Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- —Добавяне
16
Ресторант „При мистър Хенри“, Пенсилвания авеню, 11:50 сутринта
Мартин и Питър Фадън се настаниха в едно от ъгловите сепарета на салона в ретро стил, облицован с тъмно дърво. Заведението на Капитолийския хълм беше известно като мястото, където няколко десетилетия по-рано Робърта Флак бе изпяла за пръв път своя прочут хит „Убивай ме нежно“.
— Приятелят ви Дан Форд беше страхотен репортер и много специален човек — обяви Питър Фадън и облегна лакти на масата в поза, която, случайно или преднамерено, подчертаваше доминиращото му присъствие. — Чакаше го бляскаво бъдеще, но стана жертва на жестоко убийство. Никой не бива да свърши живота си по такъв начин. Лично на мен той все още ми липсва.
Як и червендалест, с добре поддържана сребриста брадичка, Фадън изглеждаше не на седемдесет, а по-скоро на петдесет, а дори и по-малко. Беше облечен с бежов панталон и протъркано сако в рибена кост. Сините му очи не пропускаха нищо, независимо дали събеседникът му отпиваше глътка кафе или отхапваше от сандвича с риба-тон.
— На мен също, при това всеки божи ден — промълви Мартин.
От убийството на Форд бяха изтекли почти пет години, но той продължаваше да изпитва неясно чувство на вина. С него също беше приятел от детинство, а изобилието от общи спомени не му позволяваше да се примири с непоправимото.
Именно професионалният журналист Дан Форд с неговите безброй връзки и познанства беше помогнал за превръщането на Джон Барън в Никълъс Мартин, беше го улеснил да започне нов живот в северната част на Англия, далеч от лапите на кръвожадния Джийн Върмиър Стрелеца и не по-малко опасните му приятели, които все още бяха на служба в ПУЛА.
— Споменахте за някаква история — изтръгна го от спомените Питър Фадън и отпи глътка кафе.
— Казах, че може би ще излезе някакъв материал — поправи го Никълъс, понижи глас и добави: — Става въпрос за обстоятелствата около смъртта на Каролайн Парсънс.
— Какво по-точно?
— Това, което ще ви разкажа, трябва да си остане между нас.
— Остане ли си между нас, няма материал — отсече Фадън. — Или имате история, или нямате. Не виждам смисъл да си губим времето.
— На този етап все още не знам дали има нещо, мистър Фадън. Трябва ми помощ за нещо много лично. Ако се окаже това, което предполагам, материалът ще е сензационен и изцяло ваш.
— Пресвети боже! — простена Фадън и се облегна назад. — Случайно да искате да ми продадете старата си кола?
— Искам помощ, нищо повече — твърдо отвърна Мартин и заби поглед в лицето на събеседника си.
Фадън помълча, после изпусна тежка въздишка.
— Добре, остава си между нас. За какво, по дяволите, става въпрос?
— Каролайн Парсънс беше убедена, че съпругът и детето й са били убити. Тоест че самолетната катастрофа не е била случайна.
— Звучи до болка познато, мистър Мартин — поклати глава журналистът. — Зад всяко изрязване на нокти в този град се крие по една конспирация! Ако това е всичко, с което разполагате, просто го забравете!
— Ще си промените ли мнението, ако ви кажа, че тя ми го каза на смъртното си легло? Или че е била умишлено заразена със стафилококовата инфекция, която отне живота й със смразяваща бързина?
— Какво? — изведнъж наостри уши Фадън.
— Давах си сметка за състоянието й — умираща жена, която съвсем наскоро е изгубила съпруга и единственото си дете. Допусках, че всичко може да е плод на изтерзаното въображение на вцепенена от ужас майка. Може би наистина беше така, но въпреки това й обещах да направя всичко възможно, за да открия истината. И в момента го правя.
— Защо? Какво сте били за нея?
Мартин се поколеба за миг, после тръсна глава.
— Да речем, че на даден етап от живота си ние много се обичахме. И да спрем дотук.
Очите му Фадън изпитателно пробягаха по лицето му.
— Тя съобщи ли ви нещо конкретно? Нещо, което да подкрепя подозренията й?
— Ако имате предвид доказателства — не. Но и тя е трябвало да бъде на борда на самолета заедно със съпруга и сина си. Каза ми, или по-скоро се опита да ми каже, че те са отговорни за катастрофата. На въпроса ми кои са „те“, тя изрече „те са…“, но не успя да довърши. Изпадна в безсъзнание и вече не се събуди. Много мислих и стигнах до заключението, че „те“ вероятно означава „комисията“. Последното участие в комисия на Майк Парсънс преди смъртта му е било заседанието на Подкомисията по разузнаване и борба с тероризма. То се е състояло във вторник, 7 март, в сградата Рейбърн Хаус. Темата е била „Напредък в изготвянето и уеднаквяването на списъците с наблюдавани терористи“. Проблемът е там, че липсват имената на разпитаните свидетели. Не съм добре запознат с механизма на подобни заседания, но прегледах дневния ред на другите комисии за последните две седмици. Във всеки от тях фигурира поне по един свидетел. Това е причината да се обърна към вас. Не само защото искам да ме запознаете с механизмите на тези заседания, но и защото Дан Форд имаше пълно доверие във вас. Интересува ме случилото се по време на въпросното заседание с участието на Парсънс и защо не е имало свидетели. Възможно ли е нещо в него да подкрепя подозренията на Каролайн?
— Май влагате много емоции във всичко това — кротко отбеляза Фадън.
— Ако бяхте там, сигурно щяхте да чуете страха в гласа й и да видите очите й — глухо отвърна Мартин. — И да усетите дълбокия ужас, който изпитваше.
— А случайно да ви е хрумвало, че пикаете срещу вятъра? — внезапно попита Фадън.
— Не искам мнението ви, само ви моля за помощ.
Фадън вдигна чашата си, задържа я за миг, после я опразни на един дъх и стана.
— Елате да се поразходим — рече той.