Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Divas Rebeldes, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Боряна Дукова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Regi(2024)
Издание:
Автор: Кристина Морато
Заглавие: Непокорните диви
Преводач: Боряна Дукова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: мемоари; спомени; биография
Националност: испанска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Светослава Славчева
Художник: Фиделия Косева
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 978-619-164-157-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3575
История
- —Добавяне
Романсът на века
Когато Калас се запознала с Аристотел Онасис, гъркът бил смятан за един от най-богатите и влиятелни хора в света. Дребен на ръст, с тъмна кожа и не особено привлекателен физически, с вид на гангстер от филмите, той бил почитател на хубавия живот и красивите жени, а те се чувствали примамени от богатството му. Почти винаги облечен в тъмно, с платиненосивата си коса, с дебелите си тъмни очила и с пура в устата гръцкият корабовладелец имал магнетично въздействие върху жените, които го намирали за „грозен съблазнител“. Онасис е можел да се похвали, че е бил женен за двете най-красиви и прочути жени на своето време: Тина Ливанос и вдовицата Джаки Кенеди. Мария Калас е била неговата голяма и единствена любов, но не се е оженил за нея. Почитателите на голямата дива винаги ще го обвиняват, че е разбил сърцето на Калас и е ускорил края на необикновената й кариера.
Онасис бил роден боец и победител и думата „провал“ не е съществувала в речника му. Роден е в турския град Измир в семейството на заможен гръцки търговец, който натрупал огромно богатство от търговия с тютюн и кожи. През 1923 година едва на седемнайсет години и със сто долара в джоба пристигнал като имигрант в Буенос Айрес, решен да стане богат. Началото било трудно, наложило му се да работи като телефонист, но впоследствие натрупал богатството си благодарение на доходоносния фамилен бизнес — внос на турски тютюн. На двайсет и пет годишна възраст спечелил първия си милион в долари, с които купил шест товарни кораба. През 1932 година вече бил значим корабовладелец и процъфтяващ бизнесмен, развиващ се в международен план и движещ се винаги на ръба на закона. По-късно основал собствена самолетна компания — „Олимпик Еъруейз“, първия въздушен превозвач с гръцко знаме, и се превърнал в основния акционер в „Сосиете де Бен дьо Мер“, контролирайки почти цял Монте Карло.
През 1946 година в Ню Йорк Онасис сключил брак с Атина (Тина) Ливанос, по-малката дъщеря на Ставрос Ливанос, големия патриарх на гръцките корабостроители. Тина била красива и лъчезарна руса девойка, която се влюбила до полуда в съблазнителния Онасис, тогава на четирийсет и две години. Въпреки че дъщеря му била непълнолетна, Ставрос, макар и неохотно, трябвало да даде съгласието си за сватбата. Другата му дъщеря — Евгения Ливанос, само година по-късно се омъжила за Ниархос, корабовладелец мултимилионер и вечен съперник на Онасис. За Аристотел бракът нямал нищо общо с любовта, а бил въпрос на сделка и възможност да се издигне в обществото. Сродяването с Тина му позволило да влезе в отбрания клуб на големите гръцки корабостроители.
Когато пътищата на Мария Калас и Аристотел Онасис се пресекли. Корабовладелецът със слава на непреклонен търговец и с немного добра репутация, вече бил женен от единайсет години за Тина, но връзката им съвсем не била в най-добрия си период. След първите щастливи брачни години, в които хората ги виждали по празненства или да пътуват по света в частния си самолет и да отсядат във величествени богати къщи, тяхна собственост, Онасис започнал да й изневерява, а тя, щом разбрала за похожденията му, решила да му отвърне със същото. През лятото на 1956 година Тина започнала романс с изискания венецуелец Рейналдо Ерера, понастоящем съпруг на дизайнерката Каролина Ерера, който бил роден в семейство на едри земевладелци в Южна Америка. Макар в началото да изглеждало, че връзката на Тина Ливанос с Ерера, който бил на двайсет и две години, е просто една авантюра, в действителност двамата били много влюбени. Аристотел Онасис обаче не възнамерявал да даде развод на съпругата си, така че тя продължила връзката си с Рейналдо тайно.
