Лулу Тейлър
Нежна империя (41)

41.

Ферера беше бесен. Джека никога не го бе виждала толкова разгневен. Вече почти се развиделяваше, но и двамата изобщо не се чувстваха изморени, тъй като бяха превъзбудени от драматичните събития през изминалата нощ. Той бе успял да овладее гнева си, докато останат насаме в просторната спалня в неговия разкошен апартамент в Кенсингтън. След това се бе нахвърлил върху Джека и бе настоял да узнае какво цели с постъпката си. Яростта му бе още по-смразяваща, защото външно бе останал спокоен и овладян: само ледените му очи, изпъкналата челюст и потрепващото на бузата му мускулче издаваха колко силен е гневът му.

— Знаеше, че смятам да се изправя лице в лице с тях — надменно отметна глава назад Джека. Нямаше да покаже колко я плаши яростта на Ричард.

— Щеше да говориш с тях насаме, а не пред цялата проклета преса! Знаеш ли какво ще пише по всички вестници утре? А? Няма да е за успеха на моето бляскаво и невероятно скъпо парти! Нито за превъзходното ми сдружаване с Кристо! Не, ще пише за някаква женска разправия между глезени богаташки, които не могат да се разберат коя да получи най-големия диамант! Джека, този път стигна твърде далеч.

— Не разбирам защо — упорстваше тя. — Направих каквото трябваше. В крайна сметка теб няма да те засегне. Просто може би ще лапнеш „Тревелян“ по-скоро, отколкото смяташе.

Той изсумтя с досада.

— Не схващаш, нали? Не ми харесва подходът ти, Джека, изобщо не ми харесва. Ти открадна вечерта, макар да знаеше колко много означава тя за мен.

— Бива те в приказките. — Очите й блестяха разпалено. — На моменти и твоят подход е доста спорен. Освен това вече не издържах! Не мога да понасям как флиртуваш с Джемайма! Исках всичко да приключи. И точка.

— Много добре знаеш, че между нас няма нищо — раздразнено каза Ферера. — Прекрасно знаеш защо трябваше да го направя.

— Може би… но вече ми писна! — Джека размаха полите на роклята си като танцьорка на фламенко.

— Джека, нека да се разберем за едно — ще го направим, както кажа аз, или изобщо няма да го правим. Повече не искам да се месиш. Можеше всичко да провалиш. Утре ще видим какви са щетите.

Ферера се приближи до малкото канапе Луи XIV, облегна ръце на изящно гравирания гръб и въздъхна. Умееше да се владее до съвършенство и нямаше да допусне Джека да види колко е отвратен от глупавите й номера. Дали случилото се означаваше край на сътрудничеството му със сестрите Тревелян? Мамка му, не биваше да става така. Не само щеше да навреди на деловите му амбиции, но означаваше и край на интимните делови вечери и макар да не възнамеряваше флиртът му с Джемайма да се задълбочи, не можеше ли поне от време навреме да се наслаждава на компанията на една интелигентна и остроумна жена, която не започва да му крещи и при най-дребния повод? А най-голямата сестра Тара… Почти се усмихна, когато си спомни възмутената й пиянска поза. За какво говореше, за бога? Нямаше значение, Ферера бе твърде впечатлен от външността й, от интригуващата смесица от сила и уязвимост, която долови у нея, за да обръща внимание на дреболии.

Джека се приближи зад него. Знаеше кога е време да го успокои и да му отстъпи. Въобразяваше си, че може да чете в него като в отворена книга и да го подчини на волята си със своето зряло тяло и красиво лице. Ферера се обърна към нея и се вгледа в тъмните й изразителни очи.

Тя му се усмихна и се притисна към него, разкривайки възможно най-много от меките си гърди с изрязаното деколте. Вдигна поглед.

— Стига, Ричард, прости ми. Да, поувлякох се, но знаеш колко много означава това за мен. Знаеш какво ми причини онова семейство.

— Да…

— Искам само каквото ми се полага по право, това е. Не желая да ме мамят. Чувството ти е познато, нали, скъпи? — Плъзна ръка по бедрото и слабините му и се усмихна, когато усети реакцията му. — Тази вечер се почувствах много секси — тихо прошепна тя, — толкова властна, толкова силна. — Разкопча панталона му, пъхна ръка вътре и измъкна еректиралия му член. — А сега искам да ме чукаш — заяви, грациозно коленичи и пое члена му в уста. Засмука го и усети как той се втвърдява и уголемява. Плъзна език по връхчето и прокара длан към основата на пениса, като плавно и нежно движеше пръсти.

