Кристина Морато
Непокорните диви (17)

Между властта и славата

Вярвам в Бог и благоговея пред него, вярвам в Перон и благоговея пред него. Бог ми даде живот един ден, Перон ми даде всичките дни.

Ева Перон

„До Перон имаше една жена, която се посвети на задачата да го накара да познае надеждите на народа, които после Перон щеше да превърне в действителност… За тази жена знаем единствено, че хората я обичаха и я наричаха Евита.“ Когато Ева Перон написва тези високопарни слова в автобиографията си, озаглавена „Причината да живея“, й оставали няколко месеца живот. Единствената й голяма амбиция била името Евита да остане в историята на Аржентина. Никога не си била представяла, нито дори в юношеските си мечти, че това умалително, с което народът я наричал, щяло да се превърне в световен мит. От всички роли, които изиграла, тази на Евита, „знамето на бедните“, „дамата на надеждите“, била ролята, която я извела стремглаво към безсмъртието. Яростната ненавист, която изпитвала към „олигархията“ — висшата аржентинска класа, и собственият й кръстоносен поход в името на социалната справедливост запленили народа, който след нейната смърт я обявил за светица.

Животът на безспорно най-влиятелната и значима аржентинска жена на XX век напомня много историята на Пепеляшка, която стига до най-високото стъпало на властта. Бедното и почти неграмотно момиче, което е родено в мизерно ранчо, посредствената актриса, която опитва да успее на големия екран, удивителната говорителка в сълзливи радиосериали в крайна сметка се превръща във вездесъщата първа дама, спътничка на генерал Перон — нейния съпруг. Това е вълшебна приказка, трудна за разплитане поради многобройните лъжи и измислици, които са се изказали за главната героиня. Онези, които я мразели, я представяли като жена без скрупули, демагог, фанатичка, непреклонна и вдъхваща страх у неприятелите си; онези, които я обожавали, виждали в нея само куп добродетели: невероятна способност да се труди, любов към бедните, мистицизъм и смели социални реформи. Обожествявана от почитателите си от работническата класа, презирана от заможната аржентинска прослойка и войската, които я смятали за натрапница, нищо и никой не можели да попречат на популярността, която тя е постигнала в едно време и в една страна, в която жените въобще не са се занимавали с политика.

Евита сама измислила собствения си образ в момента, в който пристигнала в Буенос Айрес, решена да успее в големия град като актриса. По-нататъшната й съдба била колкото светкавична, толкова и неочаквана. Евита, която била изпитала на гърба си унижението да е незаконна дъщеря, глада и експлоатацията, в крайна сметка седнала на собствен трон и раздавала банкноти и усмивки на онеправданите по земята. Безграничната власт, която постигнала през годините на президентството на Перон, я опиянявала и й давала сили да предприеме титаничното дело на социалните подобрения в цялата страна, осъществени чрез благотворителната й фондация. Била модерното въплъщение на Робин Худ и философията й била простичка: да дава на бедните, като взема от богатите. Впрочем тя самата никога не е криела предпочитанията си към визонените палта, скъпите рокли и диамантите. След ранната й смърт, едва на трийсет и три години, предшествана от ужасна агония, народът излязъл на улицата, за да оплаче жената, която мнозина смятали за „водач и духовна майка“.