Кристина Морато
Непокорните диви (24)

Провалени бракове

Барбара Хътън не била забравила руския принц Мдивани, който се бил оженил за приятелката й Луиз ван Ален. Когато през септември се върнала в Париж и се настанила в „Риц“, разбрала, че семейство Мдивани се намират в града. Двойката прекарвала дните си в харчене на пари, задоволявайки различни капризи, в разходки с ролс-ройса си и в обикаляне на магазините на големите модисти или на най-бляскавите празненства. Барбара и Алексис се виждали често на някои от екстравагантните партита, които принцът организирал за приятелите си. За никого, нито дори за самата Луиз, не останало скрито привличането между тях. Бащата на Барбара се опитвал всячески да откъсне дъщеря си от този мъж, известен с това, че обичал да живее нашироко и на чужд гръб, но усилията му се оказали напразни. Алексис се развел със съпругата си и в края на ноември 1932 година вече бил готов да сключи нов брак, този път с друга наивна наследница.

Докато слуховете за романса между мултимилионерката и руския принц били в устата на всички, Барбара решила да се отдалечи за известно време от скандала. Притискана от баща си, който й забранявал да продължава да се вижда с Алексис, и неспособна да се справя със задаващите се проблеми, тя тръгнала на околосветско пътешествие в компанията на неколцина приятели. Алексис, който не възнамерявал да остави „жертвата“ да му се изплъзне, я последвал до остров Ява и от там до Банкок. Както можело да се очаква, влюбчивата госпожица Хътън не могла да откаже на предложението му за женитба и с най-голямо удоволствие приела да стане негова съпруга.

На 21 април 1933 година официално били обявени годежът и предстоящата сватба на американската дама и принц Мдивани. При завръщането си в Париж Барбара започнала подготовката за сключването на брака, който се превърнал в истинско светско събитие. В апартамента си в „Риц“ приела най-изтъкнатите модисти, за да избере сватбената си рокля. Накрая се спряла на Жан Пату, който направил за нея елегантен романтичен тоалет от коприна в цвят слонова кост с буфан ръкави. Младата булка носела оригинална тиара в балийски стил, която придържала дългия дантелен воал. Била поръчана на „Картие“ и изработена от кост на костенурка и украсена с диамантени детелини.

На гражданската церемония Барбара била облечена в перленосива копринена рокля на „Шанел“ в комплект с къса наметка и оригинална шапка от сив органдин. Сред бижутата, които избрала за случая, изпъквали диамантеното колие, златната гривна и халката с голяма, впечатляваща перла, подарък от Алексис. Пресата отразила всички подробности по сватбата й, като отделила доста страници за критиките на онези, които обвинявали булката, че се омъжва за чужденец и че освен това пропилява парите на хиляди бедни хора — клиентите на магазините „Улуърт“. Само през 1933 година Барбара изхарчила четирийсет и два милиона долара, като в списъка на изразходените средства фигурирала покупката на три ролс-ройса.

Църковният ритуал бил отслужен на 22 юни в руската катедрала „Свети Александър Невски“ в Париж с очаквания разкош и блясък. Вътрешността на храма била украсена в бяло и жълто с хризантеми и азалии; хиляди бели свещи, поставени в огромни бронзови свещници, осветявали олтара. Хор от трийсет младежи изпял сватбения химн на церемонията, която се провела според православния канон.

На младоженците се наложило да наемат още един апартамент, в който да приберат ценните сватбени подаръци, направени им от гостите; сред тях имало едно махало на „Картие“, инкрустирано с диаманти, и несесер, декориран с рубини, както и порцеланови изделия от Лимож, кристални чаши от Бакара и златни тоалетни принадлежности. Франклин Хътън бил не по-малко щедър и подарил на дъщеря си прекрасно колие на „Картие“ с петдесет и три перли, което е принадлежало на кралица Мария Антоанета. А зет си зарадвал с кораб, дълъг деветнайсет метра, който бил хвърлил котва и ги очаквал във Венеция, откъдето започвал меденият месец на младоженците.

