Лулу Тейлър
Нежна империя (35)

35.

През следващата седмица жените в „Тревелян“ успяха да постигнат някои важни цели.

Локстън най-сетне беше предложен на пазара и се зареди непрекъснат поток от богати и въодушевени евентуални купувачи. Въпреки неотдавнашните проблеми на пазара на недвижими имоти той все още функционираше добре. Обзавеждането на къщата беше оценено и изнесено от организаторите на търга, които вече подготвяха каталога на продажбата. Очакваха високи приходи. Някои от мебелите бяха ценни и предизвикваха вълнение в определени среди. Явно и други хора споделяха предпочитанието на Йоланда към красиви френски мебели и бяха склонни да платят доста пари за тях.

Попи донесе трите розови нюанса от палитрата си и всички веднага постигнаха единодушие, че любимото й розово като на голо тяло е точно цветът, който им трябва.

— Женствено, без да е сантиментално. Изискано е — щастливо отбеляза Дона. — Отлично. Ще го наречем тревеляново розово, а аз веднага ще осведомя дизайнерите.

— Важното сега е как ще го използваме — отбеляза Попи. Шишето щеше да стъпи на класическия флакон от архивите на „Тревелян“, само че щеше да бъде елипсовидно, а не сферично, по-скоро яйцевидно. Прозрачното му стъкло щеше да бъде леко грапаво в горната част и пулверизаторът щеше да бъде покрит с тежка и кръгла сребриста капачка.

— Да оцветим ли парфюма? — попита Дона, свъсила вежди. — Можем да го оцветим в розово.

— Според мен течността трябва да е светлозлатиста — заяви Попи. — А горе, под сребърната капачка, трябва да има панделка в нашето розово. — Извади една от скиците, които беше направила. — Етикетът ще бъде отпред, също в розово. А името на парфюма ще бъде изписано с чисти и обикновени черни букви — „Чаена роза“.

— Ще използваме ли розово за всичките си аромати? — попита Тара. — Ще се наложи да променим дизайна, а не разполагаме с много време. Трябва ли „Старинна лилия“ да има същата розова панделка и етикет?

— Хммм — замисли се Попи. — Не, според мен всеки парфюм трябва да има свой цвят. Но характерният цвят ще бъде това розово и ще използваме еднакъв дизайн на шишето, на кутията и на шрифта.

— Няма ли да е малко объркващо? — попита Джемайма.

— Според мен ще се получи — отбеляза Дона. — Шишето ще бъде връзката между ароматите. И това е добре — разгледа тя някакви цифри на екрана на лаптопа си, — защото Попи явно се е спряла на най-скъпия дизайн на шишето. Ще ни струва хиляди, за да го превърнем в модел. Дори десетки хиляди.

— Струва си — упорито продължи да твърди Попи. Не беше склонна на компромиси. Беше разсъждавала задълбочено върху шишето на „Тревелян“ и възнамеряваше да се бори за него.

— Положителното е, че ще го използваме за всичките си женски аромати. Всъщност това ще ги направи по-евтини, тъй като „Чаена роза“ ще поеме всички разходи по създаването на дизайна — добави Тара. — По-големите ни поръчки ще намалят и производствените разходи.

— Добре, добре, убедихте ме! Мисля, че изглежда страхотно. — Дона се усмихна на Попи. — Поздравления, справи се много добре!

 

 

Започнаха да си дават сметка какви ще бъдат действителните им разходи по повторното налагане на марката „Тревелян“ на пазара. Нямаше да успеят да изчислят разходите с точност, докато не се спрат на последната версия на „Чаена роза“ и Клодин не им дадеше цената на парфюма. Направеха ли го, можеха да задвижат нещата.

След като се спряха на характерния си цвят, се заеха с ремонта на магазина. Различни компании им представиха проекти и момичетата старателно огледаха всеки един, спореха, обсъждаха, предлагаха идеи и мнения, докато накрая постигнаха съгласие за проекта.

Старата тъмна дървена ламперия щеше да си замине и щеше да бъде заменена от свеж бял интериор с цветни петна в розово. Продуктите щяха да бъдат поставени на стъклени рафтове, примамливи и красиви, а на стъклени масички щяха да бъдат изложени конкретните аромати в цялата си продуктова гама: парфюм, тоалетна вода, сапун, лосион за тяло или ароматизирана свещ. В единия край щяха да се намират сепаретата за лични консултации, където клиентите щяха да получат възможност да смесват аромати и да ги преработват според вкуса си. А в задната част на магазина щяха да бъдат козметичните зали, също чисти, бели и светли.

