Естер Перел
Еротична интелигентност (8) (Тайната на желанието в дълготрайните връзки)

Глава 6

Сблъсъкът между пуританството и хедонизма „Сексът без грях е като яйце без сол.“

Луи Бунюел

„Съжалявам да кажа, че ние от ФБР не можем да направим нищо в случаите на орално-генитална интимност, освен ако по някакъв начин не затруднява вътрешната търговия.“

Д. Едгар Хувър

Сексът е мръсен; запази го за някой, когото обичаш

Защо толкова много двойки се отчуждават еротично? Списъкът с фактори, които допринасят за угасването на въодушевлението е дълъг, като най-често споменаваният е стресът.

„Щом седна, виждам прането, което трябва да се сгъне, неотворените писма в електронната поща, разпилените играчки, и цялото ми сексуално желание изчезва.“

„Между новите ни длъжности, старите ни родители и малките ни деца съм напълно изцеден. Нямам много силен сексуален заряд по принцип, а точно сега пък изобщо нямам никакъв. Не го приемай лично.“

Но когато пациентите ми цитират целия този напълно реален стрес в съвременния живот, за да ми обяснят защо романтиката си е отишла, аз им казвам, че може би има и още нещо.

Все пак стресът е бил постоянна характеристика в живота им и много преди да се срещнат, но това не ги е спирало да скачат в прегръдките на другия.

В следващата част от оправданията те изваждат по-дълбоките проблеми във връзката: разгорещените препирни и хладната безизходица. Липсата на доверие, постоянните разочарования и цикълът на обвиненията.

„Секс? Може би се шегуваш. След всичко, което току-що ми каза?“

„Кога за последно си ми показал, че те интересувам?“

„Не мислиш ли, че може поне малко да се погрижиш да изглеждаш привлекателен/привлекателна?“

„Иска ми се да може да изключиш проклетия телевизор; кара ме да се чувствам като мъртво парче месо.“

Въпреки тази литания на разочарованието считам, че има и още един слой, отговорен за умъртвяването на либидото, и той има отношение към културата на дълбока двойственост около сексуалността. Докато признаваме важността на секса, ние също така се люшкаме в крайностите на излишната разпуснатост и тактиките за потискане. „Не го прави, преди да се омъжиш“, „Прави го само когато ти се иска“, „Не е нещо важно“, „Изключително важно е“, „Трябва да има любов“, „Какво общо има изобщо любовта с това?“ Това е един подход на всичко или нищо по отношение на секса. Порно сайтовете се размножават в интернет, но ние продължаваме да спорим дали е нужно да се включи сексуално образование в училищата и ако да, дали да го наричаме „сексуално образование“, или да изберем по-малко ясното „здравно образование“.

Макар да живеем в период на небивала сексуална свобода в Америка, практиката да се регламентира сексът продължава, без да стихва още от дните на пуританството. Намесата на държавата позволява на някои от нас да си отдъхнат и кара други да се ужасяват. Ние насърчаваме въздържание с тактики, основани на страх, заплашваме кривналите политици с импийчмънт борим се с гей браковете и мъчим законите за аборта. Макар девствеността да изглежда реликва от отминала епоха, всеки ден официално избрани лица внасят морални тежести в законите за сексуалността. Абортите, хомосексуалността, изневерите и „семейните ценности“ са активни термини в националната политическа програма повече от 30 години. Този сексуален консерватизъм е вкоренен в традициите на пуританството с дълбокото си недоверие към удоволствията и морализаторското поведение спрямо всичко, което се отклонява от хетеросексуална, моногамна, брачна и репродуктивна сексуалност.

Междувременно телевизионни продуценти ни подканват да се обадим, ако сме имали повече от 100 сексуални партньора. Никога досега сексът не е бил толкова публично представен, безспирен наниз от красноречиви сексуални картинки, накъдето и да погледнем.

Сексът, за който постоянно се говори в рекламата, стана сам по себе си стока. Включете което и да е дневно предаване, за да чуете как майки спят с приятелите на дъщерите си, мъже, които обичат да гледат как други правят секс, и домакини, които проституират без мъжете им дори да подозират. Сексът е навсякъде, във всички свои проявления и подробно описан от Лилиан Рубин: „порнография, импотентност, секс преди брака, брачен секс, извънбрачен секс, групов секс, суингинг, садо-мазо и всички други сексуални поведения, за които един продуцент може да се сети, независимо дали са обикновени или странни.“

Политиката и икономиката на секса и диаметрално противоположните поведения, на които ставаме свидетели ежедневно проникват в американските спални и се промъкват в гънките на нашата интимност. Двойките, с които се срещам, живеят в тази двойственост и трябва да се споразумеят между тези съревноваващи се ценностни системи.