Барбара била на двайсет години и както по-късно признала, не се била омъжила по любов, а за да избяга от властния си баща. Скоро разбрала, че за Алексис съществуват само парите и полото — неговата голяма страст. „Ако знаех, че полото е толкова важно за съпруга ми, щях да предпочета да съм се родила кобила“, споделила тя с обичайното си чувство за хумор. Повлияна от съпруга си, младата жена, която не се чувствала добре в тялото си, започнала диета за отслабване, за да стане по-съблазнителна в неговите очи. Въпреки че била привлекателна и имала много добре оформени крака, Барбара била малко пълна за ръста си. Била висока метър и шейсет и осем сантиметра и тежала близо седемдесет и четири килограма. С драконовски режим, който се състоял в пиене на три чаши кафе на ден, успяла да свали само за няколко седмици близо двайсет килограма. Снимките от онзи период доказват нейното преобразяване. Скоро вече тя имала фина фигура, изкусително лице, къса вълниста руса коса и вежди, изписани според модата, и напомняла холивудска актриса. Елза Максуел, с която се видели в Париж, заявила: „Барбара се е превърнала в невероятна красавица, екзотична и зашеметяваща. Точно обратното, съпругът й продължава да е странен, амбициозен и вдъхващ страх тип, какъвто беше и по времето на Луиз ван Ален“.

Щом навършила двайсет и една години, Барбара станала една от най-богатите жени на света. През ноември 1933 година разполагала с наследството на майка си, което възлизало на четирийсет и два милиона долара. Винаги щедра с хората около себе си, тя дала на баща си като подарък пет милиона долара в знак на благодарност за финансовите му умения: Франклин бил успял да превърне двайсет и шестте милиона от наследството на дъщеря си в трийсет и девет, а освен това бил приключил всички операции малко преди срива на борсата през 1929 година. Още един милион отишъл за подарък на мъжа й Алексис. В една статия на „Ню Йорк Таймс“ може да се прочете следното: „Трябва да е много доволна от съпруга си, тъй като е видимо, че няма никакво намерение да го направи делови бизнесмен“.

Барбара и Алексис продължили нескончаемия си меден месец и в началото на 1934 година се отправили към Далечния изток. Токио, Шанхай и Пекин били някои от градовете, които посетили през следващите месеци, като отсядали в приказни дворци и луксозни хотели. Барбара изцяло се потопила в културния живот на Китай, страна, която я очаровала. По време на пребиваването си се договорила с принцеса Дер Линг, съпруга на предишния американски посланик в Китай и бивша компаньонка на последната управляваща императрица, да бъде нейна учителка по китайски. Но съпругът й ненавиждал Пекин, защото нямало нощен живот, нито казина, където да залага, нито партита, на които да пие до зори. Докато Алексис се отчайвал и му липсвала по-космополитната атмосфера на Шанхай, жена му купувала приказни порцеланови изделия от XVII и XVIII век. След като прекарали два месеца в Пекин, отишли в Бомбай, където Алексис като че ли живнал. Там се засекли с махараджата на Капуртала, тогава женен за испанската балерина Анита Делгадо, и били поканени да посетят пищните дворци в района на Раджастан.

Преди да се върне в Съединените щати, брачната двойка Мдивани направила дълъг престой в Лондон, за да се възстанови от дългата обиколка из Азия. За Барбара било зашеметяващо и обогатяващо преживяване; за Алексис — седмици на скука. Отчуждаването между тях било очевидно и когато се настанили в хотел „Кларидж“ в Лондон, те поискали две отделни стаи. Барбара се нуждаела от пространство, за да бъде сама. Страстта, която изпитвала в началото на познанството си към Алексис, се била изпарила по време на пътуването им. Била уморена от руския си принц, с когото нямали почти никакви общи интереси и вкусове. „Скучно ми е с Алексис. От цялото замайване по него и от цялото удоволствие, което ми доставяше екстравагантният му начин да ме ухажва, нищо не е останало. Дори не изпитвам нежност към него. И въпреки че жените полудяват по чара му, това никак не променя новото ми чувство.“ Алексис, чието достойнство било наранено заради пренебрежителното отношение на съпругата му, се посветил на пиене и ходене по лондонските нощни клубове. Барбара напуснала Лондон без съпруга си в средата на юни, а той останал в Англия за сезона по поло.

