Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (36)

35
За финал: Премести се, не си дърво

„За хората от Източна Европа решението да се преместят да живеят в Германия е лесно. За тях е добра възможност, но за нас не е така. Ние трудно напускаме страната си“ — ми „обясни“ една германка.

В първата част от констатацията си беше права, макар и да не осъзнаваше защо. Действително взехме това решение лесно. Но проблемът с решенията не е във вземането им, бавно — бързо, осъзнато или не — това няма никакво значение. Проблемът, та дори проблемите възникват тогава, когато започнеш да живееш с това решение. Мен то ме накара да осъзная, че няма значение къде съм — в България, в Германия или на остров Тамбукту, защото от себе си не мога да избягам. Където и да отида, мястото ще е различно, но аз ще съм си същата. Все така силно ще ме гони носталгията, все така неуморно ще кръстосвам в ума си познатите улици, все така ще водя мисловни диалози на чаша кафе в заведенията, които обичам, все така ще ме боли за пропуснатите спектакли и за разговорите, които те пораждат, все така…

Все така…

Все така…

Токова много все така… които спряха да ми се случват и от празнината душата ми тежко въздиша. С времето воплите позаглъхнаха, станаха тихи и слаби, сведени до мрънкане под нос, но от това не ми стана по-добре. Същността ми е надупчена като старо вълнено палто, проядено от молци. Но ако го вдигна към слънцето, лъчите му ще изрисуват уникална картина, картината на моя живот. И всяка дупка ще ми е взела, но и ще е прибавила нещичко към това, което съм.

Признавам си, че ако можех да се върна назад, никога нямаше да изоставя това, което имах, но вчера вече не съществува, утре още не е настъпило, така че остава само днес, тук и сега. А днес, тук и сега сме живи, здрави и обичащи се. Значи сме добре. Имаме всичко, за което си струва да се бори човек. Останалото са подробности. За някои те са важни, за мен все по-малко означават нещо. Затова се опитвам да не съжалявам за изминалото време, макар понякога да ми е трудно.

Казват, че всичко е такова, каквото сами си го направим — клише, имащо за цел да ни нахъса да се борим и променяме. Стават и чудеса, но чак пък толкова големи…

От опит съм научила, че нищо не е такова, каквото съм си представяла, че е. Може да е по-лошо, но не е невероятно и да е много по-хубаво. Дали ще е вашето обаче, няма как да прецените, докато не ви се случи. Затова не искам нито да ви отказвам, нито да ви надъхвам. За мен сблъсъкът с новата реалност беше челен, за вас може да е нежен като розово облаче, плуващо като лебед по синьо небе.

Човек трябва да опитва.

— Щом не ти харесва — премести се, ти не си дърво! — ми заявиха веднъж.

Не съм, истина е, но съм нещо близко до дървото. Може би храст или фиданка. Въпреки че не съм пуснала дълбоки корени, ми е трудно да се отлепя, защото животът ми е неразривно свързан с този на още двама души. Заедно сме в този кюп. Заедно поехме към това предизвикателство и заедно трябва да сложим финалната точка. Знам, че и това ще стане, само не знам кога и накъде ще ни отвее вятърът.

Ще поживеем, пък ще видим!

Както и да е. Мен не ме мислете, но чакайте, преди да съм се отплеснала и забравила, да нахвърлям няколко последни щрихи, които биха ви били полезни:

1. Проверете дали в близост до мястото, където живеете, няма Migrationsberatung. Там могат да ви помогнат при въпроси и първи стъпки в Германия, включително и при попълването на формулярите за така лелеяните от всички нашенци тук детски надбавки. Ако ли не, можете да ги изтеглите от интернет. За улеснение са ги пуснали и на български (https://www.arbeitsagentur.de/familie-und-kinder/downloads-kindergeldkinderzuschlag). Подават се във Familienkasse.

Към тях си пригответе и:

— документ от родното Социално подпомагане, че не получавате детски надбавки в България. Ако вземате такива, ще ви приспаднат сумата от тукашните пари, определени за децата. Също там попълвах формуляри Е401 и Е411;

— акт за раждане на детето, свидетелство за брак или съдебно решение за развод (многоезични или преведени на немски). Ще са ви необходими не само за детските;

— адресната регистрация на подаващия молбата родител, която трябва да съвпада с тази на детето. Прибавете и идентификационните им номера, както и социалноосигурителния номер на подателя;

— договор за работа или последните няколко фиша от заплатата и договор за наем.

2. Ако детето или децата ви ходят на училище, не забравяйте да им вземете удостоверение за завършен училищен клас. В Германия ваксините не са задължителни, с изключение на тази за менингит, а препоръчителни. Освен това има известни различия в имунизационния календар. Въпреки това е добре да направите превод на наличните. Те не им говорят много, но когато ходят на екскурзии, им ги искат.

3. Преведете си дипломата. Има възможност и да ви признаят стажа, натрупан в България, но за това можете да разпитате някой счетоводител.

4. Не забравяйте след пристигането си в кратки срокове да си запишете термин за регистрация в общината. Процедурата е задължителна за всички, които пребивават повече от 3 месеца на територията на страната или са започнали работа. Има глоба за неспазване на срока. На място ще ви питат дали сте религиозни, защото, ако сте, ще плащате 20 евро месечно данък „църква“.

5. Няма измъкване и от налога за радио и телевизия, който се плаща всеки месец и възлиза на 18,30 евро. Да не се учудите, когато ви дойде бележката по пощата за дължимата сума.

6. За нищо на света не теглете филми!

7. Има няколко предложения за бг интернет телевизия. Не излиза скъпо. Ние плащаме по 6 евро месечно.

8. Знам, че и намирането на квартира живо ви интересува, но по тази тема не знам какво да ви кажа. Трудно е, много трудно. Обявите са малко, търсенето огромно, цените скачат от година на година… Мога само да ви пожелая да случите на съседи и коректни хазяи.

П.П. Вероятно не съм отговорила на всичките ви въпроси, може би едва съм повдигнала завесата на живота в Германия. Но знам в чии сигурни ръце да ви оставя. Там ще намерите всичко, което ви вълнува, че и много повече. Фейсбук групата БГ мами в Германия е правилното място. Мамите действително са изключително отзивчиви и готови да помогнат.

Хайде, останете си със здраве и по-малко мислене, повече действие, пък:

„Каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“.

Послепис на послеписа: Според самоучителя по писане, за който вече споменах и който и аз не знам защо от време на време чета, това е напълно безсмислен текст, който никой няма да издържи до края. Напълно съм съгласна. Няма екшън в него. Никой не е убит, всички са живи и в добро разположение на духа. Затова отивам да се изпльоскам на диванчето, да си вдигна краката на масата и да си пусна в прохладата на малките прозорци и дебелите зидове някой филм. Че на лаптопа ми му завря чайникът, а и моят също. Или, както обичаше да казва колега журналист, мир на душата му: ще вдигам гълъбите!

Този път наистина:

КРАЙ

И БЕЗ СТРЕС!