Кристина Морато
Непокорните диви (26)

Едно разбито сърце

През май 1953 година Барбара придружила сина си Ланс до Дьовил, където се провеждал един от най-важните шампионати по поло в света. В този малък френски курортен град край Ламанша, посещаван от кинозвезди, аристократи и безделни милионери Хътън се запознала с прочутия Порфирио Рубироса — капитан на единия от отборите по поло, участващ в шампионата. За този загорял плейбой от Доминиканската република, който се разхождал под ръка с удивителната актриса За За Габор, се носели легенди, че е голям покорител на женски сърца. Преди да стигне до най-високото стъпало на международния джет сет, той се подвизавал като боксьор, състезател във Формула 1, пилот на самолет, търсач на съкровища и посланик в няколко страни, винаги в сянката на доминиканския президент Трухильо. Но по-известен бил с кариерата си на съблазнител; сред дългия списък на завоеванията му фигурирали Вероника Лейк, Долорес дел Рио, Джоан Кроуфорд, Джейн Мансфийлд, Сюзън Хауърд, Тина Онасис и Евита Перон.

Порфирио е роден в семейство от средната класа в Доминиканската република, а когато баща му бил назначен за съветник в посолството в Париж през 1920 година, той взел и сина си със себе си. След като се изучил във френската столица, Руби, както бил известен, се върнал в родината си и се записал във войската; на двайсет и една години вече бил капитан. Президентът Рафаел Леонидас Трухильо се запознал с него по време на шампионат по поло през 1932 година и го наел в президентската гвардия.

Легендата на Порфирио започнала в деня, в който диктаторът го изпратил на аерогарата да посрещне дъщеря му Флор де Оро, която пристигала от Франция, където учела. Седемнайсетгодишната девойка се влюбила до полуда в капитан Рубироса и започнала да излиза с него. След двугодишен годеж двойката сключила брак с благословията на Трухильо, който обявил деня на брака им за национален празник на страната. Няколко дни по-късно младоженците отпътували за Берлин, където Порфирио бил изпратен като посланик. „Той е отличен дипломат — ще каже по-късно за него Трухильо, — защото жените го обожават и е голям лъжец.“

Връзката на младата и неопитна дъщеря на доминиканския президент приключила в момента, в който открила, че Порфирио си пада по лекия живот и открито кокетничи с други жени. След като се установили в Париж и живели заедно пет години, дошъл разривът. Трухильо не преглътнал начина, по който Порфирио се бил отнесъл с дъщеря му, и след развода плейбоят останал за известно време в Париж, където се занимавал с трафик на накити и други тъмни сделки, за да се прехранва. Доминиканският президент в крайна сметка обаче простил на бившия си зет и му предложил поста на търговски аташе в посолството във Франция.

Порфирио сключил втори брак — с двайсет и две годишната богата френска актриса — Даниел Дарийо. Когато страстта между тях изтляла, те се разделили приятелски. През 1947 година Руби пак се оженил, този път за Дорис Дюк — известната наследница на „Америкън Табако Къмпани“. Сключили брак в посолството на Доминиканската република и Трухильо, очарован от новата съпруга на бившия си зет, предложил на Руби поста на посланик в Буенос Айрес. През тринайсетте месеца, колкото продължил бракът им, Порфирио получил от благодарната си жена прекрасни подаръци: коне за игра на поло, няколко състезателни коли, малък самолет и голяма къща в Париж. Следващото му завоевание била лесна плячка: уязвима и болна мултимилионерка, която повече от всякога се нуждаела от обичта на някой мъж.

