Естер Перел
Еротична интелигентност (4) (Тайната на желанието в дълготрайните връзки)

Глава 2

„Любовта и желанието за някои хора са неразделни части от нещо по-голямо, но за други са безвъзвратно разделени. Повечето от нас все пак изразяват еротиката си някъде в сивите зони, където любовта и сладострастието едновременно се свързват и са в конфликт.“

Джак Морин, „Еротичният ум“

Повече интимност, по-малко секс

Любовта иска близост, но желанието има нужда от дистанция.

При всяка първа среща с дадена двойка винаги питам как са се срещнали и какво ги е привлякло един към друг. Понеже свързваме терапията с проблеми, обикновено хората не идват при мен, когато все още са в първия плен на любовта. Понякога те имат нужда от нежно напомняне какво е било някога. За отчуждените и нещастни двойки понякога е трудно да се фокусират върху това, което ги е събрало заедно, но в рамките на „мита на създаването“ на всяка двойка се намира ключът за намиране и разгръщане на историята на техните взаимоотношения.

„Тя беше красива.“, „Той беше толкова умен и забавен.“ „Беше привлекателен и излъчваше такава увереност и стил.“ „За мен беше нейната топлота.“ „А мен ме привлече неговата нежност“ „Знаех, че няма да ме напусне.“ „Обичах ръцете му.“ „Пенисът му“, „Очите й“, „Гласът му.“, „Правеше невероятни омлети.“ Определенията, с които описваме един идеализиран любовник, винаги са щедри и богати. Любовта е упражнение по селективно възприятие, една сладка илюзия, но кой го е грижа за това в началото?

Ние увеличаваме добрите качества на тези, които обичаме, и им придаваме почти митични сили. Трансформираме ги и в замяна трансформираме себе си в тяхно присъствие. „Той ме караше да се смея.“, „Тя ме караше да се чувствам специален и умен.“, „Можехме да говорим с часове.“ „Знаех, че мога да й се доверя.“ „Чувствах се приет,“ „Той ме караше да се чувствам красива.“ Подобни коментари подчертават величието на любимия, както и силата му да ни възвисява и да ни издига над самите нас. Както пише психоаналитикът Етел Спектър Пърсън, „Любовта се поражда вътре в нас като акт на въображението, като креативен синтез, който се стреми да изпълни нашите най-дълбоки копнежи и най-стари мечти, и който ни позволява както да се обновим, така и да се трансформираме.“ Любовта е едновременно потвърждение и надминаване на това, което сме.

Началата винаги са богати на възможности, защото съдържат в себе си обещанието за изпълнение. През любовта ние си представяме нов начин да съществуваме. Ти ме виждаш така, както никога не съм виждал себе си. Ти прикриваш недостатъците ми и това, което виждам, ми харесва. С теб и чрез теб аз ще стана това, за което копнея. Ще преживея цялостност. Да бъдеш избран от този, който избираш, е една от основните триумфи на влюбването. Това преживяване създава усещане за интензивна лична значимост. Аз съм от значение. Ти потвърждаваш значимостта ми.

Когато слушам описанията на двойките за сливането, което придружава раждането на любовта, получавам достъп до мечтите, които са ги задвижили един към друг. Първият етап от всяка среща е изпълнен с фантазии. Това е поток от проекции, очаквания и вълнения, които могат да се превърнат във връзка, но може и да не успеят. Срещу вас стои човек, когото едва познавате, но вече си представяте как изкачвате заедно Килиманджаро, създавате дом-мечта, правите бебета, както и още ред други неустоими фантазии, също толкова променливи, колкото е и времето. Докато пациентите ми си спомнят въодушевлението, което някога са чувствали, аз имам възможност да погледна под баластрата и да видя какво всъщност са имали.

Изпълнено с надежди състояние на блаженство Джон и Беатрис прекарват първите си шест месеца буквално заключени в стаята в състояние на блаженство и приповдигнатост Джон е стоков брокер, който познава възхода и паденията на интернет революцията. Когато се срещнах с него за първи път на терапия, той току-що беше станал свидетел на това как богатството му се стопява пред очите. Прекарваше дни, вторачен в монитора на компютъра си, безпомощно проследявайки унаследяването на портфолиото си, докато допива последното си уиски.

Той също така току-що беше преживял и еротичен срив по средата на иначе любовни и грижовни взаимоотношения с приятелката си от 5 години. Беше в тройна криза — едновременно емоционална, професионална и финансова. Срещата му с Беатрис беше като събуждане от кома.