В онези трудни дни Барбара се чувствала тъжна и огорчена и потърсила убежище в поезията — единственото й изразно средство. Стихотворенията й отразяват нейното душевно състояние и макар да нямат голяма литературна стойност, докосват сърцето. На 14 ноември 1934 година тя навършила двайсет и две години и въпреки че бракът им не преминавал през най-прекрасния си период, Алексис организирал голямо тържество в салоните на хотел „Риц“ в Париж. Принцът лично се погрижил за всички детайли: наел оркестър, който да свири на бала, избрал менюто на вечерята за сто и петдесет гости и подбрал най-добрите вина. Френски декоратор превърнал салона за танци в истински пазар, пресъздавайки мароканска улица. Коко Шанел, Жан Пату, херцогът на Уестминстър, принц Али Кан и много други знатни личности присъствали на празника. Ала имало един гост, който не останал незабелязан от Барбара: граф Курт Хаугвиц-Ревентлоу. Този привлекателен и посветен на спорта датски аристократ от пруски произход бил на трийсет и девет години и говорел перфектно пет езика. Алексис се запознал с него в Лондон, а после се засичали и по други поводи. Барбара не се задоволила само с това да го сложат да седне до нея на почетната маса, но и цяла вечер танцувала с него. Въпреки че рожденичката благодарила на съпруга си за тази незабравима вечер, която й струвала четирийсет хиляди долара, с брака им било свършено.

В началото на 1935 година бащата на Барбара наел услугите на лондонски частен детектив, който да проучи миналото на новия претендент за ръката на непостоянната му дъщеря. Господин Хътън си отдъхнал, когато разбрал, че граф Курт Хаугвиц-Ревентлоу не бил ловец на богатство като принц Мдивани и че животът му не бил изпълнен със скандали. Ревентлоу били земевладелци и живеели в Дания, където притежавали имоти и ферми за мляко. Просторните им земи на датския остров Лолан обхващали осем хиляди хектара и включвали огромния замък Харденберг.

В края на март 1935 година Барбара отседнала със съпруга си в апартамент в „Кларидж“, а любовникът й, графът — в друг апартамент в „Бъркли Хотел“. Положението било унизително за принц Алексис, който знаел, че двамата се виждат ежедневно. Накрая, след две години съвместен живот, тя му поискала развод. Руският принц почти не успял да реагира, въпреки че очаквал новината от няколко месеца. Подобно на повечето й съпрузи Алексис Мдивани, освен добра сума пари получил скъпи подаръци от щедрата си съпруга: дворец във Венеция, бижута, коне за поло и един ролс-ройс.

След съобщението за развода Барбара заминала за Ню Йорк, готова да започне нова връзка. При пристигането й в града на небостъргачите преследването от страна на пресата било непоносимо. Барбара се качила в лимузината, която я чакала, за да я отведе в апартамента на нейни приятели. На следващия ден с частен самолет и придружена от адвоката си, отпътувала за град Рено, столицата на бързите разводи. В това време любимият й — Курт Ревентлоу, се намирал в Копенхаген, за да иска разрешение от крал Кристиан X, който да му позволи да сключи брак. Според законите на тази страна собствениците на земя трябвало да получат кралско одобрение, преди да се оженят.

Само двайсет и четири часа след като била получила развод, Барбара Хътън сключила брак с граф Ревентлоу. Сватбата се състояла в презвитерианската църква на Рено и траяла едва десет минути. Церемонията била скромна, обикновена и полемична. Бързината, с която госпожа Хътън се била развела и се омъжила отново, не допринасяла за подобряване на и без това недотам привлекателния й имидж в обществото. Заглавието на една статия във вестник от Сан Франциско по повод на брака й е повече от красноречиво: „Принцът умря! Дълъг живот на графа!“. Като истинско лошо предсказание въпросното заглавие изпреварило събитията: едва двайсет и шест годишен, принц Алексис починал на 1 август същата година при автомобилна катастрофа.