Въпреки че Кари Грант и най-добрите й приятели се опитали да убедят Барбара, че е грешка да се омъжва за човек, увличащ се по лесен живот, като Порфирио, тя продължила с плановете си за сватба. Бракът бил сключен в доминиканското посолство в Ню Йорк с церемония на испански език, на която присъствали само синът Ланс, мащехата Айрийн и няколко близки приятели на булката. На снимките от сватбата се вижда жена, която сякаш не е там, много слаба и с ужасно уморен вид. Всъщност, когато двойката пристигнала в хотела, където бил организиран приемът в тяхна чест, Барбара едва успяла да остане права за половин час и после веднага се оттеглила изтощена в апартамента си. Бракът с Руби започвал с лоши предзнаменования: на следващия ден Барбара се подхлъзнала във ваната и си счупила глезена. Предвид новите неудачи меденият месец трябвало да бъде отложен с една седмица. Хътън и петият й съпруг тръгнали скоро за Палм Бийч, където милионерката била наела луксозна резиденция, собственост на махараджата на Вадодара, за три месеца.

Макар че още от самото начало Руби не криел, че съпругата му го отблъсква, и се настанил в стая в противоположното крило на двореца, Барбара проявила разбиране към новия си спътник в живота. Сватбеният му подарък бил самолет „Б-52“, а когато навършил четирийсет и пет години, Руби получил чек, с който успял да си купи плантация в Санто Доминго — добра инвестиция според плейбоя. Независимо от превъзходните подаръци, които Барбара му правела, той въобще не се държал мило с нея. Откакто били пристигнали в Палм Бийч, всяка вечер излизал и обикалял най-добрите парти салони в търсене на женска компания. Живеел от парите на Барбара, харчел ги без никакво притеснение по поло клубове или в най-скъпите магазини за дрехи.

Порфирио скоро се върнал в обятията на любимата си За За Габор, след като я посетил във Феникс, Аризона, където снимала комедия с Дийн Мартин и Джери Луис. Пресата отразила срещата на актрисата и плейбоя, но Барбара се направила, че нищо не е разбрала. При завръщането му го посрещнала така, сякаш нищо не се било случило. Няколко дни по-късно милионерката поканила група приятели в известен ресторант в града. Популярният певец Чаго Родриго, за да внесе атмосфера на вечерта, избрал песента „Just a Gigolo“^[1]. Порфирио не само приел с хумор намека на приятеля си Чаго, но и го помолил да повтори изпълнението. Седнала до него, Барбара не направила никакъв коментар, но когато сервирали десертите, тя зашлевила силно мъжа си пред всички гости и напуснала ресторанта.

Така сложила край на петия си брак, който продължил петдесет и три дни. За тези по-малко от два месеца благодарение на щедрата си съпруга Порфирио бил натрупал три милиона и половина долара в подаръци и чекове. След развода Руби побързал да се върне при любимата си За За Габор, която го очаквала в Париж. В продължение на шест месеца двойката харчила парите на Барбара и без свян се забавлявала на най-бляскавите вечерни партита в града. През 1956 година актрисата и Руби се разделили окончателно и тя се върнала в Холивуд, където все още я очаквала бляскава кариера.

Барбара прекарала част от лятото на 1954 година в дома си в Танжер, после отишла в Лос Анджелис при сина си, който бил напуснал университета и единственото, което го интересувало, били състезанията с коли. По онова време за него се грижел Дъдли Малкър — предишният иконом на Кари Грант. В отсъствието на майка му, както било и в нейното собствено детство, хората от домашната прислуга се превръщали в единственото стабилно семейство за Ланс. През пролетта Хътън изоставила дома си в Лос Анджелис и компанията на сина си и тръгнала да пътува. Прекарала една седмица в Париж, после — в Мадрид, и се прибрала в средата на юли в резиденцията си в Танжер. Настанена в двореца в стария град, Барбара продължавала да се чувства много самотна и изпратила писмо на свой стар приятел и бивш любовник — барон Готфрид фон Крам, в което го молела да отиде при нея. Само след няколко дни в дома й се появил този известен тенис играч, в когото Барбара била влюбена от известно време. За да му достави удоволствие, тя наела три танцьорки на бели денс и в края на спектакъла в знак на благодарност ги обсипала със скъпоценни камъни, докато били на сцената.

