Естер Перел
Еротична интелигентност (13) (Тайната на желанието в дълготрайните връзки)

Глава 11

„Любовта никога не умира от естествена смърт. Тя умира, защото не знаем как да напълним отново извора, който я подхранва.“

Анаис Нин

„Иска се кураж, за да отидеш на местата, на които никога досега не си бил… да изследваш границите си… да прекрачиш бариерите. И идва денят, в който рискът да останеш в стегнатата пъпка е много по-болезнен от риска да разцъфнеш.“

Анаис Нин

Секс в брака. Как да върнем еротиката у дома

Винаги ме изненадва готовността, с която хората се впускат да правят сексуални експерименти извън връзките си и в същото време колко тихи и въздържани са у дома с партньорите си. Много от пациентите ми сами признават, че от семейния им живот липсват забавлението и еротичната тръпка, а в същото време се отдават и търсят възбуда в един силно въображаем сексуален живот извън семейството — афери, порнография, виртуален секс, трескави фантазии. За тези хора сексуалната любов е била пожертвана в името на създаването на семейството, дори това семейство да се състои само от двама. За тях еротиката застива. Така, отказали се от свободата (и от свободата на фантазиите си) в своите връзки, те излизат навън, за да създадат за себе си един нов образ, който е освободен от оковите на връзката. Сигурност отвътре, приключение и страст отвън. Така че когато медиите екзалтирано (и същевременно с периодична честота) съобщават, че двойките не правят секс, не мога да не си помисля, че напротив, вероятно правят много секс, но с други хора.

Понякога основното нещо, което стимулира началните стадии на една връзка, е страстта. Друг път не. И в двата случая изпълнената с виталност и страст еротика се очаква да придобие една много по-улегнала, стабилна и управляема форма, като се превърне в зряла любов. Всеизвестно е, че самата биохимия на страстта е краткотрайна. Според изследванията на еволюционния антрополог Хелън Фишър хормоналният коктейл на романтичната любов (допамин, норепинефрин и фенилетиламин) в най-добрия случай трае едва няколко години. Хормонът на прегръдката — окситоцинът — ги надживява всичките. Повечето хора приемат плодовете на зрялата любов — близост, уважение, споделеност и грижа — като честна сделка в замяна на еротичния плам. Ако в началото на връзката основните герои са били привличането и желанието, сега те се оттеглят на заден план, за да сторят път на основното действие: изграждането на общия живот. Еротиката подозрително отсъства от идеята за брака. Естествено, отдадените един на друг двойки се очаква да правят секс и, в днешно време, дори да му се наслаждават. Сексът с единствена цел репродукция теоретично вече може да се счита за минало. Но секс и еротика не са едно и също нещо и можем да твърдим, че страстният, възбуждащ, интимен, пламенен, освободен и изпълнен с еротика секс между влюбените често се изпарява бързо, след като новодомците започнат съвместния си живот въпреки медиите, които постоянно бълват статии за секса и ни обещават безкрайни наслади, ако следваме десетте съвета, публикувани в последното издание на дадения брой, все още преобладава атмосфера на недоверие спрямо идеята, че сексът у дома може да бъде добър. Възможно ли е причината да бъдем постоянно затрупани с новини за начините на съживяване на сексуалния ни живот да е именно в това, че не вярваме, че той може да бъде страстен с партньора ни? И още, възможно ли е самите ние някъде дълбоко в себе си да сме убедени в това, че той не бива да бъде такъв? Възможно ли е да вярваме, че независимо от това колко освободени сме били преди да се обвържем, бракът не е подходящо място за лудуване и страсти?

Ако смисълът на брака е в любовта, както обичаме да вярваме, то сексът в брака би трябвало да бъде декларация за тази любов. Би трябвало да бъде изпълнен със смисъл. Но сексуалният терапевт Дагмар О’Конър твърди друго: „За да бъде сексът (в брака) «изпълнен със смисъл», всеки път, когато скачаме в леглото, той би трябвало да бъде израз на любовта — за предпочитане на любовта, която трае за цял живот. А какъв голям товар е това! С това се елиминира сексът, стимулиран от цяла една друга палитра емоции и възприятия: игривият секс и гневният секс, бързият «необмислен» секс и «мръсният» секс. Всъщност, с това се елиминира всеки възможен случай за правене на секс. В крайна сметка кой би могъл непрекъснато да изпитва «постоянна и вечна любов» — особено в единадесет часа вечерта?“

Научени сме да вярваме, че бракът означава отдаденост, сигурност, спокойствие и семейство. Бракът е сериозно нещо, отговорно и целенасочено начинание; той е всичко, от което се нуждаем, и всичко, което е необходимо да постигнем. Играта и нейните другари (риск, прелъстяване, лудории и прегрешения) са оставени на произвола на съдбата, извън солидните основи на дома ни.

Много колеги от моята сфера считат, че интензитетът, който характеризира началните стадии на романтичната връзка, представлява просто временна лудост предопределена да бъде излекувана от треските на времето.

Психиатрите често интерпретират желанието за сексуални приключения — вариращи от обикновено флиртуване и увличане, от възстановяване на контакта с бивши любовници до обличане в дрехите на другия пол, участване в тройки и ползване на фетиши — като инфантилни фантазии или страх от обвързване.

Според тях любовта представлява интимна дружба и сътрудничество между партньори. Оставени сме с връзки, които са здрави по отношение на сътрудничество и комуникация, но са слаби откъм съучастничество и игривост в секса. Безстрастното приятелство не е най-подходящата среда за отглеждане на еротиката.