Наследството на пуританството, което поставя семейството в центъра на обществото, очаква от брака да е разумен, трезв и продуктивен. Работиш, спестяваш и планираш. Приемаш сериозно ангажиментите си. Но наред с това типично американско понятие за личната отговорност и умереност е и понятието за личната свобода. Ние вярваме в личното удовлетворение: в живота, свободата и преследването на щастие. Ние ценим свободата спонтанно да задоволяваме желанията си и живеем в консуматорско общество, водено от пазара, което се грижи желанията ни никога да не секват. Сексуалната култура ни казва какво е привлекателно и какво би трябвало да искаме (сякаш ние сме неспособни да открием сами за себе си кого да желаем и кой ни възбужда).

Цяла индустрия за любители на хедонизма се навърта в покрайнините на брака, постоянно напомняйки за всичко, от което сме се отказали в замяна на приглушената сексуалност на брачния живот. Могат ли съвременните връзки да бъдат толкова силни, че да устояват на песните на сирените за неограничени удоволствия? Когато постоянно ни призовават да заменим старото с ново, когато сексуалните образи изобразяват вечна младост и красота (понеже никой не остарява, освен теб), когато сексът онлайн може да даде отговор и на най-особената ти прищявка, разумно ли е да очакваме, че може да останем доволни с един човек 50 години? Журито още не е решило. Обещава ни се незабавно удовлетворение и то е на разположение за всички, освен за нас. И всичко това засилва дълбокото разделение между това, което ни окуражават да искаме, и онова, което ни позволяват да имаме. Пуританството и хедонизмът се сблъскват „Не аз, не сега“ срещу „Сигурен секс или никакъв секс“.

Нека не се залъгваме, че насищането отразява просветлени сексуални поведения. Крещящият маркетинг на сексуални образи може да е по-скоро излишен, отколкото прогресивен, и се корени в стремежа за печалба и свободата на пазара, вместо в свободата на мисълта. Казано накратко, става дума повече за отваряне на портмонето ви, отколкото за отваряне на съзнанието ви. Може би именно затова подчертаната моралност в нашата култура остава неопетнена от графичните картини със секс, които блещукат по екраните на телевизорите: централната идея, че сексът е мръсен, остава непроменена.

Дълбокото ни неудобство, свързано със секса е най-видимо в начина, по който се отнасяме към сексуалността на тийнейджърите. Една осезаема група американци вярват, че ограниченият достъп до контрол над раждаемостта и сексуално образование ще отклонят тийнейджърите от изкушенията на плътта. Кампании като „Не аз, не сега“ насърчават въздържанието като средство за избягване на бременността и сексуално предаваните болести в тийнейджърските години, а здравната публична политика говори за идеята юношеската сексуалност да се счита за девиантно поведение, което трябва да се избягва. Независимо колко освободени могат да изглеждат медиите, за много американци сексуалността е дълбоко опасна — рисков фактор.

Европейците, от друга страна, разглеждат юношеската сексуалност като нормална фаза на развитието към здравословната сексуалност на възрастните. Сексът не е проблем: да си безотговорен към секса е проблем.

Така европейският вариант на мотото „Не аз, не сега“ е „Сигурен секс или никакъв секс.“ Струва си да отбележим също, че в Европа тийнейджърите стават сексуално активни средно две години по-късно, отколкото американските си връстници, а процентът на раждаемостта в тийнейджърските години е смайващите 8 пъти по-малък. Как става така, че американското общество с толкова ясно антисексуално тийнейджърско пристрастие създава подобно статистически неудобно положение?

Сексуалност, изпълнена с табута, и разюздана сексуалност се смесват по смущаващ начин. И двете ни водят към това да искаме да се отделим психически от физическия акт на секса. Общество, което разглежда секса като мръсен, не може да премахне секса. Вместо това тази тревожна атмосфера отглежда вина и срам в най-крайните си версии или общо неудобство при по-изтънчените си проявления. Сексът се развежда с емоционалната и социална приемственост. Това, което липсва, е интегрирана сексуалност, в която удоволствието процъфтява в контекста на свързването. Не говоря за дълбоката любов; говоря и за основна грижа и зачитане на отсрещната страна.