След като прекарали няколко дни в хотел в Сан Франциско, Барбара и Курт, преследвани от рояк фотографи, пристигнали в Ню Йорк, където ги очаквала неприятна изненада. На гарата група служители на големите магазини „Файв енд Дайм“ тръгнали след тях и ги преследвали до дома на Барбара на „Пето авеню“ №1020, искайки по-справедливо заплащане. Новият й съпруг трябвало да приеме, че тъй като е сключил брак с Барбара, вече няма да има личен живот. Докато графът ненавиждал публичността, то на съпругата му, която от самоубийството на майка си била постоянно действащо лице в пресата, която се занимавала с живота на известните личности, не изглеждало да й е неприятно да говорят за нея.

При все това тъгата в погледа й и все по-тревожната й слабост правели очевиден факта, че съпругата му има нервно разстройство. Курт скоро открил причините за анорексията, от която, както по всичко личало, страдала жена му. Барбара била склонна към напълняване и затова живеела обсебена от мисълта да сваля килограми. Без да се съветва с лекар диетолог, тя се подлагала на строги диети, които разстройвали организма й и предизвиквали постоянни промени в настроението й. Когато Курт пожелал да се намеси, разтревожен от малкото количество храна, което изяждала съпругата му — едва една порция зеленчуци на всеки три дни и големи дози кафе всеки ден, тя много ясно му дала да разбере, че това си е нейна работа.

Скоро след сватбата Барбара заминала с Ревентлоу за замъка Харденберг в Дания, за да бъде представена на семейството. Пристигането й съвпаднало с новината за смъртта на Алексис, която я потопила в дълбока тъга. Богатата наследница отново върнала усмивката си едва когато след изискана вечеря, организирана в нейна чест, девер й Хейнрих й подарил чудесна гривна със смарагди, принадлежала на прабаба му. Барбара, развълнувана от жеста, казала: „За първи път получавам подарък, който не е трябвало да плащам аз“.

В началото на септември Барбара и Курт прекарали известно време в Париж, като по традиция отседнали в хотел „Риц“. Най-важните вестници отделили по един журналист и фотограф специално, за да следват всички стъпки на Хътън. Публиката четяла с интерес всичко, което се отнасяло за богатата американска дама, сякаш животът й бил роман в подлистници. В онези дни Барбара се чувствала щастлива, защото била бременна. Едно от първите й посещения било в модната къща „Шанел“, където била посрещната от самата Коко в частния й апартамент на улица „Камбон“. Модистката й взела мерките, за да ушие гардероба на бъдещата майка.

По препоръка на една приятелка Барбара решила да роди в Лондон. Наела красива и слънчева просторна къща до „Хайд парк“ и там в стая, снабдена с най-модерната апаратура, родила с цезарово сечение русо момченце със сини очи, което нарекли Ланс. Ала майчиното щастие траяло кратко. След раждането на сина си Барбара качила висока температура и лекарите дори се страхували за живота й. В крайна сметка се взело решение да й бъде отстранен единият яйчник и състоянието й постепенно започнало да се подобрява. Десет дни по-късно напълно се била възстановила. Ланс бил кръстен, когато бил на три месеца и половина.

Семейството решило да се установи за постоянно в Англия от страх, че в Съединените щати синът на мултимилионерката Хътън може да бъде отвлечен. Сдобили се с имот, заобиколен от шест хектара ясенови дървета, липи и кестени, до „Риджънтс парк“. Това била най-голямата частна градина в Лондон след градината на Бъкингамския дворец. Върху руините на постройка, наричана Сейнт Дънстанс, датираща от XIX век, Хътън решила да построи великолепна къща в регентски стил. Това щял да бъде домът й през следващите години. Барбара похарчила седем милиона долара в преустройството и декорирала помещенията с ценни антики. Кръстили имението „Уинфийлд Хаус“ в чест на дядо й. Къщата разполагала със салон за музика и танци, библиотека и десет модерни бани, където всички кранове били от масивно злато; имало още тенис корт, конюшни и три зимни градини. Днес там се помещава посолството на Съединените щати в Обединеното кралство.