 

 

Денят, в който ми сложиха халката…

Джаклин и Филип опитват да пробудят искрата, която някога са имали помежду си. Женени от десет години, те най-накрая са започнали да изплуват от хаоса и неяснотата, съпровождащи отглеждането на малки деца. Тази есен най-малкият им син тръгнал на детска градина и новата му програма внесла известен порядък и в тяхното ежедневие. В същото време през последната година много от приятелите им преминали през епидемия от разводи. „Всички тези двойки, с които се събирахме през изминалите години, сега се отказват от брака.“ обяснява ми Филип. „Това те кара да се замислиш за нещата, които цениш и те поставя очи в очи с основните проблеми в собствената ти връзка.“

„И основният ви проблем е…?“, питам аз.

„Сексът“, отговаря той.

„Изневерите“, казва тя.

Когато се запознават, Филип се чувства така, сякаш е улучил джакпота.

„Джаклин беше умна, красива и секси. Не можех да повярвам, че се интересува от мен. Бях напълно хлътнал по нея и направо я поглъщах. Дълго време сексът между нас беше страхотен. Чак докато не я помолих да се омъжи за мен.“ припомня си той.

„Какво се случи, когато тя каза «да»?“, попитах аз.

„Нищо не се случи, но нещо се промени, когато сложих халката. По това време все още не осъзнавах връзката, но вече мога да я видя съвсем ясно. Създаването на семейство много бързо ме затвори. Не й споделих чувствата си. Истината е, че дори пред себе си отказвах да призная, че нещо се е променило. Но съвсем скоро тя просто спря да ме възбужда. А след това, всеки път, когато беше извън града или когато просто оставаше да спи другаде, обикалях по баровете и свалях непознати жени.“

Последвали осем години на изневери, някои от които разкрити, други признати, а трети милостиво премълчани. Моделът започнал да се повтаря, като приключването на един епизод водело единствено до следваща вълна от изневери. Срамът на Филип от изневерите винаги бил придружаван от съжаление и разкаяния. Чувствал се ужасно от това, че наранявал Джаки, и обещавал да се промени. Изнасял цели представления, в които обяснявал, че може да бъде праволинеен съпруг и добър баща, и Джаклин прощавала и го приемала обратно. Но след това отново започвало да не го свърта и следвала нова вълна на извънбрачни похождения. През същите тези години им се раждат двама сина, Джаки завършва първия си роман, Филип получава постоянен пост в университета и семейството се мести в Ню Йорк. Всички тези събития им помагат да отложат решаването на проблема.

Но последният случай се оказва и последната капка за Джаки.

За да разбера сексуалността на Филип, проследих нишката, която водеше до родителите му, чийто брак поразително отразяваше културното разделение между „сигурната“ семейна среда и „опасната“ еротика. Докато майка му отглеждала пет деца, баща му се отдавал на безкрайна поредица от афери, без да полага особени усилия да ги прикрива. Оказа се, че дядото на Филип е следвал същия модел. „Баща ми, който всъщност беше много мил и приятен човек, правеше това, без да се интересува особено как се чувстват останалите от нас — най-малко майка ми,“ разказва Филип. Майка му, която страдала много, все пак била практична жена, която никога не забравила, че има да храни пет гърла. „Тя никога не споменаваше за това, но всички знаехме, че се нуждае също толкова силно от нас, колкото ние от нея.“

За да не й причини допълнително страдание, Филип се постарал да стане колкото се може по-различен от баща си. Превърнал се в нещо, което самият той нарича асексуален вундеркинд. „Бях силно нравоучителен и осъждах всичко, което ми се струваше неморално“, разказва печално Филип. „На повърхността аз бях симпатично момче, на което можеше да се има доверие и с което момичетата излизаха, защото знаеха, че няма да се възползвам от тях, но отвътре бях пълен хаос и се мразех заради това.“ Като тийнейджър Филип развил непреодолимо, скрито влечение към порнографията. Когато пораснал и сексът се превърнал в реална възможност за него, той започнал да се впуска в кратки, непоследователни връзки за по една нощ. „По някакъв начин, строгите морални правила само наливаха допълнително масло към манията ми да нарушавам правилата.“

Престъпването на общото благоприличие отключвало вътрешната система за възбуда на Филип. Сексуалните похождения, използването на другия човек като инструмент за удоволствие, прегрешенията — всички те се слели в едно. Ироничното в случая било това, че изолирайки своята сексуалност извън границите на връзката си с Джаки, Филип се надявал да я предпази от опасностите, които криело неговото желание.

Излишно е да споменаваме, че Джаки била силно притеснена поради спада в интензитета на сексуалния им живот. Вечно неуверена в собствената си привлекателност, тя на свой ред също била изненадана от чувствата на Филип към нея. Когато обаче той угаснал, тя предположила, че той просто е загубил интерес и вероятно това е нещо, което е можело да се очаква.

Израснала с психично болен брат, изискващ постоянни грижи, тя била свикнала да поддържа собствените си нужди на минимум. Научена да остава на заден план, тя се задоволявала и с най-малкото.

