Лулу Тейлър
Нежна империя (18)

18.

Масата в заседателната зала беше отрупана с опаковки и шишенца. Кутийките бяха в характерното тъмносиньо на „Тревелян“, в горния край на всяка с релефни златни букви бе изписана кралската препоръка, а с вълнист златен шрифт беше изписано името на съответния аромат.

Всички шишенца бяха еднакви — обикновени четвъртити стъкленици със златисти пулверизатори и с бял етикет с названието на съответния аромат. В стъклен контейнер имаше десетки хартиени ивички, а на малки купчинки върху масата бяха натрупани използваните лентички.

Тара, Попи и Джемайма стояха покрай масата, вземаха шишета с парфюм, пръсваха на лентичките и ги размахваха.

С тях бяха и директорите на „Тревелян“, които стояха и наблюдаваха озадачени как жените помирисват, замислят се и реагират.

— Това е ужасно! — възкликна Тара и се дръпна рязко от лентичката, която миришеше. — Боже, тази миризма е отвратителна! Каква е? Суха е, мирише на пудра, има и нещо химическо и отблъскващо. Като препарат за тоалетна.

— Това е „Албърмарл“ за мъже — услужливо отбеляза Дънкан Инглис.

— Гадно е. Помириши — тикна Тара лентичката под носа на Джемайма.

Тя подуши и отвратено сбърчи нос.

— Права си. Напомня ми за зъболекар.

— Този е прекрасен — обади се Попи. — Казва се „Старинна лилия“.

Всички подушиха лентичката, която държеше тя.

— Да, не е зле — кимна Тара. — Мисля, всички сме единодушни, че основните женски аромати са най-успешните.

— Както и няколко от мъжките — добави Джемайма. — На мен ми харесва „Ледър енд Уилоу“. Богат и много емоционално наситен мирис. Не бих имала нищо против да го усетя на някой мъж.

Тара я погледна развеселено:

— Татко го ползваше.

— Така ли? — усмихна се Джемайма. — Интересно. Парфюмът ме кара да се чувствам някак в безопасност.

— На мен ми напомня за къщи — призна Попи с копнеж.

— Може би ние не сме подходящите хора, които да преценят ароматите — замислено отбеляза Джемайма. — В крайна сметка те са преплетени с целия ни живот. Другите хора няма да влагат толкова емоции и спомени в уханията.

— Затова ще имаме целева група — решително заяви Тара. — Важно е да узнаем какво мислят за марката други хора. — Тя се обърна към Уилям Маккей. — Можете ли да го уредите? Искам да бъде направено незабавно.

Маркетинговият директор изглеждаше объркан.

— Не съм сигурен. Ще разбера какво включва това. Не сме го правили досега.

— Това е очевидно — остро отговори Тара. — Отбийте се в кабинета ми по-късно и ще ви свържа с прекрасна компания за проучване на пазара. Те ще го организират за нас. Фюша Мичъл е способна на всичко.

— А бюджетът? — несигурно попита Уилям Маккей.

— Просто го направете, за бюджета ще решаваме по-късно. — Тара огледа стаята. — Така, мисля, че мирисахме достатъчно. Сега да седнем и да поговорим.

Сестрите седнаха начело на масата, където бяха поставени три бележника и три писалки, а също и три големи чаши и кана студена вода. Служителите на „Тревелян“ заеха местата си покрай масата, като повечето избягваха да срещат погледите на трите си нови изпълнителни директорки.

— Така. — Тара се облегна назад и огледа сериозно всички. Беше самото олицетворение на деловата жена с черния си костюм и с елегантната си бяла риза. — Това е началото на ново управление. Забравете удобното си живуркане до момента — край с това. Край на времето, когато сте оставили компанията да се разпада, изчерпвайки всичките й авоари. — Тя си сложи очилата, както правеше винаги, когато искаше да изглежда авторитетна, и погледна към директорите на „Тревелян“. — Кой е директорът по производството и кой отговаря за разработването на продуктите?

Един мъж се изкашля неспокойно в далечния край на масата и опипа вратовръзката си.

— Аз отговарям за производството — каза той с мек бирмингамски акцент.

Тара го изгледа над очилата си.

— Как се казвате?

— Бил Хавърсток.

— Добре, Бил. Обясни ни съвсем простичко основните неща.

— Така… — преглътна нервно той. — Аз управлявам фабриката. Намираме се в промишлен район близо до Бирмингам. Имаме малко служители, възможно най-малко. В един от цеховете произвеждаме ароматите по стандартните формули. А в друг бутилираме и опаковаме. Имаме административен отдел, който движи нещата, счетоводство и разпространение. Всъщност това е. Голяма част от операциите са изнесени навън, когато е възможно, за да бъдат снижени разходите.

— А суровините? — попита Тара, нахвърляйки си бележки.

— Доставките на материали получаваме при нужда. Така е при ароматите. Кутийките се изработват от друга компания, както и стъклените шишенца, и етикетите.

Джемайма се намръщи:

— Странно е, но аз не съм запозната с тези неща. — Пресегна се и взе едно шишенце с „Чаена роза“. То беше твърде семпло, а етикетът бе старомоден и сякаш изработен с гваш. — Прилича на нещо, което човек може да си купи в старинна аптека или на което може да се натъкне в някой крайморски пансион. Как, за бога, продаваме това?

Дънкан Инглис и Бил Хавърсток се спогледаха.

— Ами… — Бил стана още по-неспокоен, — направихме някои промени през годините…

Дънкан побърза да се намеси:

— Да, на моменти се налагаше да преглеждаме разходите и да избираме най-подходящия начин за намаляването им. А това неизбежно означаваше смяна на доставчиците. Преди около пет години започнахме да работим с нов доставчик на шишета, за да поддържаме разходите възможно най-ниски.