Усещането му за облекчение и обновление беше наистина дълбоко. Беатрис — красавица от предрафаелитната епоха, беше 25-годишна студентка последна година по английска филология, 10 години по-млада от Джон. В пашкула под завивките те разговаряли с часове, любили се, после пак си говорели, после пак се любели и спели, но много малко. В този ранен екстаз те се чувствали свободни и отворени. Те с радост изследвали своите два свята, безкрайно любопитни и опиянени от чувствата на взаимност и топлина, свободни от проблемите на външния свят. С напредването на взаимоотношенията им Джон и Беатрис започнали да изпитват усещане за нарастващо спокойствие. Първоначалното вълнение узряло, реалният свят започнал постепенно пак да се появява и надеждите им се материализирали. И така навлизаме в зоната на интимността. Можем да твърдим, че ако любовта е акт на въображението, то интимността е акт на съзряването. Тя изчаква възторгът да отшуми, така че търпеливо да се вмъкне във връзката. Семената на интимността са време и повторение.

Избираме се един друг отново и отново и така създаваме общност от двама човека.

Когато заживяват заедно, Джон и Беатрис се запознават с вкусовете и предпочитанията си, но се срещат и с особеностите си. Джон обича кафето си черно и без захар. И има нужда от първата си чаша кафе веднага щом стане от леглото. Беатрис обича кафето си със сметана и без захар, но първо пие чаша вода. Някои от тези особености те посрещат с лекота и нежност; други се учат да приемат, а някои считат за истински притеснителни, дразнещи и буквално непоносими. Те се чудят как изобщо ще живеят с… (избройте трите най-отвратителни навика на собствения си партньор.) Навлизат в световете на навиците си и тази фамилиарност им носи успокоение. Създава рутина, която на свой ред подхранва усещането за сигурност. Нарастването на близостта отменя нуждата от церемониалност или несвойствено поведение. Но същата тази липса на церемониалност, която приветстваме в интимността е и доказан антиафродизиак.

Разбира се, чувството за близост е само една от проявите на интимността.

Продължителното опознаване на другия надминава повърхностните навици и навлиза във вътрешните светове на мислите, вярванията и чувствата. Ние проникваме в партньора си на мисловно ниво. Говорим, слушаме, споделяме и сравняваме. Разкриваме някои части от себе си и украсяваме, подправяме и прикриваме други. Понякога научавам нещо за теб, защото ми разказваш за своето минало, семейство, за живота ти, преди да се запознаем. Но моето разбиране за теб идва също така от наблюденията, интуитивните заключения и взаимовръзките, които правя. Ти представяш фактите, аз свързвам точките и така се получава фигура. Особеностите ти постепенно се разкриват за мен, открито или прикрито, с намерение или без. Някои неща в теб са лесни за разбиране, други са кодирани и изискват усилие да бъдат разгадани. С течение на времето започвам да познавам ценностите ти и недостатъците ти. Като свидетел на начина, по който се движиш в света, аз започвам да разбирам как се свързваш: какво те въодушевява, какво ти натиска бутоните и от какво се страхуваш. Опознавам мечтите и кошмарите ти. Колкото повече те опознавам, толкова повече те харесвам. И всичко това разбира се, е двупосочно.

Когато Джон уседна във връзката си, спря да говори за това на терапевтичните ни срещи и аз предполагах, че щом не говори, значи няма проблеми. Така че когато след година поднови темата, обърнах засилено внимание.

„Нещата вървят добре. Заживяхме заедно. Разбираме се чудесно. Тя е красива, забавна и умна. Наистина я обичам. Не правим секс.“

Интимността създава сексуалност… Така ли е всъщност?

Преобладаващото схващане за терапията на двойки в Америка днес е, че сексът е метафора на връзката — разбери какво се случва емоционално и можеш да повлияеш на това, което се случва в спалнята. Ако партньорите са грижовни и подкрепящи се един друг, ако общуват добре, с взаимно уважение, справедливост, доверие, емпатия и честност — можеш с голяма доза увереност да предположиш и силна, развиваща се еротична връзка. В книгата си „Гореща моногамност“ д-р Патрисия Лов назовава тези идеи по следния начин: „Добрата вербална комуникация е един от ключовете за добър сексуален живот. Когато двойките споделят свободно мислите и чувствата си през деня, те създават помежду си високо ниво на доверие и емоционална свързаност, които им дават свободата да изследват сексуалността си по-пълно. Интимността създава сексуалност“.

За много хора любящата и всеотдайна връзка е наистина голям стимул за сексуално желание, един вид подтик. Те се чувстват приети и обгрижени и тази сигурност им позволява да се чувстват свободни. Доверието, което идва заедно с емоционалната близост спомага за нарастването на еротичния им апетит. Но какво се случи при Джон и Беатрис? При тях тези сметки излязоха погрешни. Те имат красива, интимна, любовна връзка, общуват добре и според тази теория това би трябвало да е основата на устойчиво еротично желание. Но не е така. И ако изобщо това би могло да бъде утеха за тях, хората, при които нещата не се получават по този начин, действително са много.

