Лулу Тейлър
Нежна империя (26)

26.

Попи стисна скицника си под мишница. Вътре имаше десетки скици на шишета за парфюм. Беше прекарала приятен следобед в различни универсални магазини и магазини за парфюмерия, където бе разглеждала само шишенцата и се бе опитвала да разбере какво послание отправят към нея и към купувача изобщо.

След това беше отишла в един художествен клуб в Нотинг Хил, на който беше член, и бе останала там с часове, нахвърляйки идеи за това какво трябва да бъде според нея идеалното шише за „Чаена роза“.

„Какво е «Чаена роза»? — питаше се Попи. — За кого е предназначен този аромат? Какво се опитва да изрази? Какво трябва да внушава шишето?“

Стигна до някои идеи, които й допадаха, но разбра, че докато не бъде създадена новата версия на парфюма, няма да знаят отговора на нито един от тези въпроси.

Реши да не се връща в „Тревелян Хаус“, а да се прибере у дома пеша, като мине през Кенсингтън Гардънс, за да се полюбува на гъстата зеленина и да се откъсне от натовареното улично движение.

„Дали Джордж ще си бъде вкъщи?“ — запита се тя просто ей така, докато вървеше. Знаеше, че той не е на работа няколко следобеда седмично, но не можеше да си спомни кои точно. Въздъхна щастливо. Нощта, която беше прекарала с него, беше красива и вдъхновяваща. За пръв път разбираше как сексът оказва благотворно въздействие на здравето — чувстваше се жива, преизпълнена с енергия и щастлива. И оттогава нито веднъж не се бе сещала за Том.

Прекараната с Джордж нощ й бе разкрила нови възможности. На света имаше и други мъже — забавни, остроумни, грижовни, умели любовници, които просто чакаха да се превърнат в следващата глава от историята на живота й.

Когато стигна до площадчето, забави ход и запристъпва съвсем бавно. Вътре в сградата изкачи всички стъпала едва-едва и през цялото време се ослушва дали някой не се движи. Когато мина покрай апартамента на госпожица Фелоус, погледна към вратата, но продължи да се качва по стълбите.

Едва пред вратата на собственото си жилище осъзна, че връхлетялото я като мощна вълна разочарование може да означава само едно — беше се надявала да срещне Джордж.

„О, боже — помисли си, — край с ползата от секса. Забравила бях, че когато човек се отърве от една мания, отваря място за нова. Не мога да повярвам. Сигурно никога повече няма да го видя.“

 

 

Тъкмо се обличаше, готвейки се да излиза, когато някой почука на входната врата.

Рязко си пое дъх и за миг се вгледа в отражението си.

Първата й мисъл беше: „Джордж ли е?“

Втората: „Ако е, слава богу, че вече съм облечена!“

Третата: „Но аз излизам!“

Отвори вратата с разтуптяно сърце. В коридора стоеше Джордж — усмихнат и с букет бели лютичета в ръка.

— Здравей — каза той. — Реших да намина и да ти донеса това. — Забеляза, че Попи е издокарана, и лицето му помръкна. — О, ти излизаш. Разбира се.

— Благодаря ти, красиви са — пое цветята тя. — Да, трябва да отида на една изложба. Моя приятелка прави първата си изложба. Много е вълнуващо.

— Е, надявам се да прекараш чудесно. Може да се видим някоя друга вечер.

— Защо не дойдеш с мен? — изстреля Попи. — Али няма да има нищо против.

— Стига да е уместно…

— Да, сигурна съм.

— Тогава с удоволствие. — Той влезе вътре, а Попи отиде да си вземе чантата и да намери ключовете си. Най-накрая беше готова.

— Казах ли ти колко поразително красива изглеждаш? — хвана ръката й той.

— Не — погледна го знойно тя изпод буйната си коса, — но можеш да го направиш, ако искаш.

— Страшно искам. Много ми харесва този стил от четирийсетте. Създава ми усещането, че отново съм на мода.

Джордж беше облечен със сако от туид, яркожълта жилетка, провиснали памучни панталони и лъснати спортни обувки с дебели подметки. Беше като изваден от 1947 година.

