Кристина Морато
Непокорните диви (25)

Дни на вино и рози

След края на Втората световна война Барбара дарила приказната си лондонска резиденция „Уинфийлд Хаус“ на правителството на Съединените щати. Имотът, който се оказал значително засегнат от бомбардировките, с времето се превърнал в резиденция на американския посланик в английската столица. Именно в онези дни мултимилионерката чула да се говори, че се продава някакъв дворец в Танжер, Мароко, и решила да отиде да го види, придружена от приятеля си граф Ален д’Йодвиел. В края на четирийсетте години белият град се бил превърнал в „международна зона“, свободна от данъци. Привилегированият му статут привличал като магнит европейци и американци, изгонени от страните си, като сред тях имало бежанци, които се укривали от Гестапо и търсели начин на всяка цена да се сдобият с виза, а така също интелектуалци, авантюристи и представители на джет сета. Още от първия миг екзотиката на Танжер и либералният морал се сторили на Барбара много привлекателни.

Дворецът представлявал огромна сграда с големи зидове и варосани кули по тях, разположен в сърцето на стария град. Казвал се „Сиди Хосни“ в чест на светец със същото име, който го обитавал през XIX век. Ставало дума за комплекс от седем къщи с кубическа форма, свързани помежду си с коридори, подобни на лабиринти, и тераси, разположени на различни нива като миниатюрна казба. През 1933 година дворецът бил резиденция на представителя на Съединените щати в Танжер. Когато решил да се върне в родината си през 1946 година, той пуснал имота за продажба. Генерал Франко имал голямо желание да притежава сграда в този стратегически град и предложил на собственика сумата от петдесет хиляда долара, която не била никак за пренебрегване. Барбара Хътън обаче, след като посетила двореца, предложила двойна цена за него и така сделката приключила.

През следващите месеци Хътън започнала да харчи значими суми в покупки на гоблени, килими, мебели и антики, за да обзаведе и да украси двореца по свой вкус. Наредила да изпратят коприни от Тайланд, златни часовници от „Ван Клиф и Арпелс“, които прибавила към собствената си частна колекция от произведения на изкуството. Стените на „Сиди Хосни“ се покрили с картини от Брак, Мане, Кандински, Дали, Ел Греко и Пол Клее. Барбара била първата богата чужденка, която се установявала в стария град, а не в разкошните големи къщи в ексклузивната зона „Монт Вю“, където живеели чужденците, в по-голямата си част ексцентрични милионери като нея. Властите наредили да се разширят някои тесни и виещи се като лабиринт улички на стария град, за да можела богатата наследница на магазините „Улуърт“ да се придвижва със своя ролс-ройс, докаран от Англия.

Барбара живеела в „Сиди Хосни“ като царица, обградена от придворните си униформени слуги, но въпреки това не останала безчувствена към обкръжаващата я бедност. Без пресата да научи, тя раздала анонимни чекове на немалко благотворителни организации, които работели в града. Създала и организация за изхранването и обличането на всички жители на планините Риф, които, подгонени от глада, пристигали в стария град на Танжер. През седемдесетте години Барбара щяла да подпише споразумение с Американското училище в Танжер за отпускане на ежегодни стипендии за бедни деца. Цялото това анонимно великодушие обаче било помрачено от скъпите и ослепителни тържества, които дамата организирала в двореца си.

Празненствата на Барбара Хътън в приказния й дворец на стария арабски град привличали голям брой аристократи и известни личности от джет сета на онова време. Грета Гарбо, Аристотел Онасис и Мария Калас, писателите Пол Боулс и Труман Капоти, фотографът Сесил Бийтън и много други се радвали на онова прекрасно място, сякаш излязло от „Хиляда и една нощ“. Дейвид Хърбърт, вторият син на граф Пембрук, който живеел в Танжер от 1947 година и играел ролята на социален арбитър на живота в града, помогнал на Хътън да изготви списъка на гостите си, който включвал най-изтъкнатите личности на страната. „Сиди Хосни, Казбата, Танжер. Г-жа Барбара Улуърт Хътън има удоволствието да Ви покани на бал на откритата тераса на покрива на дома си (ако времето не попречи) в 22,30 часа на 29 август. Смокинг. Моля, потвърдете присъствието си. В случай на вятър домакинята Ви моли да приемете да дойдете следващата вечер.“ Това гласяла поканата, която писателят Пол Боулс получил, за да отиде на един от баловете в „Сиди Хосни“. Партитата на богатата наследница пораждали такова очакване, че съществувала истинска черна борса, на която поканите се продавали на баснословни цени.

