Лулу Тейлър
Нежна империя (46)

46.

За изненада на всички Клодин се оказа човекът, който въодушевено сглоби последните елементи от планираната промоция. Тя осигури прекрасните продукти за новата гама на „Тревелян“ и успя да убеди приятелите си да ги продадат на много разумна цена предвид качествата им. Клодин забеляза, че розовият цвят е много неподходящ за фасадата на магазина, тя избра и нежното синьо, което да го замести.

— Ето това — категорично заяви. — Шик е. Модерно е. Свързано е с оригиналното ви тъмносиньо, но с малко бледолилаво, почти с розова основа. Това е цветът.

Всички веднага се съгласиха.

Клодин отиде заедно с Тара във фабриката близо до Бирмингам, за да надзирава производството на „Чаена роза“ по създадената от нея нова формула, и цял следобед обучава персонала по свой специален начин.

— Ти си невероятна, Клодин — възхити й се Тара, а тя просто сви рамене, сякаш бе леко учудена, че всички са проумели този факт толкова късно.

— Радвам се, че помогнах — каза само.

По-късно в офиса даде отговор на нещо, което им се струваше най-големият им проблем.

 

 

— Как мина интервюто за „Вог“? — попита Дона.

— Много добре — отговори Тара. — Беше забавно да се издокарам отново за фотосесията, макар това да ми напомни за онази ужасна вечер в Спенсър Хаус — потръпна леко. — Но интервюто беше много учтиво. Журналистката изобщо не спомена Джека. Въпросите бяха свързани само с бляскавия ни живот и се въртяха около успехите и талантите ни. „Чаена роза“ много им хареса. Обещах да им изпратим няколко шишета, когато ги получим.

— Не бива да раздаваме прекалено много продукти — строго отбеляза Дона.

— Да, но „Вог“…

— Добре, имаш основание. Да, от „Вог“ могат да имат каквото пожелаят. Ами ти, Джемайма? Как мина твоето интервю с „Кроникъл“?

— Ако щете вярвайте, но те поискаха да научат всичко възможно за Джека — сухо отговори тя. — За разлика от дамите от „Вог“ направо нямаха насита. За щастие семейният ми живот изобщо не ги интересуваше, с изключение на това колко пари харча за дрехи, къде си правя косата и колко струва замъкът Хърн. Утре трябва да отида там да ме снимат. Искат лорда и лейди у дома.

— Кога ще излезе материалът? — попита Дона.

— В събота.

— Още не разбирам защо си им дала интервю — намръщено рече Попи. — Не са ли малко долнопробни за нас?

— Добра реклама са — побърза да се намеси Дона. — Използвах свой познат там. — После смени темата: — Остава да решим два огромни проблема — кой ще бъде рекламното ни лице и какво ще правим в Щатите.

— Новини от Кейт Бекингсейл? — попита Тара.

— Боя се, че положението не изглежда розово — поклати глава Дона. — Трябва да помислим към кого другиго да се обърнем.

— Скоро ще приключи продажбата на обзавеждането на Локстън — каза Попи. Чувстваше се неудобно да обсъжда рекламното лице за „Чаена роза“, сякаш вината за отказа на Нийв беше нейна. — Така че ще мога да вложа още пари за кампанията ни в Щатите.

— Днес следобед ще имам три огледа на Итън Скуеър — момичета с богати татковци — обади се и Джемайма. — Сигурна съм, че това ще значи още няколко милиона за американската кампания.

Дона въздъхна и поклати глава.

— Няма да стигнат, дами. Вече сме похарчили доста. Знам, че би трябвало да успеем с милионите собствени средства, които изливате, но просто не се получава.

Всички се смълчаха след думите й.

Клодин се намръщи.

— Не разбирам — след като не можем да си го позволим, защо трябва да плащаме за това?

— Защото трябва да пуснем продуктите в Америка — уморено каза Тара. — Ако не успеем, по-добре изобщо да не си правим труда да правим промоция.

— Ами тогава намерете някой друг, който да плати — сви рамене французойката.

Всички я изгледаха смаяни — изобщо бяха забравили за присъствието й.