Докато Филип търсел утвърждение за себе си отвън, самочувствието на Джаки зависело единствено от него и от неговите реакции към нея. Тя представлява ярък пример за често срещаното явление сред жените да организират своята сексуална идентичност около мъжа и неговото желание към тях. В ранните дни на връзката им, когато Филип не можел да се откъсне от нея, тя греела. Всичко било наред. Чувствала се разкрепостена, смела, секси и привлекателна. Днес, научила уроците от детството си, тя не смее да заяви желанията си от страх да не бъде отхвърлена. Когато все пак събере кураж да направи стъпка към Филип, той се чувства принуден да й отвърне и да се погрижи за нея. „Винаги, когато Джаки ме доближи, аз се чувствам парализиран,“ признава той. „А това допълнително увеличава несигурността на Джаки“, добавям аз.

Може да се каже, че желанието на мъжете се вмества в пространството между две основни крайности: едните очакват партньорът им да направи първата крачка и по този начин да потвърди тяхната привлекателност, а другите отхвърлят инициативата на половинката си, защото се опасяват, че пасивното им отношение не отговаря на представата за мъжественост. Постоянната несигурност в собствените му сили, тъй като е бил малкото момченце на мама, е причина за неговата неохота да приеме инициативата на другата страна, и тук се очертава тънка граница между момчето и порасналия мъж. Както можем да предвидим, Филип приема увертюрите на Джаки като жалко хленчене, вместо като съблазнителна покана.

Филип се чувства виновен, защото не е способен да изпита отново еротично влечение към жена си. Когато го питам каква е въображаемата сексуална картина, в която е способен да види двама им, той извиква от мислите си образ, в който романтично се целуват на фона на залязващото слънце. В допълнение той признава, че се затруднява да си представи Джаки в един страстен и еротичен сюжет. Той е откровен към нея: „Просто в ума си не мога да погледна на теб като на жена за секс, чувствам се ужасно, но това е истината.“ Филип копнее да възобнови отминалия плам между себе си и Джаки, но се страхува, че вътрешните му борби и противоречия няма да го позволят. Страхува се да внесе суровите си, необработени страсти в свещените рамки на брака и е силно смутен от своята потребност да използва другия като инструмент за доставяне на лично удоволствие. За него любовта не е място за подобни необуздани и покварени страсти.

„Човек не прави такива неща с жена си!“

Много от пациентите ми се страхуват да споделят бурния си сексуален ентусиазъм с човека, когото обичат и уважават. Филип не е единственият, който прикрива липсата на желанието си под маската на благоприличието.

Някои от следните коментари могат да ви се сторят познати: „Не мога да си представя той да изрече нещата, които ми се иска да чуя. Ще си помисли, че жена му е полудяла.“ „Не искам дори да си припомням, а какво остава за това да споделя нещата, които правех, преди да се запознаем.“ „Не мога да правя такива неща с жена си.“ Домашната еротика е загърната с воала на уместността и благоприличието.

Когато Филип ми казва, че Джаки не би приела подобни неща, аз го питам: „Кои точно неща?“ Приготвям се да изслушам дълъг списък от ексцентрични хардкор елементи и оставам изненадана, когато той разкрива основното меню на своята сексуална фантазия. „Не си падам по фините маниери. Обичам ясните и директни неща. Обичам играчки, порно, и много мръсен език. Обичам директното и откровено чукане.“

„Всичко онова, което сте правели с Джаки, преди да сложите халките?“ питам аз.

„Да.“ свива рамене той.

„А сега Джаки не би се съгласила да го прави по същия начин? Или ти не би искал да го правиш по този начин с нея? Не ми се струва логично толкова много да се е променила. Но се чудя до каква степен самият ти си убеден в това, че не бива да правиш такива неща с жена си. Струва ми се, че си убеден, че човек не бива да ползва като инструмент за удоволствие човека, когото обича.“

„Да не би да твърдиш, че е правилно да го прави?“, пита той.

„Казвам, че не е задължително да е погрешно. Много двойки играят игра, в която гледат на другия като на средство за получаване на удоволствие, като по този начин правят от прекалено познатия си партньор един малко по-чужд човек. Често пъти това отношение погрешно се приема за липса на интимност, но съм убедена, че когато е съгласувано и от двете страни, то се превръща в друг вид близост. Необходимо е много силно доверие в другия, за да си позволиш да забравиш за него.“

Изтласкваме страстта от брака както поради психологически, така поради обществено-културни причини. Всяко преживяване на любов носи в себе си измерение на зависимост. Всъщност зависимостта е съществен компонент на всяка връзка. Но това може да предизвика сериозни тревоги, защото за много хора означава, че този, когото обичат разполага с власт над тях. Това е властта да ни обичат, но и властта да ни изоставят. Страхът — от осъждане, от отхвърляне, от загуба — е принципно заложен в романтичната любов. Трудно и болезнено е да се оставим в ръцете на любимия и да понесем риска да бъдем сексуално отхвърлени от него. Поради тази причина ние сме много по-малко склонни да бъдем еротично смели с човека, от когото зависим в толкова много неща и чието мнение е от първостепенно значение за нас. Предпочитаме да се самоцензурираме и създаваме един строго договорен, приемлив и дори скучен еротичен сценарий, вместо да рискуваме да бъдем наранени. Не е изненадващо, че някои от нас успяват да се отдадат свободно на опасностите и приключенията в секса единствено когато емоционалният залог е нисък — когато обичаме по-малко, или още по-важно, когато не изпитваме страх от евентуалната загуба на любовта. Стивън Мичъл пише: „Любовта невинаги избледнява с времето, но определено става по-рискована.“

Досега Джаки слушаше внимателно и търпеливо изчакваше своя ред.