— Страхотно е! — възкликна Дона. — Ще изглежда великолепно. Притеснявам се само че няма да успеем да създадем второстепенните си продукти навреме за откриването. Предизвикателството е огромно.

— Кампанията започва през ноември, така че имаме шест месеца, нали? — попита Джемайма.

— Шест месеца, за да създадем кремове за лице, овлажнители и други препарати? Да поръчаме ароматизатори за въздуха, свещи, ароматни пръчици… а още дори не разполагаме с окончателния вариант на „Чаена роза“. Някой случайно знае ли кога ще се върне Клодин?

Джемайма поклати глава и неочаквано се изчерви.

— Тази сутрин ми изпрати имейл, че ще пътува днес следобед. Още утре сутринта ще имаме образците — каза Тара.

— Вече имаме много продукти — изтъкна Попи. — Маслата за вана и лосионите за ръце са в производство. Напредваме.

Дона въздъхна:

— Де да беше толкова лесно. Докато не се спрем на окончателния вариант на „Чаена роза“, няма да знаем колко е стабилна и колко лесно може да бъде трансформирана в други продукти. Явно утре е повратният момент.

На следващия ден се събраха в заседателната зала и неспокойно зачакаха пристигането на Клодин. Когато тя влезе в стаята, изражението й не издаваше абсолютно нищо. Нямаше и следа от нервност или тревога, нито пък намек, че е доволна от творението си.

— Bon — каза тя и седна срещу сестрите и Дона. — Да започваме.

Джемайма се опита да се държи като Клодин, но й беше трудно да се отърси от чувствата си. В крайна сметка, при последната им среща Клодин я бе отвела до висините на екстаза. Обаче се бяха разбрали случилото се изобщо да не се отрази на взаимоотношенията им и французойката явно се придържаше към уговорката. Дори не поглеждаше към нея. Постави върху масата семпло черно куфарче, отвори го и извади отвътре три малки стъкленици. Всяка имаше малък бял етикет с някаква буква и цифра. След това Клодин извади и хартиени лентички.

— А сега ви моля да се приготвите — важно каза тя.

Отвори капачето на една от стъклениците, взе пет хартиени лентички и ги потопи в бистрата жълтеникава течност в стъкленицата. След това подаде четири от тях от другата страна на масата и една задържа. Всяка от жените поднесе по една лентичка към носа си и вдъхна. Възцари се тишина, докато се опитваха да оценят онова, което миришат.

— Явно е роза — каза Тара най-накрая, — но е много свежа и лека.

— Много цветна… доста сладка — додаде Попи.

Клодин кимна.

— На мен ми мирише хладно, малко… свежо. Като мирис на открито — обясни Дона. — Долавям ухание на трева, на зелено. Ммм, страхотно е. Харесва ми.

— Не съм сигурна дали на мен ми харесва — бавно каза Джемайма и бързо вдигна поглед към Клодин. — Извинявай, Клодин. Много е хубаво, обаче… просто не съм си представяла „Чаена роза“ така. И като че ли изобщо няма връзка с оригиналния аромат.

Клодин срещна погледа й за миг, но не каза нищо. Просто топна тестери във второто шишенце и им ги подаде.

Ароматът беше съвсем различен от първия. Беше топъл, богат и екзотичен, отново безпогрешно розов, само че този път имаше ориенталски оттенък.

Джемайма вдъхна доволно:

— О, усещам тамяна. Напомня ми за вечерите по време на ваканциите… навява ми мисли за летни нощи, пазари, фенери, осветяващи бълбукащи наргилета…

— Много поетично — изкиска се Попи, — но разбирам какво имаш предвид. На мен ми напомня за локум и за стари восъчни свещи.

— Тежък е — замислено каза Тара. — Джемайма е права, и аз определено усещам тамян. Напомня ми за пръчици китайски тамян на пазара. Много е различен от първия, обаче е изискан.

Дона остави тестера си на масата намръщена.

— Притеснявам се дали би бил достатъчно комерсиален. Според мен първият е много по-привлекателен за млади жени.

Клодин търпеливо топна тестерите в последната стъкленица и им ги раздаде.

Всички вдъхнаха отново и изчакаха няколко секунди, за да може да усетят аромата напълно.

— Този ми харесва много — тихо изрече Джемайма. — Да… този ми допада най-много. Всъщност е смайващ… — отново помириса тя.

Най-сетне Клодин се обади:

— Всепризнат факт е, че парфюмът има три живота. Когато човек го помирише за пръв път или го сложи на кожата си, усеща първото силно ухание. Когато ароматът проникне в кожата, откликвайки на топлината на тялото и на мириса на самата кожа, добива втори живот и човек открива сърцевината, средните му нюанси. След това и те отшумяват и остават само основните тонове, трайният аромат, който е истинското ухание.

