Кристина Морато
Непокорните диви (33)

Родена, за да успява

През 1931 година снимката на Жаклин се появила в рубриката за светските събития в местния вестник „Дъ Ийст Хамптън“ в Лонг Айлънд — елегантен курортен град, в който летували богатите нюйоркчани. Малката, която вече определяли като „очарователна домакиня“, чествала втория си рожден ден и родителите й организирали голямо тържество, достойно за истинска принцеса. Възседнала понито си и облечена за случая в изискан костюм на ездачка, тя позирала с изненадващ апломб за фотографите. Майка й — Джанет Лий, обсебена от идеята да си проправи път към висшето общество на Ню Йорк, не се колебаела да кани журналистите, за да стават свидетели на постиженията на малката й дъщеричка: рождени дни, кучешки конкурси, конни демонстрации… всичко й вършело работа, стига нейното име и името на прелестната й дъщеря да се появят в пресата. Никой не можел да си представи тогава бляскавата съдба, която очаквала чернокосото момиченце със спокойно лице, живи и сияйни очи, обли скули и гъста грива — черти, които почти нямало да се променят през целия й живот. В продължение на десетилетия то щяло да бъде неоспоримата кралица на луксозните печатни издания.

Жаклин Лий Бувие Кенеди, по-известна като Джаки, е родена в Саутхемптън, Ню Йорк, на 28 юли 1929 година. Баща й — Джон Бувие III, бил добре сложен и умел играч на борсата на „Уол Стрийт“, по-известен сред представителите на висшата нюйоркска класа с любовните си похождения и веселия си живот, отколкото с доходоносните си сделки. Бувие произхождали от скромно семейство от Южна Франция, но всички членове на фамилията твърдели, че имат родство с френската аристокрация, което им помогнало бързо да се изкачат по социалната стълба. Дядото на Джаки — Джон Верну Бувие-младши, който обичал да го наричат Командира, бил измислил аристократичното родословие на Бувие. През 1925 година публикувал книгата „Нашите предци“, в която без капка свян доказвал благородническите корени на фамилията и се хвалел с приятелството си с Бонапарт. Легендата се предавала на децата и внуците му и накрая всички от рода Бувие, включително Жаклин, се държали така, сякаш във вените им наистина течала синя кръв. Показният им начин на живот, изисканият им вкус, начинът им на общуване и финесът, с който се заобикаляли, били по-присъщи на двора на Луи XVI, отколкото на успешните инвеститори от Източното крайбрежие.

Всъщност богатството на Бувие идвало от удачните инвестиции в недвижими имоти, осъществени от прадядото на Джаки. Мишел Бувие бил предприемчив дърводелец, който пристигнал във Филаделфия, където живеела многобройна френска колония. За да се установи в началото, му помогнал Жозеф Бонапарт — бившият испански крал в изгнание, богат и влиятелен човек, който имал слабост към изящните мебели. През лятото на 1816 година младият Мишел изпълнил някои поръчки за лятната къща на Бонапарт в Пойнт Брийз, на река Делауеър, в Джърси. Така от дърводелец Бувие се превърнал във високоценен майстор мебелист. С времето отворил собствено ателие, оженил се два пъти, като втория му брак бил с красива дама — дъщеря на френски благородник, от която му се родили куп деца. Така постепенно натрупал голямо богатство. През последните трийсет години от живота си Мишел придобил имоти, спечелил много пари и имал още четири деца, сред които едно момче, което кръстили Джон Верну. Дърводелецът построил огромна къща и завел многолюдното си семейство на екскурзия в Европа, като специално посетили родното му градче Понт Сен Еспри, където бил посрещнат с най-големи почести.

Майката на Джаки — Джанет Лий, била дъщеря на важен банкер и буден бизнесмен от град Ню Йорк. Джеймс Лий бил построил някои от най-луксозните жилища в града, сред които четиринайсетстайните апартаменти на „Парк авеню“ №740, които през 1910 година се отдавали под наем за невероятната сума от 2000 долара на месец. Семейство Лий произхождало от Англия и Ирландия, както и Кенеди, с които по-късно дъщеря им се сродила. Амбицията им — както на повечето ирландски потомци, постигнали икономически успех след пристигането на предшествениците им в Съединените щати в средата на 1800 година — била да бъдат приети във висшето общество на „старите американци“ — наследниците на първите колонизатори.