— Значи това са новите шишета? — протегна се Попи и взе едно. — Знаех си, че не изглеждат като някога. Някой има ли старо шише?

— Във фоайето има изложба на нашите парфюми през годините — отговори Дънкан. — Там може да видите старото шише.

— Бихте ли донесли едно, моля? — любезно помоли Тара и проследи с поглед Дънкан, който се надигна тежко и излезе от стаята, явно непривикнал да върши такива неща лично. — Явно производството се осъществява със съвсем ограничен капитал. Оттук няма да можем да спестим много — вече всичко е орязано.

— Много се радвам, че го казвате — отбеляза Бил Хавърсток с видимо облекчение. — Опасявах се да не ме изпратите да съкращавам още персонал и допълнително да намалявам разходите. Честно казано, не виждам как би могло да стане. Вече произвеждаме възможно най-евтино.

— Може ли да кажа нещо? — обади се Саймън Вести.

— Да… Саймън, вие сте финансовият директор, нали? — попита Тара. — Слушаме ви.

— Намаляването на разходите беше единственият начин да преодолеем спада.

— Да го преодолеете ли? — студено попита Тара.

— Ами, да го спрем.

— Може и да сте го забавили, но със сигурност не сте го спрели. А за преодоляване и дума не може да става. Очевидно е, че всеки път, когато сте намалявали разходите, продажбите също са спадали. При това неумолимо. — Тя разлисти няколко документа пред себе си. — Постарах се да се запозная с парфюмерийната промишленост за възможно най-кратко време. Не знаех нищо, но е безспорно, че пазарът е огромен, а най-успешните парфюми и ухания печелят милиони. В тази област от търговията на дребно качеството печели повече от масовото производство. Ние сме качествена марка, тогава защо, по дяволите, „Тревелян“ се справя толкова зле?

Вратата се отвори и Дънкан Инглис влезе. Носеше малко стъклено шишенце. Върна се на мястото си и остави шишенцето на масата.

— О, прекрасно е! — възкликна Попи.

Всички впериха погледи в шишенцето. Беше високо десетина сантиметра цилиндрично шишенце от прозрачно сребристо стъкло със съвсем лека грапавина. Облото капаче беше сребристо и блестеше красиво най-отгоре.

— Да, ето това си спомням — каза Джемайма и взе шишенцето. — Това шише помня. Защо използваме това тук, не разбирам? — посочи тя другото. — Изглежда евтино и отблъскващо. Ето такова шишенце бих искала да гледам на тоалетката си.

— Използваме новия дизайн точно защото е евтин. — Дънкан посочи шишенцето в ръцете й. — Производството на това шишенце е ужасно скъпо. Не можехме да продължим да използваме толкова скъп продукт.

— Но нали човек плаща и за шишенцето, когато си купува аромат на „Тревелян“? За красивото шишенце? Не може да вземате от хората пари за първокласен парфюм, а да го продавате в това шише. Очевидно е, че е много евтино.

— Моето уважение, лейди Калторп, но вие не разбирате нищо от бизнес…

— Може и така да е — отвърна тя, — но разбирам от купуването на парфюми и ви казвам, че опаковката е от изключително значение. Очевидно е, че по отношение на парфюмите шишенцето грабва вниманието на жената точно толкова, колкото и самият аромат.

Тара се намеси, преди Дънкан да отговори:

— Да оставим за момент този въпрос, макар че ти изтъкна нещо изключително важно, Джемайма, и аз бих искала после да се върнем на него. — Тя се облегна на лакти, приведе се напред и погледна Дънкан в очите. — Още не сте ми казали кой отговаря за разработването на продуктите.

Той видимо се смути.

— Ами… Истината е, че нямаме такъв човек.

Тара го изгледа изненадано. Намръщи се и свали очилата си.

— Моля? Би трябвало да има убедително обяснение.

Дънкан изправи гръб.

— Вижте, започвам да се изморявам от всичко това. Това е странен и неприятен разпит от страна на хора, които си нямат и понятие от бизнес. Госпожо Пиърсън, ние сме създали няколко изключително прочути аромата и не виждаме необходимост да увеличаваме броя им. Налагането на нови аромати струва страшно много пари, с които не разполагаме. Вместо това вложихме средства в рекламирането на парфюмите, които вече имаме. В крайна сметка, разполагаме с „Чаена роза“! Много малко парфюмерийни компании могат да се похвалят с толкова прочуто и звучно име.

— Съжалявам, че случващото се не ти допада, Дънкан, но се опасявам, че ще се почувстваш много по-зле, преди положението да започне да се оправя. Прекрасно схващам логиката, която се крие зад предприетите мерки, но също така е ясно, че те не дават резултат. — Тара посочи към шишенцата, пръснати по масата. — Точно защото не разбираме нищо от бизнеса, си струва да чуете и нашето мнение. Помирисахме продуктите и много от тях никак не ни харесаха. Прекалено са старомодни. Не миришат както трябва. Налага се да направим нещо по въпроса — това е същността на целия бизнес. Освен това започва да ми идва до гуша от цялата тази враждебност и съпротива. — Тара грациозно се изправи. — Закривам заседанието. Позволете да ви напомня, господа, че постовете на всички ви са застрашени. Ако не сме напълно доволни от работата ви, ще ви уволним без никакво колебание. Джемайма, Попи, чакам ви в кабинета си след пет минути.

Тя излезе от стаята и остави всички зяпнали подире й.