Лулу Тейлър
Нежна империя (12)

12.

На вратата се почука и влезе келнер с поднос.

— Слава богу, умирам от глад! — възкликна Джемайма. — Умница си ти, Тара.

— Реших, че ще ни е нужно да се подкрепим, преди да продължим.

— О, сандвичи с краставица, любимите ми! — отбеляза Попи.

— В „Риц“ винаги всичко е както трябва, нали? — каза Джемайма, дъвчейки сандвич с пушена сьомга. — Тук умеят да поднасят чай. Помните ли, мама и татко ни водеха тук като малки? Сякаш се връщахме в епохата на двайсетте години. Искаш ли сандвич, Тара?

Тя поклати глава:

— Само чаша чай с лимон, благодаря.

Джемайма наля чая в чаша от костен порцелан и я подаде на сестра си с чинийка с лимонови резенчета.

— Добре, момичета, време е да започнем да използваме малките си сиви клетки — заяви Тара. — Вече знаем какво е действителното състояние на компанията, остава да решим как да изправим „Тревелян“ на крака.

Другите две я изгледаха с празен поглед.

— Съжалявам, скъпа, докато кръвната ми захар не се върне на прилично ниво, не ставам за нищо. Ти си бизнес дамата, сигурно имаш някакви идеи.

— Боя се, че и двете ще бъдем доста безполезни — додаде и Попи извинително. — С радост ще осигуря малко допълнителни пари с продажбата на Локстън, но едва ли ще мога да направя много повече.

— Знаеш ме — заяви Джемайма, — много обичам да харча пари, но нямам никаква представа как се печелят. Съжалявам — сви рамене тя.

Тара внимателно постави чашата си върху чинийката.

— Само толкова ли? Извинявай, Тара, но може ли да ни решиш проблема? Не разбираме нищо от цифри и бизнес, ние сме безпомощни малки котенца… — Тя внезапно се приведе напред с гневно блеснал поглед: — Нито дума ли не чухте от онова, което ви казах? Ако изобщо някога ви се е налагало да се грижите за себе си, това е моментът! И двете сте интелигенти, но въпреки това сте безпомощни. Безполезни! Както сами твърдите. Засрамете се.

— Какво искаш да направим? — попита Джемайма, стъписана от избухването й. — Аз дори не умея да пиша на компютър. Мога само да изпратя имейл и толкова.

— Веднъж съм правила картотека — предложи услугите си Попи. — Имаш ли нужда от това? Ако е така, ще мога да помогна.

Тара се засмя горчиво:

— Чуйте се само! Наследничките… аристократичната дама и художничката. Печатане и картотекиране! Основното в бизнеса са идеите. Инстинктът и разбирането. Умението да използваш знанията си. Джемайма, ти от какво разбираш?

— Ами… от партита. Пазаруване. Обувки. Скъпи вещи.

— Да! Все важни неща за компания, занимаваща се с луксозни стоки. Виждаш ли? Ще ни трябват всичките ти познания относно това как и защо ти и всичките ти приятелки пазарувате. И колкото и да ми е неприятно да ти го припомням, ти привличаш и интереса на медиите. Можем да използваме и това. „Тревелян“ ще се нуждае от посланик, от човек, който да разпалва обществения интерес. Този човек можете да бъдете вие, ваше благородие.

Джемайма изглеждаше заинтригувана, но по тона й личеше, че все още не е убедена:

— Да… добре, щом представяш нещата така… Допускам, че бих могла да направя нещичко в това отношение.

— Бъди напълно сигурна! „Тревелян“ ще се нуждае от мощен нов старт. От свежи идеи и от нов имидж. — Тара посочи Попи с писалката си: — И тук идва ред на твоята роля.

— Нищо не разбирам от парфюми. Какво очакваш да направя? — заяви тя.

