Лулу Тейлър
Нежна империя (56)

Епилог

Слънцето огряваше златистия пясък и създаваше сребристи и сини отблясъци в морето.

Тара лежеше на хавлията си с книга в ръка и от време навреме вдигаше поглед към Имоджен и Едуард, които щастливо си играеха на пясъка.

Обърнеше ли поглед назад, виждаше Джемайма и Хари под сенчестия навес на вилата им. Джемайма беше бременна в четвъртия месец и не обичаше да седи на слънце, предпочиташе да се излежава на дългото ракитово канапе с меки възглавници, а съпругът й задоволяваше всичките й прищевки — носеше й лимонада с лед и подноси с вкусна мексиканска храна, за да я изкуши да хапне. Не че изобщо се налагаше да я изкушава — Джемайма се наслаждаваше на всичко, свързано с бременността, и най-вече на факта, че можеше да яде каквото си поиска.

Беше прекрасно, че връзката им отново процъфтяваше. Беше променена и сякаш бе по-блажена — двамата приличаха на младоженци, които не можеха да си пуснат ръцете, все се докосваха и се целуваха и се грижеха другият да бъде щастлив.

Джемайма си беше купила малък апартамент в Лондон с приходите от продажбата на жилището на Итън Скуеър, но отсядаше там само няколко вечери седмично, защото контролираше ремонта на старите конюшни в Хърн и превръщането им в луксозен козметичен център и нов магазин на „Тревелян“. Щяха да го открият почти по същото време, когато очакваха раждането на детето, но явно Джемайма не възнамеряваше да допусне това да й попречи.

— Просто ще нося дребосъчето на кенгуру — весело заявяваше тя. — Ще мога да го взимам навсякъде. Лесна работа.

Тара, която вече имаше представа какво представляват бебетата, подозираше, че Джемайма не си дава сметка до каква степен децата променят живота, но какво значение имаше? Очакваше я огромно приключение, каквото очакваше всяка жена, която ще става майка. Прекрасното беше, че Джемайма имаше подкрепата и обичта на Хари и че бебето щеше да порасне и да живее на удивително място. Хърн вече бе станал по-щастлив дом, особено след като Хари беше уволнил двама от служителите си, които се бяха разприказвали пред „Кроникъл“. Това бе проява на неговата пълна всеотдайност и вярност към Джемайма.

Чу гласове отзад и видя Попи да тича покрай нея към водата, облечена с фланелка и с бялото долнище на банския си. След нея Гидиън тежко профуча по пясъка в опит да я хване.

Тара ги наблюдава как се втурват в океана, как се смеят и се пръскат, преди да се гмурнат и да заплуват.

Не беше сигурна как ще се развие тази връзка. Струваше й се малко неравностойна — Гидиън обожаваше Попи като кученце. Пък и всичко беше основано на една странна измама — възможно ли бе подобна връзка да оцелее? Той явно вярваше, че е изкупил грешката си, като е откраднал медальона от Джека заради Попи. Цялата история така и не бе изяснена достатъчно задоволително според Тара. Доколко Гидиън е бил замесен с Джека? Той твърдеше, че никога не се е срещал с нея и че всичко е станало с посредничеството на агента му, но тя имаше подозрения. Определено й се струваше, че Гидиън познава Джека, но не можеше да каже защо.

„Дали и Попи смята така? — зачуди се тя. — Може би няма нищо против. В крайна сметка нали постигнаха желания резултат?“

Освен това, ако някой трябваше да се справя с факта, че Джека е спала с любимия й, това бе самата тя.

Нечия сянка падна върху хавлията. Тя вдигна глава и видя Ричард, надвесен над нея — без риза, с ленени къси панталони и платнени обувки.

— Здравей, скъпа моя — каза той и се наведе да я целуне. Тя седна и му направи място на хавлията. Той коленичи и я прегърна.

— Как са децата?

— Прекарват си чудесно. Тази ваканция е прекрасна. Благодаря ти.

Ричард се усмихна:

— За мен е удоволствие, знаеш го.

— Да. — Зарови нос в топлата му шия и вдъхна с наслада мириса на кожата му.

— Искам да идваш още много пъти. Може би не с цялото си семейство всеки път, но ти и децата винаги. — Леко я целуна по лицето. — Мммм, имаш вкус на кокос.

— Това е новото плажно масло на „Тревелян“. Продава се невероятно добре.

— А, да, Тревелян — загледа се той към морето.

— Извинявай, скъпи, обещах, че няма да говорим за бизнес.

— Не, не… всъщност дойдох, за да поговорим делово.

— Така ли? — малко притеснено попита тя. — Какво има?

— Помниш ли коя дата е днес?

Тя се замисли съсредоточено.

— Времето просто лети на това вълшебно място. Не е ли дванайсети?

— Мина една календарна година, откакто наследихте „Тревелян“ и поехте управлението. — Той извади от джоба си някакъв лист и го разгърна. — Това току-що пристигна по служебния факс — подаде й той листа.

Тара бързо го взе и го прегледа. После вдигна поглед към Ричард със светнало от удоволствие лице.

— О, боже!

— Какво трябваше да направите? Да утроите продажбите ли?

— Да, да. — Отново погледна листа, защото не можеше да повярва на очите си.

— Ако съм прав, това означава, че сте успели.

— Не просто сме успели, ами нещо повече. Продажбите са се повишили четири пъти в сравнение с предишната година. — Тара въздъхна щастливо и се усмихна. — Сигурна бях, че сме успели, но не знаех колко точно. Това е забележително. Компанията е в безопасност. Успяхме. Справяме се по-добре откогато и да било. — Прегърна го и се засмя: — Мамка му, Ричард, компанията е спасена!

— Не е ли прекрасен животът? — попита той, погледна я гордо и махна кичур коса от бузата й.

— О, да, прекрасен е. Разводът ми ще приключи след няколко седмици. Новата ми къща е чудесна, кварталът много ми харесва. Компанията върви добре. И… — снижи тя гласа си до дрезгав шепот — имам теб.

Целунаха се бавно и сладостно. После Тара се отдръпна и скочи:

— Нямам търпение да съобщя добрата новина на останалите. — Отметна косата от очите си и се втурна към водата, размахвайки победоносно листа: — Успяхме! Успяхме! — крещеше тя.

Децата се обърнаха да я погледнат, когато се понесе покрай тях по мокрия пясък, надавайки възторжени възгласи. Попи и Гидиън излязоха от водата. Джемайма и Хари слязоха на брега, за да видят какво е това вълнение.

Ричард наблюдаваше как сестрите се прегръщат и се смеят.

Трите наследнички се бяха борили за наследството си и бяха спечелили своята нежна империя.

Той стана и отиде при тях.