Кристина Морато
Непокорните диви (14)

Неочаквана идилия

През зимата на 1939 година брачната двойка Симпсън била поканена в дома на семейство Фърнес в Мелтън Моубрей, графство Лестър, за да участват в лова на лисици. Били поканени също Уелският принц, който наскоро се бил върнал от Южна Америка, и по-малкият му брат Джордж. Както разказва самият Едуард в спомените си, публикувани през 1951 година под заглавието „A King̀s Story. The Memoirs of The Duke of Windsor“ („Историята на един крал. Мемоари на херцога на Уиндзор“) и посветени на Уолис, госпожа Симпсън приятно го впечатлила още при първата им среща. Спомнял си, че бил влажен и много мъглив ден и че Уолис имала силна настинка. Тогава Едуард, навярно за да разчупи леда, й задал въпроса, който е част от легендата за двамата: „Вие като американка и човек, свикнал с комфорта, не студувате ли в нашите английски замъци без централно отопление?“. Уолис шеговито му отвърнала: „Съжалявам, сър, но ме разочаровате. На всички американки, които идват в страната ви, задавете същия въпрос. Очаквах нещо по-оригинално от Уелския принц“. При този отговор, който оставил като вкаменени всички присъстващи, Едуард не знаел как да реагира. Според принца в онзи ден „започнало едно приятелство, изпълнено с много общо разбирателство“.

След този лов Уолис и Едуард се засичали през следващите месеци в компанията на общи приятели по светски събирания в Лондон и по време на някой и друг уикенд в провинцията. Изглежда, не ставало дума за любов от пръв поглед, защото нито Уолис, нито принцът си спомнят нещо особено от първата им среща в ловния павилион на фамилия Фърнес, освен че тя имала температура и не се чувствала много добре. При все това, макар че не си спомняла разговора с принца, на Уолис той й направил добро впечатление с външността си и изисканите си маниери: „Помня, че си помислих колко много прилича на портретите си: леко разрошена от вятъра коса, вирнат нос и този странен, носталгичен, почти тъжен поглед, когато изражението му е спокойно… Стори ми се, че наистина е една от най-привлекателните личности, които бях срещала“. В действителност Уолис се била запознала с Едуард преди десет години, когато била омъжена за Уин Спенсър, по време на приема на принца в Коронадо, Сан Диего. Но сега, вече като изисканата съпруга на Ърнест Симпсън, нямала никакъв интерес да рови в миналото и никога не пожелала да коментира тази подробност.

Втория път, при който Едуард успял да се вгледа по-внимателно в Уолис, било през юни 1931 година в Бъкингамския дворец, когато тя била представена в двора на крал Джордж и кралица Мери. Принцът стоял на своето място, а именно прав зад двата трона, на които седели родителите му, и оттам погледът му веднага се спрял на нея, щом се появила: „Когато дойде редът й да направи поклон, първо на баща ми и после на майка ми, привлече вниманието ми с осанката и естественото достойнство в движенията“. След представянето Телма поканила няколко приятели, сред които била и госпожа Симпсън, да пийнат по чаша шампанско в дома й. Принцът се появил ненадейно на коктейла и поздравил Уолис за елегантната й вечерна рокля, с която се била появила в кралския двор, съчетана с украса от щраусови пера на главата в комплект с ветрилото, което Телма й била заела. Когато в три часа след полунощ Уолис и съпругът й си тръгнали от резиденцията на Фърнес, Уелският принц им предложил да ги закара със своята кола. За тях било голяма чест и когато стигнали в Браянстън Корт, го поканили да се качи за едно питие. Принцът обаче отклонил поканата, като преди това не пропуснал да възкликне: „Бих се радвал да видя дома ви някой ден. Казват, че е очарователен. Лека нощ!“.