Тара въздъхна отчаяно:

— Изобщо ли не ме слушаш? Разбира се, че никой от нас не познава парфюмерийния бизнес. Може и да не разбираш от парфюми, но знаеш как би трябвало да изглеждат нещата, какво с какво си отива. Знаеш, че аз съм на практика далтонистка. Искам да започнеш да мислиш за неща като опаковките и визията на „Тревелян“. Ще се наложи да направиш и някои проучвания. Искам да се потопиш в света на луксозните ухания. Трябва да научим всичко за света, с който ще си имаме работа. Толкова неща трябва да свършим, че самата аз не знам откъде да започна… — Замълча и се намръщи. Сякаш част от енергията й я напусна. — Чувствам се доста зле заради всичко това. Сигурна бях, че двете ще се опитате да го стоварите върху мен, но не мога да се справя сама. И бездруго съм претоварена с работа и не прекарвам достатъчно време с Имоджен и с Едуард. Много мислих — вие не сте безполезни, и двете сте способни на много, ако напрегнете мозъците си. Няма да ви позволя да се откажете. Трябва да ми помогнете. Можете да го направите.

Попи се приближи до Тара и я прегърна.

— Държахме се ужасно егоистично. Изобщо не се замислихме колко си заета. Разбира се, че ще ти помогнем. Ще направим всичко по силите си, нали, Майми?

— Мисля, че през последните четири дни прекарахме повече време заедно, отколкото като деца — сухо отбеляза тя. — Да се надяваме, че ще съумеем да запазим entente cordiale. Съгласна съм да опитаме, ако и вие сте склонни. Какво има да губим?

— Точно така.

— Ами ако се провалим? — попита Попи.

— Ще се върна в омразния замък Хърн, докато Хари не ме изрита, което най-вероятно ще стане доста бързо. Явно ще се наложи да продам апартамента си, макар и само за да покрия сумите по кредитните си карти. — Сянка премина по лицето й. — Обичам апартамента си. Не искам да живея другаде.

— Няма да се стигне дотам — решително заяви Тара. — Сериозно. Можем да се справим, можем да съживим компанията. Просто трябва да се учим много, много бързо. И трябва да се отнасяме към това като към работа. Което означава, че от понеделник искам и двете ви в кабинети в „Тревелян Хаус“. Разпоредила съм на Инглис да го уреди. Три кабинета за новите изпълнителни директорки.

— Всеки ден ли? — разтревожено попита Джемайма.

— Всеки ден.

— По цял ден? — попита Попи.

— По цял работен ден. Минимум от девет до пет. Знам, че отначало стресът ви ще е твърде голям, момичета, но трябва да го направите.

Джемайма се нацупи. Добронамереността и положителното отношение, които витаеха в апартамента допреди миг, значително намаляха.

— Това е съвсем нереалистично, Тара. Аз ставам най-рано в девет и половина. После имам много ангажименти. С фризьора, с масажиста, с личния ми треньор… Може би ще успея да отделям по няколко следобеда седмично. Сигурно бих могла да работя и вкъщи.

— Не! Не си обучена и не умееш да работиш. Разполагаме само с дванайсет месеца. Налага се да правим жертви. Дори ако това означава, че известно време сама ще си правиш педикюра. Пък и бездруго надали ще можеш да си позволиш всички тези глезотии.

— Ами аз? — отчаяно се обади Попи. — Какво ще стане с рисуването ми? Нужно ми е време, за да мога да творя.

Тара се обърна към по-малката си сестра:

— Извинявай, скъпа, но същото се отнася и за теб. Ще се наложи да насочиш целия си творчески заряд към смяната на облика на „Тревелян“. Обещавам ти, че след като направим каквото трябва, отново ще можеш да се върнеш към рисуването.

— А ти? — сърдито попита Джемайма. — Ти какви жертви ще направиш? Ще бъдеш ли в „Тревелян Хаус“ от девет до пет пет дни в седмицата? Съмнявам се!

Тара се изправи и се загледа през прозореца, както преди малко бе сторила Джемайма. Сестрите й я наблюдаваха, когато след малко тя се извърна към тях с напрегнато изражение.

— И аз ще направя жертви, уверявам ви — тихо изрече. — Е, за днес стига. Пожелавам ви приятен уикенд. Ще се видим в „Тревелян Хаус“ в понеделник в девет. Тогава започваме.