Кристина Морато
Непокорните диви (22)

Наследницата с тъжен поглед

Никой никога няма да ме обича. Заради парите ми, да, но заради мен самата, не. Осъдена съм на самота.

Барбара Хътън

Когато Барбара Хътън била на четиринайсет години, богатството й възлизало на двайсет и шест милиона долара. Била най-богатото, но също и най-тъжното и самотно момиче на света. Славата й на мултимилионерка отблъсквала приятелките й и пораждала недружелюбно отношение към нея. Колкото повече растяла, толкова повече се убеждавала, че парите, които била наследила от дядо си, магната собственик на магазините „Улуърт“, са проклятие. Никога нямало да бъде щастлива, нито истински обичана; онези, които се сближавали с нея, го правели привлечени от богатството и безграничната й щедрост. Барбара го знаела и заменила самотата си за дълъг списък от съпрузи, приказни накити, къщи като в сънищата и пътувания по целия свят. Изпълнила живота си и с големи количества алкохол и лекарства, които й помагали да понесе тежкия товар на фамилното си име.

Изключителната история на тази жена, смятана за една от най-богатите и екстравагантни наследници на XX век, е историята на момиче, родено в златна клетка и белязано от трагична съдба. На четиригодишна възраст, когато открила бездиханното тяло на майка си в един хотелски апартамент, Барбара се превърнала в легендарна личност. Родило се „бедното богато момиче“, както гласи пророческото заглавие на една песен на Ноел Кауърд, вдъхновена от нея. Журналистите я следвали по петите из целия свят, за да огласяват изблиците й на неуравновесеност и шумните й бракове, които завършвали със скъпоструващи разводи.

Барбара имала слабост към мъже с благороднически титли и добра физика и сключила седем брака: омъжила се за двама руски принцове, един датски граф, един плейбой с международна слава — известния Порфирио Рубироса, един барон — шампион по тенис, и една кинозвезда. Кари Грант бил третият й съпруг и той се отнесъл най-добре с нея, без въобще да се интересува от банковата й сметка. След скъсването им актьорът бил разстроен, че журналистите са се настървили към една толкова уязвима, чувствителна и великодушна жена, която нямала възможността да избере сама съдбата си.

Винаги неблагодарната към нея преса показвала на света само пищния й и разгулен живот. Не спирала да одумва жената, която подарявала диаманти на прислужничките си, която накарала да разширят улиците на Танжер, за да може да мине ролс-ройсът й и която приемала гостите си в двореца „Сиди Хосни“, седнала на позлатен трон с червено кадифе. Ала анорексичната милионерка в действителност била лесно ранима жена с голямо сърце. През целия си живот напълно анонимно помагала на благотворителни фондации и хуманитарни организации. Добрите й дела обаче не представлявали интерес за жълтата преса, която я преследвала безмилостно до смъртното й ложе, на което била останала бледа сянка на самата себе си, а богатството се било свило до три хиляди долара.

Известната като „момичето за един милион долара“ заради сумата, която получавали съпрузите й след развода си с нея, и като жената, предизвикваща най-голяма завист в САЩ, когато била в разцвета си, починала болна, сама и разорена. Така и не успяла да намери щастието, а загубата на единствения й син при самолетна катастрофа поставила началото на стремглавия й упадък. Пиела много, тъпчела се със сънотворни, прахосвала парите си и стигнала дотам, че да плаща за мъжка компания. „Аз съм като онези мостове на Венеция, които сякаш никога не достигат отсрещния бряг“, оплаквала се тя на старини. Накрая останала само сгърчената сянка на една слаба като скелет жена с лице като от пергамент, криеща тъжните си сини очи зад големи слънчеви очила, която не могла да осъществи последното си желание: да бъде погребана в любимия Танжер.