По ирония това, което създава добрата интимност, невинаги спомага за добрия секс. Може и да звучи нелогично, но моят опит като терапевт показва, че нарастването на емоционалната близост често е придружено с намаляване на сексуалното желание. Това наистина е озадачаваща обратна взаимовръзка: спадането на желанието изглежда е неволно следствие от създаването на интимността. Мога да се сетя за много двойки, чиито първи изречения на влизане в моя офис са нещо от вида на: „Наистина се обичаме. Имаме чудесна връзка. Но не правим секс.“ Джо се наслаждава на интензивния интерес от страна на Беатрис към него, но не харесва да бъде физически поглъщан — Джо иска да е само отгоре. Сюзан и Джени се чувстват по-близки от всякога, откакто са осиновили първото си дете, но тази близост не се превръща в чувственост. Адел и Алън описват нощите, прекарани в хотел като интимни, но не особено страстни. Макар че са фрустрирани от еротичната страна на връзките си, тези двойки изглежда споделят чудесна интимност, а не липса на такава. Андрю и Серена са наясно, че сексът е бил проблемен още от самото начало и независимо колко е процъфтявала връзката им, това никога не е било достатъчно, за да им осигури еротичен заряд. Преди да срещне Андрю, Серена е имала няколко многогодишни връзки, наситени с богат сексуален живот в нейния опит нарастването на интимността прогресивно води до все по-добър секс, така че се изненадва, когато с Андрю не се получава по този начин. Когато я попитах защо е останала с него, щом като още от първата среща не се е чувствала желана, тя ми отговори: „вярвах, че ще се получи. Че с любовта ще стане по-добре.“ „Понякога любовта застава на пътя“ — обясних й аз, „и така се случва точно обратното.“

Слушането на тези мъже и жени ме накара да преосмисля това, което от дълго време предполагах за връзката между интимността и сексуалността.

Вместо да считам секса за следствие на емоционалната връзка, започнах да го разглеждам като отделно цяло. Сексуалността е повече от метафора на връзката — тя стои сама по себе си като отделна история.

Интимната история на двойките може наистина да ни каже много за еротичния им живот, но не може да ни каже всичко. Има сложна връзка между любовта и желанието и тя не е причинно-следствена и праволинейна. Емоционалният живот на двойката и физическият им живот заедно имат своите възходи и спадове, високи и ниски моменти, но те невинаги са взаимосвързани. Те се засичащ взаимно си влияят, но стоят отделно. Това е една от причините, поради които често можем да „поправим“ връзката, без да променим каквото и да било в сексуално отношение. Може би интимността само понякога спомага за сексуалността.

 

 

Отделеността е необходимо условие за свързване

Твърде лесно се предполага, че проблемите със секса са резултат от липса на близост. Това, на което аз искам да обърна внимание е, че може би начинът, по който създаваме близост намалява усещането за свобода и автономност, което е съществена предпоставка за сексуалното удоволствие.

Когато интимността се превърне в сливане, не липсата на близост, а твърде многото близост, е тази, която пречи на желанието.

Любовта се крепи на два стълба: отдаване и автономност. Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за отделеност. Едната не съществува без другата. Не може да има връзка, когато разстоянието е твърде голямо. Но прекаленото приближаване премахва отделеността на два различни индивида. Тогава вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш. Когато хората се сливат — когато двамата стават едно — процесът на свързване става невъзможен.

Защото вече няма с кого да се свързваш. Отделеността е условие за връзката — това е основният парадокс в интимността и секса.

Двойствените (и често в конфликт) нужди от свързване и независимост са централна тема в нашата история на развитието. През детството си ние се борим, за да открием крехкия баланс между дълбоката ни зависимост от тези, които се грижат за нас и нуждата ни да извоюваме усещане за независимост Психологът Майкъл Винсент Милър ни напомня, че тази борба ясно се вижда в детските кошмари: „сънищата с изоставяне, в които падаш или се губиш, и сънищата с вкопчване, в които те нападат и изяждат чудовища“. Ние доживяваме до зрелите си взаимоотношения, носейки със себе си една емоционална кутия, която е готова да бъде активирана.

Степента, в която нашите детски взаимоотношения подхранват или пречат на двата вида нужди, ще определи слабите точки, които внасяме в зрелите си взаимоотношения — това, което най-много искаме и това, от което най-силно се страхуваме. Ние всички сме яхнали и двете нужди.

Интензивността и преимуществеността им се променят през живота ни, и както обикновено се случва, имаме склонност да си избираме за партньори онези, чиито пристрастия допълват нашите слабости.

