Лулу Тейлър
Нежна империя (10)

10.

„Спешно трябва да се срещнем в 3 следобед в «Риц»“ — гласеше съобщението на Тара.

Застанала на входа на сградата на Итън Скуеър, където живееше, Джемайма си сложи слънчевите очила и бързо слезе по стълбите с наведена глава. Беше усвоила различни номера, за да избягва папараците, които се навъртаха наоколо. Беше чула, че Мадона е успяла да намали ценността на нежеланите си снимки от папараците с един замах, като се обличала еднакво всеки път: анцуг, тъмни очила и шапка. В резултат много често я оставяли на мира, докато си вършела ежедневните неща, защото еднаквите снимки не струват много.

Джемайма се съмняваше, че ще успее всеки ден да носи анцуг, обаче пък нея не я тормозеха толкова. Преследването беше ужасно преди няколко години, когато излизаше с една много прочута рокзвезда и наркоман. Където и да отидеше, я следваше глутница фотографи. Отпечатваха нейни снимки отвсякъде: като се започне от Гластънбъри, където гледаше любовника си и групата му, облечена с разнищен дънков гащеризон, тясна розова фланелка и гумени ботуши с връзки, и се стигне до официални светски събития. Снимаха я елегантно издокарана с бяла рокля на „Ралф Лорън“ и класическа сламена шапка на „Лок ъф Сейнт Джеймс“ в Аскът или с къса черна рокля на „Дона Карън“ и черен кашмирен шал да си тръгва от „Льо Каприз“ или „Улзли“. Усетът й към модата бе акламиран в десетки списания, разкошният й начин на живот бе анализиран и предизвикваше завист.

„Дали ще заведе Били Кокаина на кралска сватба?“, разкрещяха се таблоидите, когато научиха, че е била поканена на сватба, на която ще присъства и принц Уилям. Тя не заведе Били — всеки момент щяха да скъсат. Джемайма никога не си бе падала по наркотиците — доста беше експериментирала и още обичаше да взема от време навреме, но за свой късмет не беше допуснала да се пристрасти. Докато наблюдаваше как неистовата страст на Били по кокаина излиза извън контрол, ясно си даде сметка, че удоволствието от един бурен купон много бързо може да се превърне в зависимост. Известно време тя изобщо отказваше да взема наркотици, а щом се случи това, за нея и за гаджето й вече нямаше бъдеще, защото той здравата бе затънал в дрогата. Въпреки това той я заряза.

— Не се сърди, скъпа, щот си супер готина мадама, ясно? Ма напоследък си адски скучна. А аз съм роден за купони — заваляно й каза Били.

— Добре, Били — отговори Джемайма, прикривайки облекчението си. Потупа го по ръката. — Грижи се за себе си. Знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябва помощ.

Целуна го по главата и излезе с надеждата, че той някак ще успее да избегне лапите на преждевременната смърт, която тя се опасяваше, че го очаква.

Допускаше, че след като скъса с Били, пресата ще изгуби интерес към нея. Донякъде стана така. Вече не се натъкваше на фотографи на всяка крачка, но интересът си остана, разпалваше се, когато я забележеха на някое светско събитие, на благотворително мероприятие или на модно ревю — ослепителна и изключително добре издокарана.

Бракът й, навремето определен като светското събитие на сезона, беше привлякъл отново вниманието на пресата и се бе превърнал в медийна сензация. От мига, в който бе обявен годежът, журналистите пощуряха по красивата наследница и лорда, който живееше в замък — историята беше вълшебна приказка, която не можеха да пропуснат.

По ирония на съдбата тя се запозна с Хари на същата сватба, на която пресата допускаше, че ще заведе Били. Нещо у него я привлече на мига. Може би защото беше различен от шумната и богата пасмина, сред която се движеше от доста време. Той пристигна, облечен с полуофициален костюм, за разлика от много други гости, пренебрегнали етикета и навлекли каквото им падне. Беше висок и рус, с пронизващи сини очи и излъчваше прекрасно здраве като човек, който прекарва часове наред на открито. Освен това брадичката му внушаваше непоколебимо упорство. Явно бе волеви човек.

Джемайма го наблюдаваше непрекъснато, държеше го под око, заобиколена на своята маса от обичайните ухажори и от неколцина нови. Хари изглежда не проявяваше никакъв интерес към нея, а това само разпали любопитството й. Имаше ли си приятелка? Не беше забелязала да го придружава жена. Дали не беше гей? Едва ли. Опитът й показваше, че мъже като него не са хомосексуалисти, но бе възможно и да греши. Той седеше на съседна маса и тя го наблюдава внимателно по време на речите. Сериозното му лице внезапно се озари, когато той се засмя на някаква шега на кума, и на нея й хареса как той се преобрази. Още тогава реши на всяка цена да го има.

