Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- —Добавяне
142
5:40 сутринта
След пет минути Мартин щеше да събуди Хап. Той си даваше сметка, че трябва много да внимава, защото, ако се отпусне и задреме, най-вероятно щяха да останат тук през целия ден, потънали в непробуден сън. Ангажира мислите си с подробности от несвършената работа по проекта „Банфийлд“ в Манчестър. После се запита къде е Деми. Какво се криеше зад желанието й да ги свърже с Мериман Фокс? Беше почти сигурен, че младата жена не е имала никаква представа за експериментите на Фокс и за заговора срещу президента. За последен път я бе видял в ресторанта към манастира, в компанията на Фокс, Бек и Лучана, но когато двамата с президента се върнаха обратно, Фокс вече беше сам. Това означаваше, че тя се беше оттеглила с другите двама, но по каква причина? Може би им беше казала истината за сестра си и огромното си желание да я открие.
5:44 сутринта
— Братовчеде!
Мартин стреснато вдигна глава. Президентът се беше надвесил над него. Брадясалото му лице изглеждаше още по-изпито и уморено.
— Знам, че Хап трябва да поеме дежурството — тихо рече той. — Но си мисля, че е по-добре да го оставим да поспи, защото е на ръба на изтощението. А и ти трябва да подремнеш.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— А това искаш ли го? — вдигна зиг зауера Мартин.
— Да.
— Много ти благодаря.
— Хайде, спи — усмихна се Харис. — Не губи скъпоценни минути.
— Важното е ти да не заспиш.
— Няма. Трябва да репетирам речта си.