Няколко месеца по-късно Уелският принц вечерял за първи път в дома на семейство Симпсън и останал с приятно впечатление от гостуването си: „Всичко у тях беше с подчертано изискан вкус, а относно храната никой не може да им съперничи в Лондон според мен. Като се има предвид, че Уолис е израснала в Балтимор, където добрата храна се смята за едно от най-важните неща, които могат да съществуват, то тя има кулинарни познания на истински специалист. Освен това е личност, която привлича край себе си весели, жизнени и добре информирани приятели“. На Едуард вече му било трудно да крие възхищението, което изпитвал към госпожа Симпсън. Винаги когато се намирал в Лондон, и времето, с което разполагал, му позволявало, наминавал през Браянстън Корт, за да пие чай или да опита някой от превъзходните коктейли, които домакинята приготвяла.

Според принца Уолис била ослепителна, образована и много добре осведомена по политическите и социалните въпроси. Несъмнено съпругът й я бил заразил с увлечението си към изкуството, поезията и театъра. Но както и самият Едуард признава, това, което най-много му харесвало у неговата домакиня, била искреността, нещо, с което не бил свикнал: „Водеше умело и забавно разговора. Ала най-много ценях у нея искреността. Ако не беше съгласна с някой от обсъжданите въпроси, винаги изказваше мнението си енергично и живо. Това качество ме очарова. Човек в моето положение рядко среща тази черта у другите хора“.

Когато Уолис Симпсън се запознала с Уелския принц, той бил на трийсет и осем години и бил най-желаният ерген на Европа. Роден на 23 юни 1894 година в Уайт Лодж, Лондон, той бил първородната рожба на херцозите на Йорк, които по-късно се превърнали в крал Джордж и кралица Мери. Момчето било кръстено с името Едуард Албърт Кристиян Джордж Андрю Патрик Дейвид. Макар официалното му име да било Едуард, приятелите, а и самата Уолис, винаги го наричали Дейвид. Както сам пише в мемоарите си, той прекарал детството си в ръцете на бавачки и възпитателки, без да може да играе като другите деца на неговата възраст, и затворен както петте му братя и сестри в големите и студени замъци, в които живеела кралската фамилия: в Балморал, Сандрингам, Уиндзор или в Бъкингамския дворец. „Детството не остави у мен приятните спомени, които остава у другите хора“, заявил веднъж наследникът. Отношенията с баща му — крал Джордж V, винаги били хладни и проблематични. Бил обаче глезеното дете на майка си — кралица Мери, която го научила да бродира, увлечение, на което се отдавал през целия си живот.

Когато през 1910 година баща му се възкачил на трона, срамежливият и нервен младеж, тогава на шестнайсет години, започнал да носи титлите херцог на Корнуел, откъдето идвали значителните му лични доходи, възлизащи на близо сто хиляди лири годишно, и херцог на Ротсей. През юли 1911 година като наследник на короната му била присъдена титлата принц на Уелс. Церемонията по въвеждането в титлата се състояла в замъка Карнарвън в Уелс и принцът се почувствал твърде нелепо в одеждите си, които се състояли от „панталони до коленете от бял атлаз, бели копринени чорапи, черни пантофи със златна тока и пурпурна кадифена мантия, обшита с хермелин“. Едуард току-що бил влязъл като кадет във флота и самата мисъл, че другарите му могат да го видят облечен така, му вдъхвала истински ужас. Бъдещият крал не харесвал етикета, нито стриктния дворцов протокол, който смятал за старомоден. Не бил съгласен и с много от отживелите и прекалено строги традиции, властващи в лоното на британската кралска фамилия.

