Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (171)

171

Посолство на САЩ в Лондон, 11:45 сутринта (12:45 в Освиенцим)

Три огромни джипа със затъмнени стъкла напуснаха Парк Лейн, прекосиха Гроувнър Стрийт и влязоха на територията на посолството, разположено на Гроувнър Скуеър.

На вътрешния паркинг автомобилите бяха светкавично обградени от отряд морски пехотинци в пълно бойно снаряжение. Вратите на първия и последния джип се плъзнаха встрани. На асфалта скочиха агентите от Сикрет Сървис, които обградиха средния джип и дръпнаха страничната врата. Пръв се появи специален агент Роланд Сандовал, последван от останалите пътници: вицепрезидента Хамилтън Роджърс, министъра на отбраната Терънс Лангдън, държавния секретар Дейвид Чаплин, председателя на Съвета на началник-щабовете Честър Кийтън и началника на кабинета на Белия дом Том Кърън.

Групата се насочи към сградата на посолството, плътно обкръжена от морските пехотинци и агентите на Сикрет Сървис. Масивният портал се затвори зад тях, а черните джипове плавно се оттеглиха. Цялата операция продължи не повече от минута.

 

 

Освиенцим, командният пункт на Сикрет Сървис, 12:47 следобед

— Този! — внезапно извика Бил Стрейт.

Хап и Мартин светкавично се наведоха над монитора. На него беше фотографията на Виктор Янг, кореспондент на АП.

— Този беше в хотел „Риц“ в Мадрид през нощта, в която изчезна президентът! — посочи го с пръст Бил Стрейт. — Направи опит да стигне до четвъртия етаж, но беше спрян. Оправда се, че е обикновен турист и търси приятелите си. След анализ на записа на охранителните камери стигнахме до заключението, че не представлява риск за сигурността.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Хап.

— Не напълно, но почти — сви рамене Стрейт.

— И аз съм виждал този човек — промълви Мартин. — Във Вашингтон, на улицата, на която се самоуби доктор Стивънсън. Беше зад волана на някаква кола.

— Хей, хей! — сбърчи вежди Хап. — Сигурен ли си?

— Да, напълно.

— Да се раздаде снимката на всички отряди! — заповяда на висок глас Хап, обръщайки се към агента до себе си. — А ние излизаме, веднага!

 

 

12:48 следобед

Невидими за гостите и присъстващите журналисти, над двеста агенти на тайните служби от Полша, Съединените щати, Германия, Франция, Великобритания, Испания и Италия се пръснаха като ветрило и започнаха издирването на Виктор Янг, вероятния стрелец фантом с пушка М-14.

 

 

12:50 следобед

В просторната палатка зад подиума се бяха събрали президентът Харис, германският канцлер Болен и френският президент Жеру в компанията на президента на Полша Роман Яницки и лидерите на останалите страни — членки на НАТО. До официалната им поява пред камерите на световните средства за масова информация оставаха по-малко от седем минути.

— Господин президент! — втурна се в палатката Хап. — Може ли за момент?

Харис се извини и отстъпи към дъното на палатката.

— Имаме пробив в сигурността, господин президент! Предполагаем снайперист. Искам да отложите събитието!

— Снайперист?

— Да, сър.

— Но не си сигурен, нали?

— Не сто процента.

— Целият свят ни гледа, Хап. Американският Конгрес е свикан на извънредна сесия, за да наблюдава събитието. Вече променихме мястото на срещата по съображения за сигурност. Ако я отложим сега, ще се разбере колко сме уязвими въпреки изключителните мерки за сигурност. Не можем да го направим, Хап. Надявам се да откриеш този човек или да се увериш, че просто си допуснал грешка и снайперист няма. — Президентът погледна часовника си. — Излизаме след четири минути.

— Позволете да предложа един малък компромис, господин президент — не се отказваше Хап. — Телевизиите вече предават на живо. В 12:55 ще пусна слуха, че има проблем с техниката, което отлага за кратко началото на церемонията. Водещите ще запълнят времето с реклами или запис от току-що завършилата обиколка на концлагера. Моля ви, дайте ни малко време.

— Мислиш, че този човек е някъде там и ни дебне, така ли?

— Да, сър.

— Добре, нека бъде твоето.

 

 

12:55 следобед

Виктор пълзеше безшумно по корем през високата трева. Съвсем скоро откри удобна позиция за стрелба и надникна през оптическия мерник. Между дърветата се виждаше набързо скованият подиум. Разстоянието до него беше около четиристотин метра — точно както пишеше в инструкциите.

Пак от тях знаеше, че встъпителното слово на полския президент ще продължи около три минути. През това време зад него, рамо до рамо, щяха да стоят държавните глави на Германия, САЩ и Франция. Това подреждане беше чист късмет за него, тъй като канцлерката беше доста по-ниска от двамата си колеги. От долната позиция за стрелба куршумът му щеше да улучи Ана Болен в челюстта, след което щеше да прониже дясната скула на президента Харис и да се забие в черепа на френския президент.

Виктор пропълзя още няколко сантиметра напред, за да бъде сигурен в точността на изстрела, след което застина на място. До появата на лидерите оставаха броени секунди. Един изстрел щеше да бъде достатъчен. След него просто щеше да остави пушката и незабелязано да се присъедини към тълпата пощурели репортери. Хаосът без съмнение щеше да е достатъчен, за да му позволи незабелязано да се приближи до изхода. А успееше ли да се измъкне от охранявания периметър, трябваше само да заобиколи струпаните служебни автомобили и да стигне до чакащото го такси.

Кучета. Наистина ли му се счу кучешки лай?