Лулу Тейлър
Нежна империя (21)

21.

Седмица по-късно стройна и модерно облечена жена с лъскава тъмна къса коса спря пред прочутия магазин на „Тревелян“. Изглежда се любуваше на отражението си във витрината. Беше облечена с елегантен и красив тъмноморав костюм от късо сако, дълга до коленете пола и снежнобяла риза — вечния шик. Въпреки това обаче, когато се намръщи пред витрината и възкликна „Dieu“, стана ясно, че всъщност оглежда вътрешността на магазина.

След секунда влезе решително през входната врата.

— С какво мога да ви помогна, госпожо? — попита една продавачка и тръгна да я посрещне.

— Да, ако обичате, идвам да се срещна с началничката ви — отговори жената със силен френски акцент.

— Началничката ли? — примигна продавачката. — Имате предвид госпожа Армстронг? Боя се, че тя е в почивка за чаша чай.

— Не, не — нетърпеливо възрази посетителката, — не госпожа Армстронг, а госпожа Пиърсън.

— Моля?

— Мадам Пиърсън.

— Боя се, че не знам кого имате предвид.

— Дамата, която управлява компанията! — сърдито повиши тон жената. — Кой е собственикът?

— А, собственикът! Имате предвид госпожица Тревелян… по-точно някоя от трите.

— Щом казвате. — Жената затвори очи за миг, после ги отвори и продавачката срещна проницателния й кафяв поглед.

Няколко минути по-късно французойката стоеше в приемната и разглеждаше изложените по витрините шишенца с парфюми.

— Мадмоазел Дерулир? Аз съм Тара Пиърсън.

— Oui… — промърмори французойката едва чуто. — Нали и аз това казах. Тези хора са малоумни. — После вдигна поглед и се усмихна. — Bonjour. Аз съм Клодин Дерулир. Enchantee, мадам.

Тара огледа жената. Очаквала бе типично елегантна французойка и Клодин Дерулир определено не я разочарова. Вероятно беше четирийсетгодишна, но тъй като цял живот се бе грижила за кожата и за фигурата си, човек трудно би определил възрастта й. Гримът й беше положен толкова умело, че посетителката сякаш изобщо не бе гримирана — само яркочервеното червило контрастираше на млечнобялата й гладка кожа. Дрехите й бяха семпли, но очевидно много скъпи. Носеше сребриста чанта „Шанел“ през рамо, а на обувките й с нисък ток също се забелязваха дискретно преплетените букви от знака на същата марка.

— Аз също много се радвам да се запознаем. Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, за нас е огромна чест. Препоръките ви са изключителни, мадмоазел.

— Merci. Но не мога да кажа, че се учудвам — много съм добра в работата си. И точно затова искате мен, сигурна съм.

— Несъмнено. Ако сте готова, сестрите ми ни очакват в заседателната зала. — Тара поведе гостенката си по коридора и каза: — Надявам се, че сте доволна от хотела?

— Oui, oui, много е добър. Чувствам се много удобно. Не е точно като „Крийон“ в Париж, но ще свърши работа.

— Трудно някой би могъл да достигне „Крийон“. Самата аз отсядам там, когато съм в Париж.

— Оазис на лукса в един ужасен свят — съгласи се мадмоазел Дерулир и въздъхна мечтателно: — Париж вече ми липсва.

— Стигнахме. — Тара отвори една врата и я въведе в заседателната зала. На масата отново бяха пръснати ароматите на „Тревелян“, както и достатъчно количество хартиени лентички и закуски. — Позволете да ви запозная със сестрите си.

Джемайма се изправи и заобиколи масата. В чест на френската им гостенка беше облякла широк панталон „Ив Сен Лоран“ и сивкаво-розова блуза, с които изглеждаше свежа като пролетния ден навън.

— Мадмоазел Дерулир, за мен е удоволствие да се запознаем. Аз съм Джемайма Калторп. Моля, наричайте ме Джемайма.

— Удоволствието е мое — промърмори Клодин Дерулир и огледа одобрително облеклото на Джемайма. — Очарователно.

— Аз съм Попи Тревелян — изправи се и Попи. Беше решила днес да се развихри и беше облякла блуза с леопардов десен и черен панталон, а медночервеникавата й коса бе сресана назад.

Клодин вдигна вежди:

— Enchantee. Дами, вие трите сте сестри, n’est-ce pas?

— Oui, Mademoiselle. Nous avons herite la maison de notre pere — отговори Джемайма на добър френски.

Клодин леко се поклони.

— Говорите френски чудесно, но ви моля да ми позволите да говоря на английски. Възползвам се от всяка възможност да се усъвършенства.

— Разбира се. Заповядайте, седнете. — Тара й посочи място начело на масата, където бяха подредени ароматите.