След като прекарали заедно лятото в Танжер, в средата на октомври 1955 година Барбара се върнала в Париж и съобщила на приятелите си, че ще се омъжи за Готфрид, убедена, че този път ще е за последно. Познавали се от осемнайсет години, но сега Барбара се чувствала щастлива с него и била готова да сключи шестия си брак. Оженили се на 25 ноември във Версай в съвсем тесен кръг, ала още веднъж щастието обърнало гръб на богатата наследница. Първите месеци те прекарали в Куернавака, Мексико, и именно там Барбара си дала сметка, че мъжът й никога не ще може да консумира брака им. Напетият и мускулест барон, в който се била влюбила, въпреки че правел големи усилия да достави удоволствие на съпругата си, не можел да скрие интереса си към мъжете. Това бил тежък удар за нея и през пролетта на 1956 година заживели отделно, макар да не бързали да се развеждат.

През 1957 година Барбара продължавала да заглушава мъката си, злоупотребявайки с алкохол и сънотворни. Лекарите и препоръчали да отиде в клиника по дезинтоксикация, но на съпруга й, който добре я познавал, му било известно, че тя ще откаже. Тогава приятелите й, сериозно разтревожени за състоянието й, я накарали да подбере написаните от нея стихотворения и да ги публикува. Най-сетне, доволна от идеята, Барбара събрала четирийсет и две стихотворения за любовта и пътешествията в една книга, която озаглавила „Пътешественицата“, и я посветила на сина си Ланс.

През лятото госпожа Хътън оставила съпруга си в Париж и заминала за Венеция, където все още имала добри приятели. Градът на каналите се посещавал от богати американци и известни личности, които организирали пищни тържества в приказните си дворци край каналите. Барбара отседнала в двореца на приятелката си графиня Волпи и в онзи август посетила повечето празненства и скъпи приеми, които се чествали в града. Именно там се запознала с Джими Дъглас — син на висш служител от американската армия, който прекарвал лятото във Венеция.

Той бил на двайсет и седем години и въпреки разликата във възрастта веднага си допаднали. Джими бил до нея в продължение на три последователни години. Двамата споделяли страстта към пътуванията и заедно обиколили доста страни.

Заедно с новото си завоевание Барбара пътувала из Далечния изток в продължение на месеци. „Никога не спираше; двамата изминахме хиляди километри. Барбара беше навярно една от последните велики пътешественички в историята“, заявил по-късно Джими за нея. Между февруари и юни 1958 година той придружил екстравагантната милионерка до Манила, Хонконг и Банкок. От там тръгнали за Индия, където били посрещнати от много изтъкнати личности, сред които бил махараджата на Джайпур. След един месец, прекаран в Кашмир, те се върнали в Европа, като спрели за кратко в Истанбул. В началото на юни пристигнали във Виена, където присъствали на безброй артистични спектакли, и през септември се прибрали във Венеция. След тази обиколка Барбара, която била навършила четирийсет и шест години, изглежда, се чувствала с приповдигнат дух. Пътуването й се било отразило добре и понеже била влюбена в Джими, пожелала да подобри външния си вид, за да му достави удоволствие.

През октомври Барбара влязла в клиника по пластична хирургия, където й направили лифтинг и повдигане на гърдите. Доволна от вида си, през ноември се върнала в Танжер заедно с Джими. Проблемът бил, че подобно на предишния й съпруг — барон Готфрид фон Крам, новият й партньор не се чувствал физически привлечен от нея. Барбара споделяла с ирония, че има „рядката склонност да попада на малко странни мъже“. Макар да се стараела да прикрива това положение, то й създавало нервност и напрежение, защото от своя страна тя била силно влюбена в Джими.

Въпреки че връзката им не била такава, каквото тя очаквала, в края на януари 1959 година Джими я придружил отново до Куернавака, Мексико. Хътън била включила нова резиденция в дългия списък на недвижимите си имоти. Този път била наредила да построят истинска японска къща в долината на вулкана Попокатепетъл. Както материалите за градежа, така и дърветата и цветята, които били засадени в градината, били донесени директно от Япония. Къщата показвала любовта и запленението, които богатата наследница изпитвала към културата на тази страна. Имотът Симия, както кръстила това магическо място, й струвал три милиона и половина долара.