Много по-късно на дансинга двамата се озоваха близо един до друг и Джемайма бе покорена от мъжествеността му. Малцина от хетеросексуалните й познати изглеждаха така: той се извисяваше над нея мускулест и силен, а на Джемайма й допадаше колко уязвима и женствена я кара да се чувства. Предвид онова, което сега знаеше за Хари, беше направо удивително, че е успяла да го впечатли. Обаче след един направо Херкулесов флирт в един през нощта двамата се озоваха зад шатрата и се натискаха като обезумели тийнейджъри. Хари беше толкова вкусен — никога нямаше да го забрави. Беше свикнала да целува мъже, които са изпушили поне една кутия цигари, пресушили са бутилка „Джак Даниълс“ и са смръкнали едно друго, обаче Хари й се струваше толкова чист и свеж. Беше сладостно просто да го целува и да усеща колко го желае.

Смяташе, че през нощта той ще отиде в хотелската й стая, но когато слънцето изгря над огромната къща, където беше сватбата, той целуна ръката й, взе телефонния й номер, промърмори няколко думи за сбогом в ухото й и я качи на такси.

— Ей, Джемайма, адски добро попадение! — извика ликуващо нейна приятелка, която също бе присъствала на сватбата, когато й се обади на следващия ден, веднага щом вече беше прилично късно.

— Да, готин е, нали? Не съм предполагала, че ще ми хареса рус мъж. Само че този тип беше толкова сладко старомоден, направо не е за вярване! — Обърна се в хотелското си легло Джемайма, развълнувана от спомена за целувките предишната нощ.

— Да, но… Е, поздравления, скъпа.

— Наистина ли? Защо? — Тя седна в леглото и зави гърдите си. По-обичайно беше хората да получават поздравления, че са с нея, а не обратното.

— Не знаеш ли кой е той?

— Казва се Хари.

— Да, Хари Калторп.

— Е, и? Никога не съм чувала за него. Кой е?

— Виконт Калторп — засмя се приятелката й. — Притежава огромен замък в Дорсет, скъпа. Истинска класа — Итън, Оксфорд, огромно имение — стопроцентов аристократ. Току-що си забила лорд! Много е трудно да се докопаш до него, понеже никъде не ходи, живее уединено. Мрази купоните. Не е излизал с друга жена, откакто скъса с Мередит Бъкли-Скуайър на Кралския каледонийски бал преди пет години. Така че, браво на теб, Джемайма. Вече си мислехме, че никой няма да успее да впримчи Хари Калторп.

— О! — намръщи се Джемайма.

— Какво има? Не си ли доволна?

— Не знам. Честно казано, не ми пука.

На светските събития, на които ходеше, се срещаше с много хора с аристократични титли, но бе достатъчно уверена в собствената си стойност, за да се нуждае от тласък за издигане в обществото от страна на някой лорд или граф.

Разбира се, след сватбата Хари не й звънна цяла вечност. А Джемайма не беше свикнала да я пренебрегват. Изкушаваше се дали да не го издири и да направи първата крачка, но нещо й подсказваше, че това не е най-добрият начин да подходиш към такъв като Хари. Имаше чувството, че ако се опита да го преследва, той ще изчезне като подплашена лисица. Затова този път прояви търпение. А когато той най-сетне й се обади, я покани да излязат на вечеря.

— Мислех да отидем в „Рулс“, любимия ресторант на баща ми — каза той.

Джемайма, която вечеряше навън почти всяка вечер, никога не бе стъпвала там, но подозираше какво може да очаква и точно така се оказа — „Рулс“ беше твърде традиционен ресторант. Менюто беше класическо — кремсупа от омари, стриди, говежди ребърца, дивеч и старомодни пудинги.

— И на теб ли ти е любим като на баща ти? — попита тя и огледа другите посетители, които бяха или туристи, или старци. Тук роклята й „Прада“, шеметно високите й токчета и изключително изисканата й външност изглеждаха много екзотично — изобщо не бе свикнала да ходи по такива места. Ресторантите, които посещаваше, отвън бяха обсадени от папараци, а вътре не стъпваше простолюдието.

— Ами — усмихна се Хари — ресторантът сигурно е имал и по-добри времена. Татко идваше тук често, но това беше доста отдавна. Обаче храната ми се струва добра. — Изглеждаше притеснен. — Не ти ли харесва? Можем да отидем другаде, ако предпочиташ.