„Това е знак — помисли си Попи. — Явно сме един за друг.“

 

 

Частната изложба беше в една изключителна галерия на Корк стрийт. Едри мъжаги с черни костюми стояха от двете страни на входа при пристигането на гостите. Вътре красива русокоса служителка на галерията вземаше поканата на всеки, отбелязваше го в списъка и го молеше да се подпише в книгата за посетители. Джордж се подписа с плавен почерк. Чувстваше се съвсем естествено сред лъскавата тълпа. Мъжете бяха елегантно издокарани с костюми и бяха смесица от стари и нови богаташи, художници и влиятелни брокери от Сити, които искаха да инвестират в картини, тъй като имаха нужда от нещо, за което да харчат пари. Всички жени бяха изключителни — и младите хубавици, и превъзходно издокараните дами на четирийсет-петдесет години. Имаше дори няколко ослепителни възрастни дами, накичени с бижута и облечени със скъпи черни рокли или с класически костюми на „Шанел“.

Веднага щом пристигна, Попи се оказа заобиколена от приятели и известно време щастливо възклицава, разменя целувки, представя Джордж и не спираше да бърбори и да разменя новини с всеки, преди поредният приятел да я връхлети.

— Много си популярна — пошушна й Джордж на ухото и й подаде чаша шампанско.

— Не очаквах тук да има толкова много хора — доволно му се усмихна тя. Вече се чувстваше леко замаяна от шампанското и й беше приятно, че толкова много приятели я поздравяват въодушевено. Беше започнала да си мисли, че никой не я иска след раздялата й с Том, че всички са застанали на негова страна. Обаче никой тук не спомена за Том, а и тя съвсем очевидно бе с Джордж.

Мерна го в огледалото. Разговаряше без никакво стеснение с група хора. Виждаше и собственото си отражение, застанала до Джордж. Изглеждаше красива, а роклята й бе все така хубава, както и в огледалото у дома. По-важното обаче бе, че изглеждаше щастлива.

 

 

След частната изложба двамата се прибраха пеша. По пътя се отбиха в един японски ресторант и си купиха огромен поднос със суши и сашими за вкъщи. В апартамента й седнаха на пода по турски и се заеха да се хранят с пръчици. От уредбата звучеше коприненият глас на Ела Фицджералд и Попи се почувства странно доволна.

След като изпразниха подноса, и двамата знаеха какво ще се случи. Тя намали осветлението, изрита обувките си и лениво затанцува, припявайки заедно с песента „Сънувай ме“. Джордж я наблюдаваше с пламнал поглед. После изведнъж скочи, привлече я в прегръдките си и двамата подеха бавен танц. Той се оказа учудващо умел танцьор и я притискаше силно към себе си, за да танцуват в синхрон. Коремът й се стегна, когато бълбукаща страст обхвана цялото й тяло.

„Целуни ме, целуни ме“ — помисли си тя. И той доближи устни до нейните и започна да я целува истински, изучавайки устата й с езика си. Беше топъл и вкусен и Попи бързо откликна, като пъхна ръце под жилетката му и разкопча ризата му, за да докосне гладките му гърди и да прокара длан до мекото гнезденце от косми под мишницата му. Ухаеше толкова хубаво, искаше й се просто да зарови нос в шията и ръцете му и да вдъхва мириса му. Възбуждаше я и караше сърцето й да тупти лудешки.

— Фантастично е да те докосвам — измърмори тя и започна да го съблича, докато той не остана само по панталон, издаващ недвусмислено възбудата му.

Попи отстъпи крачка назад, усмихна се съблазнително и отметна тъмната си коса с едно пленително движение на главата. След това бавно разкопча роклята си на цветя, пусна я да се свлече на пода и остана само по памучни пликчета и сутиен. Прекрачи роклята, върна се при Джордж и се притисна към него. Твърдият му член се отърка в корема й. Той отново се наведе да я целуне, обзет от желание да докосне кожата й, да плъзне ръце по голия й гръб и по белите й гърди, които примамливо се надигаха от сутиена. Обаче тя закачливо го побутна назад до един стол и го натисна да седне. Той вдигна към нея пламнал от желание поглед. Попи седна върху него, преметнала крака от двете му страни, и отново се зае с устата му — целуваше го дълбоко и се притискаше към панталона му.

