Кристина Морато
Непокорните диви (1)

Да умреш от любов

Много съм стеснителна. Никога не се осмелявам да покажа чувствата си към хората. Вземат ме за горделива и бездушна дива. И тогава още повече се затварям в себе си.

Мария Калас

„Питам се дали някой ден ще съм щастлива, или ще прекарам остатъка от живота си в борба за оцеляване, макар че, не мога да се оплача, правя го превъзходно. Бих предпочела да очаквам най-лошото и да имам най-доброто. Честно казано, в продължение на девет години вярвах, че ще го имам, а после открих… Как може човек да се окаже така измамен? О, не, вече преживях достатъчно превратности на съдбата. Всичко да върви по дяволите. Ала нощта? Какво става, когато затвориш вратата на спалнята си и останеш съвсем сама?“ Жената, която говори по този начин, е великата Мария Калас. За първи и последен път тя отваря сърцето си пред един журналист и приятел — музикалния критик Джон Ардоин. Годината е 1968-а и прочутата сопрано наблюдава безпомощна, краят на нашумелия си романс с единствения мъж, когото истински е обичала — Аристотел Онасис. Само няколко дни по-рано се е разхождала под ръка с гръцкия корабовладелец из частния остров Скорпиос. Докато сега гледа, тъжна и огорчена, как любовникът й урежда последни подробности във връзка със сватбата си с Джаки Кенеди, вдовицата на американския президент.

Историята на Мария Калас, най-великата оперна дива на XX век, е толкова трагична и пламенна, колкото и съдбите на героините, в които тя се превъплъщава на сцените на най-добрите оперни театри по света. Никой не може като нея, изживяла на собствен гръб ревността, отхвърлянето, дълбоката любов, вината и изоставянето, да влезе в кожата на Норма, Лучия или Виолета по толкова възвишен и драматичен начин. Калас запленява света, защото чрез своите колосални женски образи представя собствения си живот, белязан от страданието и разочарованията.

Публиката, която в продължение на десет години — от 1949-а до 1959-а, благоговее пред нея като пред богиня, натъжена следи как личният й живот се превръща в медийно шоу. Пресата, занимаваща се с живота на известните хора, открива златна жилка в тази не особено привлекателна и затлъстяла певица, превърнала се по магически начин в изваяна и ослепителна жена, която запленява един от най-могъщите мъже на света. Когато романсът й с гръцкия мултимилионер се появява на кориците на списанията, почитателите й забравят нейната зашеметяваща артистична кариера и започват безпощадно да я съдят. Преследвана от папараците, предадена от жалкия си съпруг и агент Батиста Менегини, Калас търси убежище в прегръдките на Онасис, когато кариерата й практически е приключила. „Не искам да пея, искам да живея“, не спира да повтаря тя. На трийсет и шест години, най-после свободна от връзки и ангажименти, тя се оттегля от сцената, извела я до славата, за да заживее като кралица в изгнание, което няма да се окаже толкова привлекателно, колкото си го е представяла.

Бурните й отношения с Онасис, внезапно отменените й участия, шумните й капризи, честите случаи, в които напуска сцената по средата на действието, спречкванията й с импресарии и театрални режисьори, болестите и ранната й смърт, причинена от злоупотреба със сънотворни лекарства, са част от легендата. Тези, които се възхищават от звездата и я боготворят, така и не й прощават, че в крайна сметка прахосва таланта си и изгубва гласа си. Драматичният финал на Калас, сама и в плен на спомените, е на висотата на гръцките трагедии, които я превръщат в мит. „Има хора, които са родени, за да са щастливи, и други, които са родени, за да са нещастни. Много пъти се питам: «Защо?»“, споделя тя малко преди смъртта си в парижкия апартамент, останала в компанията единствено на прислугата си.