Кристина Морато
Непокорните диви (27)

Вярна на себе си

Оказах се в тази професия случайно. Бях неизвестна, неуверена, неподготвена и много слаба. Работих здраво, признавам го, но продължавам да не разбирам как се случи всичко това.

Одри Хепбърн

Одри Хепбърн — най-идеализираната актриса от златната ера на Холивуд, била неуверена и комплексирана девойка с физика, която никога не й позволила да се почувства модна икона. Учудващо е как това въздълго момиче, което било кожа и кости, с дебели вежди и огромни очи, белязано от глада и оскъдиците на войната, в крайна сметка се превръща в кинолегенда. Тя, която в нито един момент от живота си не се е смятала за добра актриса, а по-скоро се е възприемала като неуспяла балерина, постига на двайсет и четири годишна възраст онова, което други актриси с опит няма да имат дори след години тежък труд. „Искаха от мен да играя — ще каже по-късно актрисата, — когато в действителност не знаех как, искаха от мен да пея, когато не можех да пея и да танцувам с Фред Астер, когато не умеех да танцувам; караха ме да правя куп неща, за които не бях подготвена. Постигнах всичко с усилен труд и изправяйки се срещу собствените си страхове.“

Неразделният й гримьор Алберто де Роси във всичките филми подчертава огромните й изразителни очи, но не успява да скрие тъгата в тях. Защото блестящата и аплодирана звезда пазела дълбоко в себе си болезнени рани, които никога нямало да заздравеят: изоставянето от страна на баща й, когато била съвсем малка, студенината на взискателната си майка, която никога не показала обичта си, ужаса на войната, който преживяла в окупираната от нацистите Холандия, провала на двата й брака, които завършили с развод, и мъчителните аборти, които я потопили в дълбока депресия. Накрая постигнала лелеяната си мечта да бъде майка и нейните двама синове — Шон и Лука, се превърнали в най-важното нещо в живота й; заради тях напуснала успешната си кариера на артистка и се посветила на ролята, която най-много й харесвала: да бъде обикновена майка. Малко след смъртта й Шон Хепбърн Ферер, големият й син, който бил по-близък с нея, заявил: „Първо разбрах, че имам майка, при това прекрасна майка. После научих, че е актриса и работи в киното. Доста време по-късно разбрах колко я ценяха всички…“.

Одри била велика актриса и в много малко роли допуснала грешки. Работила с най-добрите режисьори на Холивуд, а в реалния живот накарала най-големите красавци на нейното време да се влюбят в нея. Омъжила се два пъти: първия път — за актьора и режисьор Мел Ферер, а втория — за италианския психиатър Андреа Доти. Нито един от двамата не бил на нейната висота, защото, за разлика от тях Одри знаела, че славата и успехът са мимолетни. Идол за целия свят, поставена на олтар като кралица на елегантността и на шика, имитирана до втръсване. Голямата дива Мария Калас и Джаки Кенеди блестели по света с тоалетите с безупречна кройка, които Живанши създавал за своята муза, но актрисата нито за момент не смятала, че е специално същество. До края на дните си се борила да уважават личното й пространство и веднага щом станало възможно, се отдалечила от светлините на рампите в Холивуд и заминала за Швейцария, за да се наслаждава на обикновен живот, в който към нея се отнасяли като към всеки друг човек. Не е написала своя биография, макар че й предлагали баснословни суми, достигащи до три милиона долара, поради две сериозни причини: изпитвала респект към добрата литература и смятала, че животът й е твърде тривиален, за да заинтересува някого.

В последните години от живота си Одри се отдала телом и духом на каузата да помага на най-нуждаещите се. Това бил нейният начин да изплати стар дълг към милосърдните организации, които й били помогнали през войната и на които дължала живота си. Мисиите, които осъществила с УНИЦЕФ в качеството си на посланичка на добра воля, я изправили пред опустошителна реалност, за която, както споделила, не била подготвена. До такава степен се чувствала ангажирана и съпричастна с благотворителното дело, че остаряла с десет години и деликатното й здравословно състояние безвъзвратно се влошило. Образът на актрисата в Сомалия — крайно слаба, с изкривени черти на лицето и зареян поглед, държаща в ръцете си умиращо дете, отразява болката и безпомощността, които са я следвали до смъртта й само няколко месеца по-късно.