 

 

„Искаш ли да се чукаме тази вечер?“

Рату е на 22 години и е студентка втора година в престижен университет. Тя е дъщеря на лекар и програмист, и двамата имигранти от Индия, чиито години усилена работа им се отплащат с висок стандарт на живот. Рату прекарва 12 години в силно конкурентните обществени училища на Ню Йорк и сега се надява да последва майка си и да учи медицина. Срещнах се с майката на Рату на партито по случай заминаването на моя приятелка.

Когато й казах темата на книгата си, тя ме насърчи да интервюирам дъщеря й. „Какво чувам от дъщеря си? Просто не е за вярване. Толкова студено се отнасят тези деца едно с друго. Наистина ли искаш да знаеш какво се случва? Трябва да говориш с нея. Аз не мога да го обясня.“

Знаех, че трябва да се срещна с Рату и го направих. Умна и красноречива, тя беше като говорител на едно от тези поколения, на които прикачаме буква — Х или У, или докъдето са стигнали вече. Тя ми дава описание, което хвърля светлина върху това, което се случва в двора на университета.

„Ние наистина нямаме време за срещи. Така че бързото уговаряне става в петък или събота вечер. Отиваш на парти или отиваш на бар; всички се напиват, ама наистина, и всички се разделят по двойки. Всичко приключва в понеделник, след като всички сме си разказали историите по време на обеда. «Чукане» е широко понятие и включва всичко — от натискане до орален секс или секс с проникване.“

„Идеалната връзка за колежа е сценарият «приятели с облаги». Имаш близък приятел, с който добре се забавлявате и с който имате сексуално привличане. Всичко започва някоя вечер, след като сте се напили и сте се срещнали случайно в бара или другаде. Прибирате се заедно, правите секс (чудесен или не чак толкова, няма значение) и след това се преструвате, че нищо не се е случило.

Следващата седмица това се повтаря със същия човек и така продължава, докато не усетиш, че вече не е нужно да излизате и да се напивате. Вместо това просто му се обаждаш, като ти се прииска да се чукаш или просто ти е доскучало.“

Това е нещото, което Рату и нейните приятелки безмилостно наричат покана за секс (booty call). Дори тази крайно съкратена форма на съвкупление има своя емоционален недостатък.

„Идва един момент, когато едната страна се оказва по-въвлечена от другата и е време за неудобния разговор. Приемат се основни правила: това е просто сценарий «приятели с облаги», нищо повече; и ако той или тя не са съгласни, всичко приключва. И тогава минаваш към някой друг приятел. Ние много се стараем да не позволяваме на емоциите да ни пречат“, споделя Рату без никаква следа от ирония.

Това, което ми е особено интересно в описанието на Рату е, че няма каквато и да било линия в разказа — няма възходящ сюжет, разгръщане, повратна точка и край. Всъщност изобщо няма история в историята. Сексът е отделен от историята, която сам е създал. „Полагаме съзнателно усилия да държим емоциите настрана от секса и това се отнася не само за момчетата, продължава Рату. И момичетата, и момчетата говорим за секс от една страна и за любов от друга, сякаш нямат нищо общо.“ Тя прави пауза: „Макар да подозирам, че много от приятелките ми биха предпочели да имат връзки, независимо дали си го признават или не.“

Далеч съм от това да подценявам свободното изразяване на неангажирания секс или секса за забавление. Една еротична среща може да покрие широк спектър от междуличностна интензивност, без някой да се почувства отхвърлен. Но точно този тип сексуална активност ми се струва по-малко израз на освободеност, отколкото действие, продиктувано от неосъзната тревога. За моя изненада Рату се съгласява напълно с тази идея. „Пиенето и сексът, разбира се, вървят заедно. И двете са неща, за които знаем, че не бива да правим.“

Докато слушах Рату, се чудех как тази социология на секса ще се отрази по-късно на сериозните им връзки. „Какво ще кажеш за любовта и брака?“, я питам аз. „За това изобщо замисляте ли се?“

„Гледаме на обвързването като на доживотна присъда. Знам със сигурност, че това е ужасяваща мисъл за много от приятелите ми момчета. Не могат да си представят да имат един и същ сексуален партньор за повече от седмица, а какво остава за 10 години.“ След това Рату казва по-сериозно: „За жените е различно. Те могат да видят в това привлекателност. Някои действително изглежда, че го искат, но и много от нас поемат стереотипния мъжки страх и разглеждаме моногамността като ограничение. Обвързването означава да жертваш собствените си цели и амбиции за нещо, което не можеш да контролираш и в което е възможно да се провалиш. Или поне така мислим за това сега. Връзките са загуба на независимост. Допускайки друг човек в себе си, оставяш по-малко място за себе си.“

„Значи връзките означават, че губиш нещо, а не печелиш?“ питам аз.