— Не ставай глупав, прелестно е. Разбира се, че ще останем. — Джемайма се наклони към него и кокетно изви вежди над менюто си. — При едно условие. След това ще отидем в някое от моите любими заведения.

— Споразумяхме се. Стига да не е твърде претъпкано.

— Вече се съгласи, така че не можеш да отстъпваш. Не се тревожи, няма да те стряскам.

Два часа по-късно, натъпкани с ростбиф и заситени с пудинг, пристигнаха в „Анабел“, нощния клуб на Бъркли Скуеър.

— О! — възкликна Хари с явно облекчение. — Това става. И моят старец идваше тук.

— Да, но е било някога. Сега е различно. „Анабел“ е чудесно уединено място. Можем да се забавляваме на спокойствие — усмихна му се широко Джемайма.

Влязоха вътре да танцуват, да пийнат и да си побъбрят в един дискретен ъгъл. Хари бе разпознат от неколцина стари приятели от училище, които направо не можеха да повярват, че са видели Хари Калторп да танцува в „Анабел“ със светска красавица. След това той я изпрати до едно такси точно като на сватбата и учтиво отклони съблазнителната й покана да отиде с нея на Итън Скуеър.

„Божичко — помисли си тя в таксито на път за къщи, — прави се на недостъпен!“

Беше очарована от него — от безукорните му обноски, от спокойния му живот, от отношението му към неща, които нея толкова я вълнуваха. Изобщо не го интересуваха животът в Лондон, приемите, светските личности, кой с кого спи, кой от кого е по-богат, кое е идеалното място за почивка тази година, кой е поканен на еди-кой си частен остров. На всички им допадаше романтиката на случващото се — красивата купонджийка и старомодният лорд, който предпочита да нагази до бедрата в леденостудена река и да лови риба, отколкото да посещава най-бляскавите партита и най-големите светски събития.

— Ще го промениш, Джемайма — казваха й. — Ще бъдете прекрасна двойка!

И тя им повярва. В това беше проблемът.

Всичко изглеждаше толкова съвършено, дори първият път, когато спаха заедно, се оказа съвсем ново преживяване за Джемайма. Хари не бе скочил при първа възможност в леглото й като всеки друг, затова тя допускаше, че той е неопитен или доста непохватен любовник, но все пак таеше надежда.

Срещаха се вече шест седмици, когато след интимна вечер в малък, но вкусен ресторант близо до апартамента й, той се приведе към нея, хвана ръката й и тихо каза:

— Какво ще кажеш да пием кафе в апартамента ти?

Почувства се неспокойна, смутена и приятно възбудена.

— Да… добре — позапъна се тя.

— Хубаво. — Той поиска сметката с дискретен жест, плати я и ето че двамата отиваха към нейния апартамент — мига, за който бе копняла.

„Аз ли съм това наистина?“ — питаше се тя. С колко мъже беше спала? Беше изгубила бройката още преди години, а и не даваше пет пари. Кой ти брои, ако и на двамата им е приятно и се забавляват? Сексът за нея бе станал същото като удоволствието — пресягаш и вземаш. Понякога беше добър, друг път не. Понякога бе странно, смахнато, наркотично преживяване — в повечето случаи с Били, друг път не можеше да си спомни какво се е случило предишната нощ. От време навреме правеше приятен и очарователен секс с готин партньор точно когато се нуждаеше от това. Друг път се потискаше от секс с човек, когото харесва, но който повече не й се обажда, макар че това се случваше рядко. „Тогава защо съм толкова притеснена?“ — запита се тя.

Съзнаваше, че се дължи на начина, по който Хари я бе водил към този момент. Беше й дал да разбере, че не спи с всяка, че тя е специална за него. Заради това гърлото й се бе стегнало и тя се молеше да не го разочарова. Молеше се и той да не я разочарова.

Докато му наливаше кафе, с изненада установи, че трепери и че не знае какво да каже. Когато му подаде чашата, тя потракваше върху чинийката, погледите им се срещнаха и двамата се засмяха. Това разчупи леда, премахна напрежението и заличи страха й. Той остави кафето си, нежно я придърпа в скута си и я целуна. Джемайма изпита усещането, че това е най-естественото нещо на света, и се отпусна.

Бързо установи, че той не е неопитен любовник, както се бе притеснявала, нито пък й позволи да диктува положението, както тя често правеше. Телата им си паснаха толкова естествено и с такава лекота, че след това тя бе едва ли не трогната от великолепното преживяване.

От този момент нататък двамата рядко се разделяха. Нямаше съмнение — тя се бе влюбила в Хари и беше напълно сигурна, че той също я обича.