„Чувам всички тези думи за вътрешните му тревоги“, започва тя, „но с мен той е като зашеметен, повече прилича на дванадесетгодишно момче, отколкото на мъж. Трудно мога да разгърна сексуалността си в компанията на подрастващ. Защо трябва да вярва, че може да получи нещата, които иска, само навън? Може би е време да си купя перука и да се заклатушкам към бара?“, шегува се тя.

„Идеята никак не е лоша.“ отвръщам аз.

 

 

Интернет любов с половинката

Посочвам им, че с разделението, което Филип е направил — романтичният и нежен секс у дома, а страстният, горещ секс резервиран за непознати — е изхвърлил еротиката от тяхната връзка. Репертоарът им е изключително ограничен. Но не само той е виновен за положението. Джаки от своя страна е прехвърлила сексуалното си самочувствие върху него и аз й препоръчвам да си го прибере обратно. Той не бива да има монопол над нейната сексуалност. „Джаки, кога за последно си флиртувала?“, питам я аз.

„Можеш ли да се отвориш за погледите на другите мъже, така че Филип да не бъде единственият човек, от когото получаваш потвърждение за своята сексуалност?“ Филип започва неспокойно да мърда в креслото си. „Момент само“, намесва се той.

„Не се притеснявай. Не й предлагам да си отмъщава.“, уверявам го. „Но съпругата ти е една силно привлекателна жена и ако ти не можеш да оцениш това, защо да не го чуе от някой друг?“

Заедно с тези думи продължавам с предложението да си отворят нови интернет пощи и да ги ползват единствено за обмяна на еротични писма и послания помежду си — за мисли, спомени, фантазии и флиртуване.

Обяснявам, че целта на тази кореспонденция не е да се обсъждат проблемите на връзката им, а да се създаде пространство за игра. Искам да използват киберпространството, за да възбудят любопитството си, да създадат любовен трепет и нещо като здравословно напрежение. Писането има редица предимства пред говоренето. То дава възможност за пълноценно изразяване и за оформяне на подходящ отговор. Дава възможност да дадем глас на неща, които устните ни не биха посмели да изговорят. Създава изкуствена дистанция, а това, надявам се, ще им помогне да свалят задръжките си.

До деня на Свети Валентин Джаки значително е напреднала в изкуството на флирта. Тя е игрива и смела не само в писмата си към Филип, но и с други мъже. Няколко месеца по-късно тя ми признава, „Твоето настояване да започна да получавам усещане за себе си и от други мъже, освен от Филип, се оказа много благотворно за мен.“ Тя започнала да прави планове със своите приятели мъже, с които посещавали концерти и галерии, и като цяло станала значително по-кокетна. „Не се случва нищо особено, но е толкова забавно отново да изляза навън и да разговарям с мъже, които не са съпругът ми, и да знам, че харесват компанията ми. Преди следях всеки поглед и дума на Филип, те бяха най-важното нещо в живота ми, а сега вече не е така.“

Новата увереност на Джаки разхлаби леко почвата под краката на Филип и това се оказа полезно и за двама им. Той се чувства заинтригуван от писмата й и е изненадан да открие, че тя определено има свой речник за образното изразяване на сексуалността. Всичко това я прави сексуално привлекателна в неговите очи. Освободен от предсказуемостта на сценария, той я вижда по нов начин. Псевдоанонимността на имейлите им му позволява да я възприеме като субект със собствени желания, а това я превръща в обект на неговите желания. „Казвам неща, които никога не съм предполагал, че ще й кажа. Очаквах това да я отблъсне, но не стана така. Тя се нуждае от много по-малко грижи, отколкото очаквах.“, признава Филип.

„Осъзнах, че съм й приписвал прекалено много неща, които в крайна сметка не й принадлежат. Те принадлежат на мен, или най-малкото на семейството ми.“

„Не разбирам как точно изневерите ти означаваха, че се грижиш за мен, но приемам, че за теб това е имало някакъв смисъл.“, казва му Джаки. „Не ми харесва, но го разбирам. И все пак винаги съм се изненадвала на лекотата, с която позволяваше да те разкрия. Все едно самият ти си го търсеше, за да можеш да се прибереш при «мама» и да бъдеш наказан. Но аз нямам намерение да изигравам твоята семейна драма. Ако трябва да избирам, ще предпочета да си тръгна и ти го знаеш.“ На мен ми казва: „Осъзнах, че имам силата да си тръгна и това ми помогна да избера да остана. Имам много повече свобода. Когато поискам да правим секс, аз се чувствам почти като безсрамница и това ми харесва. «Това ли искаш, Филип? Вземи си го!» Не е нужно да бъдем романтични, нито пък да приемаме нещата прекалено лично. Обичам различни неща. Предпочитам нежното любене, но понякога ми харесва да го правя диво и необуздано.“

Работех с Джаки и Филип в продължение на няколко периода през годините. Изстъпленията на Филип престанаха и през годините той положи сериозни усилия да намери начин да се освободи от дълбоко вкорененото вярване, че страстният секс няма място между стените на дома. Откривайки начини да бъде сексуален мъж, който едновременно с това е и верен съпруг, той успя да премахне семейните модели, които можеха да бъдат проследени поне три поколения назад. В миналото страстта на Филип към порното му осигуряваше достъпа до рая — фантазия за непосредственост и незабавност, в която моментът на желанието и този на удовлетворението се сливат в едно. Жените на екрана не се съпротивляват и не изискват усилия от негова страна. По този начин напрежението между искане и получаване се заличава и на Филип просто не му се е налагало да опознае желанието в контекста на любовта. Постепенно той позволи на изтласканите части на своята сексуалност да се завърнат у дома и започна все по-лесно да ги преживява заедно с жена си.