„Точно така.“

„А романтиката?“

„Хм. Нямаше такава в гимназията. Малкото двойки тук в колежа са изключение и изглеждат странни, сякаш са женени или нещо подобно.“

Заинтригувана съм от начина, по който Рату представя връзките. Винаги ми се е струвало, че създаването на връзка (или поне мечтата за такава) ни обогатява и че смисълът й е в нещата, които можем да открием заедно с другия. Или поне бях убедена, че е така, когато бях на нейната възраст. Рату и приятелите й изглежда намират повече сигурност в магистърска степен по бизнес администрация, отколкото в силата на дългосрочна любовна връзка. Защо се чувстват по този начин?

Една от причините вероятно е това, че прегръщайки обществения императив за самостоятелност, те стават подозрителни към всяка една връзка. „Ако добавиш любов към секса, ставаш крайно уязвим“, ми казва тя. „Мисля, че това е може би сърцевината на проблема за цялото мое поколение — липсата на доверие. Научени сме да се осланяме на себе си и да не зависим от другите.“ Това не е романтично поведение, но вероятно е мъдро, като се има предвид несигурността на съвременните бракове.

Половото равенство е валидно с цялата си ирония: и мъжете, и жените сега имат правото да са ужасени от обвързването. По-добре да се въвлечеш в рисков секс, отколкото да се поддадеш на рисковете на сърцето.

Нищо не е по-излишно от това да предвидиш бъдещето за някой, който не се интересува да го чуе, но понякога не мога да се въздържа и затова си позволявам да споделя едно прозрение с Рату: „Караш ме да си мисля, че може би точно затова много двойки, с които разговарям, срещат трудността да преживяват горещ секс с човека, който обичат. Не е само твоето поколение. Цялата тази култура се чувства крайно неудобно с уязвимостта и зависимостта. Добрият интимен секс изисква и двете.“

„Може би“, казва Рату. „Но кой казва, че добрият секс трябва да е интимен? Какво, ако «добър» означава да ме приковеш към стената, да ме обладаеш и да си тръгнеш, преди да се събудя сутринта? Спонтанността е това, което обичам. Въодушевлението, което идва със спонтанността и многото партньори и мечтаните срещи, в които нищо не може да се обърка, защото след късната закуска на следващия ден си казвате довиждане и не се задържате заедно достатъчно дълго, за да откриете недостатъците си. Преминавам през периоди, в които съм пристрастена към това въодушевление, но също така и през периоди, в които осъзнавам колко повърхностно е всичко това и искам по-дълбоко свързване с някой. Имала съм приятели и е приятно, макар че става малко скучно. Надявам се, че някъде занапред ще открия здравословен баланс — ако не съм се разглезила до такава степен, че да не мога да се задоволя с дълготрайните любовни връзки.“

Без да имам претенции да дам последната дума по въпроса за свободната любов, мнението ми е, че цялото това перчене разкрива подразбиращо се безпокойство. Чудя се до каква степен този вид секс, „чукай и бягай“, представлява всъщност форма на защита срещу чувството за неудобство, свързано със сексуалността, също както е форма на защита и избягването на нещата, които се считат за табу. Това е другата страна на монетата: същата тревога, различен отговор. Напиват се, правят секс и след това се преструват, че нищо не се е случило. Това е начин да го правиш, без да участваш. Всичко просто се случва; никой не трябва да го притежава.

Вероятно тези престорени развратници не са чак толкова отдалечени от пуританското наследство, колкото техните похождения в събота вечер биха ни подвели да си мислим. Техните плахи срещи не са точно празнуване на удоволствията на плътта. Ако нямаше и капчица разминаване с морала в тяхното желание за секс, можеше и да не се налага да се напиват, за да го правят. Ако се чувстваха по-удобно със секса, те биха се поставили в центъра му и биха искали да си го спомнят. За Рату въодушевлението, което се ражда от спонтанността е гарантирано, стига да сменя партньорите достатъчно често. Но какво би се случило с нея, ако й остане само един? Може и никога повече да не се срещна с Рату, но много от хората, които идват да се срещнат с мен, ми напомнят за нея. Те откриват, че тяхната история на сексуално номадство не им помага да се справят с предизвикателствата по поддържане на сексуалната жизненост с един и същи човек за продължително време. Те разглеждат секса преди и след брака като две напълно различни реалности. Ергенският секс не те подготвя за ангажирания секс. Ако изобщо е нещо, то е последното „Ура!“ преди доживотния сексуален упадък.