Някои от нас влизат в интимни отношения с изострена осъзнатост за нуждата ни от свързване, да преживяваме близост, да не сме сами, да не ни изоставят. Други се доближават до връзките си с повишена нужда от лично пространство — чувството за самосъхранение ни държи нащрек, за да не бъдем погълнати. Еротичната, емоционална връзка създава близост, която може да се окаже всепоглъщаща и да събуди усещане за клаустрофобия.

Някои хора го усещат и като нахлуване в личното им пространство. Това, което първоначално е било сигурно заграждение, се превръща в затвор.

Макар нуждата ни от близост да е почти толкова основна, колкото нуждата ни от храна, тя е съпроводена от тревоги и притеснения, които биха могли да потиснат желанието. Търсим близост, но не чак толкова, че да започнем да се чувстваме нейни заложници.

Всички тези криволичения на интимността са все още далече от осъзнаването на Джон и Беатрис. Автентичността и спонтанността на началото ги оставило неподготвени за амбивалентността, която последвала в любовта им. От първоначалната им точка, интимността изглеждала проста. Отвори се, разкрий себе си, стани прозрачен, отвори се още малко… Джон и Беатрис са пример за типично начало. Всъщност интензивното физическо и емоционално сливане, което преживяващ е възможно само с някой, когото все още не познаваме. В тази ранна фаза сливането и отдаването са относително безопасни, защото границите между партньорите са все още външно обусловени. Джон и Беатрис са нови един за друг. И докато мигрират в респективните си светове, те все още нямат постоянно жителство; те все още са две отделни същности. Цялото това пространство между тях им позволява да си представят колко е хубаво да няма пространство. Те все още са омагьосани от срещата и не са се установили във връзката.

В началото преобладава фокусът върху свързването, защото психологическото разстояние е налице; то е част от структурата. Другостта е факт. Няма нужда да се грижиш за отделеността в първите фази на влюбването; вие все още сте отделни. Вие се стремите да преодолеете тази отделност. Като нови любовници Джон и Беатрис се радват на естествена дистанция, която им позволява да преживеят свободно изобилието от любов и желание, защитени от конфликтите, с които да започнат терапия по-късно.

Прекалената загриженост убива желанието?

За Джон интимността таи заплахата да бъде заклещен. Той израства в дом с агресивен баща алкохолик. Не може да си спомни време, в което да не е бил подчинен както на настроенията на баща си, така и на тъгата на майка си. Като младо момче той е станал душеприказчик на майка си — за да се грижи емоционално за нея и да смекчи самотата й. Той е бил нейната надежда, нейната утеха, косвено потвърждение, че мизерният й живот ще се оправдае чрез чудесния й син. Децата от подобни конфликтни бракове често стават защитници на уязвимия родител. Джон никога не се е съмнявал в дълбоката любов на майка си, но и никога тази любов не е била без известно усещане за товар, който носи. От ранни години за него любовта включва отговорност и задължение. И дори когато копнее за близост в интимността — а той винаги е имал жена в живота си — той не знае как да преживява любовта по такъв начин, че тя да не бъде ограничаваща.

Зараждащата се любов, която той усеща към Беатрис носи със себе си същата тежест, каквато винаги е имала за него.

Има много обстоятелства, които водят до това хората да преживяват любовта и интимността като ограничаващи — нещастното детство не е задължително условие. Популярните разговори за любовта успяха да превърнат този момент в голям въпрос и започнаха да го приемат за „страх от интимност“, който се счита, че засяга най-вече мъжете. Но това, което аз наблюдавам, не е толкова липсата на готовност да се започне интимна връзка — никой не може да се съмнява в дълбочината на чувствата на Джон към Беатрис. По-скоро е тежестта на това отдаване, която някои хора намират за непоносима. Заприщвайки необходимата свобода и спонтанност, които еросът изисква, те се чувстват пленници на интимността.

Сексуалните задръжки на Джон се засилват със задълбочаването на емоционалното обвързване с приятелката му. Впрочем колкото повече го е грижа за нея, толкова по-трудно успява свободно да я пожелае. За него, както и за много други мъже с подобни затруднения, еротичното затваряне е болезнен процес. Той е принуден да се подчинява на волята на един несговорчив пенис, който просто не откликва. Но защо? Кой е еротичният блокаж, който го спира да се наслаждава на удоволствия с Беатрис, същата жена, с която преди не чак толкова много време е лежал в блажено опиянение?