Истината е, че Хътън не се скъпяла, когато искала да впечатли гостите си. Празненствата и баловете с маски се провеждали вечер обикновено на прекрасната открита тераса на покрива на двореца. Декорацията била пищна, а Барбара била неповторима в създаването на въздействаща и магическа атмосфера в различните помещения на „Сиди Хосни“. На празненствата й, на които се събирали повече от двеста души, понякога свирели няколко оркестъра, кръшни танцьорки извивали тяло под ориенталски ритми, акробати смайвали публиката с гъвкавостта си и цигани, дошли направо от Гранада, танцували фанданго. Барбара имала навика да вдига големи марокански шатри на открито, където гостите й сядали върху пухкави големи възглавници с пришити истински перли и сапфири и така пиели шампанско или пушели наргиле. Веднъж наредила да докарат трийсет ездачи с техните палатки и камили от Сахара само за да стоят на пост в чест на гостите й.

Екстравагантната американка скоро се превърнала в истинска знаменитост за Танжер и същевременно в туристическа забележителност. Екскурзоводите, които показвали града на посетителите, когато минавали покрай двореца, казвали: „Вижте, това е «Сиди Хосни», дворецът на Нейно Величество Барбара Хътън, кралицата на стария град“. Понякога Барбара приемала гостите си седнала в позлатен трон, закичена с фамозната тиара с диаманти и смарагди, която принадлежала на Екатерина Велика. Ала освен великолепните тържества госпожа Хътън обожавала и непретенциозността на живота в Мароко, където можела да се разхожда спокойно по улиците или да седне да пие ментов чай в някое от малките кафенета, без никой да я притеснява. Вечер обичала да ходи сама на плажа и се къпела на лунна светлина.

Четвъртият съпруг на Барбара Хътън — Игор Трубецкой, бил истински руски княз. Аристократът бил на трийсет и пет години, на същата възраст като нея, с впечатляващи зелени очи, чувствени устни и атлетично тяло. На младини бил професионален колоездач. Когато се запознали, се занимавал с различни, по-доходоносни дела, като трафик на валута и други подобни. Преди да замине за Танжер, Барбара била виждала само веднъж Игор, но той физически много й допаднал, освен това имал благородническа титла. Баща му — княз Николай Трубецкой, който имал литовски произход, и майка му — графиня Екатерина Мусина-Пушкина, избягали от Русия през 1905 година малко преди падането на последния цар — Николай II. Първоначално се установили в Съединените щати, но по-късно се преместили за постоянно в Ница, на елегантния Лазурен бряг, където Игор израснал.

При завръщането си в Париж Барбара проучила повече неща за него и помолила един общ техен приятел да й даде телефонния му номер. На следващия ден тя, както винаги когато правела първата стъпка, поканила на вечеря княза в апартамента си в „Риц“. След прекрасната вечеря без заобикалки му предложила да отидат в спалнята. Дори самият княз бил учуден от начина на действие на Барбара. „Обади ми се по телефона — спомня си той по-късно, — вечеряхме и, Боже мили, всичко стана толкова бързо и неочаквано…“ След тази изненадваща вечер Игор останал очарован не само от богатството на американската дама и превъзходните подаръци, които му направила, без почти да го познава, но и от необикновеното й обаяние: „Беше не само умна, чувствителна, щедра и страстна, с много чувство за хумор, но и притежаваше ярка индивидуалност. Когато има това качество, човек никога не остава незабелязан от останалите… и то няма нищо общо с красотата. Мария Калас и Мерилин Монро бяха от този тип жени. Джаки Кенеди и Грета Гарбо също. И макар че не използваше открито тази си дарба, Барбара притежаваше голям магнетизъм“.

