Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (131)

131

00:38 сутринта

Двайсет минути бяха необходими на Джим Маршъл, за да открие вицепрезидента и да си осигури кодирана връзка с него. Новината, че само преди час президентът е бил видян жив в тунелите, придружаван от мъж с описанието на Никълъс Мартин, беше тревожна, но не извади от равновесие нито Хамилтън Роджърс, нито съветника по националната сигурност. За тях тя не променяше ситуацията след изчезването му от Мадрид и появата му в Барселона: този човек или бе пленник на Мартин, или страдаше от тежко психическо разстройство. В някои отношения сегашната ситуация беше дори по-добра, тъй като вече знаеха къде се намира. Стотици мъже бяха концентрирани в района, други пътуваха натам. Локализирането и задържането му бяха въпрос на часове, а може би и на минути. След това той щеше да бъде натоварен на самолет и отведен на „неназовано сигурно място“ в Швейцария.

— Ти си точно там, където трябва, Джим — увери го вицепрезидентът. — Никой не може по-добре от теб да се погрижи за успешния завършек на операцията.

— Ти ще информираш останалите.

— Веднага след като ми съобщиш, че си го качил на самолета.

— Дадено — кимна Маршъл, прекъсна връзката и се насочи към Бил Стрейт, който с напрегнат глас координираше придвижването на хората под земята. До него капитан Диас вършеше същото на испански.

Маршъл направи знак на Стрейт да излязат навън под дъжда, по-далеч от шума и навалицата на командния пункт.

— Трябва да ги разделим в минутата, в която ги открием — глухо каза той. — Мартин ще бъде отведен по въздуха в посолството в Мадрид, където ще бъде разпитан в пълна изолация. На президента не трябва да се задават никакви въпроси, достъп до него ще има само медицинският екип. Качваме го в хеликоптера, затръшваме вратата и излитаме. Това е всичко. Заповедта е издадена директно от вицепрезидента, а ти ще се погрижиш тя да стане достояние на всички участници в операцията — твоите хора, ЦРУ, капитан Диас и нейните командоси. Всички!

— Слушам, сър.