Джанет била на двайсет и една години, когато родила голямата си дъщеря — Жаклин. Светска, бляскава жена с изтънчен вкус и прекрасна ездачка, тя имала прекомерни амбиции, които я довели до брак с Джак Бувие — богат наследник от добро семейство. Нарекли първородната си дъщеря Жаклин заради значителната прилика с баща си. Четири години по-късно на бял свят дошла и малката им дъщеря — Каролайн. Джанет била обсебена от правилата на етикета и социалните условности и възпитала двете си дъщери така, че да бъдат дискретни, изискани и сдържани момичета. Бъдещата госпожа Кенеди получила отлично и пълноценно образование и това щяло да й помогне да се превърне в елегантна и космополитна жена. Джаки израснала в свят на лукс и привилегии, заобиколена от разкоша на колониална къща Ласата в Лонг Айлънд, където Бувие прекарвали летата, и великолепния апартамент на „Парк авеню“ в Ню Йорк. При все това, независимо че на снимките, запазени от първите години на живота й, тя позира като щастливо богаташко момиче със своя дог Кинг Фар в градините на социалния клуб на Лонг Айлънд, седнала върху коленете на обожавания си баща или яздеща коня си Дансанте, детството й е било белязано от разногласията и скандалите на родителите й.

Известно време семейство Бувие поддържали добри отношения за пред обществото, но брачният им живот бил истинско мъчение. Бащата на Джаки, доказан плейбой, пристрастен към хазарта, алкохола и жените, харчел парите си по веселби и за подаръци на завоеванията си. Прякорът му бил Блек Джак заради увлечението му да ходи с тен, а видът му — на истински филмов красавец от рода на Кларк Гейбъл. Той бил чернокос, със сини очи и мускулесто тяло, носел тънък мустак и косата му била сресана с брилянтин. Джанет нямала никакво намерение да крие от дъщерите си слабостите на баща им и не само ги държала в течение на скандалното му поведение, но и момичетата ставали свидетели на непрекъснатите разправии между двамата. С идването на Голямата депресия и потъването на Нюйоркската борса през 1929 година господин Бувие понесъл сериозни икономически загуби. Джанет търпяла съпружеските му измами, докато той й позволявал да поддържа висок стандарт на живот, но когато Джак изпаднал в затруднение, поискала да се разделят, обвинявайки го в изневяра. В началото на 1940 година и след двайсет и две годишен брак вестниците съобщили новината за развода на семейство Бувие. За Джаки, която тогава била на десет години, това бил тежък удар, защото била много привързана към баща си. Възпитана никога да не показва чувствата си пред обществото и свикнала с все по-зачестяващите шамари от страна на майка си, тя потърсила утеха в свой собствен свят.

За Джак Бувие раздялата с дъщерите му била особено болезнена. Обичал ги до полуда и им го показвал всеки миг, като ги отрупвал с подаръци и задоволял капризите им. Бил горд с „красотата им“ и му харесвало да се показва с тях в обществото. Купил им три коня, водел ги по магазините, позволявал им да пазаруват всичко, което пожелаят, за негова сметка и им отпускал месечна сума, по-висока, отколкото можел да си позволи. Често ги водел на гости при роднините Бувие, за да ги откъсне от влиянието на семейство Лий. Момичетата пораснали раздвоени между двете фамилии. Ала към Джаки бащата изпитвал истинско обожание, тя била неговата любимка. Каролайн, която всички наричали Лий, изобщо не можела да се конкурира със сестра си за обичта на баща им. „Бяха толкова близки, че дълго време единственият пробив в отношенията им беше конят й Дансанте. Баща ми, конят и Джаки — това е картината, която съм запомнила от онези години. Дори имам книга, която сестра ми направи за нас двете след смъртта на баща ни, и там всяко писмо, което той ни пишеше, е с обръщение към Джаки“, споделя Лий по-късно.