За хората животът, който водела мултимилионерката в лондонската си луксозна къща, бил приказен. По онова време Барбара изхарчила купища пари за колекция от накити, чиято стойност е трудноизчислима. Като графиня Хаугвиц-Ревентлоу направила една от най-фамозните си покупки в „Картие“ — смарагдите на Романов, които били принадлежали на великата херцогиня Владимировна. През 1936 година платила около един милион за тези прекрасни камъни. Тогава Барбара поръчала на „Картие“ да й изработят пръстен, две обеци и колие, допълващи най-големия смарагд, инкрустиран в средата на тиарата. През 1947 година, докато била омъжена за принц Трубецкой, възложила отново на „Картие“ да й направят със същите смарагди оригинална тиара в източен стил, която можела да се носи и като колие. Тиарата със смарагди била един от най-прочутите накити на Хътън заедно с четирийсеткаратовия диамант „Паша“, който преди това принадлежал на Исмаил Паша — вицекраля на Египет. Барбара купила камъка от „Булгари“ и понеже не й харесвала осмоъгълната му форма, помолила да й го монтират на един зашеметяващ пръстен. Ексцентричната наследница по-късно се сдобила и с немалък брой скъпи накити от яспис — един от любимите й скъпоценни камъни, и по-специално един блестящ гердан от двайсет и седем мъниста с висулка от рубин и диаманти, който бил продаден на търг в Женева през 1988 година.

Докато пилеела пари в купуване на всяко бижу, което й скимнело, в Съединените щати служителите в магазините „Улуърт“ обявили стачка и поискали достойно заплащане. Директорите отказали да увеличат заплатите на двайсет долара на седмица и недоволните решили да излязат на улицата. Барбара, която по онова време пътувала из Египет със съпруга си и не била разбрала за стачката, продължавала да се наслаждава на хубавия си живот в хотел „Мена Хаус“ точно срещу пирамидите на Гиза. Този път пресата се озлобила към нея и след завръщането си от почивката Барбара решила да даде интервю за един американски вестник. В опит да подобри лошия си имидж тя уверила: „Веднъж някой каза, че богатите са различни. Може да е вярно. Но що се отнася до мен, то аз съм само представител на първото поколение жени в семейството ми, които не трябва да мият чинии или да шият собствените си рокли. И имам предчувствието, че ако някога ми се наложи да го направя, ще го сторя много добре. Освен това обожавам приятелите си, социалното ми положение ми е безразлично“.

През лятото на 1937 година отношенията между Барбара и Курт започнали да стават по-напрегнати. Често се карали и графът проявявал грубост към съпругата си, като веднъж в изблик на гняв дори й посегнал. Имал навика да се отнася зле с прислугата и ги уволнявал, без да искал нейното разрешение. В продължение на няколко месеца за пред обществото те пътували заедно и били забелязани във Венеция на различни празненства и балове. Ала когато Курт я помолил да се откаже от американското си гражданство и да задържи датското, Барбара останала смаяна. Ловкият и коварен съпруг обаче в крайна сметка я убедил във финансовите изгоди от отказа й от нейната националност. Граф Ревентлоу, разбира се, бил воден от други интереси, но наивната милионерка отстъпила под натиска му.

Новината за отказа от американско гражданство на Барбара Хътън била посрещната много зле в Съединените щати. Барбара била дъщеря на търговски магнат, който бил забогатял благодарение на труда и усилията на работещите за него. Обвинили я, че е предателка, и имало протести на служителите от магазините, на чиито плакати можело да се прочете: „Барбара се отказва от гражданството си, но не и от печалбите си“.

С авторитарния си темперамент и благодарение на оскъдния бизнес нюх на Барбара Курт успял да постигне целите си, но бракът им бил на дъното. През януари 1938 година, след като й дошло до гуша да се чувства манипулирана и огорчена от натиска, упражнен от съпруга й да се откаже от гражданството си против своята воля, тя започнала да води самостоятелен живот. На 28 юли двойката подписала съгласие за развод в Лондон. Граф Курт Ревентлоу щял да получи два милиона долара след раздялата. Тъстът му, който нямал представа за физическия и психическия тормоз, на които Курт подлагал съпругата си, му подарил един автомобил „Испано Суиса“ в знак на признателност за доброто му поведение по време на съдебните процедури. След развода малкият брат на Курт написал писмо до Барбара, в което искал обратно фамилната гривна, която й била подарена за сватбата: „Смарагдите принадлежат на семейството ни и тъй като вече не си част от него, би трябвало да ги върнеш“, гласял текстът, който не звучал никак любезно.