При завръщането си в Париж Хътън се развела официално и по мирен начин с последния си съпруг — Фон Крам, който получил като компенсация шестстотин хиляди долара. След като подписала документите, Барбара прекарала няколко дни в Ню Йорк и после, придружена от Джими, се отправила за Сан Франциско, където синът й Ланс се женел. На 24 март по настояване на Джими Хътън неохотно присъствала на бракосъчетанието на сина си и избраницата му Джил Ст. Джон. Бъдещата снаха не й се нравела и едва разменила няколко думи с нея. Видели се отново едва два месеца по-късно в Париж и тогава напрежението в отношенията между Барбара и Джил било още по-очевидно. Единственото нещо, което като че ли ги сближавало, било желанието им Ланс да преустанови участието си в състезания с коли.

През лятото на 1960 година Барбара и Джими Дъглас окончателно се разделили. „Изпитвах прекалено възхищение към нея, за да увеличавам списъка на хулителите й. Но знаех, че всички преди мен в крайна сметка се бяха сблъсквали в тази стена. С Барбара беше невъзможно да имаш какъвто и да било ангажимент. Беше невъзможно да си с нея и същевременно да имаш собствен живот. Беше толкова богата, че не й се беше налагало да се обвързва с нищо през целия си живот“, ще заяви след раздялата Джими. Няколко месеца по-късно Хътън се оттеглила в Танжер, където през ноември отпразнувала своя четирийсет и девети рожден ден. Прочутият фотограф Сесил Бийтън й направил портретна снимка в този ден в двореца „Сиди Хосни“ за списание „Лайф“. На снимката, една от най-разпространените на богатата наследница на „Улуърт“, Барбара, облечена в прелестно копринено сари, позира със скъпоценната си тиара от смарагди. Тя не била изгубила изисканата си осанка, но в погледа й имало дълбока тъга.

Мултимилионерката била изпаднала в един от мрачните си периоди и в конкретния случай причината била лошите отношения със сина й, който не приемал начина на живот на майка си и вечната й потребност от мъжка компания, и бил жесток към нея. В действителност Ланс, който, след като навършил двайсет и една години, наследил осем милиона, също изживявал нелек период в личния си живот, защото току-що се бил разделил с жена си Джил, която, решена да триумфира в артистичната си кариера, излизала с Франк Синатра.

През август 1961 година Барбара, придружена от добрия си приятел Дейвид Хърбърт, направила обиколка на Мароко с кола. Когато пристигнали в Маракеш, били поканени да пият чай в дома на Раймонд Доан — виетнамски химик, който работел за петролна компания, а в свободното време се занимавал с любимото си призвание: рисуването. Бил женен за французойка и баща на две деца. Художникът успял да продаде на Барбара няколко свои картини. Малко след прибирането си в Танжер Барбара получила много романтично неподписано стихотворение; било от Раймонд, който й се обяснявал в любов и й разкривал възхищението си от нея. Когато през януари 1963 година художникът изложил картините си в Танжер, Барбара изкупила всичките и веднага след това го поканила да живее с нея в двореца „Сиди Хосни“, но след като напусне съпругата си Жаклин и двете си малки деца.

През ноември 1963 година Барбара купила благородническа титла на новия си сантиментален партньор. Била научила, че принц от Индокитай я продава за скромната сума от петдесет хиляди долара, и така Доан се превърнал в принц Вин На Тямпасак. Без да обръща внимание, както винаги, на съветите на приятелите си и на сина си, тя се омъжила за Раймонд в Куернавака. След сватбата щастливата съпруга заявила пред журналистите: „Раймонд е съвкупност от всичките ми съпрузи, като притежава най-добрите им качества, но никое от лошите им“. На своите петдесет и една години отново се опитвала да убеди пресата, а навярно и себе си, че този брак ще бъде окончателният. След гражданската церемония, на която присъствал синът й Ланс, се оженили с будистки ритуал в прекрасната японска къща на Барбара.