 

 

Колко е важен сексът така или иначе?

Здравословното усещане, че еротиката ти се полага, се гради върху основата на спокойното, щедро и необременено отношение към удоволствията на тялото — нещо, с което нашата пуританска култура продължава да се бори. Свидетел съм на отпадането на тази двойственост в офиса си всеки ден. Голяма част от работата ми с двойки включва изправяне пред срама и тревогата, които обграждат сексуалността на хората, и които им причиняват отдръпване от любимите им заради страховете да не бъдат осъдени или отхвърлени. Аз давам разрешение, намалявам тревогата, приемам фантазиите и желанията за нормални и предизвиквам изопачаването на представата за красота на човешкото тяло.

Заедно изваждаме на повърхността тайните и мълчанието, което заобикаля сексуалното им израстване и се противопоставяме на културни и семейни послания, които блокират еротичното изразяване. Терапията е процес на разширяване на сексуалността, като се отказваме от някои ограничения, насърчаваме физическия контакт и предоговаряме границите. Двойките се учат да танцуват стъпка по стъпка, и това отнема толкова време, колкото е необходимо.

Срещнах се с Мария малко преди да е преодоляла съвсем последната си раздяла. Тя беше прекарала две години на Западния бряг с мъж, за когото се е надявала да се омъжи, само за да се върне обратно с разбити надежди и напълно съкрушена. Приятелките й решават, че й е време да срещне някой готин мъж, мъжкар. Стига вече атрактивни, но празноглави компаньони.

Приятелите й организирали вечеря с цел: вкусно прикритие за първа среща.

Проработило.

За Мария да започне да се среща с Нико било обучение наново в изкуството на любовта, бавно разгръщане, което било изключително свободно от притеснения. Не била влюбена; постепенно започнала да го обича. Но година след като го срещнала, идва в офиса ми с въпроса: „Колко важен е сексът така или иначе? Продължавам да се двоумя. Знам, че не можеш да градиш живота си върху страстта. Опитала съм го. Баба ми обичаше да казва: С какво ще живеете, с любов ли? Ха! Имаш много да учиш.“ Майка ми не беше по-добра.

Нейната линия беше: „Скъпа, страстта е обречена. Слушай какво ти казвам, това, от което се нуждаеш, е да намериш някой, с когото можеш да живееш. Някой като теб, който споделя ценностите ти. Знаеш също, че и парите не вредят.

Обичам Нико. Никога не съм се чувствала толкова сигурна, толкова доверяваща се. И след годините, в които бях там, навън, срещайки се с какви ли не нещастници, съм най-после свободна да мисля за други неща в живота си. Но просто не знам. Не мисля, че си пасваме сексуално. Това е проблем. Или проблем ли е? Всички казват, че сексът отшумява, независимо колко пара се е вдигала в началото, така че колко важен е действително?“ „Ти ми кажи.“, провокирам я аз.

„Знаеш ли какво си казвам сама на себе си? Момиче, ти вече се позабавлява. Време е да пораснеш. Той е чудесен. Зарежи старите си навици.“

Три години по-късно Мария ми задава въпроса: „Колко важен е всъщност сексът?“ и отново е при мен. Очевидно все още не е открила отговор за себе си. В началото беше така обсебена от тръпката на сигурността, че беше в състояние да отложи да се занимае с липсата на сексуален отклик към Нико. Тя имаше някаква надежда, че проблемът ще се разреши от само себе си, че един ден блокажът ще се махне и всичко ще се намести. Нико от своя страна е търпелив мъж. Той не би натискал нещата, макар да не му е весело от техния анемичен сексуален живот. Да не настоява по темата е неговият начин да се предпази от отхвърляне. По време на срещите ни Мария винаги следваше тактиката да избягва темата за секса. В малкото случаи, когато директно го спомена, беше накрая на часа ни, когато вече нямаше време за дискусии. Една седмица реших да натисна педала на газта и да форсирам разговора.

„Сексът е труден, нали?“, я питам аз.

„Какво имаш предвид? Труден за правене или труден за говорене?“, отговаря на въпроса ми с въпрос.

