Лулу Тейлър
Нежна империя (24)

24.

„Тара изглежда ужасно“ — помисли си Джемайма. Сестра й беше дошла на работа с огромни тъмни очила. Когато ги свали, очите й се оказаха подути и с тъмни кръгове около тях.

— Добре ли си? Изглеждаш ужасно — загрижено изрече Джемайма.

— Добре съм — лаконично отвърна Тара. — Имах тежка нощ. Имоджен не можеше да заспи и ме държа будна с часове.

— Лоша работа — състрадателно каза Джемайма. — Болна ли е малката кукличка? — Имаше слабост към племенника и племенницата си. Направо не можеше да повярва, че са толкова сладки, като се имаше предвид, че баща им е Джералд.

— Добре е. Просто децата правят такива неща. Ти няма откъде да знаеш.

Тя трепна.

— О, боже, Майми… — смути се сестра й. — Извинявай. Казах го, без да се замисля…

— Няма нищо — успокои я Джемайма. — Наистина. Да забравим.

— Не, наистина, много съжалявам…

— Не трябва ли да се залавяме за работа?

Вратата се отвори и вътре влезе Попи, жизнерадостна и усмихната.

— Добро утро, момичета. Как са всички днес?

— Боя се, че не са толкова наперени, колкото си ти — отговори Джемайма.

Малката им сестра въздъхна щастливо:

— Аз обаче се чувствам направо фантастично… — Тя се запъна и замълча, когато погледна към Тара. — Божичко, Тара, наред ли е всичко?

— Добре съм, доколкото е възможно предвид кашата, в която се намираме. Така, да започваме — пусна лаптопа си тя. — Както знаете, изправени сме пред огромен проблем, свързан с продукта ни. Ще бъда жестоко откровена — ако можем да се доверим на Клодин, явно продаваме фалшификат. Според мен е напълно очевидно, че това е дело на мама. Очевидно стремежът й към намаляването на разходите е натежал повече от всякакви други съображения. Честно казано, дори ми се струва, че малко се е побъркала на тази тема.

— Вероятно е съзнавала, че е на прага на това да унищожи „Тревелян“ — отбеляза Джемайма.

— И сигурно е мислела, че никой няма да забележи. — Доброто настроение на Попи сякаш се бе изпарило и тя се бе навъсила.

— Отначало вероятно наистина никой не е забелязвал. Може да са си помислили, че ще им се размине. Но в крайна сметка са осъзнали, че нещо не е наред.

— Какво ще правим? — попита Джемайма и погледна към сестра си. — Имаш ли решение?

— Откровено казано, нямаме много възможности. Предстои ни трудна борба — парфюмът е принизен и качеството му е влошено. Най-верните клиенти са се отказали от него. Всичко, свързано с него, е компрометирано, за да бъдат намалени разходите и да бъдат поддържани възможно най-високи печалби. Ако искаме да спасим „Тревелян“, най-добрата ни възможност е да възстановим автентичния парфюм и отново да го наложим на пазара. Да създадем нова и вълнуваща история около него и да направим така, че да се изсипе върху света на парфюмите като звезден дъжд. Само че за целта е нужна огромна работа и адски много пари. Които ние нямаме.

— Какви са другите варианти? — попита Попи.

— Има само още един вариант. — Тара погледна към екрана на компютъра си и едва не потрепери, когато си спомни заповедта на Джералд да продаде компанията. Трудно й бе да не се разтрепери, когато си помисли какво се случи след това. — Едва ли някоя от нас го иска, но трябва да ви запозная с всяка възможност. Можем да продадем компанията на някого, който разполага с парите за инвестиции, или на човек, който ще съсипе всичко и ще разпродаде авоарите.

— И това ще е краят — тихо промълви Джемайма. Замисли се за миг, загледана в съвършения си маникюр с бледорозов лак като цвета на мидена черупка. — О, боже, не съм допускала, че ще ми пука, но е така. — Вдигна очи. — Не може ли отнякъде да намерим парите за възстановителните мерки?

— Ще имаме пари от Локстън, да не го забравяме — вметна Попи.

— Ще ни трябват, Попс, но един бог знае колко време ще ни отнеме да изпразним къщата и да продадем вещите от нея — ще минат месеци, преди легализирането на завещанието. Пък и тези пари са само капка в морето. — Тара се усмихна и изпита облекчение, задето сестрите й явно още не бяха склонни да се откажат. — Искам да направим всичко по силите си и ми се струва, че вие също го искате. И затова съм поканила на среща една дама. Надявам се да успеем да я убедим да остане в управителния съвет.

— Клодин, така ли? — намръщи се Попи.

— Не. Клодин е експерт по парфюмите. Тя ще ни помогне да открием старата формула на „Чаена роза“ и може би дори ще я преработи. Обаче не е делова жена. Нуждаем се от човек, който може да ни каже какво се случва, който познава този свят отвътре. Затова потърсих помощ от най-високо ниво. — Тя се изправи, приближи се грациозно до телефона и набра номера на рецепцията: — Здравейте, бихте ли поканили госпожа Асуко, моля? Благодаря.