Когато Джаки навлязла в тийнейджърските години, баща й не преставал да я хвали в обществото, че била най-хубавата жена на света, че е най-добрата ездачка… и ако някой я притеснявал с нещо или я обидел, реагирал войнствено. Девойката се изчервявала от подобни хвалебствия, но всъщност харесвала да бъде обект на това възхищение и да се усеща покровителствана от него. Именно Джак Бувие внушил на Джаки любовта към красивото, чувството към театралност и важността да спазва благоприличие, нещо, в което той бил истински професионалист. През лятото, когато разполагал с повече време за дъщерите си, не щадял сили да ги учи как да носят дрехите си с изящество, както умеел да прави и той самият. Тези бащини уроци остават добре запечатани в паметта на Джаки: „Когато си на обществено място, дъще моя, представяй си, че си на сцена и че всички те гледат. Никога не им давай възможност да отгатнат мислите ти. Пази своите тайни за себе си. Бъди мистериозна, с отсъстващ вид, сякаш си някъде далеч, така ще продължаваш да си загадка, светлина до края на живота си, красавице моя, моя най-голяма хубавице, моя принцесо“.

След раздялата Джак Бувие посещавал дъщерите си в събота и неделя и ги водел на покупки по големите магазини на „Пето авеню“ или на разходка в Сентръл парк. В очите на дъщерите баща им, който пред тях се показвал по-забавен и спокоен, отколкото със строгата си съпруга, бил невинна жертва. Джаки никога не простила на майка си, че я е разделила от него. Двете момичета укорявали майка си, че е поискала развод и че заради нея мечтата им за спокоен семеен живот се била изпарила. От своя страна Джанет, разочарована от първия си брак и решена да поддържа социалното си положение, побързала да си намери добра партия. На 21 юни 1942 година станала третата поредна съпруга на банковия милионер и адвокат Хю Д. Окинклос-младши, десет години по-възрастен от нея и представител на обществения елит подобно на Джак Бувие. След сватбата майката на Джаки напуснала Ню Йорк, като взела със себе си двете си дъщери. За Джаки това бил много труден период; вече не можела да вижда баща си както преди, и трябвало да се приспособи към живота в новото семейство, което се състояло от децата от предишните бракове на пастрока им. На Джанет и бляскавия й съпруг им се родили две деца: Джанет и Джейми.

Новият живот на Джаки протичал между двете големи къщи, собственост на пастрока й: Мериууд — приказна резиденция в григориански стил в околностите на Вашингтон, и Хамърсмит Фарм — просторно имение с изглед към залива, намиращо се в най-луксозния анклав на Източното крайбрежие — Нюпорт. Къщата била заобиколена от добре поддържани градини, направени по проект на специалиста, създал Сентръл парк. Джаки била на единайсет години и прекарвала дните си в четене, писане на стихотворения, рисуване и яздене на кон — увлечение, наследено от майка й. За момичето обаче било скучно и трудно да живее с майка си, която винаги се държала студено и дистанцирано и която, изглежда, се интересувала единствено от социалния си живот. Госпожица Джаки Бувие прекарала юношеството си, обградена от лукс и привилегии, но се чувствала самотна, отритната и й липсвала обич. Ако дотогава била уверено в себе си и енергично момиче, което печелело конни състезания и не се страхувало от нищо, разводът на родителите й я направил срамежлива и затворена. До тринайсетгодишна възраст Джаки ходела в училището на госпожица Чейпин, смятано за „стожер на женското образование в град Ню Йорк“. За разлика от другите училища за момичета от добри семейства от онова време в часовете на госпожица Чейпин не само подготвяли подрастващите да водят превъзходно домакинството и да посрещат по съвършен начин гостите, когато организират светски събрания, но и им преподавали други разнообразни предмети, като история, поезия, латински, аритметика и физическо възпитание. През септември 1944 година, когато била на петнайсет години, Джаки влязла в най-престижното за времето си училище с интернат на госпожица Портър в Кънектикът, където прекарала следващите три години.

