Лулу Тейлър
Нежна империя (51)

51.

Новината, че Нийв се е съгласила да бъде рекламно лице на „Чаена роза“, донесе толкова нужното въодушевление и радост за всички в „Тревелян“. Дона танцуваше из офиса и крещеше от щастие. Честно казано, беше започнала да се съмнява, че ще видят някакви резултати от усърдния си труд и от парите, които влагаха в кампанията. Без рекламно лице, което да привлече внимание и да предизвика интереса на пресата, „Чаена роза“ щеше да бъде като мокър фишек, колкото и да се стараеха да разпалят ентусиазма на всички. Нийв беше това лице. Тя успяваше да омагьоса публиката по неповторим начин, изглежда, всички я харесваха.

Джемайма се върна в Лондон въодушевена и много щастлива от новината, че Нийв ще се присъедини към екипа им и ще участва в рекламната кампания. Крайните им срокове бяха опасно близо. Трябваше да направят снимки за рекламите в пресата и да приготвят видео за киното и телевизията. Попи, Дона и Джемайма щяха да работят заедно по рекламите. Бяха наели най-скъпия моден фотограф в града да направи снимките и един млад и многообещаващ режисьор, който щеше да заснеме двайсетсекундна реклама за телевизията.

Имаха толкова много работа и трябваше да се вместят в невероятно натоварения график на Нийв. Разполагаше само с три свободни дни, преди да замине за остров Мавриций за други снимки.

 

 

Джемайма искаше да изчака завръщането на Тара от Ню Йорк, преди да сподели със сестрите си ужасяващото откритие за Джека и за баща им, но просто не можеше да понася повече този товар. Вечерта преди очакваното завръщане на Тара двете с Попи останаха до късно в офиса на „Тревелян“, много след всички останали, и Джемайма разказа на сестра си това, което беше научила от Алис.

Попи се шокира от чутото точно като нея.

— Ужасно! — прошепна. — Отвратително.

— Ако е вярно и татко е спал с Джека, когато е била дванайсетгодишна, значи тя е жертва. Става дума за сексуален тормоз, Попи. И ние ще трябва изцяло да преосмислим позицията си.

Джемайма се стараеше да остане спокойна и рационална, но й беше трудно предвид темата, която обсъждаха.

— Възможно ли е да е истина? — поклати глава малката сестра. — Тя ни излъга за толкова много неща. Защо да не лъже и за това?

— Никой не може да оспори думите й. Татко го няма да се защити. — Джемайма замълча и тихо добави: — Ти навремето имала ли си дори бегла представа за такова нещо? Някога допускала ли си, че той може…

— … да се интересува от мен по този начин ли? — Попи изглеждаше едновременно възмутена и ужасена. — О, боже, не! Никога. А ти?

— Не.

— Точно това не разбирам. Ако татко е бил влюбен в майката на Джека, а преди това вероятно и в нашата майка, явно предпочита зрели жени, а не деца.

Джемайма кимна.

— Възможно е обаче страстта му към Джека да е била неудържима. Тя беше много добре развита за възрастта си — емоционално и физически. Може би той просто не е устоял, когато тя е започнала да прилича на майка си.

— Прекалено е ужасно — потръпна Попи. — Не го вярвам, просто не вярвам. Освен това изобщо не изключвам възможността Джека да лъже. Готова е да падне много ниско, за да постигне целта си.

Зарови лице в шепите си.

— Тя е зла — съгласи се с нея Джемайма. — Винаги е била такава.

— Така е, но нямаш представа на какво е способна. Не исках да ти казвам… прекалено е унизително… — И очите на Попи се напълниха със сълзи.

— Какво има, скъпа?

И тя й разказа всичко.

— Нийв го откри — каза накрая, здраво стиснала ръце, докато говореше напрегнато. — Надушила нещо гнило.

Джемайма беше бясна. Крачеше из офиса, търсейки какво да удари и в коя възглавница да забие юмрук.