Хари обаче имаше и друга любов — домът му, красивият замък Хърн. Той обожаваше природата, живота на открито, обработването на земята. От години основната му грижа беше да ремонтира и да запази Хърн и да води кротък и спокоен живот в провинцията. Бяха й разказвали за тази негова страна, но не я познаваше до нощта, когато той за пръв път я откара в Хърн. Когато пристигнаха, слънцето се издигаше зад величествената стара къща и тя прочете в погледа му огромното му желание тя също да обикне Хърн — и така стана. Всичко бе неописуемо романтично — достолепно рушащата се къща и красивият й собственик, който се опитва да я спаси.

— Искам да ти помогна — разпалено каза тя, докато двамата стояха на терасата една приятна лятна вечер. — Искам да ти помогна да спасиш Хърн, ако мога.

Той я прегърна силно и я погледна с озарено от радост лице.

— Ти си забележителна, знаеш ли? Наистина си забележителна…

 

 

Четири седмици по-късно й предложи да се оженят и тя прие без никакво колебание. Беше пищна лондонска сватба с много прочути гости. Тя бе облечена с рокля, създадена специално за нея от Джаспър Конран — прелестна рокля от бледа кремава коприна, строга, но с намек за женствения стил на четирийсетте, която подчертаваше тънката й талия. А и бижутата. Майка й настояваше да носи огърлицата с перли и диаманти, която самата тя бе носила на сватбата си, а Хари беше извадил семейната диадема на майка си от сейфа. Беше впечатляваща, но много тежка и не отиваше на роклята й толкова, колкото се бе надявала. Въпреки това Джемайма изглеждаше пленително и се чувстваше на седмото небе от щастие, докато се обличаше в апартамента си в „Риц“, а Тара и Попи се суетяха около нея с шаферските си рокли в много бледозелено.

— Това е най-щастливият миг в живота ми — заяви през сълзи майка й.

Сестрите се спогледаха, несигурни какво да кажат. Майка им не бе никак сантиментална и доколкото знаеха, нито веднъж не бе плакала заради която и да е от тях.

— Но не се дължи на мен, нали? — промърмори Джемайма на Тара, докато се канеха да слязат в огромния ролс-ройс с цвят на слонова кост, който ги чакаше, за да ги откара в Уестминстър. — Толкова е щастлива, че ще стане тъща на Хари, че просто не се сдържа. Ужасна снобка.

— Шшшт! — скара й се Тара и загърна раменете й с наметката. — На кого му пука дали това е нейният най-щастлив миг? Ти си важна. А ти изглеждаш удивително.

— Да, удивително! — добави и Попи и застана до Джемайма. — Честно, никога не си изглеждала толкова красива. Иска ми се татко да можеше да те види.

Джемайма впери поглед в нея, примигна, за да прогони внезапно надигналите се топли сълзи, понеже не искаше да й развалят грима.

— По-добре да побързаме — внимателно ги подкани Тара. — Прието е да позакъснееш, но ако се забавиш още малко, целият ден ще се провали.

Джемайма си пое дълбоко въздух и се усмихна широко на сестрите си:

— Да вървим.

Репортери я дебнеха, докато вървеше бързо от входа на „Риц“ до колата, други чакаха около църквата заедно с тълпа от доброжелателно настроени зяпачи, които ахкаха и охкаха по адрес на бляскавите гости и на великолепните им дрехи. Тълпата възкликна доволно, когато прелестната булка излезе от кремавия ролс-ройс и красивите й шаферки се засуетиха около нея, оправяха роклята, нагласяваха воала. Хората се провикваха и я поздравяваха, докато й подаваха букета от кремави рози и докато Джемайма, съвсем леко пребледняла и притеснена, запристъпва към църквата.

Мина по пътеката под ръка с чичо Клайв, брат на майка й, и отиде при Хари, който я чакаше висок и красив, с изпълнен с любов и възхита поглед. Бракосъчетанието премина в шеметен вихър от емоции, красота и музика, а после двамата с Хари поеха обратно по пътеката, съпровождани от тържествена музика на орган. Вече бе виконтеса Калторп, господарка на замъка Хърн, която имаше право да носи диадема с шестнайсет сребърни топки по време на коронацията на монарха. За нейно огромно смущение майка й й подари точно такава диадема като сватбен подарък.

След това се върнаха в Уилям Кент Хаус в „Риц“ за пищно тържество. Двамата с Хари си тръгнаха след няколко часа и заминаха на сватбено пътешествие в Шотландия, а после в къщата на Тара на Бахамските острови, но тържеството бе продължило до среднощ, а за някои — дори до следващата сутрин, когато във вестниците излязоха снимките на Джемайма в целия й булчински блясък.

Сватбата беше огромен успех. Проблем се оказа бракът.