През 1914 година избухнала Първата световна война и принцът, който току-що бил завършил втората си година в Оксфорд, служел в британската армия, но бил далеч от фронта. Оказал се първият член на британската кралска фамилия, който пилотира самолет, и спечелил симпатията на поданиците си, като посещавал войската на бойното поле. След края на войната Великобритания била останала с празна хазна, а търговията, от която зависела, била парализирана. Именно тогава на премиера Лойд Джордж му хрумнало, че младият принц с неговото очарование и обаяние може да е най-добрият посланик на продуктите на страната им. И така в продължение на повече от едно десетилетие наследникът обикалял най-отдалечените кътчета на света, за да стимулира британската търговия така, както никой друг член на кралското семейство не го бил правил преди. През двайсетте години принцът на Уелс се радвал на популярност, подобна на популярността на холивудските звезди. Където и да отидел — в Индия, Аржентина, Южна Африка или Япония, наследникът бил посрещан от въодушевени почитатели, които правели и невъзможното, за да могат да му стиснат ръката или да си вземат за „спомен“ някое копче от сакото му или кърпичката от джоба му. Превърнал се в една от най-сниманите и преследвани от пресата личност; повечето млади момичета и жени по онова време били влюбени в него.

Едуард разпалвал страсти навсякъде, откъдето минел. Красив и с превъзходни маниери, той бил модел за изисканост; обличал се неофициално и дръзко, като успял да създаде собствен стил, следван от мнозина. Бил влюбен в шапките, които си слагал много елегантно малко на една страна. Измислил нов възел за вратовръзките си, наречен „Уиндзор“, негова била идеята за раираните панталони и наложил на мода „кореспондентските обувки“ (в бяло и черно). Едуард открил тъкан на квадратчета за изработването на безупречните му костюми, които щели да влязат в историята с името „Уелски принц“. Бил обикновен, забавен и модерен човек, комуто сдържаните порядки на двора се стрували все по-дразнещи и затова се опитвал да прекарва по-голямата част от времето си в Йорк Хаус, в двореца „Сейнт Джеймс“.

Същевременно обаче принцът на Уелс можел да бъде незрял и капризен мъж. Мнозина изказвали съжалението си, че наследникът има „слаб и малко инфантилен характер“. Неговият „разхайтен“ ергенски живот довел до не едно спречкване със строгия му баща, който се съмнявал, че първородният му син някой ден ще е в състояние да носи короната с чест и отговорност. „Когато умра, момчето ще изкара най-много дванайсет месеца“, казал Джордж V, преди да се спомине. Времето показало, че предвижданията на монарха се сбъднали. Преди да се запознае с Уолис, принцът, за когото се говорело, че е бисексуален, сякаш проявявал интерес само към омъжени жени с андрогенен тип и спортни тела. Най-дългата му и сериозна връзка била с красивата и изискана дама Фрида Дъдли Уорд.

Когато се запознали през 1918 година, принцът бил на двайсет години, а тя била омъжена за член на парламента и вицешамбелан на кралския двор. Двата поста на съпруга го принуждавали да се прибира вкъщи много късно вечер и Фрида, хубава и обичаща забавленията жена, започнала да излиза с принца. В продължение на шестнайсет години Едуард я обичал лудо, макар да си позволявал по някое и друго подхлъзване през това време. Обичта и приятелството, съществуващи между двамата, се прекършили, когато наследникът започнал романса си с друга омъжена жена от висшето общество — Телма Фърнес. Докато Уолис не пресякла пътя му, Фрида била най-важната жена в неговия живот, дори двете й дъщери приемали наследника за свой „почетен чичо“ и го наричали „Малкия принц“. Лорд Маунтбатън — братовчед на принца и негов спътник в пътешествията му по света, описва по следния начин любовта, която наследникът изпитвал към госпожа Дъдли: „Имаше нещо религиозно, почти свято в любовта му към нея. Тя го заслужаваше. Беше много нежна и много добра и му влияеше благотворно. Никоя от другите му жени нямаше същото въздействие върху него. Влиянието на Уолис беше фатално“.