Той задиша учестено между целувките, обзет от отчаяно желание да погали гърдите й, устните му се насочваха към зърната, искаха да ги освободят от сутиена, но Попи нежно го отблъскваше и това само засилваше желанието му.

— Ти ме дразниш — оплака се той, копнеещ да докосне плътта й и с едно движение да свали сутиена и пликчетата.

— Всяко нещо с времето си — прошепна тя. Пресегна се надолу, разкопча панталона му и бръкна вътре. Извади твърдия му член с възхитена усмивка. Притисна го към бельото си, изкушавайки го с топлата влага отвътре. Джордж изстена тихо. Когато отново наведе глава към гърдите й, тя му позволи да избута плата настрани и да освободи щръкналите й зърна, за да ги ближе, да ги подръпва и да ги накара да пламнат приятно, докато Попи галеше члена му.

Спря за миг и пресегна към пликчето с презерватива, което бе пъхнала в чантата си. Подаде му го и го наблюдава как сръчно го отваря и го плъзва по пениса си. Попи се надигна от стола и смъкна пликчетата си. Той рязко си пое дъх от гледката и се стегна, когато тя подръпна пулсиращия му пенис към себе си. За момент застина над него, пъхнала вътре само връхчето, а после, когато и двамата вече не издържаха, седна върху него. Джордж затвори очи и възкликна, когато проникна в нея и усети как стегнатото й влагалище го приема, а после двамата застинаха неподвижни, за да се насладят на сливането си.

После Джордж я обгърна с ръце, пое тежестта й и стана заедно с Попи. Бавно отиде в средата на стаята, коленичи и я положи по гръб на мекия килим. После започна ритмичните си тласъци.

Точно това бе искала Попи. В кулминацията на очакването тя беше готова да му позволи да поеме контрола и да проникне мощно и дълбоко в нея, да я изпълни цялата. Усещаше как тестисите му се удрят в дупето й при всеки дълъг и силен тласък и цялата тръпнеше от възбуда.

Движеха се в синхрон — бедрата й се надигаха, за да го посрещнат и да го пуснат възможно най-дълбоко. Попи лекичко драскаше кожата на гърба му — малко на врата, малко на раменете, — за да го стимулира. Внезапно той експлодира вътре в нея с мощен тласък и забави темпото, отдаден на оргазма си. Когато се съвзе, я погледна усмихнат:

— Май поизбързах? Извинявай, просто не се сдържах, ти си невероятна. Е, ще трябва да се погрижим за това…

Плъзна ръце надолу, пъхна пръсти в нея и ги плъзна по клитора й. Попи потръпна рязко, когато той докосна най-чувствителното й местенце, вече силно възбудена и готова. Той покри устата й със своята и я целуна дълбоко, докато пръстите му си играеха с твърдото зрънце на клитора й, търкаха ли търкаха и притискаха точно колкото трябва, за да предизвикат все по-силно и по-силно усещане, докато не я заля огромна вълна от наслада. Тя се стегна, вкопчи се в него и извика: „О, боже…“ когато оргазмът запулсира по цялото й тяло и освободи напрежението във великолепна кулминация.

След това, докато лежаха в обятията си, Попи промърмори:

— Мммм, наистина ми хареса. Беше направо прелестно.

— Радвам се да го чуя — усмихна се Джордж.

Тя се засмя:

— Сигурно си се досетил от цялото това мятане и от смущаващо гръмогласния край.

— Допусках, но човек никога не е сигурен.

— Е, все пак доста основателно може да предположи, когато някой крещи: „О, боже, да!“ — Тя се завъртя с лице към него. — Знаеш ли, ти си наистина… ами… каква е точната дума? Ами, да кажем… размерът ти е учудващо добър.