По ирония дори близостта, породена от добрия секс може да има ефекта на бумеранг. Също като Джон и Беатрис, много двойки преживяват връзката си като танц, в който чудесният секс ги приближава един към друг, но след това същата тази близост може да направи секса труден. Първоначалният захлас улеснява бързото свързване и установява незабавна връзка. Но докато на много от нас ни харесва да изгубваме себе си в секса, самото единство, което преживяваме при сливането на телата ни може да породи усещане за обезличаване. Интензивността на сексуалната страст провокира страха от загубване на себе си. Разбира се, малко от нас са осъзнати за тези подводни течения в момента, в който се случват вместо това изпитваме желанието да се оттеглим веднага след оргазма, или ненадейно решаваме да си направим сандвич или да запалим цигара.

Приветстваме появата на всяка случайна мисъл: „Трябваше да изпратя онзи мейл…“, „Тези прозорци имат нужда от измиване…“, „Чудя се как ли е приятелят ми Джак?“

Оценяваме възможността да ни оставят да се реем сами в собствените си мисли, защото това възстановява психологическата дистанция, очертаването на границите между мен и теб. От „интер-“ преминаваме в „интра-“. След като сме били погълнати един от друг, ние се връщаме обратно в собствената си кожа. Никъде преходът между свързване и отделяне не е представен по-ясно, отколкото в края на сексуалния акт.

В книгата си „възбуда“ психоаналитикът Майкъл Бейдър предлага друго обяснение за безизходната еротична ситуация между Джон и Беатрис. От негова гледна точка интимността идва със засилена загриженост за добруването на другия, което включва и страха да не го нараним. Но сексуалното въодушевление изисква да не се тревожим, а преследването на удоволствието изисква определено ниво на егоизъм. Някои хора не могат да си позволят подобен егоизъм, понеже се чувстват твърде отговорни за добруването на любимия. Това емоционално стечение на обстоятелствата напомня за начина, по който Джон се е чувствал по отношение на майка си — осъзнаването на нейното нещастие го изпълва с притеснения и чувство за тежест. Самата загриженост, която преживява, го затруднява да се фокусира върху собствените си нужди, да се чувства спонтанен, сексуално жив и безгрижен.

Джон се изправя пред този смущаващ проблем със загубата на сексуално желание във всяка интимна връзка, която е имал. В миналото всеки път, когато се е появявал блокаж, той го е тълкувал като знак, че вече не обича съответната жена. Всъщност точно обратното е вярно. Именно понеже я обича толкова много, той носи и усещането за отговорност за нея и не може да се радва на игривото търсене на еротична наслада.

Моделите се равняват на възможности за наемане на работа. Динамиките във взаимоотношенията винаги са взаимно допълващи се — всеки от партньорите спомага за създаването на модели. Не можем да говорим за страха на Джон от попадане в плен и намаляващото му желание, без да разгледаме какво добавя Беатрис във връзката.

Така че аз я поканих да дойде на няколко сесии заедно с Джон. По време на разговора ни приносът й към пъзела се изяснява. В треската на свързването си с Джон тя е напасвала своите интереси към неговите и така постепенно се отказва от повечето дейности, които не го включват и спира да се вижда с приятели. За съжаление всичките й опити да засили близостта помежду им са имали точно обратния еротичен ефект. Стремежът й да му угоди и непрестанната готовност да се откаже от всичко, което може да застане между тях увеличават емоционалния товар и още повече засилват сексуалното му оттегляне. Сякаш пенисът му създава границата, която той не може да установи сам. Трудно е да се чувстваш привлечен от някой, който е изоставил усещането си за автономност. Може би може да я обича, но очевидно е много по-трудно да я желае. Между тях липсва напрежението, необходимо за пораждането на еротичната тръпка.

Предложих на Беатрис да се изнесе, да не живеят заедно известно време и по този начин да възвърне част от своята независимост. Това ще й даде сили да се свърже наново с приятелите си и да спре да организира живота си изцяло около Джон. Казах й следното: „Толкова те е страх да не го загубиш, че си се отчуждила от себе си и си загубила свободата си. Вече няма един отделен човек, когото той да обича.“ На Джон казах: „Прекалената ти грижовност ти пречи да бъдеш любовник. Трябва да установим някаква степен на разграничаване и да създадем наново част от дистанцията, която сте имали в началото. Трудно е да преживяваш желание, когато носиш товара на загрижеността.“

В следващите няколко месеца Беатрис наистина се изнесе. За удивително кратко време тя намери апартамент за себе си, подаде документи за докторска програма, отиде на ваканция с приятели и започна сама да печели парите си. Постепенно, когато Джон се убеди, че тя има два крака, на които стои стабилна, и като стана ясно на Беатрис, че няма нужда да се отказва от личността си, за да заслужи любов, те създадоха пространство помежду си, в което желанието да тече по-свободно.