В това състояние бил бракът на Аристотел Онасис, когато отишъл с Тина на венецианския бал, организиран от Елза Максуел. По-късно на забавите, които двамата посещавали, Онасис, между другото голям сладкодумец, разказал на Мария някои епизоди от достойния си за роман живот. Дивата, която подобно на него познавала успеха, отлично разбирала Ари. И двамата имали трудно и самотно детство, прекарано в лишенията и ужаса на войната. И двамата били постигнали успеха си, независимо от неблагоприятните обстоятелства и се били изкачили до най-високия връх с цената на големи саможертви. Аристотел бил загубил майка си на пет години и израснал под грижите на баба си. От много малък се наложило да поеме отговорността за многочленното семейство, състоящо се от баба Гецамини и сестрите му, две, от които били родени от втория брак на баща му, когото турците хвърлили в концентрационен лагер по време на нашествието в страната. Аристотел също като Мария бил човек, който оцелявал и имал способността да изплува на повърхността благодарение на силната си воля да живее.
Онасис и Калас се видели отново едва година по-късно, като междувременно артистичната кариера на голямата дива понесла някои неуспехи. През януари 1958 година Мария трябвало да изпълни звездната си роля в „Норма“, въпреки че гласът й не бил в добро състояние. Не могла да излезе на сцената във второ действие и се оттеглила в хотела си сред освиркванията на публиката. Това бил много тежък момент за нея, тъй като за първи път напускала представление и за първи път публиката я отхвърляла. След това горчиво преживяване сопраното пяла в Чикаго и в „Метрополитън“ в Ню Йорк, където отново се превърнала в истинска сензация с две от оперите, които били затвърдили позициите й в музикалния свят: „Тоска“ и „Травиата“.
Още една неприятна новина очаквала Мария при завръщането й в Италия. Миланската публика, която до момента я обожавала, сега сякаш се била обърнала срещу нея, което се дължало на скандала в Рим. Когато през април представила „Ан Болейн“ в „Ла Скала“, въпреки че изпълнението й било брилянтно, публиката се отнесла доста враждебно спрямо нея. Мария, която дотогава била „кралицата“ на „Ла Скала“, започнала да получава нападки и обиди от страна на почитателите си на сцената и извън нея. Докато изчаквали духовете да се успокоят, семейство Менегини купили вила в Сирмионе, край езерото Гарда, тъй като в Милано вече не можели да живеят. В новата си къща Мария подготвила своето следващо участие в „Ла Скала“ през май, от което много се бояла. Въпреки успеха, който постигнала, пеейки „Пират“ на Белини, и въпреки че публиката аплодирала повече от половин час, сопраното решила, че това е последното й представление в големия милански театър. „Когато неприятелите ми престанат да ме освиркват, това ще означава, че съм се провалила“, заявила веднъж Калас и вече знаела, че краят е близък.
На 19 декември 1958 година, няколко дни след като навършила трийсет и пет години, Мария дебютирала в Париж в оперен концерт, посветен на Легиона на честта. Това било най-голямото събитие във френската столица и билетите достигнали цени, невиждани в историята на този театър. Цял Париж се стекъл и сред присъстващите били херцогът на Уиндзор, принц Али Кан и семейство Онасис. Мария била сключила договор за пет милиона франка, един от най-големите хонорари в историята на операта, и галавечерта според присъстващите се очертала като най-бляскавото празненство, организирано във френската столица след войната. Някои биографи на Калас уверяват, че именно успехът от онази вечер в „Пале Гарние“ подтикнал Онасис да спечели сърцето й.
Корабостроителят започнал да ухажва примата в същия ден, в който Париж паднал в краката й, запленен от безспорния й талант. Той изпратил на своята сънародничка, към която изпитвал искрено възхищение, три огромни букета с червени рози: един сутринта, друг по обед и трети малко преди представлението й. От този момент нататък магнатът започнал да я обсипва с подобни букети преди всяко нейно изпълнение. На една визитна картичка Ари й пожелавал на гръцки късмет и на певицата това й се сторило като романтичен жест. Не се били виждали от венецианското празненство на Максуел и сега отново се засичали на концерт, на който сопраното щяла да омагьоса мултимилионера с драматичното си дарование и с великолепния си глас.