В средата на 1938 година на Барбара се обадил Джоузеф Кенеди, тогавашният посланик на САЩ в Лондон. Съобщавал й, че положението в Европа е доста деликатно и че войната може да избухне всеки момент. При тази тревожна новина госпожа Хътън затворила вратите на голямото си жилище „Уинфийлд Хаус“ и наредила да опаковат всичките й вещи. При завръщането си в Ню Йорк била посрещната от служители на магазините „Улуърт“, които отново стачкували, като, освен че я обиждали, я замеряли с яйца и домати.

След кратък престой в Ню Йорк Барбара решила да отпътува с кола за Калифорния, за да представи сина си на някои приятели, които живеели на Западния бряг. Прибързаното й пътуване имало скрита цел — прочутия актьор Кари Грант. Първото публично появяване на двойката не минало незабелязана от пресата: елегантната американска наследница и английският актьор вечеряли заедно в известен ресторант в Лос Анджелис и били много нежни един към друг. Въпреки че светските хроникьори в Холивуд побързали да предскажат провала на двойката, тъй като привидно имали много малко общи неща, истината е, че Барбара за първи път била срещнала мъж, който бил по-известен от нея и не се интересувал от богатството й.

Барбара и Кари се запознали през 1938 година, докато прекосявали Атлантическия океан на борда на кораба „Нормандия“. Мултимилионерката се връщала със сина си от Англия. Актьорът й направил много добро впечатление — бил „очарователен, непринуден и имал тънко чувство за хумор“. Когато стъпили на твърда земя, те си разменили телефоните и обещали да се видят отново. След тази първа среща се засичали няколко пъти в Ню Йорк, Париж и на едно парти в Лондон. Оттогава започнали да се виждат често, винаги дискретно, а когато били разделени, прекарвали дълги часове в разговори по телефона. Една скорошна биография на Кари Грант, написана от Марк Елиът, разкрива някои не толкова романтични подробности от връзката им. Книгата повдига завесата относно тогавашното приятелство на актьора с Едгар Хувър — директор на ФБР. Според автора Грант се оженил за богата наследница, която определено симпатизирала на нацистите, не само от любов, но и за да предава информация относно дейността й на ФБР. Хувър смятал, че Барбара Хътън дава големи суми пари на нацистите чрез втория си съпруг в замяна на собствената му сигурност.

Барбара се била влюбила в един от най-добре платените актьори на Холивуд, нещо ново за нея, тъй като предишните й съпрузи били мъже без активна работа и без големи финансови възможности. Ако двамата имали нещо общо, то това било трудното и самотно детство, белязано от отсъствието на майка и от брачни проблеми. Арчибалд Лийч, по-известен като Кари Грант, е роден в Бристол, Англия, на 18 януари 1904 година в семейство със скромен произход. Бил на девет години, когато баща му, закостенял прелюбодеец, затворил майка му в психиатричен център, за да може да живее с любовницата си без никакви спънки. Докато не разбрал истината, което станало двайсет години по-късно, Грант мразел майка си, защото смятал, че тя го е изоставила. Това чувство белязало с недоверие всичките му връзки с жени. На тринайсет години юношата избягал от вкъщи, защото не можел да понася повече баща си алкохолик, който не проявявал ни най-малко обич към него. През 1920 година тръгнал с известна трупа комици за Съединените щати, за да се включи в дълго турне в различни театри в страната. На шестнайсет години бил висок почти метър и деветдесет сантиметра и привлекателната му външност, изкусителната му усмивка и елегантността му скоро запленили американската публика.