Много от мъжете и жените, с които се срещам в практиката си намират за изключително трудно да въведат този вид емоционално пространство в любовните си взаимоотношения. Човек би си помислил, че сигурността на една добре изградена основа би направила по-лесно поемането на подобни рискове, но не е така. Сигурната връзка наистина ни дава смелост да следваме професионалните си амбиции, да се изправяме срещу семейни тайни и да се запишем на курса за скачане с парашут, за който не сме се осмелявали преди. При все това се стряскаме от идеята да изградим дистанция в самата връзка — мястото, което ни гарантира на първо място уютно единение. Можем да приемаме пространството навсякъде другаде, но не и там.

Сексуалното желание не се подчинява на законите, които поддържат мира и хармонията между партньорите. Трезвото мислене, разбирането, съчувствието и другарството са слугите на хармонична връзка, изпълнена с близост. Но сексът често поражда по-скоро необяснимо пристрастяване, отколкото разсъдъчно мислене, и егоистично желание вместо алтруистична преценка. Агресията, пристрастното отношение и налагането на волята живеят в сянката на желанието и са компоненти на страстта, без да подхранват интимността. Желанието действа по своя собствена траектория.

 

 

Памучната нощница

Първата ми среща с Джими и Кендис беше ярък пример за една много често срещана история. Джими и Кендис са млади музиканти в началото на 30-те си години и са женени от 7 години. Те са смесена двойка: тя е афроамериканка, той е от ирландски произход. Тя излъчва увереност в момчешките си джинси и лакирани нокти в цвят аквамарин; той е в маркови дрехи от глава до пети. Те са привлекателни, енергични и вечно в движение — и са отчаяни от това, което се случва с тях. „Не правим секс и това е така от години“ обяснява Кендис. „Ужасени сме от това и сме недоволни. И си мисля, че и двамата имаме дълбоко вкоренен страх да открием, че ситуацията може би е непоправима.“

Също като Джон, и Кендис е преживяла това, което се усеща като неизбежна загуба на желание във всяка връзка, която е имала преди, и по време на разговора ни става ясно, че разбира модела си. „Моят проблем от моя гледна точка е, че това няма нищо общо с Джими — обяснява ми тя. — Когато съм интимна с някого, когато съм влюбена и той ме обича, внезапно изгубвам сексуален интерес. Имам усещането, че нещо липсва и не мога да се доближа до партньора си на сексуално ниво. Имала съм няколко дългогодишни връзки, преди да срещна Джими и всеки път се е случвало едно и също.“

Кендис знае кой е Джими за нея. На него може да се разчита, той е надежден, грижовен и интелигентен. Споделят богато партньорство. И макар че иска тези качества в един мъж, техните странични последствия съвсем не са еротични за нея. Изправена пред загрижеността на Джими, тя не е в състояние да преживее собствената си сексуална енергия. „Това, което мога да ти кажа“, споделя тя, „е, че неговото грижовно внимание ме кара да се чувствам сигурна, но когато се замисля с кого искам да спя, сигурността е последното, което бих потърсила.“

„Защото Джими не е какъв?“ питам аз, „Не е достатъчно изненадващ? Не е достатъчно агресивен ли?“

„Не е достатъчно агресивен.“

„И е до голяма степен твърде послушен любовник за теб?“ „Даа.“

„И непрекъснато ти обръща внимание?“

„Което е много мило от негова страна.“

„Много мило, но не особено възбуждащо.“, добавям аз. Всичко е много любовно и много уютно, само че не е сексуално. Вие сте заместили чувствената любов с нещо друго. Това е, което сексуалният терапевт Дагмар О’Конър нарича „удобната любов.“

Кендис кима утвърдително, „Като памучна нощница.“

Грижовните, защитаващи елементи, които подхранват домашния живот могат да се опълчат срещу бунтарския дух на плътската любов. Ние често избираме партньор, който ни кара да се чувстваме закриляни, но след първоначалната романтика откриваме както Кендис, че не можем да го възприемаме сексуално. Ние копнеем да създадем близост във връзката си, да преминем разстоянието между нас и партньора ни, но по ирония точно това разстояние между нас и другия е еротичният синапс. За да доведем сладострастието в дома си, трябва да пресъздадем същото това разстояние, над което така усилено сме се трудили да построим мост. Еротичната интелигентност означава да създадеш дистанция, след което да дадеш живот на това пространство.

В една от сесиите ни с Кендис тя описва как нищо не я възбужда повече от това да гледа как Джими свири на сцена. Но когато я питам дали някога отива зад кулисите след представлението му, тя казва, че не. „Защо не отидеш в съблекалнята?“, питам. „Наблюдаваш го на сцената и се възбуждаш от него. Той е напълно себе си и владее таланта си. Но ти чакаш да се приберете вкъщи и той моментално губи еротичната си привлекателност“ Тя кима, съгласявайки се; той изглежда разочарован.