Предизвикателството, което продължава да стои пред Джаки и Филип е как да продължат да внасят еротичното в дома си — да преживяват малки прегрешения, да възбуждат желанието и да поддържат страстта като център на интимния си живот Британският аналитик Адам Филипс набляга именно върху този момент в своята книга „Моногамия“: „Ако забраненият плод е най-вълнуващият — ако желанието в основите си е престъпно — значи моногамните хора са като богатите. Те трябва да открият своята бедност. Трябва да се научат да изгладняват. С други думи, те трябва да се трудят най-малкото, за да успеят да поддържат онова, което им е непрекъснато на разположение, достатъчно забранено, че да остане интригуващо.“

Можем ли да копнеем за онова, което притежаваме?

Оскар Уайлд е написал: „Има само две трагедии в живота: едната е да не получиш каквото искаш, а другата е да го получиш.“ Когато желанията ни останат несбъднати, ние се чувстваме разочаровани. Неприятно е да не получиш повишението, което желаеш, да не те приемат в университета или да се провалиш на прослушването. Когато обектът на желанието ни е друг човек, отказът му ни кара да се чувстваме самотни, недостойни, загубили любовта, или още по-лошо — недостойни за любов. Но сбъднатите мечти носят своя собствен белег на загуба. Получаването на желаните неща прекратява тръпката от копнежа по тях. Сладкият копнеж, изпипаните детайли по преследването, заредените фантазии — накратко цялата активност и енергия, които са били вложени в процеса на искането биват заместени от възбраната на притежаването. Просто си припомнете последното нещо, което сте искали да притежавате така силно, че накрая сте го получили. Сега, когато то вече е ваше, вероятно му се радвате и може би го обичате, но желаете ли го все още? Спомняте ли си изобщо колко силно сте го искали първоначално? Гайл Годуин пише: „Самият акт на копнеж винаги ще бъде по-силен от постигането на желаното.“

По-трудно ли е да желаем онова, което вече притежаваме? Според закона за намаляващата възвръщаемост, повишената честота води до намаляване на удовлетворението.

Колкото повече използваме един продукт, толкова по-малко удовлетворяваща е всяка следваща употреба. Париж просто не е същият, когато го посетиш за петнадесети път. За щастие логиката на този довод се разпада, когато се опитаме да я приложим върху любовта, защото се основава на погрешното предположение, че можем да притежаваме един човек по същия начин, както притежаваме един айпод или един нов чифт обувки Прада. Когато приятелката ми Джейн сподели: „Може би проблемът ми е в това, че искам само онова, което не мога да имам“, аз й отвърнах: „Какво те кара да мислиш, че притежаваш съпруга си?“

Основната илюзия в дълготрайните връзки е мисълта, че притежаваме другия. Истината е, че неговата отделеност е неопровержим факт и ние не бихме могли никога да уловим мистерията на неговата същност в момента, в който приемем това, поддържането на желанието към другия ще се превърне в реална възможност. Забележително е как една внезапна заплаха за статуквото (афера, увличане по някой друг, продължителна раздяла или една наистина силна кавга) може внезапно да възпламени желанието. Нищо не може така бързо да накара изтърканите ни обувки да изглеждат като нови, като страхът да не ги загубим.

Контрааргументът на закона за намаляващата възвръщаемост е принципът, според който последователните инвестиции увеличават чувството за удовлетвореност. Колкото повече правим едно нещо и колкото по-добри ставаме в него, толкова повече ще му се наслаждаваме. Тенисистът, който седмица след седмица тренира и продължава да подобрява играта си, ще се застъпи за позитивното влияние на честотата. За него Париж всеки път става все по-добър. Колкото повече тренира, толкова повече развива уменията си. Колкото по-добри умения притежава, толкова по-самоуверен се чувства. Колкото по-самоуверен се чувства, толкова повече е склонен да поема рискове. Колкото повече рискува, толкова по-интригуваща става играта. Разбира се, всички тези тренировки изискват усилия и дисциплина. Тук не можеш просто да чакаш да ти дойде настроението — нужни са издръжливост и постоянство. Тенисистът интуитивно знае, че напредъкът рядко следва права линия. Вероятно ще преживее и периоди на застой, друг път дори на забавяне, но наградата си заслужава усилията.

За нещастие, свикнали сме да свързваме усилията с работа и дисциплината с болка. Но на работата може да се погледне и по различен начин. Тя може да бъде творческа и утвърждаваща живота, способна да даде искрата за една по-висока жизненост, и не е нужно винаги да е съпроводена от дълбоко изтощение. Ако искаме сексуалният ни живот да отговаря на потребностите ни, трябва да вложим усилия именно по подобен творчески начин.

 

 

Митът за спонтанността

Съществува една популярна идея, която управлява възгледите за секса на много хора по света — тази за мигновеното пасване, за двете половини на цялото, за физическата съвместимост, която е съвършена от самото начало.

