Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- —Добавяне
78
10:37 сутринта
Намираха се на двайсет минути път от Барселона и се движеха на северозапад по автомагистрала А-2. Микробусът беше бял, зад волана седеше едър мъж на име Рафаел. На страничните врати с големи черни букви беше изписано: Бенедиктински манастир „Монсерат“.
Преподобният Бек и Лучана бяха заели седалката зад Рафаел, а Деми беше на третия ред, оставила фотоапарата и чантата с оборудването до себе си. Тя гледаше през прозореца и се опитваше да не мисли за Никълъс Мартин, за президента и това, което беше направила. Или по-скоро за това, което беше решила да направи.
След конфронтацията в Малта беше ясно, че и Фокс, и преподобният Бек са доста разстроени. А самата тя изпитваше сериозни опасения, че това ще развали отношенията й с Бек или напълно ще ги прекрати. Така си беше помислила и след внезапното му напускане на острова, но по-късно портиерът й бе съобщил, че свещеникът й поднася своите извинения и я кани в Барселона.
Малко след като се появи в хотелския му апартамент и беше представена на Лучана, преподобният я изненада с разкритието, че интересът й към него не се дължи на религиозната му дейност, а на връзките му с обществото „Алдебаран“ — истинската тема на бъдещата й книга, която нямаше нищо общо с илюстрованото есе за „духовниците, обслужващи изтъкнати политици“. И нещо повече; Бек заяви, че знае истинските причини за желанието й да се включи в европейската му обиколка — а именно предстоящата годишна среща на тайното общество.
Но вместо да я помоли да си тръгне, той я изненада още веднъж. Оказа се, че е говорил за нея със старейшините и те се съгласили да я допуснат на откриването на срещата, включително и да направи снимки. Фактически в дейността на организацията нямало нищо лошо и нейните ритуали на този етап от историята нямало смисъл да бъдат секретни.
Но всичко това си имаше цена: Никълъс Мартин.
— Както вероятно вече подозирате, доктор Фокс е член на тази общност — беше й казал Бек. — Понастоящем той се намира в манастира и се подготвя за общото събрание. Все още е дълбоко разстроен от разговора си с Мартин по повод показанията му пред комисията във Вашингтон. И силно се надава да изясни този въпрос, преди медиите да го надушат.
В „Монсерат“ Бек щял да им уреди срещата, към която Мартин несъмнено се стремял.
— В противен случай нямаше да ви последва в Барселона и да ви покани на обяд в „Четирите котки“. Явно се е надявал да му уредите среща с Фокс.
Деми с мъка успя да скрие изненадата си от факта, че Бек знае за срещата й с Мартин. От друга страна, беше доволна, защото желанието му да уреди среща между Мартин и Фокс отговаряше на онова, за което я беше помолил Мартин. А мнението му, че нейният интерес към тайната организация е чисто професионален, също я устройваше.
В онзи момент Деми Пикар все още не знаеше, че има и втори човек в компанията на Мартин. И този втори човек бе президентът на Съединените щати.