През 1947 година Джаки била представена в обществото в ексклузивния клуб Кламбейк в Нюпорт в присъствието на сто гости. Била облечена в рокля от бял тюл с голи рамене и дълги ръкавици от сатен. Джаки се чувствала щастлива от възможността да носи задължителните бели ръкавици, защото така можела да прикрие петната от цигари по пръстите си. До смъртта си пушела тайно по две кутии на ден. Още веднъж младото момиче не останало незабелязано от пресата, която я избрала за дебютантка на годината. „Тази година Кралицата на дебютантките е Жаклин Бувие. Тъмнокоса девойка с кралско излъчване, класически черти и деликатността на дрезденски порцелан. Изразява се мило и интелигентно… Красива като принцеса от приказките, госпожица Жаклин не познава значението на думата «сноб»“, изтъква в една рецензия Игор Касини, известен журналист на светска хроника и брат на прочутия дизайнер Олег Касини. В този запомнящ се ден Джанет дала един съвет на дъщеря си, която никога нямало да го забрави: „Струваш толкова, колкото струва бракът ти“.

Джаки учила в най-елитните училища на страната и на осемнайсет години вече била приета във Васар — женския университет за отбрани възпитанички, център, в който младите дами получавали подобно ниво на образование както в най-престижните мъжки университети. Джаки изпъкнала най-вече в изкуството, литературата, историята и френския — езика на нейните предци. За разлика от други момичета със същото социално положение тя притежавала широко образование, което й позволявало да говори свободно по най-различни теми, като философия, история или религия. След краткотрайния й престой във Васар Колидж, където била смятана за прекалено затворена и съученичките й я наричали „принцеса Борджия“, през 1949 година Джаки заминала за Париж със стипендия, за да учи в Сорбоната. Според собствените й думи, изречени в зрелите й години, това била най-хубавата година в живота й. За първи път се почувствала свободна, далеч от присъствието на строгата си майка в град, който още от първия миг я запленил. Въпреки че в следвоенен Париж някои продукти от първа необходимост липсвали, та се налагало семейството да й праща пакети със захар и кафе, и живеела в къщата на графиня, където нямало отопление, а ваната била само една, Джаки не страдала от липсата на лукс. Госпожица Бувие се потопила в богатия културен живот на града. Ходела на модни ревюта, на опера, на балет, в най-значимите музеи на града и в кафенетата с бохемска атмосфера на улица „Гош“, където се събирали писатели и художници. Била наясно, че иска нещо интересно в живота си и че няма да се задоволи да е типичната американска домакиня.

Когато се върнала в Съединените щати, Джаки говорела съвършено френски и испански. Докато се подготвяла за дипломирането си в специалността „френска литература“ в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, тя се записала да участва в шестнайсетото издание на литературния конкурс за студенти на престижното американско списание за мода „Вог“. Първата награда била една година практика в представителството на списанието в Париж. Въпреки че спечелила и била избрана сред повече от хиляда и двеста студенти, в крайна сметка родителите я убедили да не се връща в Европа, като се аргументирали, че не е достатъчно подготвена за място от подобна категория. За да компенсират разочарованието й, те й подарили ваканционно пътуване до Европа в компанията на сестра й Лий. Джаки току-що била предрешила съдбата си. Съвършената дебютантка се наложила над младата интелектуалка.

Сега пред Джаки стояла една дилема: да се омъжи за човек, който да й позволи да живее нашироко, както била свикнала, или да започне работа. Известно време продължила да кокетира с журналистиката и чрез едно познанство на пастрока си, когото наричала чичо Хюди, постъпила във „Вашингтон Таймс-Хералд“. Но както тя сама споделила на директора си, тя вече не се стремяла към професионална кариера. От много млада госпожица Бувие показала, че притежава големи заложби да пише и светът на журналистиката я привлича. След няколко незначителни служебни длъжности — работила като куриер и телефонистка — накрая й предложили да води колонка без особена важност, която се състояла в това да снима анонимни хора във Вашингтон и да задава повърхностни въпроси от рода на: „Една висока жена може ли да се омъжи за нисък мъж?“. Дори и при тези обстоятелства Джаки се отдала с жар на новото си занимание на репортерка и макар никога да не била работила с професионален фотоапарат, още първия път се върнала в редакцията с портретни снимки, които впечатлили началниците й. Въпросната работа й позволила да изкарва първата си заплата от 56,57 долара на седмица и да се настани в малък апартамент в Джорджтаун — квартал, който бил на мода сред политиците, хората на изкуството и журналистите. Благодарение на тази служба Джаки се запознала с много политици, сред които бил и младият и представителен сенатор Джон Ф. Кенеди.