Младоженците заминали на меден месец на островите Хаваи и Таити. Проблемите на двойката скоро започнали, тъй като Раймонд възнамерявал да пътува без домашна прислуга и с малко багаж. Но мъжът й не бил предвидил, че тази мярка ще представлявала голяма трудност за нея. На този етап от живота си Барбара не можела да живее без помощта на камериерката, иконома и компаньонката си. Разправията избухнала лесно и понеже тя не била готова да се откаже от капризите си, изоставила Раймонд в Таити и се върнала сама в Танжер. Няколко дни по-късно съпругът й се прибрал при нея и Барбара, за да възнагради търпението му, му подарила красива къща на два етажа в Танжер и му поръчала нов гардероб.

С течение на годините поведението на Барбара ставало все по-екстравагантно. Живеещият в Танжер писател Пол Боулс е написал по повод на едно свое посещение по онова време в „Сиди Хосни“: „Беше седнала в трон, който в действителност беше купчина от няколко подредени една върху друга възглавници, пиеше кока-кола с колакао. Носеше тиара на главата си и грим на лицето. Ръцете й бяха тънки като кибритени клечки. Зрението й се беше влошило до такава степен, че се нуждаеше от батальон от домашни помощници, които да й четат. Един от тях ми сподели, че веднъж помолила да й пеят, вместо да й четат“. Разказват, че се е случвало Хътън да покани гости на вечеря и когато дойдат, да не ги приеме.

Седем месеца след като Барбара сключила брак с виетнамския принц, синът й Ланс се оженил за известна холивудска актриса — симпатичната блондинка Черил Холдридж. Церемонията, на която присъствали шестстотин гости, сред които бил и Кари Грант, се състояла в методистка църква в Холивуд. В последния момент Барбара не могла да отиде, защото била приета в болница заради болки в стомаха. Лекарят, който я прегледал, й препоръчал да забрави за алкохолните напитки и за първи път тя се вслушала в съвета. От този момент нататък щяла да придобие зависимост от кока-колата, като стигнала дотам да изпива по двайсет бутилки дневно.

Отношенията със седмия й съпруг от доста време били изчерпани и всеки от тях водел свой собствен живот. В края на април 1971 година Барбара вече сериозно се замислила да се разведе с Раймонд и заминала с него за Рим, готова да му подари един дворец като прощален подарък. Точно тогава си счупила шийката на бедрената кост и трябвало да бъде хоспитализирана в продължение на два месеца. Налагало се Доан да забрави за римския си палат; в замяна прекрасната му съпруга му подарила един от най-скъпите си накити: великолепната тиара от диаманти и смарагди.

През май 1972 година, след като прекарала няколко месеца в Палм Бийч, където плувала, срещала се с приятели и пазарувала, Барбара заминала за Испания. В Пласенсия се запознала с прочутия матадор Анхел Теруел. Този снажен и смел млад мъж със слава на покорител нямало да остане незабелязан от богатата милионерка, която била навършила шейсет години. Привлечена от очарователния тореадор, тя го придружила на панаира в Севиля, а по-късно го поканила да прекара няколко дни с нея в Марбеля. Пресата ги преследвала навсякъде и мнозина я обвинявали, че с парите си „покварява“ една млада надежда в бикоборството. В края на юни двойката се разделила — Теруел се върнал в Мадрид, а Барбара се прибрала тъжна и потисната в дома си в Танжер.

Но истинската трагедия в живота на Барбара Хътън тепърва предстояла. През юли 1972 година синът й пътувал с малък частен самолет заедно с приятели, когато машината се разбила след излитането в околностите на Аспен, Колорадо. Когато научила вестта за смъртта му, Барбара потънала в безнадеждност. В първия миг отказала да погребат сина й и дори поискала да пренесат тялото му в Танжер. Накрая оставила съпругата му Черил да се погрижи за всичко, свързано с траурната церемония. Чувствала се толкова болна и отчаяна, че не присъствала на погребението. Ланс бил на трийсет и шест години.