След миг вратата на заседателната зала се отвори и на прага застана служителката от рецепцията.

— Госпожа Асуко — оповести и отстъпи назад, за да пусне гостенката. На вратата се появи висока жена в яркочервен костюм. Беше ослепителна — на пръв поглед човек би могъл да я сбърка с Наоми Кембъл, но кожата й беше по-тъмна, а тялото й — по-атлетично. Косата й беше прибрана назад, от червената копринена панделка, с която бе привързана, се подаваха африкански къдрици, а гримът й беше безупречен.

— Надявам се, че не допускам най-огромната грешка в живота си — изрече тя.

Тара се изправи:

— Не, гарантирам ти. Здравей, Дона. Добре дошла.

— Благодаря. — Жената пристъпи напред и огледа заседателната зала. — Къде са свежите лилиуми? Защо климатиците не бълват вашия емблематичен аромат? Свикнала съм да виждам подноси със суши и с миниатюрни френски сладкиши, когато отивам на заседание. — Огледа ги гневно, после неочаквано се усмихна. — Ей, шегувам се. Е, основателно ли подозирам, че се нуждаете от помощта ми?

— Напълно — усмихна й се в отговор Тара, доволна, че е заблудила сестрите си, които седяха със зяпнали усти. — Настанявай се, а ние ще ти разкажем как стоят нещата.

 

 

Час по-късно Дона Асуко беше научила цялата история.

— Започвам да си мисля, че може би ще е най-добре веднага да стана и да си плюя на петите — отбеляза тя мрачно. — Здравата сте загазили.

— Точно затова се нуждаем от теб. Затова искаме да напуснеш Ерин де Кристо — настойчиво впери поглед в нея Тара.

— Добре, ще ви кажа защо аз съм тук. До гуша ми дойде от „Ерин“, това е сигурно. Там научих всичко, което има да се научи, и то е свързано само с увековечаването на мита. „Ерин“ има три или четири аромата, които винаги са сред първите двайсет в списъка. В момента вади на пазара нови версии на класическите си аромати, а това не е вдъхновяващо… — Забеляза израженията на жените. — Говоря за парфюми и за списъка на най-търсените сред тях точно като при книгите. Всяка седмица, всеки месец, всяка година установяваме кой се справя най-добре в този пощурял и освирепял свят. Научих адски много неща, но сега се нуждая от малко вълнение и приключение, от шанса да проверя част от нещата, които научих при нея. Единственият проблем е… — сви рамене Дона, — опасението ми, че предизвикателството може да се окаже прекалено голямо.

— Сформираме ударна група — побърза да се намеси Тара. — Освен теб сме привлекли и Клодин Дерулир.

— О? Разбира се, че съм чувала за нея. Кажете ми обаче какво точно искате да постигнете? — наведе се напред тя и изгледа трите подред с бадемовите си очи.

Сестрите заговориха една през друга, нетърпеливи да отговорят, да разкажат на Дона.

— Искаме да възродим марката, да й влеем свежи сили. Искаме да я наложим на пазара, така че всички да я забелязват и всеки човек на света да разпознава и да желае нашите парфюми — заяви Джемайма. Тара и Попи бяха притаили дъх, молейки се Дона да не избере разумното решение да стане и да си тръгне.

— Хммм! — усмихна се Дона. — Значи искате невъзможното. — Тя се намръщи. — Какво ще кажете да ви запозная с някои от реалностите в този бизнес? Първо, на пазара има прекалено много парфюми. Стотици парфюми биват пускани по цял свят всяка година — нови аромати от прочутите марки, които прекрасно познаваме. Но не е само това. Най-новата тенденция са парфюмите на звездите. Всичко започна с Дженифър Лопес и нейния първи парфюм „Глоу“. Оттогава се разрази истинска мания за тази бутилирана есенция на знаменитостта. Вземете Парис Хилтън — парфюмът й се разпродаде на два пъти в „Мейсис“ още преди премиерата си в САЩ. Бритни Спиърс може и да е в криза, обаче парфюмът й спечели тринайсет милиона долара. Мъжете също не остават безучастни — Дейвид Бекам пусна петия си аромат.

— Да не би да искаш да кажеш, че се нуждаем от знаменитост? — попита смръщена Джемайма.

— Искам да кажа, че конкуренцията е голяма. А продажбата на парфюми не нараства особено. Отчасти защото се предлагат толкова много неща и е много трудно да продадеш конкретен парфюм извън намаленията около Коледа и Международния ден на жената.

— Тогава да опитаме със знаменитост? — попита Попи.

Дона я погледна и обясни:

— Обикновено добрите и изискани парфюми носят много повече пари от комерсиалните аромати за масовия пазар. Тази тенденция обаче започва да се променя. Основното в парфюмите на знаменитостите не е ароматът, а имиджът на човека, който се предполага, че го е създал. Това е съществена промяна на пазара — откъсването от съдържанието на шишенцето и насочването на вниманието към личността, която свързваш с марката. За всички е трудно да свикнат.