По време на вечерята след представлението един от първите, който отишъл на нейната маса, за да я поздрави, бил Онасис. Облечена в любимия й червен цвят и с прекрасни диаманти, взети под наем от „Ван Клиф и Арпелс“, Калас навярно вече се досещала, че корабостроителят се опитва да покори сърцето й. Ала на 21 април 1959 година Калас и Менегини отпразнували в „Максим“ десетата годишнина от сватбата си. На този етап бракът им бил чиста условност, но за пред публиката демонстрирали сърдечни отношения, все едно между тях нищо не се било случило.
Няколко месеца след победоносния парижки концерт Мария отново срещнала Онасис във Венеция. Това се случило на един от великолепните балове, организирани в нейна чест. Калас се появила под ръка с Менегини, а Онасис отишъл с Тина, смятана тогава за една от най-красивите жени на джета. При тази им среща мултимилионерът ги поканил на круиз с „Кристина“, която през лятото щяла да обиколи гръцкия и турския бряг. Мария изказала съжаление, че няма да може да отиде, защото през юни трябвало да пее в „Ковънт Гардън“. Тогава Ари й обещал, че ще отиде в Лондон, за да я гледа. Ако до момента Тина Онасис мислела, че съпругът й, на когото му харесвало да съблазнява известни жени, се опитва да прибави в дългия си списък от завоевания голямата дива на операта, в онзи ден тя открила, че Мария е нещо повече за него. На всички било известно, че Онасис ненавиждал операта; „Звучи ми като куп италиански готвачи, които си крещят рецепти за ризото“, казвал той и въпреки това бил готов да открие насладите на белкантото.
Изпълнението на Мария Калас в „Ковънт Гардън“ се превърнало в културното събитие на годината в Англия. Билетите свършили три часа след като били пуснати в продажба, и рециталът бил излъчен по телевизиите в девет страни. Сред знатните гости били лейди Чърчил, херцогинята на Кент, придружавана от дъщеря си принцеса Александра, лорд Маунтбатън, фотографът Сесил Бийтън, актьорите Гари Купър, Вивиан Лий и Марго Фонтейн. Онасис седял в публиката до съпругата си и изгледал очарован великолепната интерпретация на гръцката трагедия „Медея“, която Калас им предложила. След представлението корабовладелецът организирал голямо празненство в хотел „Дорчестър“ в чест на сопраното. Ари не жалил средства, за да впечатли прочутата си сънародничка, на която изпратил прекрасно палто от чинчила в гримьорната, и наредил целия бален салон на хотела да е украсен с червени рози и да не липсва шампанско в чашите.
В един момент от онази незабравима забава в „Дорчестър“ в Лондон Онасис отишъл при Мария и я попитал каква музика би искала да слуша. „Танго“, отвърнала преливаща от щастие тя. Тогава корабостроителят сложил банкнота от петдесет лири в ръката на диригента на оркестъра и му наредил да не свири нищо друго през цялата вечер. В три часа след полунощ Мария си взела довиждане с присъстващите с извинението, че е много изморена. Снимката на Мария Калас, облечена в бляскавото кожено палто и прегърната от съпруга си и Онасис, докато излиза от хотела, обиколила света. Било ясно, че корабовладелецът е готов на всичко, за да притежава Калас.
Преди да се появи Аристотел Онасис в живота й, Мария вече имала проблеми в брака си, дължащи се на начина, по който Менегини ръководел делата й. Певицата случайно разбрала, че съпругът й е превел почти всичките им доходи в банкова сметка във Верона, до която тя нямала достъп. Батиста й признал, че е сложил парите на негово име и че част от тях е превел на семейството си. Макар да я уверил, че печалбите са послужили също за заплащане на реклама и за погасяване на някои заеми, разочарованието на Мария било много голямо. Отново се чувствала експлоатирана и използвана, както когато била малко момиче. Приемала за даденост, че никой не я цени заради самата нея и че хората се интересуват само от гласа й и от шанса да забогатеят за нейна сметка. „Единствените, които не ме предадоха, са кучетата ми“, възкликнала веднъж тя възмутена. Наредила от този момент нататък хонорарите й да не бъдат изплащани в общата за двамата сметка.