— Господи, ако знаеш какво ми идва да й направя! Тази кошмарна… Не мога да измисля достатъчно силна дума. Такова противно, злонамерено, подло поведение — направо е невероятно. Това е лично, Попи. Тя няма да се спре пред нищо. — Джемайма рязко се закова на място при поредната си обиколка. — Налага се да кажем на Тара. Трябва да й съобщим при първа възможност. Трябва да разбере, за да бъде нащрек.

— Можем да се свържем с нея още сега. В Ню Йорк е сутрин — отбеляза Попи.

— Тя знае ли за Нийв?

— Веднага й изпратихме имейл.

— Добре. Това я е поуспокоило. Жалко, че сега ще трябва отново да й развалим настроението.

— Така е. — Попи се запита дали да разкаже на сестра си и своите планове, но реши да не го прави. Ако не се получеше, щеше да е поредното разочарование, а те не се нуждаеха от това.

 

 

Тара с удоволствие се спаси от обедната горещина в хладните климатизирани офиси на Еф Еф Би, но това не повдигна духа й.

Допреди няколко часа беше щастлива. Една от срещите й предния ден изглеждаше многообещаваща. Предишната вечер се забавлява с приятелки. После пристигна и чудесната новина за Нийв. След това бе прекарала блажена сутрин из прекрасните бутици и магазини на Пето Авеню, търсейки подаръци за децата и някои дреболии за себе си, за Джемайма и за Попи. Очакваше с нетърпение и обяда с Ферера. За нейна изненада вечерята с него й беше изключително приятна. С него човек можеше да разговаря с лекота, беше очарователен и остроумен, а и не можеше да се отрече, че е много привлекателен. Почти бе забравила, че е свързан с осиновената й сестра. Реши да бъде нащрек по време на обяда им и да се постарае да научи колкото може повече.

А после обаждането от Англия промени нещата. Тара се потисна. Вече не се чувстваше лека и щастлива като преди. Всичко стана черно и мрачно.

Въведоха я в кабинета на Ферера — голямо помещение със стъклени стени, от всяка от които се разкриваше великолепна гледка към Манхатън.

Ричард Ферера стана от бюрото си и се приближи да я посрещне. Усмихна се сърдечно и протегна ръка за поздрав. Тя се здрависа с него, но отвърна на поздрава само с лека усмивка. Лицето му помръкна, когато разбра, че от предишното им разбирателство няма и следа.

— Проблем ли има, Тара?

— Да, да, има проблем. — Погледна го право в лицето. — Не можем да обядваме заедно. Извинявай, но мисля, че нямаме какво да си кажем.

Той изглеждаше озадачен и изненадан.

— Защо не, за бога? Какво се е променило? Снощи ми се струваше, че имаме много да си кажем, а изобщо не сме започнали да обсъждаме общите си делови интереси.

— Не се съмнявам, че с нетърпение очакваш да стигнем до тази тема. Един бог знае какво си намислил. Но каквото и да е, сигурна съм, че не е добро. Може би е неетично и дори незаконно.

— Това е много сериозно подозрение.

— Много сериозно действие — възрази му тя.

— Откъде дойде всичко това?

Тара го погледна с блеснали от гняв очи и каза тихо:

— Понякога преценяваш човек по приятелите му.

— А, разбирам — бавно кимна Ферера. — Говориш за Джека.

— Да, говоря за проклетата Джека! — Тара хвърли чантата си и сложи ръце на кръста. Беше сърдита и вече имаше срещу кого да насочи гнева си. — Снощи на вечеря беше много хитър, накара ме да забравя, че си в съюз с нея. Само че получих много, много грубо напомняне на какво е способна тя, а ако тя е способна, няма причина и ти да не си. Имаш връзка с нея, за бога! Глупаво беше от моя страна да го забравям дори за секунда.

— Всъщност Джека е едно от нещата, за които исках да поговорим днес. Явно ще трябва да се заемем с проблема по-рано от очакваното. Моля те, остани и ми позволи да ти обясня. Ако не искаш да ходим на обяд, няма да ходим.

— Няма да ме очароваш отново — заяви Тара.

— Не възнамерявам да го правя. Но виждам, че си останала с погрешно впечатление за мен и Джека. Смяташ, че сме екип и че сме затънали до шия в някакъв заговор да ви измамим и да ви отмъкнем наследството. Грешиш.