Кари и колегите му предпочели да не се връщат в Европа, а да останат в Съединените щати и да опитат късмета си в Холивуд, където пристигнали през 1931 година. Само десет години по-късно Грант бил най-търсеният актьор за главни роли, голяма звезда, която живеела в Санта Моника в прекрасен имот край морето. Барбара наела предишната къща на Бърт Ланкастър, за да е по-близо до новата си любов. Резиденцията представлявала италианска вила с трийсет стаи и външен басейн във формата на римски терми. Наред с другите екстравагантности имало и една река, пълна с пъстърви, която се осветявала през нощта.

На 8 юли 1942 година Кари Грант станал третият съпруг на Барбара Хътън. На сватбата, за разлика от предишните случаи не присъствал нито един журналист и събитието било отпразнувано в най-тесен кръг край езерото Ароухед, Южна Калифорния. Грант подписал брачен документ, в който било договорено, че в случай на развод се отказва от компенсацията си от един милион долара. Изглежда, Хувър, който, за да предпази актьора от всякакви усложнения, го е посъветвал да не се обвързва финансово с богатата наследница. Несъмнено годините, които са прекарали заедно, са били най-щастливите за Барбара; никой от предишните й съпрузи не се е отнасял към нея толкова внимателно и нежно. Ала на онези, които добре я познавали, им е било ясно, че разликите между двамата са непреодолими и че начинът им на живот е напълно противоположен.

Въпреки че бил знаменит артист, Грант не обичал да се показва на публични места и не водел активен социален живот. Предпочитал да прекарва времето си вкъщи, заобиколен от добрите си приятели. Имал навика да организира забавни вечери в събота: „Избрахме събота, защото е свободният ден на хората от прислугата на Барбара, така гостите готвеха собствените си ястия и миеха чиниите си“. Проблемът бил, че Барбара така и не паснала на групата приятели на съпруга си, сред които били Дейвид Нивън и Джеймс Стюарт. Свикнала да общува с аристократи и милионери, а не с актьори от Холивуд, тя се чувствала изместена.

Кари Грант бил нещо като ангел хранител за съпругата си, която се чувствала много окрилена от новата си връзка. Актьорът ценял чувствителността й и смятал, че Барбара има голяма дарба да пише поезия и да танцува. От самото начало се опитал да пази личния й живот и за тази цел помолил жена си да се лиши от пресагента си. След известно време двойката решила да има дете, но Барбара не могла да забременее. Въпреки че опитали изкуствено осеменяване и прибягнали до консултации със значителен брой специалисти, нищо не помогнало.

Постепенно различията между тях ставали все по-големи. Грант се дразнел, че пресата огласява само скандалния начин на живот на Барбара, и се опасявал, че поведението на жена му ще се отрази негативно на артистичната му кариера. От друга страна, актьорът, който имал слава на стиснат човек, не понасял щедрите жестове на Барбара, която имала навика да подарява на камериерките си накити и скъпи рокли, които не била слагала повече от веднъж. След сватбата двамата Грант наели огромен луксозен имот в Пасифик Палисейдс, на няколко минути от центъра на Лос Анджелис, и имали двайсет и девет души обслужващ персонал, нещо, което за актьора било истинско прахосничество.

През 1943 година бракът на Барбара вече бил разклатен и актьорът намерил убежище от семейните си неволи в работата си и снимал пет филма. Тя била свикнала съпрузите й да са с нея и да не работят, затова фактът, че Грант всеки ден излиза рано от вкъщи и отива в студията, пораждал у нея недоволство. Чувствала се отново изоставена и сама както в детството си. Започнала да пие и да взема успокоителни, за да може да заспи. Барбара скучаела, докато Грант снимал в студията. Когато се връщал вкъщи вечер, той търсел спокойствие, а намирал дома си пълен с пиещи и говорещи високо хора, които не познавал. Съпругата му организирала партита, за да се забавлява и да запълва непоносимата си самота. Филмовият продуцент Фредерик Брисон, който често гостувал на двойката, заявява по-късно: „През цялото това време, което Кари прекарваше в студията, Барбара нямаше какво да прави. Започна да говори, че бракът й няма да издържи дълго. Всъщност тя се нуждаеше от някой, който да е постоянно до нея. Беше жалко, защото Кари наистина я обичаше. Влияеше й много добре. Тя стана по-уверена в себе си и приемаше по-добре факта, че е богата. С него тя изживя най-хубавите си мигове. Той беше много нежен и внимателен с нея. В реалния живот обикновените двойки имат възходи и падения… хората излизат от вкъщи, за да отидат на работа. Но Барбара винаги е отхвърляла този свят. Предпочиташе вселената, която сама си беше създала, обитавана от еднорози и крилати коне“.