— Не може това да е краят — обади се Тара. — Не може да има само дизайнерски парфюми като „Шанел“, „Гучи“, „Диор“ и така нататък, прочути парфюмерийни компании като „Герлен“ и масови аромати на знаменитости. Пазарът на парфюмите не се изразява само в това, нали?

— Разбира се — съгласи се специалистката, — има още стотици продуктови ниши, където се продават парфюми. Например модерните и развиващи се компании за декоративна козметика като „Лора Мерсие“ полагат много усилия да наложат свои парфюми. Серж Лутен е голям талант. Създаде своя парфюмерийна компания, след като престана да работи с „Шисейдо“, и вече е спечелил доста награди на Фифи.

— Фифи ли? — попита Джемайма.

— Оскарите в парфюмерийната промишленост — кимна Дона. — Както виждате, има и много успешни не толкова прочути производители на аромати. Те търсят потребители, които познават, ценят и могат да си позволят техния продукт — лоялни клиенти, които се връщат отново, — а освен това инвестират и в съпътстващи парфюма продукти: сапуни, кремове, лосиони, свещи, ароматни пръчици…

— Може би това е нашата посока! — развълнувано отбеляза Джемайма.

— Може би — усмихна й се широко Дона. — Защото ако се каните да отправите предизвикателство към огромните многонационални компании, ще ви трябват адски много пари. — Тя взе шишенцето с „Чаена роза Тревелян“ от масата. — Познавам този парфюм, разбира се, всички го познават. То е безценно и бих казала, че е най-големият ви актив. Само че не познавам човек, който да го използва — а това е най-сериозното ви предизвикателство.

— Смяташ ли, че бихме могли да променим тази тенденция? — попита Попи тихо.

— Не знам. Можете да опитате. Чака ви огромна работа.

Тара се наведе и побутна очилата си нагоре по носа.

— Искаме да разберем дали ти ще ни помогнеш?

Дона не отговори, а се наведе напред, взе шишенцето с „Чаена роза“ от бюрото на Тара и пръсна малко на една хартиена лентичка. Поднесе я към носа си и вдъхна. Затвори очи за миг и каза одобрително:

— Боже, напомня ми за първия път, когато ходих на танци като ученичка. Бях с този парфюм. — След това се взря сериозно във всяка от сестрите. — Много се трудих, за да постигна всичко. Не е лесно чернокожа жена да успее в областта на висшата мода и на свързаната с красотата промишленост в тази страна. Влязох в тази сфера като пиар и все още много обичам тази дейност. Аз съм специалист по маркетинг. Запознавам се с бизнеса, опитвам се да го разбера и да направя прогнози, старая се да продам продукта.

Когато Тара заговори, бе толкова развълнувана, че гласът й почти потрепваше:

— Нуждаем се от теб, Дона. Нуждаем се от опита ти. Ние знаем съвсем малко, а ти — страшно много. Отначало едва ли ще се чувстваш много удовлетворена, но те уверявам, че когато променим нещата, няма да съжаляваш.

Специалистката се замисли за момент и по лицето й се разля широка усмивка:

— Знаете ли, в този щур план има нещо, което ми допада! Направо е безнадежден, обаче… суровият материал е налице. Това е предизвикателство. Искам да опитам да постигна нещо сама, а това ми се струва идеалната възможност. — Замълча и отново доби замислен вид. — Дайте ми време до утре и ще ви съобщя какво съм решила, става ли?

— Става — възкликна Тара с най-очарователната си усмивка. — Направо нямаме търпение! Надяваме се новината да е добра.

 

 

— Знаете ли? — Джемайма се бе изправила и крачеше напред-назад из стаята. Дона си бе тръгнала и сестрите бяха сами. — За пръв път, откакто започна всичко, се чувствам истински развълнувана. Сякаш светлина внезапно е разкъсала мрака. Виждам пътя, по който трябва да поемем… изискана, луксозна и направо невероятна марка. Много, много желана и адски шик.

— Искаш да кажеш, край на кожените кресла, червените килими и тъмното дърво? — попита Попи с блеснали очи. — О, божичко, направо невероятно! Целият дизайн трябва да бъде променен — ще бъде страшно забавно!

— Вече разсъждаваш в правилната посока — каза Тара. Тя също се изправи със скръстени ръце и с лека усмивка, колкото и да се опитваше да прикрие вълнението си. — Трябваше да се сетим още от самото начало. Не можем да произвеждаме евтини стоки, не ни е в кръвта. Познаваме скъпото. Трябва да тръгнем от основите на бизнеса и да разработим отново всичко в „Тревелян“. Да започнем от духа и от представата за развитие, после да минем на външния вид, на имиджа, и накрая — на продуктите. Ако ще се свържем завинаги с „Тревелян“, трябва да направим така, че да отразява самите нас. Компанията ще бъде наша и ние трябва да се гордеем с нея. — Тя погледна сестрите си. — Можем да зачеркнем всичко, което е ставало досега, и да започнем наново. Напълно ново начало, нов старт. Няма ли да е адски гот?

— Адски гот! — възкликна Джемайма.

— Сбъдната мечта — щастливо плесна с ръце Попи.