Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (55)

55

Оперативен щаб на Сикрет Сървис, Мадрид, 2:30 сутринта

В слушалките на Хап Даниълс отново прозвуча гласът на Сандра Родригес, експерт по обработката на разузнавателни данни:

— Обажданията до хотелите в Барселона са направени от жена, сър.

Даниълс вдигна глава от монитора, който го засипваше с информация от различни секретни служби, ангажирани с издирването на президента.

— Глас на млада жена, която говори испански с датски акцент — продължи Родригес. — Колегите от испанското разузнаване са прослушали всички записи, за да открият това.

— Какво е искала да научи? — нервно попита Хап.

— Търсела е мъж на име Никълъс Мартин. Може би гост, може би служител на хотела.

— Мартин? — подскочи Даниълс и срещна погледа на Джейк Лоу, който стоеше в дъното на просторния склад. — Знаем ли дали го е открила?

— Да, сър. Отседнал е в хотел „Риволи Жарден“ в Барселона.

— Благодаря.

Джейк Лоу се обърна с гръб и набра кодирания номер на Джим Маршъл, който ръководеше „щаба“ в американското посолство в Мадрид.

— Май попаднахме на гореща следа — съобщи с тих, но напрегнат глас той. — Испанското разузнаване е открило човек на име Никълъс Мартин, отседнал в барселонски хотел. Той е бил упорито издирван от неизвестна жена.

— Мартин? — наостри уши Маршъл. — Онзи, който беше свързан със случая Каролайн Парсънс?

— Не е сигурно.

— Знаем ли коя е жената, която го е издирвала?

— Не. Засега знаем само, че е жена, и нищо повече. Не сме сигурни дори дали става въпрос за същия Никълъс Мартин. Но ако е той, президентът със сигурност ще го познае. Двамата се видяха за кратко в болничната стая на Парсънс, а след това Харис поиска информация за него.

— Мистър Лоу — прозвуча в слушалките му гласът на Хап Даниълс, който използваше отделна честота. Обърна се и го видя да маха от другия край на помещението. — Трябва да видите това!

Лоу прекоси помещението и се наведе над екрана, пред който се бяха струпали Даниълс, шефът на бюрото на ЦРУ в Мадрид Келнър и заместник-директорът на Сикрет Сървис Тед Лангуей. На него се виждаше Мартин, заснет от вестникарски фоторепортер на някаква улица в Барселона. Беше същата снимка, благодарение на която президентът беше идентифицирал Мартин.

— Публикувана е в извънредното издание на „Ла Вангуардия“ от вчера — поясни Даниълс и твърдо добави: — Това е нашият Мартин!

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Аз бях с президента, когато го видяхме в Университетската болница.

— Имаме потвърждение — каза в микрофона Лоу, после отново се извърна към Даниълс. — Локализирайте го! Но нищо повече! Откривате къде е и го поставяте под наблюдение! И без издънки!

Хап рязко се завъртя към Келнър.

— Имате ли агенти в Барселона?

— Да.

— Задействайте ги!

— Слушам.

— Какво предчувствие имаш, Хап? — подхвърли Лоу. — Дали президентът е с него?

— Много ми се ще да кажа „да“, но това трябва да бъде доказано.

— Предлагам ние лично да го докажем.

— Не съм сигурен, че разбирам — вдигна вежди Хап.

— Не знаем какво е физическото и психическото му състояние. Знаем само, че е болен, и по тази причина трябва да пипаме внимателно. Проникването трябва да бъде осъществено от хора, които той веднага ще познае. Никакви нови физиономии, никакви агенти на ЦРУ и испанското разузнаване! — Очите му се спряха върху заместник-директора. — Това се отнася и за вас, мистър Лангуей. Вие ще останете в Мадрид. — Вниманието му отново се насочи към Даниълс. — Не искам да го травмираме. Ако искаш директна заповед, веднага ще ти я уредя лично от вицепрезидента.

— Не е нужно, сър — поклати глава Хап.

— Доктор Маршъл също би искал да участва.

— Доктор Маршъл?

— Да.

Гледаха се в продължение на цяла секунда.

— Слушам, сър — отвърна най-сетне Даниълс. Обърна се и тръгна обратно, издавайки кратки заповеди в микрофона.

— В рамките на един час искам водеща кола, блиндиран микробус, оборудван като линейка, с двама лекари и двама лаборанти, плюс три коли за охраната — всички готови в Барселона. Изпратете някой да вземе доктор Маршъл от посолството и да го закара на летището. — Последва нов рязък въпрос към резидента на ЦРУ Келнър: — Можете ли да се обърнете към испанските тайни служби с молба да осигурят приоритетно излитане за Барселона?

— Мисля, че да.

— Хап? — обади се Лоу. — Кога можем да излетим?

— Веднага след като получим потвърждение — тоест в рамките на двайсет минути.

— Много добре.