През май 1951 година госпожица Жаклин Бувие и Джон Кенеди, когото приятели и родини наричали Джак, се засекли на една вечеря в дома на общи приятели. Всъщност срещата била стратегически подготвена от домакините Чарлз Барлет, кореспондент на „Чатануга Таймс“ във Вашингтон, и съпругата му Марта. Откакто Барлет се бил запознал с Джаки преди две години, в ума му се била загнездила една мисъл — как да я представи на единствения мъж, който според него бил на висотата на подобна жена. И този мъж бил не друг, а младият конгресмен от Демократическата партия Джон Ф. Кенеди. Въпреки че очакваната любов не пламнала от пръв поглед, все пак Джон, дванайсет години по-възрастен от нея, останал приятно изненадан от това около двайсетгодишно изтънчено и образовано момиче. След въпросната първа среща на 7 юни 1951 година Джаки и сестра й Лий се качили на луксозния „Куин Елизабет“, за да потеглят към триседмичната си европейска обиколка из Англия, Франция, Испания и Италия. Двамата се срещнали отново една година по-късно, което пак се случило в дома на Барлет.

На 8 май 1952 година Джаки, облечена в елегантен костюм в морскосиньо, с леки черни обувки и закичена с брошка на баба й по майчина линия, се появила в дома на семейство Барлет. Забавите, организирани от домакинята Марта Барлет, били най-известните в града. На тях присъствали известни хора от различни сфери: юристи, хора на изкуството, журналисти и, разбира се, политици. За Джаки това било шанс да се запознае с интересни и влиятелни хора. Както изглежда, Джон Ф. Кенеди е отишъл при нея с едно мартини в ръка и сърдечно я е поздравил: „Очарован съм, че ви виждам отново“. Според Тед, брата на Джон Кенеди, този път той не само видял една красива и изискана млада жена от фамилия с далечен френски произход, която работела като репортерка, но и останал впечатлен от интелигентността и широката й култура. Джон оценил високо това, че е учила в един от най-престижните университети на Съединените щати и в прочутата парижка Сорбона. Несъмнено госпожица Бувие не била като останалите момичета, които Джон познавал: тя говорела няколко езика, обичала поезия, била запалена читателка и се интересувала от живопис.

След тази втора среща, макар да изглеждало, че привличането било взаимно, връзката зреела бавно. През онази 1952 година Джон прекарвал половината от седмицата в съседния щат Масачузетс, подготвяйки предизборната кампания за Сената. От време на време се уговаряли да вечерят или да отидат на кино; понякога се срещали с брат му Боб и съпругата му Етел, за да играят бридж или монополи. Джаки знаела, че привлекателният Джон е силно желан „златен ерген“, който живеел за политиката и нямал намерение да се жени, както били направили останалите му братя. Също така знаела, че се радвал на постоянната компания на красиви жени, сред които били известни актриси и модели. В своята наивност госпожица Бувие решила, че навярно още не бил срещнал жена, която да е на неговата висота и да е достойна да се превърне в негова съпруга.

От своя страна Джаки по онова време била сгодена за борсовия агент Джон Хюстед-младши и дори била определена дата за сватбата им през юни 1952 година. При все това и по неизвестни причини, макар всичко да навежда на мисълта, че майката на Джаки я е притиснала да скъса с тогавашния си годеник, тъй като не го смятала за добра партия, след прибирането си от Европа младата жена върнала годежния пръстен. Свободна откъм сантиментални обвързаности, госпожица Бувие започнала да прекарва някои уикенди в имота на фамилия Кенеди в Хаянис Порт, ексклузивно място за летуване на крайбрежието на Масачузетс. Чувствала се привлечена от младия висок рус спортен мъж с непринуден характер. В нейните очи той притежавал експлозивна смесица от „виталност, очарование и чувство за хумор“. Освен това Джон бил мъж от класа и имал пари. Богатството на баща му, влиятелния Джо Кенеди, се изчислявало на 500 милиона долара. През 1926 година Джо Кенеди отредил на всяко от деветте си деца сумата от един милион долара, а той останал в сянка и управлявал огромното богатство на клана, който скоро щял да се превърне в най-важната политическа династия в страната.

