аз и брат ми. Но от начина, по който живееха, усещах, че имат дълбоко разбиране за еротиката. Макар да се съмнявам, че изобщо някога са използвали тази дума, те преживяваха мистичното й значение като качество на жизненост и като път към свободата, а не просто тясното дефиниране като секс, което съвремието й е придало. Точно това разширено разбиране бих искала да запазя в дискусията си за еротиката в тази книга.

Има и още едно силно влияние, което помогна да се оформи този проект.

Съпругът ми е директор на международната програма за изследване на травмите към университета в Колумбия. Работата му е посветена на това да помага на бежанци, деца от войни и жертви на насилие в опитите им да преодолеят травмите, които са преживели. Като се възвръща усетът им за творчество и зарядът, който носят за забавление и удоволствие, тези оцелели са подкрепяни да се свържат наново с живота и с надеждата, която го движи. Съпругът ми се занимава с болката; аз се занимавам с удоволствието. Те двете се познават интимно.

Хората, за които пиша, не се споменават в благодарностите, макар че им дължа много. Автентичността на техните истории е запазена почти буквално, но идентичността им е скрита. През целия проект и в духа на сътрудничеството аз споделях с тях откъси от книгата. Много от идеите ми се развиха през работата ми, а не обратно. Идеите ми са извлечени също и от изобилието от внимателните заключения на многото професионалисти и автори, които преди мен са се изправяли пред противоречията на любовта и желанието.

Всеки ден в работата ми се изправям пред сложната действителност, скрита зад статистиките. Виждам хора, които са толкова добри приятели, че не успяват да се запазят като любовници. Виждам любовници, които вярват толкова силно, че сексът трябва да е спонтанен, че изобщо не правят секс.

Виждам двойки, които считат съблазняването за твърде сложна работа и нещо, което вече не е нужно да правят, след като са обвързани. Виждам и такива, които вярват, че интимността означава да знаят всичко един за друг Те се отказват от всяко усещане за отделеност, а след това се чудят къде е изчезнала мистерията. Виждам съпруги, които предпочитат да носят етикета „фригидна“ до края на дните си, вместо да пострадат малко, докато обяснят на мъжете си, че любовната игра е нужно да бъде нещо повече от предшественик на истинското нещо. Виждам хора, толкова отчаяни в желанието си да преборят пустотата в партньорствата си, че са готови да рискуват всичко за няколко минути забранено въодушевление с някой друг.

Виждам двойки, чийто сексуален живот се е възпламенил отново след някоя любовна афера, и такива, за които аферата ефективно приключва крехката връзка, която е била останала. Виждам възрастни мъже, които се чувстват предадени от телата си и които тичат за „Виагра“, за да смекчат тревожността на голите факти; виждам и жените им, чувстващи се неудобно от внезапното предизвикателство към тяхната собствена пасивност. Виждам млади родители, чиято еротична енергия изтича по грижи за детето и са толкова погълнати от него, че забравят да затварят вратата на спалнята от време на време. Виждам мъже, които гледат онлайн порно не защото не намират жените си за привлекателни, а защото липсата на ентусиазъм в тях ги кара да мислят, че има нещо нередно в това мъжът да иска секс. Виждам хора, които толкова се срамуват от сексуалността си, че спестяват мъчението на този, когото обичат. Виждам хора, които знаят, че са обичани, но копнеят да бъдат желани. Те всички идват да се срещнат с мен, защото жадуват за еротична жизненост.

Понякога идват засрамени, понякога отчаяни, мрачни, вбесени. На тях не просто им липсва сексът като акт; липсва им усещането за свързаност, игра и обновление, което сексът им позволява да преживяват. Приканвам ви да се присъедините към разговора ми с тези търсачи, докато работим по разкриването на техния вътрешен свят и се опитваме да доближим поне с крачка трансценденталността.

За тези, които периодично търсят начини да ускоряват ритъма на сърцето си, предварително давам резултата: възбудата и гъделичкането отвътре са тясно свързани с чувството за несигурност и с желанието ни да прегърнем неизвестното, и нямат много общо с нуждата ни да се предпазим от тях.

Точно това напрежение обаче поражда усещане за уязвимост. Предупреждавам клиентите си, че няма такова нещо като „безопасен секс“.

Искам да посоча все пак, че не всички двойки търсят страст, дори някога в миналото да са й се наслаждавали. Някои взаимоотношения се пораждат от чувствата на топлота, нежност и взаимна грижовност, и партньорите избират да останат в тези спокойни води. За тях важното е да намират ведрост в дълготрайното свързване. Няма само един път, както и няма верен път Еротичната интелигентност се стреми да ви въвлече в една честна, открита и провокативна дискусия. Насърчава ви да си зададете въпроси, да изговорите премълчаното и да не се боите да подлагате на съмнение сексуалната и емоционална правилност. Отваряйки широко вратите за еротичния живот и домашния уют, аз ви приканвам да потърсим отново смисъла на думата секс.

Дивото в плен. Запазва собствената си дива чистота. Но не се множи, а линее и умира. Всички мъже са в плен. И действат с пленена активност. И най-добрите няма да се размножат, макар да не знаят защо. Великата клетка на домашния уют убива секса в човека, простотата на желанието се нарушава и изкривява. И така, в горчива перверзност, скърцайки със зъби срещу великия противник, младите се съешават, мразят да го правят и искат да плачат. Сексът е състояние на благоволение. И просто няма място в клетка. Разбий клетката, започни и опитай.