Клодин отиде да заеме мястото си, седна и впери сериозен поглед в шишенцата, подредени пред нея.

— Мммм — промърмори тя и изрече нещо, което сестрите не успяха да чуят. Вдигна очи към тях и срещна настойчивите им погледи. — Виждам, че очакванията ви от днешния ден са големи и съвсем основателно. Аз съм майстор парфюмерист. Отраснала съм в Грас, родината на парфюмите — гордо заяви французойката, — а баща ми също беше парфюмерист. Работеше за „Живодан“ и създаде божествени аромати за тях — класика, шедьоври! Не се съмнявам, че сте чували за L’ete et la Mer. Прекрасна смес от цитрус и море. Създаде го през 1947 година.

— Боя се, че не — отговори Тара. — Ще се уверите, че сме напълно невежи.

Клодин изглеждаше озадачена:

— Но вие сте собственички на maison des parfums. Колко сте невежи?

— Много — осведоми я Попи. — Аз почти не слагам парфюм, освен жасминовия, който татко ми подари. Имам и някои неща на „Боди Шоп“, които доста ми харесват.

— „Боди Шоп“ ли? — невярващо повтори Клодин и се обърна към Тара: — А вие?

— Аз употребявам парфюми — побърза да отговори Тара. — В момента предимно „Жадор“ на „Диор“, макар и не днес. Тази сутрин забравих да си сложа нещо.

Лицето на Клодин леко просветна. Нацупи устни и сви рамене:

— Да, „Жадор“ стана голям хит. Огромен. Но вече отшумява. Според мен е малко… предсказуем. — Тя погледна Джемайма: — А вие?

— Трябва да призная, че изпитвам тайна страст към парфюмите — заяви Джемайма. — В момента много ми допадат ароматите на Малоун. Пристрастена съм към „Лайм Базил“ и „Мандарин“.

Специалистката кимна:

— Да, да. Новаторска създателка на парфюми. Много модерна и чувствителна към клиентелата си. Моите аплодисменти за нея.

Джемайма се зарадва, че по отношение на парфюмите е ударила сестрите си в земята, и продължи приповдигнато:

— Освен това миналата седмица си купих новия парфюм на Марк Джейкъб — обожавам го.

— Най-новия ли? — изви вежди Клодин. — Не е ли малко младичък за вас?

Джемайма зяпна, а сестрите й тихо се изкискаха.

— Не исках да ви обидя — побърза да се извини французойката, — просто парфюмът е насочен към… да кажем, към капризния пазарен сектор.

— Може би — отвърна Джемайма посмутена. — Ще го нося само през летните дни.

— Много мъдро.

— Разбира се, използвам и „Шанел №5“, когато се затъжа за блясъка на старата школа.

— Разбира се — въздъхна Клодин. — „Шанел №5“. Знаете ли, че ние го наричаме le monstre? Това чудовище господства над фините аромати вече деветдесет години, неизменният бестселър. Това е изключителен шедьовър, често бива имитиран, но няма нищо по-добро. Мечтата на всеки парфюмерист е да създаде аромат, който ще събори от трона „Шанел №5“. — Гостенката се усмихна на сестрите. — И може би сега е моментът. Обяснете ми какво искате от мен.

— Ами… — въодушевено се наведе напред Тара, — компанията ни е в окаяно състояние. Продажбите рязко са спаднали…

— Да, знам. Много е жалко, когато някога велико нещо губи своята слава.

— Ние не разбираме от производството на парфюми, но сме наясно, че парфюмите вече не ни се отплащат добре. И точно затова се нуждаем от вас.

— От нос — допълни Клодин. — От обучен нос на експерт, ето от това се нуждаете.

— Точно така. Най-напред бихме искали да помиришете тези парфюми и да споделите впечатленията си. Най-много ни тревожи обаче нашият емблематичен аромат.

— „Чаената роза“ на Тревелян.

— Да. — Тара побутна шишенцето към нея.

Клодин впери сериозен поглед в него.

— От доста време не съм мирисала този парфюм. Баща ми имаше едно шише в лабораторията си. Създаден е през 1912, non?

Тара и Попи гледаха недоумяващо.

— Да — отговори Джемайма, — права сте. Тази седмица прегледах архивите на компанията и научих доста. Парфюмът е пуснат в търговската мрежа през 1912 година и незабавно става хит.

— Бихте ли ми подали une touche, моля? — посочи Клодин към една от тестерните лентички. Попи й я подаде. Клодин взе едно шишенце и пръсна малко течност на хартийката. След това я помириса под напрегнатите погледи на сестрите. Затвори очи, дълго мириса тестера и отметна глава, потънала в размисъл.

— Е? — прекъсна я Тара след няколко минути. — Какво смятате?

— С една дума — une catamite. Това е наистина отвратително.

Джемайма и Тара се спогледаха ужасени.