Джордж се ухили широко:

— Така са ми казвали, но нали разбираш, на мен самия ми е трудно да преценя. В крайна сметка нямам с кого да се сравнявам.

— А като те гледа човек, не би предположил, че си от този тип.

— И какъв е този тип? Някой мускулест културист с плочки?

— Не — засмя се тя, — не знам. Просто изглеждаш съвсем непретенциозен, а си мислех, че ако мъжът има голям член, трябва да прелива от тестостерон, да е истински мачо… нещо от типа: „Погледни ме, сладурче, голяма работа съм. Ти си моя. Ще те издигна на седмото небе“… такива работи.

— Не. — Джордж хвана ръката й в своята голяма длан и я погали. — Според мен ще установиш, че това са мъжете с малки пениси.

— Значи съм голяма късметлийка! — засмя се Попи.

— В много отношения — погледна я той право в очите. — Първо на първо имаш всичко това — красив апартамент, собствени пари. Освен това си прекрасна, сексапилна и удивителна. А това си е печеливш билет от лотарията, нали?

Тя се взря в него и после бавно каза:

— Всъщност сигурно ще се учудиш. Вероятно отстрани изглежда, че трябва просто да харча парите си, но не е толкова просто.

Тя му разказа за „Тревелян“, разкри му цялата история и накрая му съобщи, че заедно със сестрите си имат само една година, за да направят компанията печеливша.

Джордж я слушаше съсредоточено:

— Не разбирам защо разполагате само с една година, за да го направите — каза й най-накрая. — Струва ми се, че ви трябва много повече време. Как, за бога, ще успеете да съживите една компания за дванайсет месеца?

— Трябва, защото съгласно завещанието на мама, ако не успеем, всичко отива при Джека.

— Коя е Джека?

Попи замълча. Винаги се колебаеше, преди да говори за Джека. Така й беше внушено, че не бива да споменава за Джека, че й бе трудно да преодолее нежеланието си да говори за нея. Но какво лошо имаше да поговори по този въпрос с Джордж? Той несъмнено беше един от малцината, които можеха да я изслушат без предубеждение.

— Джека е Джека Фарнезе. О, всъщност е Джека Тревелян. Зависи кое име ще предпочете да използва. Осиновена е от родителите ми още като бебе. За да разбереш защо, май ще трябва да започна от самото начало. Преди години, когато Самюъл Тревелян основал компанията, той успял благодарение на помощта на един италианец, Фарнезе, който разработил първите аромати за компанията. Явно е бил невероятен талант в тази област. Синовете му наследили неговата дарба и останали в компанията като отговорници на лабораториите, а нашето семейство се грижело за деловата страна на нещата. Обаче неизменно на преден план излизал един проблем — семейство Фарнезе били щедро възнаградени за работата си, но не станали толкова богати и преуспели хора като моето семейство, макар че компанията не би била създадена без тяхната дарба. Негодуванието се предавало от поколение на поколение и се засилвало. И не щеш ли, когато баща ми бил още млад, се появила неочаквана възможност проблемът да бъде най-сетне разрешен. Двамата с Лука Фарнезе били близки приятели. Учили в едно и също училище и изглежда семейство Фарнезе най-сетне били приети в британското общество. Лука и баща ми дори учили заедно в Кеймбридж. Малко след като завършили, баща ми се запознал с мама и двамата се оженили. Само че явно майка ми и Лука не се разбирали, защото приятелството му с баща ми изведнъж прекъснало. Лука напуснал работата си в „Тревелян“ и заминал за Италия, където изчезнал за дълги години.

Когато най-сетне се върнал, отишъл направо в Локстън. Пристигал от Италия, където бил отчайващо беден. Вложил всичките си пари да създаде собствена парфюмерийна къща, но ги изгубил и бил съсипан. Водел със себе си красивата си млада съпруга Изабела. Оставил съдбата на семейството си в ръцете на баща ми.

— И какво се случило? — попита Джордж. — Родителите ти приели ли ги?

