Иван Вазов
Nocturno на Шопена

Пианото екна и пее

под нейните пръсти — за радост

неземна, за обич и младост,

душата възнася, лелее,

с чаровна упойва я сладост —

                        пианото пее.

 

Пианото тихичко стене,

примира в мелодии страстни,

говори за тайно копненье,

събужда с въздишки си властни

в душата страданья безгласни —

                        пианото стене.

 

Пианото сякаш че плаче

със сълзи за дни отлетели,

за радости златни, умрели,

душата ридай кат сираче

пред гроби свети, запустели —

                        пианото плаче.