Добрият секс трябва да бъде лесен, без напрежение и без задръжки. Или го имаш, или не. В повечето случаи тази идея е съпроводена от своя добър съсед — митът за спонтанността. Думата „спонтанност“ се появява като мантра всеки път, когато мъжете и жените в кабинета ми обясняват какви са компонентите на вълнуващия, разтърсващ, неустоим и наистина еротичен секс. Трудно може да бъде преувеличено ентусиазираното убеждение, свързано с това, че истински добрият секс трябва да бъде породен от спонтанен импулс.

Обичаме да вярваме, че сексът се случва в резултат на един естествен, спонтанен и непринуден импулс. Говорим за това как сме били зашеметени.

„Просто не можех да устоя… Усещах как всичко в мен пулсира… Това беше нещо много по-голямо от нас… Бях напълно завладян.“ Тази пристрастеност към теорията за големия взрив в секса показва нашата липса на търпение по отношение на съблазняването и еротичната игра, които отнемат прекалено дълго време, изискват прекалено много усилия, и най-важното — изискват пълна осъзнатост за нещата, които вършим. Много от нас се отнасят с подозрение спрямо предварително планирания секс. Той представлява заплаха за вярата ни, че любовният танц може да се породи единствено от непроследимото влияние на магията и химията. Идеята, че сексът трябва да бъде спонтанен, постоянно ни държи на две крачки разстояние от това действително да го искаме, да чуваме собствените си желания и да ги изразяваме с намерение.

Докато сексът е нещо, което просто се случва, не се налага да заявяваме желанието си за него. Има някаква ирония в това, как в нашето продуктивно общество целенасочената покана за секс ни се струва натрапчива и груба. Тя ни кара да се чувстваме объркани, сякаш са ни хванали да правим нещо нередно.

Когато пациентите ми започнат да разказват с носталгия за първите дни от връзката им, в които желанието за секс се е разгаряло за секунди, аз им напомням, че дори в началото спонтанността е била мит. Всичко, което тогава се е случвало „на момента“, в повечето случаи е било резултат от часове и дори дни на подготовка. Какво да облечем, за какво да разговаряме, в кой ресторант да отидем, каква музика да слушаме? Цялото това планиране — този детайлен продукт на въображението — е било част от развитието и развръзката.

Поради тази причина моят съвет към пациентите е да не търсят спонтанност в секса. Спонтанността е чудесна идея, но в една вече съществуваща връзка всичко, което трябва „просто да се случи“, вече се е случвало. Сега вече трябва да го накараме да се случи. Ангажираният секс означава преднамерен секс. „Не можех да устоя“ трябва да се превърне в „Не искам да устоя“. „Просто се намерихме в прегръдките си“ трябва да се превърне в „Нека те прегърна“. „Веднага усетихме близост“ трябва да се превърне в „Хайде да излезем довечера и да бъдем близо един до друг“.

Целта ми е да помогна на пациентите си да се сприятелят с идеята за сексуалността като една призната и ентусиазирано приветствана част от живота им — като нещо, което изисква пълна ангажираност. Идеята за планирането е преграда, която много двойки трябва да прескочат. Те свързват планирането със създаването на графици, графиците с работа, а работата със задължения. В много от случаите терапията се състои от разрушаването на тези убеждения.

 

 

Култивиране на намерението за правене на секс

Доминик и Раул се оплакват от избледнелия си сексуален живот в началните дни на връзката им, когато Раул все още живеел в Маями, разстоянието успявало да надвие рутината. С нетърпение очаквали всяка следваща среща и уикендите им никога не били скучни. Но сега, когато живеят заедно, те прекарват свободното си време с работа по домакинството и в изпълняване на различни задачи. Не мога да не забележа несъответствието между вниманието, което отдават на тези задължения, и липсата на внимание по отношение на сексуалния им живот — като че ли сексът функционира на различен принцип.

„Дрехите няма да се изперат от само себе си“, отбранително казва Доминик.

„А сексът ще се случи ли от само себе си?“, питам аз.

Доминик се преструва, че не разбира какво имам предвид под планиран секс. „Искаш да си го запиша в бележника на телефона? Четвъртък вечер, десет часа? Това е толкова жалко“, казва той.

„Ако не искаш сексът да бъде една от точките в списъка ти със задачи, не е нужно да го приемаш като такъв“, отвръщам аз. „Смисълът на това, което казвам не е в създаването на сексуален график, а в създаването на еротично пространство, а за това е необходимо време. Нещата, които ще се случат в това пространство са с отворен край, но самото пространство е белязано от нашето съзнателно намерение. Както в случая на онова оссо буко^[1], което приготви за Раул миналия уикенд — то също не се сготви само.“

Доминик е гастроном. В неделя той приготвил на Раул класическо италианско ястие. Всичко започнало като идея — поискало му се да подготви някаква приятна изненада. Помислил върху няколко варианта и се спрял на рецептата с телешкото месо. Тогава отишъл в италианския квартал, откъдето купил най-крехкото месо, от пекарната взел любимия си хляб със семолина, а от специализирания магазин в Сохо — шоколадови каноли^[2]. Накрая пребродил града в търсене на перфектната бутилка вино Монтепулчано.

Приготвянето на вечерята отнело почти целия ден, но резултатът било едно истинско епикурейско пиршество, което преминало в еротично преживяване. Всичко било планирано с цел доставяне на наслада.

„Да, това изисква много работа“, признава Доминик, „но аз обичам да го правя и за мен то не е мъчение.“

„Как се е получило така, че сексът се е превърнал в нещо, което чувстваш като задължение? Изглежда сякаш изпитваш неохота да внесеш същото желание в еротичния си живот, както при готвенето“, посочвам аз.