През пролетта на 1948 година Хътън сключила брак с руския княз в Коар — живописно швейцарско градче, и после двойката прекарала медения си месец в Цюрих и Берн. Били успели да заблудят журналистите, но при завръщането си в Париж рояк от фотографи ги очаквали на входа на хотела. На пресконференцията, която дали веднага след пристигането си, младоженката заявила ликуваща: „Никога не съм била по-щастлива. Предчувствам, че меденият ни месец ще продължи още четирийсет години“. В действителност Барбара изказала публично не това, което чувствала, а това, което останалите искали да чуят. Както и в предишните случаи, след първоначалната страст тя много бързо стигнала до разочарование и до нов и шумен развод.

Когато Барбара и бляскавият й съпруг се установили в „Риц“, тя помолила за два апартамента, което учудило Игор, който бил споделял леглото си с нея от първия момент, в който се запознали. Както предишните й мъже, князът останал изненадан и от начина й на хранене. Барбара продължавала да е обсебена от мисълта да отслабва — по онова време тежала петдесет и осем килограма, а искала да е петдесет — и на разкошната вечеря, която дала в „Риц“ в чест на съпруга си, тя не сложила залък в устата си. Хътън живеела с кафе и поглъщала големи количества успокоителни и други медикаменти. Страдала от безсъние и нощем, затворена в стаята си, пишела романтични стихотворения. Неуравновесеността й ставала все по-явна. Преминавала от еуфория към депресия за секунди и мъжът й изглеждал искрено разтревожен за здравето й: „Пиеше амфетамини сутрин и успокоителни — вечер. Всичко това разстройваше съня й, нарушаваше апетита й и намаляваше либидото й“. Княз Игор бил млад и пълен с енергия мъж и не бил готов да прекара остатъка от дните си в грижи за болна жена.

През лятото на 1949 година здравето на Барбара се влошило. Получила бъбречно възпаление, което я принудило да постъпи на лечение в няколко швейцарски клиники. В края на годината, макар че все още се възстановявала в Гштаад, състоянието й постепенно се подобрявало и тя дори решила да кара ски. Но една сутрин отново се почувствала зле и пак постъпила в болница, този път в клиника в Берн. Диагнозата се оказала тревожна: Барбара имала запушване на червата и тумор на десния яйчник. Наложило се да бъде оперирана на два пъти и бил изваден и вторият й яйчник. Въпреки че хирургическите интервенции били успешни и всички били изненадани от бързото възстановяване на Барбара, за нея това бил много болезнен удар, защото била останала безплодна.

Когато се върнала в Париж няколко месеца по-късно, Барбара продължила с лошите си навици. Започнала да излиза вечер, да пие и да прекалява с лекарствата. По онова време интересът към съпруга й се бил изпарил вече. В нейно отсъствие Игор бил купил и възстановил стара богаташка къща във френската община Жиф сюр Ивет с намерението това да е окончателният им дом. Барбара така и не стъпила в него — нямала ни най-малко желание да живее там.

Единствените й щастливи мигове били със сина й Ланс, когато оставал за известно време при нея. Барбара и бившият й съпруг Ревентлоу били подписали споразумение, според което синът им прекарвал половината година при единия родител, а другата половина — при другия. Ланс бил вече навършил четиринайсет години и Барбара преживявала все по-трудно отсъствията на сина си. Затова помолила графа да променят договора, но Курт отказал категорично. По време на една ваканция, която майка и син прекарали заедно във Венеция, Барбара поискала от бившия си мъж детето да остане още няколко седмици при нея. Ревентлоу, възмутен, че съпругата му не изпълнява договорката им, завел дело, което спечелил. Ланс трябвало да се върне при баща си, който вече живеел с новата си жена в голяма къща в Нюпорт. Това решение разстроило дълбоко Барбара, тъй като синът й имал тежки астматични пристъпи и влажният и студен климат на Нюпорт не бил най-подходящият за болестта му.