„Защо не се разведеш с него?“, предлагам аз. „Остани с него, но се разведете. Ако не си омъжена за него, няма да изглежда такъв домошар.“

„Знаеш ли какво му казах?“, признава тя, „Казах му: ако ме беше напуснал днес, щеше да ми станеш сексуално привлекателен.“

Кендис признава, че чувството на емоционална близост, за което копнее с Джими е това, което застава на пътя на сексуалната й възбуда. За да преодолеем тази пропаст, тя трябва да създаде психологическа дистанция.

Много преди да се срещне с мен, Кендис се е опитала да направи точно това. Тя сама е намерила решение на затруднението: Джими да я пренебрегва, когато тя се прибира вкъщи, вместо веднага да я доближава.

Както тя каза: „Ако чувствам, че не се нуждаеш изобщо от мен, започвам да те желая.“ Интуитивно, без дори да знае защо, тя има нужда от този сценарий, и така се е опитвала да възроди желанието.

За съжаление Джими не е приел тази игра. Той разбира нуждата й да стои на една ръка разстояние от нея като отхвърляне. С мъка дава глас на копнежа си, като обяснява: „Бях толкова ядосан. Спомням си времето, когато всичко, което трябваше да правя, беше да потъркам коляното си в бедрото й и тя се възбуждаше. Но от толкова дълго не съм усетил да ме иска така. Искам да ме иска. Искам да е гладна за едно-единствено нещо. И това нещо да съм аз.“

„При все това ти виждаш молбата й за кратка пауза като отхвърляне“, отговарям аз. „Знаеш ли, желанието действа по особен начин. Тя те моли да я пренебрегваш, за да може да те пожелае. Мога да разбера защо това звучи нелогично. Защо са нужни такива заобикалки? И разбирам твоята реакция. Но виждаш ли, тя има нужда да отделя интимното от еротичното и затова й е необходимо пространство. Тя те кани в една схема, която да й позволи да направи точно това. Това не е отблъскване; това е покана. Представи си го не буквално, а като форма на любовна игра. Поиграй си на «не ме искаш». Поиграй си на «пренебрегвай ме».“

Но Джими не може да играе, защото е въвлечен в борба с Кендис. Той не иска да се включи в подобно изопачаване на нещата, за да породи отново желанието й. Той иска тя да го желае по неговия начин. Джими се е чувствал лишен и отблъскван толкова много години, че основното чувство, което изпитва, е гняв. Неговата жлъчност само подчертава степента на неговия копнеж и нужда. Начинът, по който двамата неутрализират заплахата от гневен изблик е чрез огромно количество привързаност. Тяхното почти непрестанно физическо докосване играе ролята на потисник на сексуалния апетит. Подобен контакт може да е устойчив много години, без да прерасне в желание. Безусловната любов не подклажда безусловното желание. Тя е нещо, което изпитваме към приятелите си, и Джими и Кендис бяха приятели, които искаха да са любовници.

Знаейки, че Кендис вече е изразила нуждата си от дистанция, видях начин да се включа. Чудех се как да въведа дистанция в уютното любовно докосване, което е заместило секса. „Докосвате ли се?“, попитах аз, макар че вече знаех отговора.

„Постоянно“, отговори тя.

„Гушкате ли се?“

„Да“, каза Джими.

„Много ли?“

„Да“, отговориха и двамата едновременно. „Е, тогава трябва да спрете.“

И двамата ме погледнаха с широко отворени очи. Само преди секунди бяха споделили един аспект от връзката си, който и двамата ценяха, а аз им го отнемах. Но от начина, по който отговори Кендис, вече знаех, че съм напипала нещо.

„Идея си нямаш какво ми причиняваш“, каза тя. „Толкова съм чувствителна на докосване. За мен всичко е въпрос на докосване. Бих го получила от всеки, дори и от относително непознат. Аз съм гладна за всяко едно докосване.“ Джими добави: „Като бяхме на гости на семейството ми миналата седмица, най-добрият приятел на майка ми й разтриваше раменете. Знаеш ли, сега, като се сещам за това, си спомням, че се запитах дали за нея има значение дали съм аз или г-н Монахан.“

„Е, значи това ще бъде целта на терапията,“ подхвърлих аз, „ще направим разликата между Джими и г-н Монахан.“

Като им казах да не се докосват аз създадох пространство, което да й даде място да го последва. Това на свой ред би му дало усещането, че е желан.