На 20 януари 1932 година принцът на Уелс поканил семейство Симпсън и група приятели да прекарат уикенда в резиденцията му във Форт Белведере. Тази голяма къща в края на огромния парк, който обграждал замъка Уиндзор, била любимият пристан на наследника. Заради близостта й с Лондон, едва на четирийсет километра, Едуард имал навика да прекарва там уикендите далеч от задълженията си в двора. Бил на трийсет и пет години и баща му крал Джордж V му отстъпил този имот, за да може наследникът да го устрои според вкуса си. Така най-сетне имал възможност да се радва на личното пространство и на свободата, които толкова силно желаел. Там открил увлечението си към градинарството и сам се заел да подкастря и да сади дървета и любимите си цветя. Едно от задължителните изисквания, за да си поканен в двореца, било да помагаш на домакина да плеви, да коси тревата и да сади филизи.

Когато двамата Симпсън пристигнали в резиденцията Белведере, принцът лично ги посрещнал на вратата и им показал къщата. За тяхна изненада обиколката включвала не само всички стаи, но и гардеробите, в които Едуард държал елегантните си костюми и безбройните си чифтове обувки. Вечерята била сервирана в уютен хол-трапезария с голяма камина, декориран с мотиви, изобразяващи коне, и с богати сатенени драперии в златисто. Едуард през цялото време бил внимателен и много непринуден с гостите си и дори накрая свирил на гайда за тях, облечен в типичен планински костюм: шапка, много късо сако, широка пола и обувки със сребърна тока. След оживената вечеря принцът поканил за първи път Уолис да танцува с него. По-късно херцогинята на Уиндзор щяла да си спомни: „Танцуваше добре, беше гъвкав, лек и имаше чувство за ритъм“. Връзката между принца и госпожа Симпсън се ковяла бавно и дискретно. Телма Фърнес продължавала да е неговата фаворитка, въпреки че онова лято той бил видян в компанията и на други жени, сред които била прочутата американска авиаторка Амелия Еърхарт.

През декември 1933 година настъпил неочакван обрат в отношенията на Уолис и принца. По време на едно пътуване до Кения Телма скъсала с мъжа си и в края на същата година решила да отпътува за Съединените щати, за да подкрепи близначката си Глория Вандербилт, която водела дело за попечителство върху десетгодишната си дъщеря. Няколко дни преди да напусне Англия, Телма се срещнала с Уолис, за да си вземе довиждане с нея. В мемоарите си, публикувани през 1958 година, госпожа Фърнес си спомня по следния начин срещата, която щяла да промени завинаги живота им: „Три или четири дни преди да замина, обядвах с Уолис в «Риц». Споделих й плановете си… Тя каза: «О, Телма! Миличкият (както наричаше принца) ще се чувства много самотен». «Е, скъпа — отвърнах й аз, — ти ще се грижиш за него, докато ме няма. Гледай да не кривва встрани»“. Принцът на Уелс се сбогувал с Телма, като прелетял със спортния си частен самолет над кораба, на който пътувала любовницата му.

След отпътуването на Телма семейство Симпсън вечеряли с принца и с още някои приятели в хотел „Дорчестър“ и според това, което самият той споделил, именно тогава се влюбил в госпожа Симпсън. Онази вечер Уолис седяла от лявата му страна и не само го обсипала с въпроси, свързани с „работата му на принц“, но и се отнесла към него без никакво сервилничене, като дори го репликирала, когато не била съгласна с него. Херцогът на Уиндзор написал по-късно: „В онези мигове направих важно откритие: отношенията с една жена могат да бъдат също и интелектуален съюз. Това беше началото на влюбването ми в нея. Обещаваше да внесе в живота ми нещо, което нямах. Останах с убеждението, че с нея ще бъда по-креативен и една по-полезна личност“. Когато вечерята приключила, принцът й казал много сериозно: „Уолис, вие сте единствената жена, която се е интересувала от работата ми“.