— Как е възможно такъв класически аромат да бъде отвратителен? — попита Попи разтревожена.

— Много просто — намръщи се Клодин. — Съставките ви са кошмарни. Не мога да повярвам, че това е ароматът, на който баща ми толкова се възхищаваше. Ужасен е! Направо ми прилошава от доминиращия мирис на евтина розова есенция, не се шегувам. — Тя потръпна. — Наистина, това е оскърбително за уменията ми. Защо ме повикахте тук да мириша това?

— Ние сме не по-малко учудени от вас! — възкликна Тара. — Как така евтина розова есенция?

— Точно така. Трябва да ви задам един прост въпрос, мадам — заяви Клодин. Изражението й беше студено, а лицето — неодобрително напрегнато. — Откъде купувате съставките си?

Тара отвори една папка и я прегледа бързо.

— Според нашите документи получаваме съставките от „Мезон Жорж Монтан“ в Трас.

Клодин скочи на крака:

— Достатъчно! — извика тя, а лицето й пламна, наистина беше бясна. — Жорж е мой скъп приятел. Неговите есенции са от неоспоримо високо качество. Жорж е като мен артист. Той никога не би ви доставил съставките в тази… пародия! Ще определя парфюма ви с една-единствена дума. Merde! — Тя отметна глава назад и се запъти към вратата.

— Чакайте, чакайте! — Скочи Тара. — Моля ви, мадмоазел. Сигурно е станала някаква грешка, някакво объркване. Искаме само да установим къде са се объркали нещата. Умолявам ви да останете и да ни помогнете.

Клодин изсумтя пренебрежително и продължи да върви към вратата. Джемайма се изправи и се втурна към нея, преди тя да успее да стигне до изхода. Хвана ръката на французойката и бързо изрече:

— S’il vous plait, Mademoiselle — nous avons besoin de vous et votre nez magnifique. Je vous implore de restez ici.

Клодин спря и погледна Джемайма. Очите й за миг се спряха на красивото розово горнище и то сякаш й вдъхна някаква увереност. Промърмори:

— „Диор“. Не може всичко да е толкова лошо. — Замълча. — Ще признаете ли, че не е възможно Жорж да ви е доставил съставките за „Чаена роза Тревелян“?

— Разбира се, ще направим всичко по силите си, за да поправим тази безобразна грешка. Очевидно информацията ни не е вярна. Моля да ни простите. Не забравяйте, че всичко тук е ново за нас. — Джемайма се усмихна и прибягна до чара си, за да успокои другата жена.

— Мадмоазел, струва ми се, че знам отговора — намеси се Попи и посочи голямо кристално шишенце с парфюм на масата пред себе си. Беше старинна стъкленица с розово капаче, покрито с коприна, което се натискаше и пръскаше. Беше наполовина пълно със златиста течност. — Това е „Чаена роза Тревелян“ на майка ни. Много ви моля да я помиришете.

Клодин присви очи:

— Искате отново да изложа безценния си нос на това нещо? Съмнявам се. Трябва ми поне един ден, за да се възстановя от преживяното.

— Моля ви — изрече Попи с най-подкупващата си усмивка. — Може да се изненадате.

Французойката се вгледа настойчиво в нея и после се усмихна, макар и все още студено.

— Много добре. Идвам отдалеч. Ще дам на този парфюм още един шанс. Явно си имате причини да ме молите. — Тя се приближи до Попи и седна до нея. Попи й подаде едно листче. — Merci. Да видим.

Пръсна листчето с течността в стъкленицата. Затвори очи, вдигна го към носа си и вдъхна. След това се намръщи и отново го помириса. Настана дълга пауза, сетне Клодин отново помириса. Най-сетне отвори очи. Беше объркана.

— Но това е много странно. Тази течност не е същата като онази — посочи тя през масата към другото шишенце с „Чаена роза Тревелян“. — Тази е съвсем различна. Този аромат има структура, сложност… изграден е съвсем различно от другия. Другият е евтин и отблъскващ — сбърчи нос тя. — Груб е. Не е траен. Не би се задържал върху кожата, още по-малко пък би се развил в по-фин и истински аромат. Този обаче е истински.

Настана тишина, докато всички осмисляха чутото. След това Тара каза бавно:

— Извинете, мадмоазел Дерулир, но искам да съм напълно сигурна, че съм разбрала правилно думите ви. „Чаена роза“ в тази стъкленица не е същата като тази, която продаваме в момента, така ли?

— Безусловно. Няма никакво съмнение — отсече специалистката. — Бих заложила репутацията си на това твърдение. Разликата е като между кашмира и акрила. — Неочаквано тя им се усмихна съвсем открито. — Същинска загадка, дами.

— Несъмнено същинска загадка — мрачно се съгласи Тара.