„При секса нещата изглеждат прекалено нагласени,“ отвръща Доминик.

Подобно на Доминик и Раул, не един от пациентите ми се отдръпва от идеята за преднамереност, когато стане въпрос за секс. Те смятат, че в дългосрочен план тези стратегии стават прекалено изморителни и са убедени, че са ненужни, след като вече са спечелили другия. „Да прелъстя мъжа си? Все още ли се налага да правя подобни неща?“ Това нежелание често представлява прикрит израз на инфантилното ни желание да бъдем обичани такива, каквито сме, без да полагаме никакви усилия от наша страна, просто защото сме специални. Това е грандиозността на бебето, което всички ние носим в себе си. „Не искам! Защо да го правя? Ти трябва да ме обичаш, независимо от всичко.“ Сексуалният терапевт Маргарет Никълс отбелязва, че макар партньорът ти да продължи да те обича дори след като си напълнял с двадесет килограма и се разхождаш из къщи с чехли-зайчета и развлечени фланели с лекета, вероятно няма да се възбуди теб.

„Само младите влюбени ли имат привилегията да изпитват гъделичкащата тръпка от прелъстяването?“, питам Доминик. „Само защото живееш с някого, това не означава, че той винаги е на разположение. Дори напротив, той изисква повече, а не по-малко внимание. Ако искаш сексът да остане сочен, трябва да обърнеш внимание на другия по този начин. Естествено, не всеки ден, но от време на време би могъл да приготвяш нещо специално за Раул.“

 

 

Тръпката от очакването

Очакването означава, че изпитваме нетърпение за нещо. То е важна съставна част на желанието, а планирането на секса помага да го създадем.

Когато Доминик приготвя своето оесо буко, той почти усеща вкуса му в устата си. Представя си изненадата и радостта на Раул. Надява се по този начин да накара приятеля си да се почувства специален и предварително си представя благодарното изражение на Раул. Това е като да си представяме предварително какво ще се случи. То е вид любовна игра, която се случва извън прякото взаимодействие между партньорите. Очакването е част от създаването на сценария — именно поради тази причина любовните романи и сапунените опери се основават на него.

Вярвам, че копнежът, очакването и бленуването са фундаментални елементи на желанието, което може да се предизвиква съзнателно дори и в дълготрайните връзки. Когато Нийл и Сара излизат в неделя, те планират само няколко неща. Вечеря, музика, и по-късно — секс. В миналото цялата атмосфера от вечерта се погубвала в мига, когато Сара плащала на детегледачката. „Внезапно отново се превръщах в майка и целият ни труд да изградим помежду си тръпка и възбуда просто пропадаше. Сега вече Нийл се оправя с детегледачката, а аз отивам директно в спалнята. Това е уговорка, която ми помага да остана в настроение.“ Сара и Нийл имат три деца, покрай които Сара е заета по цял ден, всеки ден. Нийл вече е наясно с факта, че за нея е много трудно да излезе от тази роля, а е нужно много малко, за да се плъзне обратно в нея. „Преди бях убедена, че е въпрос на настроение, но отдавна осъзнах, че съм се заблуждавала. Да очаквам да ми дойде настроението е като да очаквам второто пришествие. Обичам да правя планове. Те ми дават нещо конкретно, което да очаквам с нетърпение, докато играя с куклите или преглеждам домашни.“

Онова, което изпълва Сара с очакване, не е просто сексът. А ритуалът! Прекарвайки известно време един с друг, като мъж и жена, те успяват временно да се изплъзнат от оковите на реалността. Тяхната любовна игра трае с часове. Правят това от дванадесет години и като майстори на занаята, ако се случи да пропуснат някоя среща, това им липсва. Те знаят, че сексът обикновено означава нещо много повече от петнадесет минути след късните новини.

 

 

Култивиране на игривостта

Когато двойките се оплакват от безличния си сексуален живот, знам, че това, което искат, не е просто да го правят по-често. Възможно е да искат повече секс, но със сигурност искат по-добър секс. Поради тази причина предпочитам да говоря за техния еротичен живот, вместо за сексуалния. Физическият акт на правенето на секс е прекалено ограничена тема, която лесно може да се ограничи до разговор относно бройките. Човешката природа не понася липсата на интензивност. Хората мечтаят да блестят. Те искат да се чувстват живи. Ако им се даде дори и минимален шанс, влюбените двойки могат да изпълнят празнотата в интензивността с превъзходство.

Животните правят секс. Еротиката е запазена единствено за хората.

Еротиката е сексуалност, трансформирана от въображението. В действителност дори не се нуждаем от физическия акт на секса, за да получим пълно еротично преживяване, макар сексът често да е част от него и да си го представяме. Еротиката е отглеждане на способността ни да изпитваме вълнение, съзнателно търсене на удоволствие. Октавио Пас оприличава еротиката с поезията на тялото, свидетелство за сетивата. Като едно стихотворение, тя не следва права линия, вместо това криволичи и се извива, завръща се обратно към себе си.

Тя ни показва онези неща, които не можем да видим с очите си, а единствено с очите на душата. Еротиката ни разкрива един различен свят в света. Сетивата се превръщат в служители на въображението, позволявайки ни да зърнем незримото и да чуем недоловимото.