Ферера сведе поглед: непоносимо възбуждащо беше да гледа как алените й устни смучат пениса му и си играят нежно с тестисите му. Усети как го изпълва приятна топлина и как става все по-голям заради пърхащото леко докосване на езика й по главичката на пениса му. Колкото и да го беше ядосала Джека, не можеше да отрече физическото си влечение към нея. Тя умееше да го възбужда толкова, че да не може да й устои.

Тя се отдръпна и каза:

— Знаеш какво искам.

Той я дръпна да се изправи, отведе я до леглото и я накара да се наведе напред и да легне по корем. Вдигна дългата червена пола на роклята й на кръста и разголи мекия й мургав задник. Не носеше бикини, само дантелен колан с жартиери за чорапите. Знаеше колко много обича той такива неща и Ричард наистина възхитено си пое дъх при вида на дългите й слаби крака в черните найлонови чорапи, червените обувки на висок ток и контраста с голата й кожа. Пенисът му щръкна още повече.

Разтвори краката й и видя срамните й устни — вече влажни, подути и изгарящи от нетърпение да го погълнат. Притисна главичката на пениса си към нея и бързо проникна, наслаждавайки се на стегнатата топлина вътре. Джека изстена.

— По-силно — нареди му тя, извърна лице върху покривката на леглото и стисна плата с юмрук. — Знаеш как обичам — мощно.

Той с удоволствие се подчини. Огромният му гняв се нуждаеше от отдушник и сега се превърна в сексуална ожесточеност, докато обладаваше Джека с мощни тласъци, повдигаше ханша й и го придърпваше към себе си с две ръце. Джека стенеше и пъшкаше при всеки по-дълбок тласък. Той проникваше в нея все по-силно и се интересуваше единствено от мощната кулминация, която усещаше, че се надига някъде дълбоко от тялото му. Виковете на Джека бяха станали по-силни. Знаеше, че тя обожава това. Тя търкаше венериния си хълм в ръба на леглото и това й доставяше също толкова силно удоволствие, колкото тласъците му.

Желаеше я, не можеше да го отрече. Обожаваше латинската й страстност. Тя му импонираше, съблазняваше го, дразнеше го. Обаче й беше бесен и по-късно щеше да помисли как да се справи с нея. Преди това…

Проникна в нея с цялата си сила, жаден за върховното освобождение. И то дойде — завря вътре в него и изригна с неописуема наслада.

 

 

Джемайма бе вперила поглед във вестниците, разтворени на бюрото пред нея. Гадеше й се от тях и от бомбастичните им заглавия. „Скандал в обществото“, крещеше едно. „Натриха носа на наследничките“, твърдеше друго. Дори сериозните вестници отразяваха скандала, макар и с малко по-сдържан език. Навсякъде беше пълно със снимки на момичетата. На една от тях бяха и трите в пълния си блясък на червения килим. Но на повечето се виждаха пребледнели и шокирани от предизвикателството на Джека.

Това беше. Всичките им усилия и всичките им разходи бяха отишли напразно. Най-вероятно това бе краят и на начинанието им. Ако Джека започнеше да ги съди, ги очакваше и скъпо съдебно дело. Но на какво би могла да разчита тя, за бога?

Телефонът иззвъня и Джемайма вдигна.

— Ало?

— Джемайма, обажда се Али. Исках да ти кажа, че намерих Джека Фарнезе.

— Нима? — сряза го тя. — Малко закъсня, скъпи! Не си ли чел вестниците? Сами си я намерихме. — Тресна слушалката и отново се залови да изучава размера на нанесената вреда.

 

 

— Има си и добри страни — заяви Дона, крачейки из заседателната зала. Сестрите седяха съкрушени и смазани, а тя се опитваше отново да им вдъхне боен дух. — Знам как се чувствате в този момент, но наистина не е съвсем зле. Искахме реклама и я получихме.

— Да, но искахме положителна реклама.

— Да сте чували, че няма такова нещо като лоша реклама? Историята ще грабне хората. Ще изгарят от желание да научат на какво толкова тази Джека иска да сложи ръка. Така Тревелян изглеждат добри, желани и бляскави. А снимките ви са във всеки вестник и във всяко клюкарско списание — при това изглеждате ослепително. Дори тази тъпачка не успя да го развали.

— Обаче Джека ще ни съди — мрачно припомни Тара.

— Ами да ви съди. На какво основание?

— Не разбирам защо — обади се Попи. — Защо иска да ни навреди? Цялото семейство се опита да й помогне, да се погрижи за нея. Дори да се чувства обидена, че е изключена от завещанието, трябваше само да поговори с нас.