Принцът на Уелс като че ли бил намерил у Уолис идеалната си половинка и от този момент нататък се опитвал да прекарва повече време с нея. Появявал се без предупреждение в дома й в Браянстън Корт, да изпие някой коктейл или да остане за вечеря със семейството. Лично се обаждал по телефона на Уолис, за да я кани на танци в клуб „Ембаси“, едно от любимите заведения на принца, или на вечеря в някой романтичен ресторант в града. Ърнест Симпсън, маменият съпруг, наблюдавал равнодушно как принцът флиртува с жена му. Когато три месеца по-късно Телма се върнала от пътуването си, студенината на принца към нея била повече от очевидна. Едуард, който междувременно я бил държал под око, знаел, че по време на престоя си в Ню Йорк любовницата му е имала романс с млад и добре сложен принц на име Али Кан, който през 1949 година щял да се ожени за Рита Хейуърт. Навярно разбирайки, че лейди Фърнес му е изневерила, Едуард решил да узакони връзката с Уолис, към която изпитвал непреодолимо привличане. Ако Телма Фърнес не се била поддала на очарованието на принц Али, може би никога нямало да изгуби благоразположението на принца и тогава бъдещият крал Едуард VIII сигурно нямало да се наложи да абдикира.

По онова време близките отношения, съществуващи между Уолис и наследника, вече били твърде очевидни и достигнали степен, при която американската госпожа не се притеснявала да прави публично забележки на любовника си. На една вечеря във Форт Белведере Едуард взел с пръсти парче зелена салата и Уолис, седнала до него, го ударила по ръката. „Следващия път използвай ножа и вилицата!“, казала му тя, сякаш била строга гувернантка, възпитаваща малко дете. Ужасените сътрапезници, сред които Телма Фърнес и покорният господин Симпсън, открили в този ден истинската същност на връзката им. Телма разбрала, че приятелката й Уолис „се била грижила прекалено добре за принца в нейно отсъствие“. След вечерята лейди Фърнес се оттеглила рано в покоите си, а на следващата сутрин тихо напуснала резиденцията, отнасяйки със себе си всичките си лични вещи, но без да си вземе довиждане. Било ясно, че Уолис вече била заела нейното място в сърцето на принца.

През онзи април на 1934 година „романсът на века“, както американската преса го кръсти по-късно, току-що бил разцъфтял и скоро щял да разклати основите на британската монархия.

За всички, които ги виждали заедно, било ясно, че Уолис е официалната любовница на принца и че не ставало дума за поредното му завоевание. Кралското семейство наблюдавало отчаяно как Уолис реорганизирала живота на Едуард, който сякаш си бил изгубил ума по тази свободомислеща омъжена американка с развод зад гърба си. Вече не се криели и принцът на Уелс започнал да се появява на обществени места с новата си любовница. Не само че ходели заедно на театър и опера, но и Уолис го придружавала и на приеми в посолства, и на държавни церемонии. Принцът искал висшето лондонско общество да се запознае с „пленителната“ жена, която сега се радвала на благоразположението му. Влиянието на Уолис върху живота на принца, който очевидно с всеки изминал ден зависел все повече от нея, тревожело сериозно обкръжението на наследника.

Американската „натрапница“ мълниеносно се превърнала в пълновластна господарка на двете обичайни резиденции на принца: Форт Белведере и Йорк Хаус в двореца „Сейнт Джеймс“. Тя сама избирала менютата, украсявала и мебелирала наново по свой вкус стаите и раздавала заповеди на прислугата, без да взема предвид нито йерархията, нито старшинството на персонала, който работел за монарха. Когато се прибирали в късните часове след танци в клуб „Ембаси“ или „Кит Кат“, Уолис събуждала грубо персонала, за да задоволят някой неин каприз. Най-верните и отдавнашни служители на монарха ненавиждали тази жена; според тях тя „била омаяла с користните си магии наследника на Короната“ и се чувствали унизени, че се налагало да се подчиняват на госпожа Симпсън, която в техните очи била обикновена разведена американка.