— Бях съвсем малка, когато Фарнезе се появи на прага ни и не помня нищо. Само че Тара си го спомня съвсем ясно, понеже било тъмно и валяло, когато пристигнали онези мокри и измъчени хора — същински жертви на бурята. Останали, но между родителите ми започнали ужасни кавги. Така са ми разказвали. Майка ми смятала, че Лука Фарнезе няма право на никаква помощ и че е изгубил парите си само заради глупостта си. Баща ми обаче смятал, че Тревелян ще бъдат вечно задължени на Фарнезе, защото без техния талант ние не бихме постигнали нищо. Затова се чувствал длъжен да помогне на Лука и на Изабела.

— Колко време останали?

— Случила се трагедия — възкликна Попи. — Около месец след като се настанили в къщата, Лука Фарнезе се качил в колата си и излетял с нея от моста в пълноводната река. Удавил се.

— Горкият човек — мрачно изрече Джордж. — Трудно ми е да си представя колко трябва да е отчаян човек, за да направи подобно нещо.

— Съпругата му била съсипана и, разбира се, не можело да става и дума да я изоставят. Нямала къде да отиде — без семейство, без пари. Освен това била бременна.

— С тази Джека.

Попи кимна:

— Да. След раждането на Джека Изабела остана в къщата.

— След като Изабела е била жива, как така Джека е станала Тревелян? Защо е била осиновена?

— Защото Изабела почина. — Попи се натъжи. Достатъчно беше да изговори думите, за да се върне ужасът, който бе изпитала като дете. Спомни си крясъците и сълзите, гнева и отчаянието.

— Как е починала?

— Всъщност не знам. Никога не сме го обсъждали. Винаги съм си мислела, че е заради болест. Някаква внезапна и странна болест. Но както ти казах, никой нищо не ми е казвал и аз не съм питала. Джека обаче остана и израсна заедно с нас.

— Не е ли имала други роднини?

— Имала е, но не е знаела за тях. Затова са решили, че ще й бъде по-добре с нас. Не съм сигурна обаче, че Джека смяташе така. Винаги изглеждаше нещастна. Опитвахме се да се държим с нея като с наша сестра, като с една от нас, но не се получаваше. Тя изглеждаше и се държеше толкова различно от нас, беше истинска италианка. Все странеше, а ако не странеше, беше гневна. Най-много се мразеха с Джемайма. Сестра ми винаги е била любимката на татко, но след пристигането на Джека… той сякаш обичаше най-много нея, защото беше сам-самичка на света. Джемайма копнееше татко да обича най-много нея. Само че не можеше да се съревновава с Джека.

— А къде е Джека сега?

Попи се обърна с лице към него.

— Честно, не знам. Избяга, когато навърши осемнайсет. Учеше в пансион, но избяга на шестнайсет. Татко я настани в апартамент в Лондон — винаги й е давал каквото му поиска. Но един ден тя изчезна. Повече не сме чували за нея. Татко беше съсипан. След това вече не беше същият. Сигурна съм, че една от причините за сегашното състояние на „Тревелян“ е, че татко изгуби желание за работа след заминаването на Джека. Предполагам, че се е върнала в Италия, за да потърси семейството на майка си.

— Опитвали ли сте се да я откриете?

— Не. — Тя прокара длан по гърдите му. — Честно казано, пет пари не давам къде е. И на трите не ни пука. Не можем да се избавим от усещането, че тя отчасти е виновна за смъртта на татко — тя разби сърцето му. И несъмнено превърна мама в сърдита старица. Тя съсипа семейството ни.

— Значи, ако се случи най-лошото и тя наследи компанията, как ще го узнае? Кой ще й каже?

— Предполагам, адвокатите ще трябва да я потърсят — сви рамене Попи. — Сигурна съм, че си имат начини да намират изчезнали наследнички. Само се надявам да не се стигне дотам.

Той я придърпа към себе си.

— Разбира се, че няма.

— Да не говорим повече за Джека. Не искам да се потискам.

Джордж се ухили:

— Няма да чуеш името й от моите уста. Ще бъдат заети с нещо много по-приятно. — Целуна я и после бавно се плъзна надолу по гърдите към корема й.

Попи въздъхна блажено, зарови пръсти в косата му и се излегна.