Накрая Мария Калас приела поканата на Аристотел Онасис да го придружи на круиза из Средиземно море през лятото на 1959 година, защото се чувствала предадена от съпруга си и имала нужда да размисли относно бъдещето си. Сериозно претеглила възможността да се оттегли от сцената, защото гласът й вече не бил същият, а и физически и емоционално се чувствала изчерпана. Но притеснен, че източникът на доходите му може да пресъхне, Менегини я убедил да не изоставя кариерата си, защото наред с другите причини имала нужда и от пари. Няколко дена преди предвидената дата на заминаването Мария поръчала на дизайнерката Бики да й приготви гардероб, подходящ за пътуването й на „Кристина“. Калас искала да бъде на нивото на изтъкнатите си спътници, сред които били Уинстън Чърчил и съпругата му лейди Клементина. Една седмица преди круиза Мария изхарчила в Милано няколко милиона лири за бански костюми, плажни комплекти и бельо. Когато на 22 юли примадоната на операта и неразделният й съпруг пристигнали с обемистия си багаж в Монте Карло, за да отплават с луксозната яхта, никой не можел да си представи, че това пътуване ще промени завинаги живота им.
Яхтата на Онасис, на която Калас щяла да прекара следващите три седмици, заслепявала с блясъка си всеки, който имал привилегията да е поканен от магната. „Кристина“, кръстена в чест на дъщерята на корабостроителя, дълга сто метра и с тегло шестстотин тона, предлагала лукс и комфорт, които впечатлили самия египетски крал Фарук, който я описал като „последното постижение в света на охолството“. Яхтата разполагала с девет луксозни каюти, всяка с отделна баня, чиито кранчета били позлатени, и с дневна, декорирана с ценни антики и картини. Имало кино, бар с табуретки, покрити с кожа от скротума на китове, както се хвалел Онасис, фризьорски салон и джакузи на централната палуба. В просторната зала за игри правели впечатление камината от лазурит, голямата библиотека и превъзходният роял. Собственикът не се скъпял и бил наредил да построят басейн, реплика на мозайка от двореца на Кносос в Крит, който можел да се превръща в дансинг само с едно натискане на бутон.
Мария и съпругът й се настанили в почетния апартамент, заеман преди това от Грета Гарбо. В него по-късно отсяда Джаки Кенеди. Онасис пък отстъпил собствения си пищен апартамент, разположен на палубата до мостика и състоящ се от четири помещения и баня от мрамор от Сиена, на най-специалния си гост — Уинстън Чърчил, който бил на деветдесет години. На борда на кораба имало четирийсет и двама служители, включително двамата майстор готвачи — един гръцки и един френски, камердинери, камериерки, масажисти, шивачки и медицински персонал. Ари с удоволствие се преместил в една каюта недалеч от каютата на Калас, която не спирал да обгръща с внимание още от момента на пристигането й. На яхтата се намирали още съпругата му Тина, двете му деца — Александър на единайсет години и Кристина на осем, Даяна Сандс — дъщеря на Чърчил, и семейство Монтагю Браун — приятели на фамилия Онасис. Всички те станали свидетели на страстната идилия между дивата и корабостроителя, започнала малко след като вдигнали котва. Круизът минавал покрай най-красивите места на Средиземно море, като спирали на остров Капри, на някои други гръцки острови, в Измир и в Истанбул.