„Нека да ви го кажа ясно. Без контакт. Без невинни целувчици, без страстни целувки, без масажи, без погалвания. Нищо. Съжалявам, драги. Може да пишете, да си пращате бележки, може да се гледате — всичко друго, което пожелаете да правите. Вие сте задушили страстта с привързаност и не сте й оставили място, където да се възпламени.“

Кендис беше готова да се примири с предложението ми. „Добре“, съгласи се тя. „Омразно ми е, но е добра идея.“

Чудех се кому ще е по-трудно да следва предписанията ми. Макар че Кендис представи себе си като „гладна за докосване“, подозирах, че Джими първи ще наруши споразумението, защото имаше повече да губи. Той е бил бесен години наред и никога не е знаел как да се гневи на човек, когото обича — как да бъде гневен и свързан едновременно. Зад въздържанието му, зад сладките милувки стои неизказаният страх, че гневът неизбежно води до раздяла. През първите няколко седмици Джими периодично заобикаляше забраната. Така че дадох насоки на Кендис да стане по-категорична в налагането на правилото без докосвания. Опитвах се да повиша залога. В един момент Джими вече беше достатъчно свикнал и започна да съдейства. „След около месец от началото нямах желание да имам нещо общо с нея.“

Премахването на любящия слой защита се оказа много по-ефективно, отколкото се бях надявала. „Сигурното може и да не е атрактивно за мен“, призна Кендис, „но започнах да разчитам на него. През тези последни няколко седмици той беше значително по-дистанциран и за мен беше действително некомфортно. Не сме свикнали да бъдем заедно по този начин. Получих това, за което помолих, но не съм сигурна, че е това, което исках.“

Кендис и Джими са създали интимност, която изключва всеки конфликт. Всяко напрежение е кристализирало в сексуалната им безизходица. Това е мястото, където са запазили своята различност. Нарушавайки баланса на хармоничната им, но сексуално равнодушна връзка, аз се надявах да въведа засилено усещане за различност; защото без това няма как да се появи желанието.

След няколко месеца от общата ни работа Кендис и Джими споделиха, че забелязват промяна, но все още ги чака дълъг път напред. „в много отношения нашата връзка е богата. Имаме много неща, за които трябва да сме благодарни, и това го знам“, каза Кендис. „Но също така осъзнахме, че това да сме близки не означава никога да не се караме. Странно е, че нещото, с което бяхме най-горди, в действителност се оказа проблем.“

Слушайки Кендис, на мен ми хрумна, че думата „безопасен“ има повече от едно лице. Психологът Вирджиния Голднър прави ясно разделение между „отпуснатата безопасност на постоянния уют“ и „динамичната безопасност“ на двойките, които се карат и помиряват и чиято връзка е поредица от кавги и успокоения. Не избирането на агресията, а нейното владеене спомага за свободното изразяване на сексуалните импулси — а освен това носи и чувство за сигурност. Всеки има нужда от тайна градина. В забележителната си книга „вторият пол“ Симон дьо Бовоар пише: „Еротичността е движение към другия, това е основната й черта.“ Но в нашите усилия да изградим интимност ние често търсим начини да премахнем другостта и по този начин заличаваме пространството, което й е нужно, за да процъфтява. Ние търсим интимност, за да се защитим от чувството на самота и при все това създаването на пространство, което е съществено за еротиката означава да се отдръпнем от комфорта на нашия партньор и да се чувстваме по-самотни.

Твърдя, че способността ни да толерираме отделеността ни — и фундаменталната несигурност, която върви с това — е необходимо условие за поддържане на интереса и желанието във връзките. Често обяснявам на двойките, че вместо непрестанно да се стремим към близост, понякога се оказва по-важно да се учим да изграждаме свои отделни идентичности. Ако създаването на отделеност звучи сурово, нека да мислим за него като подхранване на усещане за себе си. Френският психолог Жак Саломе говори за нуждата да развием лична интимност сами със себе си като баланс за интимността в двойката. Има красота в образа, който акцентира по-скоро върху хармоничното свързване със себе си, вместо върху раздалечаването от партньора. В общата ни интимност ние се любим, имаме деца и споделяме физическо пространство и интереси.

Действително, ние смесваме съществени части от животите си. Но „съществени“ не означава всички. Личната интимност маркира границите на една частна зона, която изисква толерантност и уважение. Тя е пространство — физическо, емоционално и интелектуално — което принадлежи само на мен. Не всичко е необходимо да бъде разкривано.

Всеки трябва да знае как да отгледа своя тайна градина.

Любовта се радва да знае всичко за теб; желанието има нужда от мистерия.

Любовта обича да смалява разстоянията между мен и теб, докато желанието се подсилва от тях. Ако интимността нараства с повторенията и взаимното опознаване, еротиката изстива от тях. Тя процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното. Любовта е в това да имаш; желанието е това да искаш. Като израз на копнежа, желанието се подклажда от изплъзващото се. То не се интересува от местата, на които вече познава, а жадно търси територии, които тепърва да покори. Но много често докато двойките усядат в комфорта на любовта, те спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравят, че огънят има нужда от въздух.