Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- —Добавяне
154
8:44 сутринта
Припяването на монасите стихна, в храма настъпи пълна тишина. Над сцената продължаваха да се стелят разноцветни кълба дим. Здраво вързана към трона и с радостна усмивка, Кристина очакваше огъня, който щеше да постави началото на дългото й пътешествие по стъпките на вола.
Зад нея изведнъж се появи неясна фигура, наподобяваща Шекспиров герой. Блесна прожектор, който освети преподобния Бек, облечен в богати църковни одежди. Той изплува от мъглата и пристъпи към микрофона в предната част на сцената.
— Хамилтън Роджърс? — попита със звучен тембър той и очите му пробягаха по лицата в залата. — Къде сте, господин вицепрезидент?
8:45 сутринта
Църквата се изпълни с възбуден шепот. Пет допълнителни камери се насочиха към вицепрезидента Хамилтън Роджърс, който стана от мястото си и се насочи към сцената, ескортиран от група монаси.
— Дами и господа, посрещнете мистър Хамилтън Роджърс, новият президент на Съединените щати! — гръмко обяви Бек.
Думите му потънаха в бурни аплодисменти.
Бек и Роджърс се прегърнаха, после се хванаха за ръце и ги вдигнаха към тълпата. Аплодисментите се усилиха. Религиозната церемония изведнъж се превърна в политически митинг.
8:46 сутринта
— Ако досега си имал някакви съмнения относно плановете на тези хора, можеш да ги забравиш — промърмори Мартин, обръщайки се към президента.
— Работата е там, че вече не става въпрос само за моите „приятели“ — въздъхна Харис. — Всички тези хора знаят какво се случва. Но за мен това не са нормални човешки същества, а някакъв нов, тотално различен и безгранично арогантен вид.
8:47 сутринта
Хамилтън Роджърс вдигна ръка и аплодисментите бързо заглъхнаха. Преподобният Бек му подаде микрофона и слезе от сцената. Вицепрезидентът направи крачка напред и започна да обявява имената на новите членове. Споменатите се надигаха от местата си: млад президент на търговска компания от Тайван; жена на средна възраст със силни позиции в политиката на Централна Америка; петдесет и две годишен инвестиционен банкер от Австралия; шейсет и седем годишен ядрен физик от Калифорния, носител на Нобелова награда; седемдесетгодишен медиен магнат от Италия, известен с консервативните си възгледи. И още много, много други. Всяко представяне беше посрещано с бурни овации. Политическите възгледи на новите членове — леви или десни — очевидно нямаха никакво значение.
После Роджърс започна да изброява и други имена — на „стари приятели… На много, много стари и верни приятели, които са сред нас специално за това събитие“.
— Джейн Дий Бейкър, член на Конгреса на Съединените щати. Дейвид Чаплин, държавен секретар. Терънс Лангдън, министър на отбраната. Генерал Честър Кийтън, председател на Съвета на началник-щабовете. Том Кърън, началник на кабинета на Белия дом. Евън Бърд, личен приятел и довереник на президента.
Храмът отново се изпълни с оглушителни овации. Присъстващите станаха на крака в знак на почит към изброените от Роджърс членове.