Докато Менегини, на когото морето не се отразявало добре, страдал първите дни от морска болест, почти без да излиза от каютата си, то Мария се чувствала превъзходно. Ако се съди по снимките, запазени от останалия в историята круиз, непредвидената ваканция й върнала радостта от живота. На трийсет и шест години дивата се оставила да бъде обсипвана с внимание от Аристо, както тя го наричала, и макар в началото да се опитвали да бъдат дискретни, привличането между тях било очевидно. „Все едно огънят поглъщаше и двамата“, пише Менегини в спомените си. През тези три незабравими седмици с романтични вечери на палубата, гостувания на знатни личности на борда на яхтата — сред тях били принц Хуан Карлос и баща му графът на Барселона — с къпане в морето, екскурзии до крайбрежни селища и покупки в пристанищата, в които „Кристина“ хвърляла котва, Калас най-после се почувствала свободна жена.
Романсът между оперната дива и Онасис започнал в дългите нощи, в които двамата си говорели до зазоряване на палубата на кораба. Двамата страдали от безсъние и когато другите гости се оттегляли, те оставали под звездите и спомените и признанията им се ронели едни след други в продължение на часове. В тези моменти на близост Мария открила сърцето си пред Аристо и му разказала за финансовите си проблеми, които се дължали на лошото управление на делата й от страна на съпруга й. Споделила му също за трудностите относно контролирането на гласа си и за голямото си притеснение, че няма да може да изпълни обичайната си и доста стресираща програма от участия. С бащински тон Онасис помолил Мария да престане да се тревожи за работата си и й разкрил, че има идея да създаде собствена оперна трупа в Монте Карло, в която тя може да участва винаги когато пожелае, избирайки ролите според вкуса си.
Корабовладелецът се трогнал от историите, които Мария си припомняла от детството, както и от мъките й, изстрадани в окупираната Атина по време на войната. Двамата имали много общи неща: освен че били известни и важни личности, те вярвали в съдбата, били много суеверни и се чувствали истински гърци. До момента Ари и Мария се задоволявали да се държат за ръцете, когато били сами, и да си разменят заговорнически погледи. Ала щом пристигнали в Истанбул — финалния етап от пътуването им, двойката се отдала на страстта си и те станали любовници. Злите езици говорят, че правели любов в една от допълнителните лодки на яхтата. Артемис, сестра на Аристо, която Калас така и до края не харесала, заявява по-късно: „Тя никога няма да го направи щастлив. Прекалено много си приличат. Двамата са важни личности. Как биха могли да живеят заедно, без да се избият?“. Когато на 13 август „Кристина“ хвърлила котва в Монте Карло, Калас била решена да се разведе след единайсет години брак.
Връзката на двамата най-известни за момента гърци не останала незабелязана от рояка фотографи, които следвали яхтата „Кристина“. В очите на света и най-вече на клюкарската преса се бил родил „романсът на века“ и от този миг нататък двойката била подложена на постоянно преследване от страна на папараците. Няколко дена след края на круиза Онасис и Калас посетили Менегини в къщата му в Сирмионе. Корабовладелецът действал без заобикалки и според разказаното от съпруга на сопраното в мемоарите му Онасис, освен че му предложил внушителна сума пари, за да остави певицата, му заявил надменно: „Грозник съм, убиец съм, крадец съм, безбожник съм, аз съм най-отвратителното същество на света… но съм милионер и деспот, така че няма да се откажа от Мария“. Аристотел, чийто баща го бил научил да не приема твърде насериозно жените, се влюбил в дивата, но нямал никакво намерение да се развежда със съпругата си Тина и да изгуби двете си деца.
На 8 септември през същата бурна 1959 година Мария Калас съобщила официално за разтрогването на брака си с Батиста Менегини. Задоволила се да каже само, че от този момент нататък няма да се правят повече изявления и че случаят е в ръцете на адвокатите. За разлика от Мария, която винаги била дискретна по въпроса, то съпругът й не спирал да дава интервюта за медиите и да разгласява лични подробности от брака им, като се представял за жертва пред публиката. Огорчен и унизен, Батиста Менегини обвинил Мария в неблагодарност и дори казал: „Аз създадох Калас, а тя ми се отплаща, като ми забива нож в гърба. Когато се запознах с нея, беше дебела и зле облечена жена, бежанка, циганка. Нямаше пукната пара в джоба си и никаква възможност да направи кариера“.
