Естер Перел
Еротична интелигентност (1) (Тайната на желанието в дълготрайните връзки)

Благодарности

Никога досега не бях писала книга. Мислех си, че не бих могла да понеса самотата. За моя изненада открих, че мога да поставя любовта си към съвместната работа и среднощните разговори на писателската маса. Имам склонност да мисля в разговори — именно говорейки, идеите ми се раждат и придобиват яснота. Някои хора ми помогнаха да говоря, други — да пиша.

Дължа им толкова много, много повече от това скромно признание. Понеже размишлявахме за любовта и секса в продължение на две години, нека просто да кажа, че с всяка дума им изпращам по една целувка на благодарност.

Сара Мангес — изключителен редактор, ти беше моят компас. Ти ме държеше в избраната посока, когато разсейващи идеи заплашваха да ме отведат твърде далеч от пътя. Лаура Блум, ти възвиси прозата ми. Понеже английският не ми е майчин език, пропускам някои нюанси на езика, които твоят поетичен нюх успява да улови. Микеле Шайнкман, никога не знам дали една идея е смислена, преди ти да й удариш печата на одобрението.

Гейл Уинстън, моят издател в Харпър Колинс, ти вярваше в мен така, както една майка вярва в детето си. Ти ме накара да събера разпилените си мисли и ми помогна да не използвам жаргон. Мери Уайли, когато редактира първоначалната статия, от която произлезе тази книга: „В търсене на еротичната интелигентност: примиряване на чувствеността и домашния уют“, знаеше ли колко далеч ще стигнем? Ти често разбираше какво искам да кажа още преди самата мен. Мириам Хорн, ти първа оформи първата статия. Рич Саймън, ти задвижи всичко това. Един прост въпрос през пролетта на 2012, „За какво мислиш напоследък?“ ме провокира да ти изпратя няколко рехави идеи, които единадесет версии по-късно се оказаха на страниците на „Psychotherapy Networker“. Нещата можеше и да приключат там, с една интересна статия. Но Трейси Браун, ти претърсваше вестникарските щандове така, както знае да го направи само един предприемчив агент. Ти забеляза корицата на Utne Reader, които бяха препечатали статията от Networker. Веднага се свързахме и започнахме това невероятно пътуване. Препоръчвам те наляво и надясно.

Илана Бергер, ти ме въведе в света на секс терапията. Беше ми и ментор, и приятел. Питър Френкъл, дори и преди първия ден на този проект ти вярваше в него. Михаел Шерноф, предлагайки гей перспективата си, ти ми помогна да не попадам в хетеросексуални клишета. Пати Коен и Дейвид Борнщайн, за мен е чест, че ме приветствахте в своя кръг от писатели. Дебора Гирингер, Санди Петри и Катрин Франк, благодаря ви, че сте толкова бдителни читатели и мислители, Филис Левин, ти си моята поетична муза. Шели Келнер, ти внасяш богатство от ред в хаоса ми. Твоята изследователска подкрепа беше безупречна. Аня Щземин, ти прекара часове, слушайки ме на касета и след това транскрибирайки. Може ли отново да работим заедно? Мириам Бейкър, благодаря за чудесната метафора за чифтосването в плен^[1].

Просто не е възможно да се надцени приносът на моите клиенти. Доверието, което ми гласувате, е чест за мен. Благодаря ви, че ме допускате в душите си и че ми позволявате да споделя историите ви, за да обогатим живота на другите. Приятели, моля ви, включете се в списъка. Не бих могла да назова всички, които са сядали на масата в трапезарията ни, анализирайки сложността на желанието, но вие знаете кои сте и няма как да ви се отблагодаря достатъчно.

Джак Сол, вече сме заедно почти четвърт век. Знам, че цениш избора ми на тема! Не бих могла да довърша този проект без постоянната ти подкрепа и ентусиазъм. Ти влизаше в темата, когато аз излизах от нея. Адам, моят по-голям син, ти си моят компютърен гений. За мен означава толкова много, че прояви такъв интерес към работата ми, дори когато тя ме водеше далече. Ноам, по-малкият ми син, обещавам ти, че като станеш на определена възраст, за мен ще е удоволствие да прочетеш книгата ми.