При завръщането си в Ню Йорк Барбара Хътън отишла при психиатър, който й поставил диагноза „нервна анорексия“. В продължение на няколко дни се затворила в апартамента си в хотел „Пиер“ и отказала да вижда, когото и да било, включително Игор. В началото на 1950 година вече мислела за развод, но преди това имала нужда от нова връзка. Започнала да излиза с друг аристократ — френския принц Анри ла Тур д’Оверн, галантен и образован млад мъж на трийсет години. Когато новината стигнала до ушите на Игор, той си стегнал багажа и напуснал дома, в който живеели заедно. Наел един от най-добрите адвокати в Ню Йорк, решен да извлече максимална полза от раздялата. Постигнал обаче само деветстотин хиляди долара, от които двайсет процента били за хонорара на адвоката, и той отхвърлил тази сума. В крайна сметка Барбара и князът стигнали до споразумение, според което Игор получавал къщата във Франция, една нова кола и издръжката от хиляда долара месечно до края на живота си.

В началото на 1951 година Барбара, решена да прекарва повече време със сина си, се преместила да живее в хотел в Туксон — малък град в южната част на Аризона, близо до училището на Ланс. Любовникът й Анри ла Тур д’Оверн я посещавал през уикендите, но тя се чувствала много самотна, когато той си тръгвал. Животът в сухата пустиня, далеч от приятели и заобиколена „от тъжния пейзаж на кактуси и изгладнели зайци“, не бил най-подходящият за светска жена, като нея. В края на годината напуснала Аризона и се върнала в Париж, където отново отседнала в апартамента си в хотел „Риц“.

В онзи период Барбара не спирала да пътува. Животът й приличал на непрекъснато скиталчество. За по-малко от една година е живяла в Туксон, Мексико, Акапулко, Куернавака и Сан Франциско, където пак се установила в „Хилзбъро“ — квартала, в който била прекарала част от детството си. Там издържала само два месеца, след което заминала за Хонолулу, придружена от малка свита — сина й Ланс, неразделната Тики и двама прислужници. Месец по-късно отново се озовала в Лос Анджелис. Приятелката й от детство Кобина Райт, известна светска хроникьорка, организирала голямо тържество, за да отпразнуват завръщането й в Холивуд, но Хътън не отишла на него, тъй като била изпаднала в една от честите си саморазрушителни кризи.

Психическото състояние на Барбара ставало все по-нестабилно. Продължавала да взема каквито медикаменти й хрумне, и една вечер, когато не можела да заспи, погълнала висока доза успокоителни. Промивка на стомаха, направена й навреме в болницата, я спасила от сигурна смърт. Въпреки саморазрушителната склонност, която била очевидна при нея, Барбара винаги я отричала и обяснявала, че „просто иска да се наспи“. Най-близките й приятели отново я посъветвали да прибегне до психоаналитик, но тя отишла при учител по медитация, който бил току-що пристигнал от Индия. Приятелката й от детинство Дорис Дюк, също богата наследница като нея, й го била препоръчала и й казала, че може да му се има доверие. Както изглежда, учителят по йога й дал петдесет образцови урока, всеки по хиляда долара, и се прибрал в Индия с пълни джобове, без да я е излекувал.

Към психологическите проблеми и зависимостта към лекарствата Барбара трябвало да прибави и тревогата си за Ланс. Синът й се държал като глезено малко дете и въпреки че бил студент, водел разхайтен живот. Тя се опитала да е добра майка за сина си, но непрекъснатите й отсъствия не им помагали да стигнат до приемливо разбирателство. Ланс бил хубав млад мъж със светлокестенява коса, с атлетично тяло като баща си граф Ревентлоу и с лице на малко момче с фини черти като майка си. Пиел доста, карал скъпи спортни коли — една от неговите големи страсти, и много обичал нощния живот. Отношенията с майка му по онова време били студени и напрегнати. Ланс не приемал ексцентричностите й, нито начина й на прахосване на пари. „Ланс се държеше покровителствено с майка си — припомня си една приятелка на Барбара, — но никога не я е чувствал твърде близка. Вярно е, че харчеше големи суми за коли, но нямаше тази натрапчива мисъл като майка си — непрестанно да пилее пари. От друга страна, не разбираше и манията на Барбара да пътува безспирно от едно място на друго и да сменя съпрузите и любовниците си с такава лекота.“