„Труден да го притежаваш“, отговарям. „За мен е по-лесно да правя секс, отколкото да говоря за секс.“ „А с Нико?“

„С Нико е по-лесно да не правя секс, вместо да говоря за секс.“ „Разкажи ми.“

„Сексът е труден. Не ми се прави през голяма част от времето, което е странно, защото винаги съм мислела за себе си като за сексуален човек. Четох за жени с ниско сексуално желание и не се идентифицирам с тях, макар че ми приличат на мен, каквато съм напоследък.“

„С други мъже по-лесно ли беше?“

„О, Боже, не — но в миналото никога не ми се е налагало да трябва да говоря за секса. Никога не е било нещо, с което да работя. Или се случваше от само себе си и нещата се получаваха, или връзката така или иначе нямаше бъдеще, така че защо да се занимавам? Сега съм с мъж, когото обичам. Мисля, че е красив, държи се с мен като с кралица, а аз не искам да правя секс с него. Той се фрустрира, когато го отхвърлям ден подир ден, а на мен не ми харесва фактът, че съм толкова безразлична към секса. Иска ми се да мисля, че се случи, когато забременях с дъщеря ни, но за да съм честна, ще кажа, че бях по-скоро облекчена, че имам извинение. «Бременна съм» се превърна в «Току-що родих.» И след това стана «Сега кърмя», а след това «Имам нужда от сън». Истината е, както знаеш, че беше проблем от самото начало.“

„Да се гмурнем ли по-надълбоко?“

„Изморих се да го избягвам, да чакам нещо да се промени. Не мога да сменя Нико с нов модел. Или ще проработи с него, или ще се съсухря.“

Мария е отраснала в работническо семейство, дъщеря на полицай и учителка по заместване. Религията била от съществено значение и тя посещавала женски католически училища до гимназията. „Никога не говорехме за секс вкъщи. Баба имаше 10 деца и така и не знаеше, че жените могат да изпитват оргазъм. Можеш ли да си представиш? Не съм виждала майка си гола, откакто бях на 3 години. Никога не съм виждала баща си гол. Аз бях най-малката от 5 деца и всеки от нас се бунтуваше по различен начин, макар че на братята ми никога не им се е налагало да се изправят срещу правилата, които важаха за момичетата.“

Мария осветява широко разпространената в Америка култура на всичко или нищо, изобилие или глад. „Бях на 17, когато загубих девствеността си; а за младите жени-католици, щом си спала с един, все едно си спала с целия град — и честно казано, повечето от нас го правеха.“ „Знам, че звучи архаично, но наистина беше така там, където израснах. Стейтън Айлънд е като природен резерват за застрашените от изчезване католици. Посланието беше ясно: сексът е грях, освен ако не си женен.“

„Ясно. Като старата поговорка: Сексът е мръсен, запази го за някой, когото обичаш“, казвам аз.

Мария се премества, влиза в колеж, става кастинг агент и днес живее в свят, много по-различен от този на детството й. Но цялото това интелектуално разширяване не е успяло да унищожи забраните: плътското желание е греховно, особено за жените. Въпреки изминалите 20 години на кратки срещи, временни връзки и стабилни гаджета, остарелите послания са се впили в сухожилията на тялото й с прилепчива упоритост. Да действаш освободено не означава задължително, че си освободен. Когато е била сама, Мария е можела да надхитрява латентното си сексуално неудобство. По-лесно й е било да е освободена, когато е инвестирала по-малко емоции. Но веднъж избрала да живее в географските ограничения на семейството, нашепванията от миналото започват да ехтят отново.

„Веднъж на всеки шест месеца или нещо подобно повдигам въпроса пред Нико. Казвам му: «Нико, сексът ни не струва. Трябва да направим нещо по този въпрос. Искам да прочетеш ей тази книга.» Но той не иска да чете книги. Мрази подобни книги. Той ми казва: «Да чета книги не е за мен. Нека да отделим малко време и да го прекараме заедно. Колкото повече секс правиш, толкова повече секс правиш, нали така?» Това е готовият му отговор.“

„Препоръчвала съм ти книги преди, но в този случай ми се струва, че ти ги използваш, за да се скриеш зад тях. Защо ти е толкова трудно да говориш за себе си? Да си адвокат сама на себе си? Какво ще се случи, ако му кажеш: Нико, искам да ти разкажа за мен — какво мисля и какво чувствам за секса и за себе си в сексуално отношение?“

„Тази тема е толкова емоционално натоварена, че ми се доспива.“

Мария е научена, че нищо не се дава безплатно; всичко трябва да се заслужи. Привилегиите са за онези, на които никога не се е налагало да се трудят здраво и такива хора имат силно подозрителен морал. Кредото е било да се жертваш в името на семейството. Трудността й да заяви себе си е особено силна в сексуално отношение.