Еротиката, която в същността си е преплетена с въображението, представлява разновидност на играта. Приемам играта като една алтернативна реалност, намираща се по средата между действителност и измислица, като едно защитено пространство, в което експериментираме, преоткриваме себе си и поемаме рискове. Чрез играта ние забравяме за недоверието си — приемаме, че нещо е реално, макар прекрасно да знаем, че не е. Тук сериозността и отговорността нямат място.

Играта по дефиниция е безгрижна и освободена. Според големия теоретик на играта Йохан Хьойзинха основната черта на играта е, че тя не притежава друга цел, освен себе си. Липсата на цел в играта е нещо, което трудно се съгласува с културно обусловения ни стремеж към продуктивност, резултатност и отговорност все по-често измерваме стойността на играта според ползите, които носи в себе си. Играем скуош, за да подобрим сърдечния си тонус, водим децата на вечеря, за да развием вкусовите им възприятия, отиваме на ваканция, за да се презаредим. Но все пак, ако се тормозим как изглеждаме отстрани, ако сме обсебени от крайния резултат или се страхуваме от оценката на другите, удоволствието неминуемо ще се изпари.

При децата играта идва по естествен път, но с възрастта способността ни за игра постепенно рухва.

Често пъти сексът остава последната арена за игра, която си позволяваме — един мост към детството ни. Дълго след като мозъкът се е задръстил от наставления да бъдем сериозни, тялото е останало единствената свободна зона, необременена от разума и оценката. Докато правим любов, отново можем да преживеем свободните движения на детето, все още неразвило в себе си чувството за стеснителност под осъдителните погледи на другите.

От време на време срещам хора, които са уловили същността на нещата, съхранили са усещането за игривост един с друг и са успели да се спасят от скуката. Те са физически и чувствено живи — двама души, чието желание един към друг не е отслабнало. Дори в нашата култура, която се стреми към незабавно удовлетворяване на нуждите, те са способни да погледнат на ухажването като на цел само по себе си. Джоана продължава да омагьосва своя приятел, с когото са заедно от десет години, като му урежда любовни срещи в мотели из района. Когато отиват на парти, Дарнел и партньорът му се преструват на непознати. Ерик описва как правят любов с жена си на алеята до дома им, когато се прибират късно вечер — едно тайно удоволствие, на което се отдават, преди да погледнат как са децата. Всяка година Иван и Рейчъл прекарват по взаимно съгласие един дълъг уикенд в суинг клуб. „Вместо да имаме тайни един от друг, ние имаме тайни от света.“ Джесика е спасила мъжа си от не една самотна нощ по пътя, разговаряйки с него по радиостанцията. Всяка сутрин Лео споделя с жена си колко щастлив се чувства да бъде женен за нея, и той наистина го мисли, дори след повече от петнадесет години съвместен живот. За всички тези двойки игривостта изпълнява централна роля във връзката им, а еротиката е нещо много повече от сексуален акт. Тяхното любене може да бъде ритуално или внезапно, емоционално или практично, стандартно или излизащо извън рамките, спокойно или страстно. Но във всички случаи сексът им носи удоволствие и е желан, а не задължителен. Отнасят се с уважение към еротиката и се наслаждават именно на това, че тя престъпва правилата. Те обичат секса, обичат го особено един с друг и отделят време да подхранват еротичното пространство помежду си.

Подобно на всички двойки, те също преживяват периоди на спадове в желанието — когато се чувстват отчуждени един от друг или просто са погълнати от собствените си задачи и живот — но не изпадат в паника, ужасени от мисълта, че нещо из основи се е провалило между тях. Те знаят, че еротичният заряд има своите върхове и спадове и че желанието преминава през периодични затъмнения и временни прекъсвания. Но когато му отредят достатъчно внимание, те са способни да си възвърнат тръпката.

За тях любовта е съд, който съдържа едновременно сигурност и приключение, а дълготрайното обвързване предлага един от големите луксове в живота: време. Бракът не е краят на тяхната любовна история, а началото. Те знаят, че разполагат с години време, през които да задълбочат своята връзка, да експериментират, да преживеят упадък и дори да се провалят Те приемат връзката си за нещо живо, нещо, което представлява процес, а не свършен факт. Тя е роман, който пишат заедно, роман с много глави и с отворен край. В него винаги има място, което все още не познават, и винаги има още нещо ново, което да се открие в другия.

Съвременните връзки представляват водовъртеж от противоречиви нужди: стабилност и приключения, заземеност и трансценденталност, сигурна любов и интензивна страст. Искаме всичко това и го искаме с един-единствен човек. Свързването на семейното с еротичното представлява деликатен баланс, в който в най-добрия случай успяваме да постигнем едва временни резултати. Той изисква да познаваме партньора си, но едновременно с това да признаем, че никога няма да го опознаем изцяло, да създадем сигурност, но да останем отворени към неизвестното, да култивираме интимност, но да уважаваме личните граници. Отделеност и заедност се редуват или сменят в ярък контраст. Желанието е лек срещу ежедневната рутина, а обвързването не бива да поглъща свободата.

Едновременно с това еротиката у дома изисква активна ангажираност и съзнателно намерение. Тя винаги ще се съпротивлява на твърдението, че бракът е сериозно нещо — повече работа, отколкото игра, и че страстта е само за младите и незрелите. Необходимо е да извадим на светло амбивалентното си отношение към удоволствието и да предизвикаме личните си неудобства спрямо сексуалността, особено в контекста на семейството. Да се оплакваме от скуката в секса е лесно и конвенционално.

Култивирането на еротиката у дома е акт на открито неподчинение.