— Че кога Джека е постъпвала така? — попита Джемайма. — Кога изобщо е разговаряла възпитано? Никога. Имам теория защо го прави, защо смята, че й се полага толкова много. — Замълча, а останалите впериха погледи в нея. Джемайма си пое дълбоко дъх. — Винаги съм подозирала, винаги съм смятала… — По лицето й се изписа болка и тя забоде поглед в масата. — Не смеех да го изрека на глас, ужасно е. Обаче подозирам, че Джека може да е била любовница на татко.

Попи ахна ужасено.

Тара здраво стисна ръце.

— Защо мислиш така?

— Ами само помислете какво се случи — поде Джемайма. — Той я обожаваше, всички го знаехме. Никога не я е наказвал, никога не я е укорявал. Тя го въртеше на малкото си пръстче. А когато стана на шестнайсет и избяга от къщи, той я настани в апартамент в Лондон недалеч от тази сграда. Винаги съм смятала, че обичта му към нея е прекалено силна. Все търсеше близостта й и според мен тя го знаеше. Подозирам, че го е съблазнила нарочно и много пресметливо, за да го подчини.

Попи потръпна.

— Наистина ли е била способна да го направи? Той й беше баща!

— Осиновител — поправи я Джемайма. — Познаваш Джека — способна е на всичко. Явно се е надявала да получи голямо апетитно наследство от татко, може дори да е смятала, че ще получи всичко. Обаче нещо се е объркало и тя избягала преди смъртта на татко. Мама поне сигурно е подозирала.

— Не знам, Майми — смръщи се Тара. — Трудно ми е да го повярвам. Аз имам друга теория.

Другите я погледнаха въпросително.

— Знаете, че се опитвам да открия бижутата на мама — продължи тя. — Виктор Голдблат ми се обади вчера и ми съобщи, че почти всички бижута са намерени в един сейф на името на мама. Никой не знае кой ги е прибрал там. Той ми изпрати списък и наистина там са повечето накити на мама. Липсва обаче нещо много важно. Помните ли медальона, който татко й подари една Коледа? Сребърният медальон с гравирания лебед?

Сестрите й кимнаха.

— Помните ли какво имаше вътре? Татко взе кичурче от косата на всяка от нас и ги сплете на малка плитка, която нави в медальона под стъкленото капаче.

— Да, винаги съм го смятала за доста зловещо — призна Джемайма, — тръпки ме побиваха.

— Въпросът е, че там имаше наша коса — ваша, моя и на Джека, а сега медальонът е изчезнал.

Двете сестри впериха разтревожени погледи в Тара.

— Е, и? — попита Попи.

— Кичурът може да послужи за ДНК проба на Джека и да докаже дали тя е родна дъщеря на татко.

— Родна дъщеря ли? — възкликна слисана Джемайма. — Какви ги говориш?

— Тя е дете на Лука Фарнезе, всички го знаем — възкликна Попи. — И изобщо не прилича на нас. Как би могла да бъде дъщеря на татко?

— Знам, че изглежда налудничаво. Ами ако татко е имал връзка с Изабела Фарнезе, в резултат на която се е родила Джека? Това би обяснило защо той толкова много я обичаше — защото му е напомняла за мъртвата му любовница и защото му е родна дъщеря. Според мен Джека някак е успяла да се докопа до медальона, за да го използва по време на съдебното дело, което планира, за да докаже, че е дъщеря на Сесил и поради това двойно повече има право на дял от компанията. Ако нейната ДНК е много сходна с нашата, това ще е доказателство, че имаме общ баща.

Възцари се мълчание, докато другите обмисляха думите й. Дона ги наблюдаваше, смутена от внезапно разкрилите се семейни тайни.

— Значи въпросът е каква е била Джека — обади се Попи, — дъщеря на татко или негова любовница!

Тара кимна.

— Ето това трябва да разберем.

 

 

Флик Джонсън сърдито хвърли конкурентния вестник през стаята.

— Къде беше ти, когато се е случило това, по дяволите? — попита тя настойчиво.

— Съжалявам, шефке. — Бен бе засрамен. — Никой не подозираше, че ще бъде нещо повече от обичайна фотосесия.

— Да… изглеждаш като пълен кретен. Сега искам да се опиташ да се добереш до тази сестра, да видим дали тя ще ни разкаже нейната версия.

— Добре, шефке, но все пак постигнах нещо. Знам една-две клюки, които според мен много ще те заинтересуват — усмихна се той и се приготви да разкаже на Флик каквото знае.