„Изглежда нямаш проблем с това да искаш нещата, от които имаш нужда, обяснявам аз, но да помолиш за нещо просто защото го искаш или ти харесва, ти се струва егоистично. Удоволствието само по себе си, освен ако не си го заслужила, е съмнително. То също така повдига въпроса колко усещаш, че заслужаваш и ти се полага да получиш — просто защото те има. Но еротика е именно това: удоволствие в името на удоволствието, предоставено ти безвъзмездно от Нико.“

С Мария заедно работим по развиване на здравословното й усещане за това, че заслужава, което обхваща да поседне сутрин, докато си пие кафето, да прочете вестника, макар че кухнята е все още мръсна, и да излиза с приятелки, дори това да означава Нико да поеме грижите за бебето две поредни вечери. Тя трябва да си почине от идеята, че за удоволствието се заплаща предварително с труд или задължение. Ние окастряме тази сложна система на честност и заслуги, където всичко трябва да е напълно равностойно, за да се неутрализира егоизмът. Мария приема идеята. „Мисля, че моето «слабо желание» е най-вече свързано с това, че сякаш не притежавам секса, и с вътрешния ми конфликт с удоволствието, особено удоволствие със съпруга ми. Не мога да обясня защо ми е толкова неудобно да се отворя еротично за Нико. Това, което знам, е, че семейството ми никога не е било мястото, където съм получавала нещо извънредно.“

„Точно така. За теб семейството е свързано със саможертва, а не с радост. Но здравословното усещане, че ти се полага, е необходимо условие за еротична интимност!“

Само след като Мария започва да разглежда с какво тя допринася за еротичната патова ситуация, приносът на Нико става ясен. Тя му задава някои от въпросите, които сме обсъждали заедно на сесиите си: „Какво означава за теб сексът?“, „Какво е било отношението към секса в твоето семейство?“, „Кои са важните събития, които са те оформили сексуално?“, „Какво би искал да преживееш с мен в сексуално отношение и от какво най-много те е страх?“. Те започват разговори, които са провокативни и вдъхновяващи, и които се фокусират върху възможностите, а не върху проблемите.

Мария разбира, че за Нико сексът е както освобождаващ, така и свързващ и красноречив белег за любов. Когато го отблъсква, той се чувства необичан.

Нико не е разговорлив. Вместо това той изразява грижата си, правейки неща: мие чините, лъска обувките и винаги осигурява шоколад в хладилника. Той се грижи да излизат от къщи през уикенда без усещане за вина (което за Мария е трудно) и да не се заробят в безкрайните грижи за домакинството. Щедър е в проявите си на привързаност както с Мария, така и с дъщеря им. Но ласките спират, щом сексът започне. Макар че му харесва сексът, той не е толкова уверен в себе си при съблазняването. „Той е толкова нетърпелив да се стигне до секс частта в секса, където знае какво да прави, че има склонност просто да минава покрай съблазънта и романтиката. Игрите, нали знаеш. Аз имам усещането, че препускаме. На Нико му отнема около две минути, за да стигне от гледане на телевизия до това да е емоционално и физически готов за секс. Аз имам нужда от по-бавно изкачване. И както обикновено в грижата си за него, защото не искам той да се чувства зле, се опитвам да ускоря възбуждането си. Пълно фиаско е.“

За Нико сексът е пиеса в една част За Мария е поредица от удоволствия, последователно разгръщане. Проблемът се появява, когато се оказват впримчени в едно линейно, целенасочено действие към секс и оргазъм и така подминават еротиката.

В този сценарий тя се бори с идеята, че мотаенето е по подразбиране егоистично и безсрамно алчно. Липсата й на усещане, че й се полага, и липсата й на себеутвърждаване се срещат с бързината на Нико, което още повече подсилва представата й, че не заслужава внимание. Разбира се, тя не би се тревожила, че й отнема дълго време, ако смяташе, че той е истински въвлечен в това. Но за Нико бавенето провокира друг вид тревога, страхът, че може да е неадекватен, че може да не се справи достатъчно добре.

