Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (149)

149

8:00 сутринта

Подът на кабината се оказа покрит с плътен мокет, а дебелите бетонни стени бяха боядисани в оловносиво като бункер. Пред дългата редица монитори се виждаше самотен стол на колелца с висока облегалка. На стената в дъното мътно проблясваше тесен стоманен панел. Оказа се, че е поредната метална врата, оборудвана със скрити панти и две касови ключалки. Хап нямаше представа какво се крие зад нея. Беше запознат единствено с онова, което бе отбелязано на чертежите, предоставени на Сикрет Сървис от управата на курорта. В тях помещението беше отбелязано като стая за видеонаблюдение, а металната врата в дъното беше обозначена като авариен достъп до електрозахранването.

При предварителната си обиколка на района Хап беше влизал и тук, но не бе поискал да му покажат какво има зад стоманената врата. Остави това за последния оглед, непосредствено преди пристигането на президента, когато специален екип на Сикрет Сървис трябваше да прегледа всичко наоколо.

— Какъв ли е бил интересът на Фокс? — попита президентът, след като насочиха вниманието си към мониторите. — Дали не е използвал курорта като прикритие на дейността си?

— Не знам — въздъхна Мартин. — Никога не бих направил връзката, ако ти не беше обърнал внимание на насипаната пръст на хълма. Без онази въображаема линия, за която споменах, нямаше да се сетя и за картата, с която отворихме тази врата.

— Ето ги и автобусите — обади се Хап, втренчил поглед в един от мониторите. На него се виждаше дългата колона от черни автобуси, които бавно изкачваха хълма. На съседния монитор се виждаха джиповете на испанските тайни служби, които ги охраняваха. Останалите показваха от различни ъгли вътрешността на храма.

На един от тях се виждаше група монаси в черни роби, които чакаха близо до главния портал. Друг беше фиксиран върху олтара, трети обхващаше момчетата от хора, наредени около него. Имаше и камера, насочена към балкончето, откъдето президентът трябваше да произнесе реч. Друга беше насочена към дълъг и пуст коридор. Специално внимание беше отделено и на галерията, в която обичайните дълги скамейки бяха заместени от пластмасови седалки, като тези по стадионите.

На един от мониторите в края на редицата се видя как вратата зад олтара се отваря и в църквата влиза още един монах, следван от двама души с църковни одежди.

— Преподобният Бек! — изненадано възкликна президентът, после млъкна и се втренчи във фигурата на жената, която крачеше до него.

— Вещицата Лучана — обади се Мартин.

— Наистина ли е Руфъс Бек, капеланът на Конгреса? — озадачено попита Хап.

Изведнъж някой заблъска по вратата.

— Сеньор! Сеньор!

— Това е Хосе! — рязко се обърна Мартин.

Хап вдигна пистолета и предпазливо отвори вратата.

— Не можах да ви открия! — задъхано извика младежът, обръщайки се към президента на испански. — От планината идват хеликоптери!

Харис бързо преведе.

— Исусе, разкрили са ни! — изръмжа Хап. — Хайде, господин президент, трябва да тръгваме! Ако ни пипнат тук, ще ни избият като пилци!

 

 

8:06 сутринта

Излязоха в коридора и моментално доловиха далечния тътен на хеликоптерите. Пръв вървеше Хап, готов за стрелба. Следваха го президентът и Хосе, а най-отзад вървеше Мартин, също с пистолет в ръце. Хап се насочи към количката за голф, после изведнъж отскочи зад близкия микробус и направи знак на останалите да го последват. По черния път се приближаваше полицейски джип.

Миг по-късно се появиха и хеликоптерите. Бяха два, боядисани в тъмнозелено, с американския флаг над вратите. Това означаваше, че са част от Първи ескадрон на морската пехота на САЩ, който беше изцяло на разположение на президента и другите висши членове на правителството.

— Господи — смаяно промълви Хап, докато машините правеха кръг и се приземяваха на паркинга. Единият бе личният хеликоптер на вицепрезидента. В другия можеше да пътува единствено президентът на страната.

— Дотук с предстоящата ти реч, братовчеде — обади се Мартин, докато лъскавите черни джипове обграждаха приземилите се машини. От тях изскочиха агентите от личната охрана на вицепрезидента, изчакаха спирането на моторите и бързо обградиха хеликоптерите. Вратите се отвориха и пътниците започнаха да слизат.

Вицепрезидентът Хамилтън Роджърс, министърът на отбраната Терънс Лангдън, държавният секретар Дейвид Чаплин, председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Честър Кийтън, началникът на кабинета на Белия дом Том Кърън. Накрая се показа и Евън Бърд. От делегацията, пристигнала в Мадрид, липсваха единствено старши политическият съветник Джейк Лоу и съветникът по националната сигурност д-р Джеймс Маршъл.

— Пресвети боже! — възкликна президентът.

— Хап! — предупредително се обади Мартин и кимна към пътя, по който се приближаваше полицейският джип.

Хап погледна надолу, после отново насочи очи към хеликоптерите и тълпата агенти на Сикрет Сървис, заобиколили „приятелите“ на президента.

— Обратно в църквата! — заповяда той, хвана ръката на Харис и го повлече към вратата, от която бяха излезли преди секунди.