В действителност Джаки и Джон имали много общи неща: двамата произхождали от скромни семейства на емигранти, които въплъщавали „американската мечта“; двамата живеели обградени от лукс и привилегии, но бащите им отсъствали от къщи и почти не се грижели за тях. Ала онова, което будело най-голямо възхищение у Джаки, били сърцето и твърдостта на Джон. Когато се запознала с него, той бил на трийсет и четири години и бил герой от войната, изгубил трагично двама от братята си, а заради проблемите със здравето му неведнъж се озовавал на прага на смъртта. „Изглеждаше болно и самотно момче; като го гледаш, си казваш, че има нужда от хубава прическа и от балансирано хранене“, ще заяви по-късно Джаки. Въпреки свежия си спортен вид Джон Ф. Кенеди, който за трета година представял Масачузетс в Конгреса, бил болен човек. По време на войната бил получил сериозни травми в гръбначния стълб, които се влошили след спортен инцидент в Харвард. Джон, който страдал от ужасни болки, бил подложен на няколко хирургически операции и се опасявал, че може да остане инвалид за цял живот. В дългия списък на болежки фигурирала и така наречената болест на Адисон — функционална недостатъчност на надбъбречните жлези, която разстройва имунната система и човек се оказва без защитни сили срещу инфекциите. Ако към това прибавим, че страда от стомашни болки, чува лошо с едното ухо и ползва очила, когато не е сред хора, не е никак чудно, че Джаки се възхищавала на способността му да се труди.

За Джон пък госпожица Бувие, толкова специална, изтънчена, образована и независима, била истинско предизвикателство, както заявил пред свой близък приятел. При все това независимо че приемал насериозно отношенията си с нея, след годежа им бил забелязван и с други жени. Изневярата била дълбоко вкоренен навик сред членовете на клана Кенеди. И Джон, следвайки семейната традиция, нямало да се откаже от женските завоевания дори и след като се ожени за Джаки. Тя не знаела, че в края на четирийсетте години прелъстителният Джон Кенеди излизал с известни звезди от света на киното, сред които били Лана Търнър, Джоан Кроуфорд и Сюзън Хауърд. Най-трайната му холивудска връзка обаче била с актрисата Джийн Тиърни, която по онова време била в развод с дизайнера Олег Касини, станал по-късно официален модист на Джаки.

По време на краткия си годеж с госпожица Бувие Джон се виждал тайно и с друга зашеметяваща и красива жена на възрастта на годеницата му, но вече много по-известна и обичана от публиката — Одри Хепбърн. Така твърди писателят и голям специалист по сагата на фамилия Кенеди Кристофър Андерсън в своята полемична биография, посветена на Джон и Джаки. Авторът заявява, че Джон Кенеди смятал „Одри за изящна, страшно интелигентна, образована и забавна жена, но също и много секси“. Бъдещият президент се радвал на нейната компания, когато се засичали във Вашингтон, но тъй като била чужденка, не била католичка и принадлежала на света на развлекателния бизнес, патриархът Джо така и не би приел очарователната изпълнителка на главната роля в „Сабрина“ да се омъжи за обещаващия му син. В крайна сметка везните на Джон се наклонили в полза на Джаки, единствената, която, както изглеждало, била идеалната спътница, за да даде тласък на политическата му кариера. Тя от своя страна добре знаела, че Джон никога няма да бъде съвършеният съпруг. Техен общ приятел я бил предупредил вече не само за „увлечението“ на Джон към дамите, но и за враждебното отношение, с което щели да я посрещнат жените от клана Кенеди. Но Джаки не се уплашила и дори и при тези обстоятелства решила да се омъжи за него. За някои биографи мотивът е повече от ясен: привличали я парите на Кенеди и перспективата за богат и охолен живот с доста привлекателен мъж. През живота си Джаки била привличана от мъже, които силно напомняли нейния обожаван баща: доминиращи, безгрижни и силни, за които жените играят второстепенна роля или просто са трофеи.