Предлагам на Мария двамата с Нико да се освободят от модела на сексуалност, който е ориентиран към изпълнението, и с изискванията за взаимен оргазъм. Това е обречен подход, който намирисва на сериозност и отнема голяма част от забавлението на секса.

„Спомняш ли си натискането?“, питам аз. „Кога за последно си го правила?“

„Ооо, минаха години. Знаеш ли, спомням си, в началото прекарвахме цяла вечер в натискане и страстни целувки по широките алеи на Кони Айлънд. Беше великолепно. Вече не го правим.“

„Ами ето какво имате да направите.“

Сложността на динамиката между Мария и Нико е едва доловима и това е вярно за повечето двойки, с които се срещам. Никога не е само едно нещо или само единият партньор. Мария казва, че иска да бъде съблазнена, но отказва да види Нико като съблазнителен. „Връзката ми стои на пътя на моето привличане към него. Понякога го поглеждам например, когато излиза от банята или се прибира от фитнес, и си мисля: «Боже, колко е секси.» Защо ми се струва толкова привлекателен, преди да се сетя, че ми е съпруг?“

Обяснявам на Мария, че си е страшно едновременно да си еротично открит и емоционално-интимен с един и същ човек; особено когато имаш вярването, че сексът е нещо срамно. „Има цяла част от теб, която все още не е влязла във връзката. Всъщност психическата енергия, която е въвлечена в това да я държи на скрито е достатъчно, за да те изтощи. Нищо чудно, че по-скоро би заспала, вместо да правиш секс със съпруга си.“

Като много от нас, Мария е израснала, научавайки се да крие еротичните си блянове и случайните си фантазии. В сексуалната ни социализация умението да държим удоволствията си скрити е централен елемент. Мария си спомня срама, когато като дете я намират в момент на интимно еротично изследване и отвращението на лицето на майка й, която казва: „веднага спри.“ Дори тези от нас, които са били късметлии да имат родители, които признават, че сексуалната игра носи удоволствие, най-вероятно си спомнят с потрепване съвета „Прави го насаме.“ Трудно е да извадим на открито това, което ни е отнело години да се опитваме да скрием.

Не е изненада, че на Мария й е трудно да включи във връзката си еротичните представи, които е научена да потиска от малка и да отбранява.

Да усеща отзивчивостта на Нико е точно това, което я окуражавам да направи — да притежава искането си и да вярва, че й се полага да бъде обгрижвана. Заедно с това я насърчавам да включи наново любопитството си към Нико. „Много е лесно да го вкараш в ролята на съпруг, с всички присъщи домакински качества, и после да се оплакваш, че ти липсва желание. Той има цяла вътрешна география, а ти все още се мотаеш само в стария познат квартал.“

Това е предизвикателството на сексуалната интимност, да върнем вкъщи еротиката. Тази е най-страшната от всички интимности, защото включва всичко. Тя достига до най-дълбоките места вътре в нас и включва разкриването на аспекти от нас самите, които са свързвани със срам и вина. Страшно е, това е цяла нова голота, много по-изобличаваща от гледката на голите ни тела. Когато изразим еротичните си копнежи, поемаме риска да бъдем унижени или отхвърлени — и в двата случая това може да бъде опустошително. Ставала съм свидетел на болезнената сцена, когато предпочитанията на някой биват осъждани и порицавани от неговия или нейния партньор като перверзни, извратени и отвратителни. Не е за учудване, че много от нас предпочитат сигурността на работещия секс като броня срещу този мъчителен сценарий. Може да сме далече от страстта, но поне се чувстваме нормални. В голямата схема на нещата това не е чак толкова лош компромис. Но ги има и тези, които искат да бъдат опознати по различен начин, да надскочат себе си и да поемат риска да преминат границата. Те събират кураж да се изправят срещу културните забрани срещу секса — пищния секс — вкъщи. Те жадуват за пълно изразяване в еротичната област и преборват желанието да се въздържат. За тях сексуалното общуване съвсем не е мръсно, по скоро е свещено сливане, което ги свързва с божественото.

Еротичната интимност е разкриване на нашите спомени, желания, страхове, очаквания и борби в рамките на една сексуална връзка. Когато най-съкровените ни желания са споделени и посрещнати от нашия любим с приемане и признаване, срамът изчезва. Това е преживяване на дълбоко свързване със силата ни и е истински утвърждаващо за сърцето, тялото и духа. Когато можем да изживяваме осъзнато както любовта, така и секса, ние изоставяме полето, на което се борят пуританството и хедонизма.