През лятото на 1934 година Едуард поканил Уолис да прекарат заедно ваканцията в Испания и Франция. През август принцът наел голяма къща недалеч от Биариц и убедил Симпсънови да му гостуват. За първи път Ърнест отклонил поканата и на негово място отишла леля Беси Мериман, която с удоволствие придружила любимата си племенница. Двойката се радвала на слънчевите дни на плажа на френското баско крайбрежие: те плували, играели голф и бридж, а вечер ходели в казиното. След един незабравим месец Уолис и Едуард продължили идиличната си ваканция на борда на яхтата „Росаура“, собственост на приятел на принца, и направили двуседмичен круиз из Средиземно море, който включвал тридневен романтичен престой на Майорка, където отседнали в хотел „Форментор“ в северната част на острова. При пристигането си в Кан се настанили в луксозен хотел и в един часа след полунощ принцът наредил да отворят магазин „Картие“, за да може да купи гривна от диаманти и смарагди на любимата си. Това било едно от първите и много скъпи бижута, които херцогът на Уиндзор щял да подарява на бъдещата си съпруга през трийсет и петте години съвместен живот.

Много се е писало за тази връзка и влиянието, което Уолис е упражнила върху Едуард, но каквато и да е истината, няма съмнение, че тази малко женствена и креслива жена, която обичала да се налага, е омайвала принца. В Лондон се носели слухове, че американката била научила изключителни сексуални техники по време на пребиваването си в Шанхай, където живеела с първия си съпруг. За някои биографи властният характер на госпожа Симпсън бил един от стимулите в странната им връзка. Едуард, изглежда, изпитвал скрито удоволствие от факта, че трябвало да моли Уолис например да му даде огънче или да му приближи хляба на масата по време на обяд. Фрида Дъдли, бивша любовница на принца, много добре разбирала тази връзка: „Любовта го омагьосваше. Превръщаше се в роб на всяка жена, която го пожелаеше, и ставаше напълно зависим от нея. Такава е природата му, мазохист е. Приятно му е да го унижават, да го потискат. Тази поривиста американка с квадратна брадичка нямаше спирачки. Веднага щом откри уязвимото му място, не се поколеба да се възползва от него“. Ала нещата, които привързвали принца към Уолис, стигали по-далеч от чисто физическите им отношения.

Принц Джордж — по-малкият брат на Едуард и вече херцог на Кент, се оженил на 29 ноември 1934 година за принцеса Мария Гръцка. Два дена преди бракосъчетанието бил организиран голям бал в Бъкингамския дворец в чест на младоженците. Кралят и кралицата наредили да зачеркнат името на Уолис Симпсън от списъка на поканените. Така започнала войната между британската кралска фамилия, по-специално от страна на кралица Мери и херцогинята на Йорк — съпруга на бъдещия крал Джордж VI, и Уолис, която продължила до смъртта на херцога на Уиндзор. Нетърпимостта, която родителите му изпитвали към нея, я засягала твърде много и й пречела да търси път към тях. Кралят не се дразнел, че синът му си има нова любовница, но се възмущавал, че я показва пред обществото и я води на официални събития.

През есента на 1935 година крал Джордж V се разболял и за първи път съществувала опасност за живота му. През последните две години монархът не спрял да се терзае с тежки мисли за наследника си. Идеята да остави трона в ръцете на първородния си син, ерген на четирийсет и една години и влюбен в жена с лоша репутация, била непоносима за него. Джордж V желаел с цялото си сърце на престола да седне вторият му син — принц Албърт, а после внучката му Елизабет, пред която истински благоговеел. Кралят починал вечерта на 19 януари, без да знае, че копнежите му щели да се изпълнят в действителност и в един не толкова далечен ден любимата му внучка щяла да седне на трона, превръщайки се в настоящата Елизабет II. На смъртното си ложе крал Джордж V помолил вярната си съпруга да не приема „греховната любовница“ на сина им. Кралицата майка останала вярна на своето обещание до края на дните си.