Тя го изгледа втренчено. Точно това си мислеше. Възможно ли беше да греши? Всичко сочеше към това заключение?

Ферера продължи:

— Моля те, какво ти пречи да ме изслушаш?

Тя се позамисли. Прилошаваше й само от мисълта, че е близо до човек, който си има вземане-даване с Джека. Но все пак… ако грешеше?

— Добре — отговори най-сетне, — ще те изслушам. Давам ти двайсет минути и после си тръгвам.

Настани се на стола срещу бюрото му.

— Връзката ми с Джека е странна. Може би не е точно това, което предполагаш — започна Ферера.

— Спиш с нея, нали? — сряза го Тара.

— Моля те — вдигна ръка той, — остави ме да се изкажа. Да, вярно е, че понякога имаме и сексуален контакт, но не сме партньори. Не сме заедно.

— Тя твърди, че сте.

— Джека твърди много неща, които не са напълно верни. А хората виждат каквото им се иска. Джека влезе в живота ми преди няколко години. Беше ме набелязала и много внимателно бе разчела времето, за да направи хода си. Признавам, бях очарован от нея. Пътищата ни се пресичаха многократно и тя всеки път се стараеше да разпали интереса ми, но без да го задоволи. Накрая дойде при мен по време на едно изключително събитие в „Метрополитън“, на което присъстваха само влиятелни хора. Обясни ми, че е една от сестрите Тревелян, че се е отделила от семейната компания, иска да успее със собствени сили и може би да получи контрол над семейния бизнес, и да опита да го съживи. Каза, че има големи планове, но й трябва наставник и партньор. Искаше аз да стана този човек. — Ферера се прокашля. — Няма да крия, че бях поласкан по редица причини. Освен това познавах „Тревелян“ и знаех, че фирмата има голям потенциал. Пък и нямах причина да се съмнявам в достоверността на разказа й.

— Винаги е успявала да накара хората да й вярват. После винаги съжаляват — отбеляза Тара.

— Мисля, че си права.

Тя се смути, изненадана от откровеността му.

— Значи не сте двойка?

— Отначало бяхме. Признавам, че се увлякох по нея, но не след дълго чувствата угаснаха. Веднага й заявих, че каквото и да се случи, не можем да бъдем заедно. Тя явно нямаше нищо против. Вече работехме заедно, а това явно бе по-важно за нея. — Ферера се подсмихна. — Мисля, че кроеше още по-големи неща и смяташе някой ден да вкара и мен в капана.

Тара се намръщи, опитвайки се да проумее сложната му връзка.

— Значи тя работи за теб?

— Работеше. Всъщност Джека все още смята, че е така, но аз не съм глупак. Много скоро разбрах, че тя не е нормална, и точно затова я разлюбих толкова бързо, колкото се бях влюбил. Постарах се ролята й в компанията ми да бъде почти фиктивна. Тя си мисли, че има огромно влияние над мен, но аз допуснах да бъде така, защото това отговаря на целите ми. Видях, че притежава талант и очарование, но бързо разбрах, че няма връзки с „Тревелян“, които действително могат да ми бъдат от полза, докато не ми каза, че ще наследи компанията точно една година след смъртта на майка си.

— И ти видя своя шанс.

— И двамата го видяхме. Джека обеща да ми продаде компанията веднага щом законно стане нейна. Така се договорихме. Тя щеше да спечели, а аз да получа желаното. Обаче започнах да откривам измамите на Джека. Тя ме лъжеше, при това неведнъж и два пъти, а постоянно. Според мен понякога дори не се усещаше, че го прави, станало й е втора природа. Не различава истината от лъжата. Вярва в онова, което си е намислила. Това я прави силна и наглед благонадеждна, защото наистина вярва в това, което твърди в момента, макар и да противоречи на казаното само преди минутка. — Ферера въздъхна. — Не можех да търпя такова поведение у човек, с когото имам делови отношения — не е разумно да имаш сериозни взаимоотношения с фантазьор. Но освен това осъзнах, че Джека е опасна — по-добре да е на твоя страна, отколкото да ти бъде враг. Интересно ми беше какъв ще е следващият й ход. Направо ликуваше, когато научи, че ще наследи компанията, ако ти и сестрите ти се провалите. Смяташе, че не сте способни да успеете. Само че с течение на времето ставаше все по-ясно, че вие възнамерявате да направите всичко възможно, за да спасите „Тревелян“. Тя осъзна, че всяка от вас има нужните способности, за да изправите компанията на крака и да създадете хитов парфюм. И изпадна в паника. Реши да задейства втори план, в случай че успеете да изправите компанията на крака. Щеше да изчака и после да ви даде под съд за дял от компанията, за да се подсигури. Така и в двата случая щеше да спечели.