— Никой няма да ни заеме толкова пари — поясни Тара. — Не и без гаранция, каквато не можем да му предложим.

— Не е нужно да вземате парите назаем — нетърпеливо възрази Клодин. — Да не мислите, че сте единствената малка парфюмерийна компания с такъв проблем? Не, разбира се. В такива случаи малките компании влизат в съдружие с голяма компания, която създава стотици аромати, и ги лицензират да вършат тази работа от тяхно име. Компания, която има парите и мрежата, нужни за разпространението на техните парфюми. Et voilà, всички печелят и успяват.

Отново се възцари мълчание, докато осмислят думите й, само че този път имаха и искрица надежда.

— Не мога да повярвам, че не се сетих — рече Дона. — Това е идеалното решение.

— О, боже, ти си гениална! — възкликна Джемайма и прегърна Клодин.

— Най-добре веднага да тръгвам за Ню Йорк — усмихна се Тара.

 

 

Джемайма се отби във временния кабинет на Клодин, преди французойката да си замине.

— Здравей — смутено каза тя. — Исках само да ти благодаря за страхотните предложения днес. Ти намери решението.

— Затова ми плащате. — Клодин й се усмихна малко палаво. — Как си, chérie?

— Добре съм, наистина съм добре. — Джемайма приседна. — Искам само да ти кажа… за Париж. Ами, не сме говорили за това, откакто се върна.

— Моля те — махна с ръка другата жена. — Не мисли за това. Чух, че двамата със съпруга ти сте се помирили. Това е много добре. Знам, че връзката ни не беше нищо повече от спонтанен приятен момент, само един миг, като сън. Не очаквах и не искам повече. Още пазя скъп спомен, защото беше много красиво. Но нищо повече.

— Не биваше да се лаская от мисълта, че искаш нещо повече.

— Ти си очарователна, разбира се — сви рамене Клодин и отново се усмихна палаво. — Но същото важи и за мен.

— Няма спор — засмя се Джемайма.

— Радвам се за теб. Върви у дома при съпруга си. Виждам, че нямаш търпение.

— Лека нощ, чаровнице! — скочи на крака Джемайма. Изпрати на Клодин въздушна целувка, пое по коридора и чу тихия смях на французойката зад гърба си.

 

 

Джека гледаше отвратена вестника пред себе си. Ферера беше заминал преди два дни и тя нямаше с кого да сподели чувствата си. Скочи и нервно започна да обикаля апартамента.

Повдигаше й се от снимките: известните съпрузи, които се прегръщат усмихнати в имението си в провинцията. Гадост! Прилошаваше й от преструвката на Джемайма, че е щастлива съпруга на досадния си лорд. Не можеше да повярва, че вестниците са се хванали на тази лъжа. Всички знаеха, че Джемайма му изневерява на практика още от деня на сватбата им! Явно нещо се бе случило и двамата отново бяха заедно. И Джека не можеше да направи нищо по въпроса.

Най-силно обаче я засегна казаното от Джемайма в интервюто: „Не знаем защо Джека толкова се е настроила против семейството ни. Тя изчезна преди години, без да каже и дума, затова не е чудно, че майка ни не я е включила в завещанието си. Джека ни отхвърли много преди ние да отхвърлим нея. Ако иска да работи по много вълнуващия ни проект в «Тревелян», можеше просто да се обърне направо към нас вместо към съда. Несъмнено щяхме да разрешим въпроса приятелски и без огромните разходи за адвокати и съдебно дело. Най-искреното ни желание е отново да се помирим.“

— Лъжлива кучка! — изсъска Джека. — Толкова ме мразиш. Аз също те мразя. — Застана до прозореца и се загледа към богатия на зеленина Кенсингтън. — Така, така, явно ще се наложи играта да загрубее по-рано, отколкото смятах.

Отиде до телефона и набра някакъв номер.

— Здрасти. Да, искам да ми намерите личния телефонен номер на Попи Тревелян. Не знам, просто го направете. Веднага.

Затвори телефона и замислено скръсти ръце. На приема беше решила да се изправи едновременно срещу трите сестри Тревелян. Сега се готвеше да ги напада една по една.