— А това какво е? — попита Тара и отново подуши тестера си. — Отново е съвсем различно. Розовият мирис е богат и наситен, но има и още нещо, нещо като дим, като дървесина…

— Да — отново вдъхна Джемайма. — О, боже, великолепно е, толкова е… зряло!

Клодин я погледна, кимна леко и почти незабележимо се усмихна.

— Радвам се, че този ти харесва — тихо каза.

— И на мен ми харесва — колебливо се обади Попи. — Но това ли е „Чаена роза“. Аз лично предпочитам онзи, който миришеше на локум.

— Разкажи ни за ароматите, Клодин — подкани я Дона.

— Добре. Но преди това вземете стъклениците и си сложете от всяка на различно място върху кожата, за да ги опитате и там.

Трите послушно взеха стъклениците, подаваха си ги една на друга и ги притискаха към китките и ръцете си, създавайки малки кръгчета от всяко ухание.

— И така, най-напред опитахте Т1 — поде Клодин. — Това е зелен флорален мирис, постигнат с розова есенция, а не с розов екстракт. Създадох този аромат, целейки да бъде свеж, лек и пикантен. Дона е права, той е по-комерсиален. Вторият Т2 е ориенталски аромат. Беше права за това, Джемайма. Това е мароканска тема, пикантна и драматична. Третият Т3… ами, искам да го помиришете сега, след като постоя няколко минути на кожата ви.

Помирисаха го.

— Странно! — възкликна Попи. — На кожата е различен. По-топъл. Не толкова на дим, макар че дъхът все още се усеща.

— Аз долавям мирис на дърво — замислено се обади Дона.

— Но и розата ми харесва, толкова е богата и наситена.

— Не, не — развълнувано се обади Джемайма, — знам какво е, знам. — Погледна към Клодин с блеснали очи: — Мирише на чай, нали?

Специалистката кимна и се усмихна.

— Oui. Да, усещаш аромата на чай. И по-точно на лапсан сучон.

— Точно така — каза Джемайма на другите. — Много уравновесен и изтънчен аромат. Страшно ми харесва. Това ухание на чай е толкова умно. Розата е женствена и сладка, а чаят мирише на дим, елегантен е… Но има и още нещо.

— Основата е амбра — обясни Клодин. — Тя прави аромата толкова зрял, толкова женствен, а не момичешки. Алдехидите свързват всичко в едно цяло, синхронизират го и го уравновесяват.

— Много ми харесва как се развива — възкликна Тара.

— Толкова е сложен, но изобщо не е натрапчив.

— Освен това според мен определено има връзка със стария аромат. Усеща се, че продължава традицията на „Чаена роза“. Идеално е, точно каквото ни трябваше. — Джемайма беше поруменяла от въодушевление.

Дона се размърда неловко на мястото си.

— Съгласна съм с всичко, което казахте, но се притеснявам дали ще допадне на масовия пазар. Струва ми се, че се нуждае от лека преработка. Обаче — добави, като видя изражението на Джемайма — съм склонна да се съглася, че точно това е идеята ни. Нека всички да носим аромата няколко дни, докато Клодин внесе лека промяна. Клодин, можеш ли да го направиш малко по-свеж? Харесва ми развитието към лекия мирис на дим, но ми се иска отначало жените да усещат нещо свежо.

Клодин кимна:

— Да, ще се върна в лабораторията и ще ви изпратя резултатите по куриер. Ще ги имате в петък.

— Но не го променяй твърде много — побърза да се обади Джемайма. — Това ни трябва, това искахме. Това е „Чаена роза“, сигурна съм.

— Не се тревожи. Мога само да го подобря.

 

 

Клодин удържа на думата си. Три дни по-късно пристигна стъкленица с надпис Т4. Тя съдържаше парфюм със сложна структура, богат аромат и изключителна изтънченост. Беше свеж и въпреки това миришеше на дим, беше напоен с есенцията на благородни рози, но въпреки това бе лек. Беше създаден върху топлия нощен мирис на амбра, но въпреки това оставаше деликатен и романтичен, съблазнителен и успокояващ.

— Ето го нашето бебче — заяви Дона. — Клодин е същинска магьосница. Това е всичко, което сме искали. Сега трябва да започне да експериментира с кремове, лосиони, мляко за тяло… с всичко, което искаме да бъде част от гамата на „Чаена роза“.

Сестрите се спогледаха с широки усмивки.

— Какво ли би казала мама? — замислено помириса китката си Тара.

— На кого му пука? — провикна се Джемайма. — Изглежда, успяхме и без нея.