— Да, тя е способна на такова нещо — кимна Тара.

— Не може да й се има доверие — мрачно се усмихна той. — В мига, в който го осъзнах, започнах да предприемам стъпки да я изолирам и да й отрежа достъпа.

— Защо просто не я изхвърлиш?

— Основателен въпрос. Краткият отговор е, че моментът не е подходящ. Известно време тя имаше достъп до поверителна информация за Еф Еф Би. Ако реши да ми навреди, може да го направи и не би се поколебала нито секунда, само да я ядосам. Обаче Джека не е толкова умна, колкото си мисли, и затова не ме е страх от нея — държа я наблизо, за да следя какво е намислила. От известно време вече не е наясно относно действителното положение на нещата. Скоро ще мога изцяло да се освободя от нея. Такъв е планът ми, независимо дали ми вярваш — сви рамене той.

Тара го гледаше със зяпнала уста. Игри, измами… Ако Ферера казваше истината, Джека изобщо не беше толкова силна, колкото изглеждаше. Всъщност дните й бяха преброени.

— А това спира ли те да спиш с нея? — тихо попита.

— Понякога, за да ме държи в ръцете си, се опитва да ме прелъсти. Признавам, че в отделни случаи успява. Не се гордея с това, но тя е красива жена, огнена и страстна, а аз съм просто човек — понякога съм самотен и потиснат и се нуждая от утеха. — Сведе поглед към бюрото и после отново вдигна очи и погледна Тара директно и решително. — Само че от известно време помежду ни няма нищо. И няма да има.

Тара се вбеси. Защо мъжете бяха толкова глупави, та да позволяват на Джека да им завърти главите, и не успяваха да прозрат истинската й същност? Най-напред баща й — горкият татко, обвинен злобно в гнусни извращения от тази проклета кучка, а сега и Ферера.

— Значи си имал желание да спиш с нея, макар да е патологична лъжкиня и откачалка? — ядно процеди. — Колкото да й помогнеш да потуши огъня на страстта, който я измъчва, така ли?

Очите му блеснаха опасно, за миг Тара зърна неговата безмилостна страна и това я уплаши. После той се засмя:

— Никой не се осмелява да ми говори така! Бях честен с теб. Не мога да направя нищо повече. Съжалявам, ако истината те разстройва.

— Много е лесно да се смееш! — Чувствата напираха в Тара. Разговаряха за Джека, все едно е просто интересен медицински случай. — Джека е опасна и разрушителна. Нямаш представа какво причини на семейството ми! Измамила е сестра ми с подставено лице, опитва се да ни измъкне компанията… но по-лошото е, че обвинява баща ми в ужасни неща — твърди, че той я е прелъстил и я е насилил още като малка. Нямаш представа колко болезнено е това, колко е ужасно. Обичах баща си, не мога да повярвам, че е способен на нещата, които твърди тя! — Рязко си пое дъх и потръпна, осъзнавайки, че се бори със сълзите. „Не бива да се разплача пред този човек!“ — помисли си и изведнъж усети, че се бори не само със сълзите. Заля я огромна вълна от силни чувства и цялата се разтрепери.

— Тара… Тара…

Гласът на Ферера сякаш идваше отдалеч. Тара отпусна тежко ръце, изпаднала в плен на объркване, скръб и безсилен гняв. Усети, че повече не може да се справя с всичко това. Беше прекалено много, прекалено много…