В началото на август 1944 година двойката Хътън — Грант стигнала дъното. Една вечер актьорът тайно стегнал багажа си и докато съпругата му спяла, я напуснал. Настанил се в апартамент в Бевърли Хилс, който бил наел седмица преди това, без тя да знае. На следващия ден Барбара, разгневена, съобщила на пресата, че е скъсала с Кари Грант и че вината за провала на брака им е нейна. Макар че след седем седмици двамата си дали нов шанс, отново не се получило. Така през февруари 1945 година приключила любовната история на най-известната двойка в Холивуд. В първите си изявления след раздялата Грант признал: „Всъщност не знам защо бракът ни се провали. Всичко можеше да е наред между нас двамата, но истината е, че не беше така. Все още имам дълбоки чувства към Барбара. Продължаваме да сме големи приятели и й желая всичко най-хубаво. Бих искал да е щастлива. И ще съм много доволен в деня, в който я видя усмихната, хванала под ръка някой мъж“.

На трийсет и три години госпожа Хътън отново останала без компания. За да забрави Грант, Барбара предложила брак на Олег Касини, който по онова време бил дизайнер на костюми в Холивуд. Касини бил син на руски аристократи и тогава бил женен за прочутата и красива актриса Джийн Търни, с която имали две деца. Трябвало да изминат още десет години, за да се превърне в известния моден дизайнер, натоварен с гардероба на жената, наследила Хътън като най-елегантната дама в света — Джаки Кенеди. В мемоарите си Касини не е особено ласкав за богатата наследница: „За нея мъжете бяха най-добрият стимул. Имаше навика да се влюбва в няколко наведнъж, но истинската любов беше труднопостижима в живота й. Тя беше нещо, което приличаше повече на платоническо и романтично приятелство, отколкото на плътска страст. Делеше мъжете на две групи: мъже, които обичаше, и други, с които си лягаше. Браковете й бяха лишени от секс, а сексуалните й връзки — от любов. Нейната неспособност да комбинира двата аспекта на любовта в един-единствен мъж обяснява факта, че толкова често сменяше съпрузите си. Все чакаше да открие мечтания мъж — красив рицар с бляскава броня, но поради някаква фаталност на съдбата той винаги се оказваше недостижим“.

След скъсването с Кари Грант и отказа на Касини да се превърне в неин четвърти съпруг Барбара известно време се радвала на положението си на необвързана жена. С Грант продължила да поддържа добри отношения, дори синът й Ланс прекарвал ваканциите си с актьора. Сега отново била сама, но за първи път не хукнала да си търси нов партньор: „За първи път в живота си имам усещането, че съм свободна жена. Откакто съм се родила, винаги е имало някой до мен, който да ми казва какво трябва и какво не трябва да правя. Отначало беше баща ми. После — съпрузите ми. И ако винаги отстъпвах пред желанията им, то беше, защото не понасям сблъсъците. В момента, в който започнат да ми викат, капитулирам, само и само да има мир. Сега мога да правя каквото си поискам…“.

Въпреки добрите си намерения Хътън все пак изживяла един дискретен романс с актьора Ерол Флин, чието истинско име било Ерол Леели Томсън Флин. По онова време актьорът вече бил герой в приключенски филми, но имал слава на човек, който си падал по жените и веселия живот. Макар в началото Барбара да не желаела да се поддаде на очарованието му, репутацията му на добър любовник в крайна сметка я изкушила. Един ден оставила съобщение в дома на Ерол в Холивуд, което гласяло: „Ако искате да си легнете с мен, ми се обадете. Подпис: Барбара Грант“. Страстната идилия продължила шест месеца. Ерол — икона от златната ера на Холивуд, починал на петдесет години, жертва на зависимостта си от опиума, тютюна и алкохола.