Чужда на цялото това брожение, надигнало се около нея, Мария Калас, след като записала една опера в „Ла Скала“, отишла при Ари на „Кристина“. Певицата изглеждала щастлива и безгрижна, отдадена ежеминутно на новата си любов. На този етап от живота си била готова да пожертва всичко в името на неочакваната страст, родила се между нея и корабостроителя. „Толкова време съм прекарала като затворена в клетка, че когато срещнах Аристо и приятелите му, така изпълнени с живот, напълно се промених. Досегашният ми живот с много по-възрастен от мен мъж ми се стори истинско бедствие“, заявила по-късно тя пред журналистите. В онези дни Мария носела с гордост една гривна, подарена й от Ари, на която били гравирани буквите TMWL — „To Maria With Love“[1]. Скоро открива, че Тина има същото бижу със своите инициали; години по-късно Джаки Кенеди също е носила идентична гривна.
Пред смаяния и объркан Онасис, който смятал, че винаги ще може да се сдобри със съпругата си, на 25 ноември на една пресконференция Тина поискала развод от корабовладелеца, като го обвинила в изневяра. След тринайсетгодишен брак госпожа Онасис, която в нито един момент не била споменала настоящата си съперница Мария Калас, желаела да започне нов живот и помолила пресата да прояви уважение към нея и децата й. Новината била тежък удар за корабовладелеца, който далеч не бил очарован от положението, защото знаел, че разводът не само ще му коства цяло състояние, но и ще го изправи срещу един толкова могъщ и влиятелен човек, какъвто бил самият той — тъста му Ставрос Ливанос. Тогава Мария не е знаела, че Аристо, независимо от това, че бил с нея, зад гърба й щял всячески да се опита да си върне сърцето на Тина.
Мария започнала да живее, когато се влюбила в Онасис. През следващите десет години той бил единственият й извор на щастие; той я ценял не само заради гласа й, но и като жена. Поне така си е мислела тя. Калас изглеждала доволна пред пресата, защото успяла да се раздели официално със съпруга си. Но на корабостроителя, много по-малко романтичен и доста по-прагматичен, не му и хрумвало да направи същото. Аристо се опитвал да не показва публично обичта си към Мария и да избягва папараците, които го преследвали на всяка крачка. През тези напрегнати седмици на декември певицата прекарвала много време сама, без да знае къде е любовникът й, който никога не й давал обяснения какво прави. Внезапно Онасис изпращал да я вземат и прекарвали заедно няколко прекрасни дни, за да изчезне после отново. Калас, която за първи път в живота си се радвала на удоволствията на живота, приела примирено непостоянството в поведението му. Ала тепърва щяло да й се наложи да понася още унижения. Била отхвърлена от някои видни личности, сред които принц Рение от Монако и съпругата му Грейс, които отказали да я поканят в двореца си, или самият Чърчил, добър приятел на Тина Ливанос, който не гледал с добро око на пламенната й връзка с корабовладелеца.
Мария Калас прекарала първите месеци на 1960 година, без да работи, почивала си на „Кристина“ и почти не стъпвала в дома си в Милано, където живеела сама с вярната си камериерка Бруна и с пудела си, подарък от Висконти. Онасис, макар и неохотно, трябвало да приеме развода със съпругата си и започнал да отделя повече време на милата си любовница. Цяла година на съмнения очаквала Калас, в която щяло да й се наложи да се справя с поражения и унижения. Докато търсела агент, който да се грижи за артистичната й кариера, тя била принудена да вземе решение относно бъдещия си професионален път. Нямала никакъв важен професионален ангажимент за в бъдеще, тъй като мнозина смятали, че откакто се е запознала с Онасис, се е оттеглила от активна дейност. В нейно отсъствие съперницата й Рената Тебалди се върнала с голям успех в „Ла Скала“ след пет години, в които не била пяла там, и отново се възкачила на трона, отнет й от Мария. Пресата започвала да намеква, че Божествената е изгубила гласа си и че залезът й е близък.