Барбара не успяла да се съвземе от смъртта на сина си, за която се чувствала виновна. Ето какво разказва частната й секретарка: „Винаги говореше за Ланс в сегашно или бъдеще време и никога в минало, сякаш очакваше всеки момент да влезе в стаята“. Животът вече не будел никакъв интерес у нея и тя можела да остане затворена в спалнята си, без да излиза, в продължение на няколко седмици. Престанала да бъде онази любопитна и изискана дама и била винаги облечена по последна мода от най-добрите модисти, която на партита носела зашеметяващи бижута. Сега в редките случаи, в които подавала носа си навън, я носел на ръце австралийският й бодигард, защото страдала от мускулна атрофия на краката и хронично възпаление на сухожилията, които не й позволявали да ходи. Криела лицето си зад големи тъмни очила, носела дрехи от двайсетте години, а ръцете й били обсипани с накити.

Барбара била сянка на самата себе си и за да се опита да я оживи, приятелката й графиня Марина Волпи я поканила за известно време във Венеция. Ала добрите времена били отминали безвъзвратно и Хътън се била превърнала в западаща личност, която всички отбягвали. Журналистът и музикален критик Ланфранко Распони си спомня така изпадналата в немилост наследница: „Преди Хътън беше обект на култ сред богатите хора, а сега е само ходещ труп. Още е пред очите ми — ужасно слаба, в костюм «Шанел» се разхожда сама по плажа на Лидо или се опитва да убеди своите стари приятели да пият чай с нея. Но Барбара вече беше антика, демоде, принадлежеше на миналото и както за публиката, така и в очите на предишните си приятели будеше толкова интерес, колкото би предложил монарх, лишен от трона си“.

Барбара се върнала в Калифорния в деня на шейсет и втория си рожден ден, който отбелязала в апартамента си в хотел „Бевърли Уилшър“. Почти не се хранела и не спяла. Всеки следобед се покривала с бижута и се обличала екстравагантно, за да изпие едно питие в близкия до хотела клуб, посещаван от жигола. Барбара, която преди била най-богатата жена в света, в старостта си тънела в дългове, отчасти по вина на управителя й Греъм Матисън. Амбициозният и безскрупулен човек, който бил продал някои от имотите й без нейно разрешение и забогатял за нейна сметка, се превърнал в най-злия й враг. Възползвайки се от факта, че способностите на Барбара намаляват с всеки изминал ден, и виждайки, че краят й не е далеч, Матисън придобил повече контрол над нея. Не позволявал на никого да я приближава, най-малко на онези търсачи на богатства, които в миналото толкова я привличали.

В края на 1978 година приятелят й — дизайнерът Юбер дьо Живанши, я посетил в хотела й и се опитал да я убеди да се върне в Танжер. Макар че в началото отказала, малко след това започнала да гради планове да се прибере в спокойния си палат в стария арабски град. Дори се обадила на приятеля си Джими Дъглас и го помолила да я придружи до единствения дом, който още й принадлежал. Но Барбара не успяла да изпълни мечтата си. На 11 май 1979 година починала в болничното легло от сърдечен удар. Била на шейсет и шест години и тежала едва четирийсет килограма. Погребали я петнайсет дена по-късно до майка й Една и сина й Ланс във фамилната гробница, построена от дядо й в гробището „Удлоун“ в Бронкс, Ню Йорк.

Според последната й воля не било направено никакво официално съобщение пред пресата и нямало религиозна служба. Само десет души присъствали на погребението. След смъртта си жената, която притежавала най-ценната колекция от смарагди на света, имала в банковата си сметка само три хиляди долара. В криптата, където почиват тленните й останки, може да се прочете, изписано с елегантни букви: Барбара Улуърт Хътън: 1912–1979. Няма нито плоча, нито епитафия, които да напомнят за богатата наследница, която пропиляла богатството си, за да запълни непоносимата празнина, причинена от самотата.