Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (33)

32
Пипането е разрешено

Най-големият плюс на Германия за мен е местоположението й. Куп държави са ти на кола разстояние. За час-два си в Дания, за 5 в Швеция, за 4 в Полша, за 5 в Холандия, 7 — Белгия, наблизо са и Австрия, и Чехия. И това, ако си в този ареал, който обитаваме ние. В южната част пък се наслаждават на възможността да пътуват бързо и лесно до страни като Швейцария, Испания, Англия, Франция и т.н.

Вероятно заради това хората са непрекъснато в движение. За съжаление, в това отношение в България сме малко изостанали. Затова вместо да си водим хлапетата в музеите, ги мъкнем да се забавляват в детските центрове в моловете, но и на това ще му се види краят някой ден.

През почивните дни рядко оставаме вкъщи. Намираме за нормално да пътуваме час, час и половина, за да пием кафе например или да се срещнем с някого за безцелна разходка. Тук просто има къде да се ходи и какво да се види. Изобилства от всякакви по рода си паркове, зоологически градини, аквариуми, атракциони, ферми, забележителности, зелени пространства… Само пари да имаш, защото напук на широкоразпространеното мнение, никак не е евтино.

По принцип не съм голям почитател на музеите. Предпочитам да наблюдавам живота с днешна дата. Обичам улиците, къщите, кафенетата, парковете, хората… И въпреки че не ми харесва да се ровя в нечие минало, подредено зад витрини, не мога да отрека, че тукашните музеи предлагат друг тип забавление. Те са интерактивни и разчупени. Не залагат на статиката, а на така любимия на децата принцип — око да види, ухо да чуе.

Да пипаш не е забранено.

Точно такъв е примерът с „Климахаус“ (Klimahaus) в Бремерхафен, Германия. В него не само че не е забранено да се пипа, но е и препоръчително.

Както става ясно от името, този музей е свързан с климата. За мен той е перфектен пример как не само децата, а и цялото семейство могат неусетно да научат куп любопитни неща, при това от първа ръка.

Посетителите се движат през девет различни климатични зони на планетата. Тръгвайки от Бремерхафен, те преминават през Швейцария, Италия, Нигерия, Камерун, Антарктида, Самоа, Аляска, Лангенес. През цялото пътуване буквално усещате характерното за съответната точка от планетата време. Влажността на въздуха, температурите — всичко е едно към едно.

На места не се диша от жега, затова задължително си носете бутилка с вода, на други тялото ти замръзва. Освен че „съпреживявате“ климата, но и долавяте миризмите на различните места, запознавате се с традиционни предмети и обичаи. В Швейцария дори можете да издоите крава, при това в типичната среда, където млякото е примесено с мирис на обор. В Италия пък те чакат да простреш прането, след което се оказваш заобиколен от овце, препречили пътя на кола.

Най-тежко е положението в африканските държави. Никога не съм била на този континент и запознаването ми с характерните му климатични особености ми помогна да разбера какво означава тежък живот.

В България не трябва да се оплакваме…

ЗА НИЩО!

Не можех да си поема въздух от горещината и влагата. В някакъв момент имах съвсем реалното усещане, че сетният ми час е дошъл. Признавам, потърсих бърз изход и съвсем безславно избягах от жежкия ад на Африка. Това всъщност не е лесно, тъй като музеят е изграден почти като лабиринт. Вървиш по черни коридори, следваш стрелки, навсякъде врати… къде влизаш, откъде излизаш, в някакъв момент му изгубваш края. Затова, ако страдате от клаустрофобия, по-добре изобщо не тръгвайте на това пътешествие във времето и пространството.

Ако обаче успеете да се справите със задачата, получавате приятното усещане, че сте „били“ на всички тези места и сте с идея по-напред с общата култура. За това чувство, разбира се, измамно, спомагат множеството снимки, „илюстриращи“ всяка област. Освен тях са разположени и монитори, на които можете да гледате интервюта и филмчета. Има и информационни табла на немски и английски, от които научавате интересни факти за наблюдаваните обекти.

Освен различни държави са представени и отделните климатични епохи. Естествено, има динозаври. Един от техните най-едри представители ви посреща още на входа на музея. Други, по-малки, се скатават в едно от изложенията, които препоръчвам да разгледате, преди да се отправите на обиколката тип сървайвър.

В „Перспективи“ те запознават с историята на климата от възникването на Земята преди 3,9 млрд. години до 2050-а. В „Елементи“ над 100 експоната онагледяват комплексни взаимовръзки и впечатляващи феномени.

Три зони, девет стаи, един човек, много хора, всички хора — това са опорните думи и съдържание в изложението „Шансове“.

И накрая, когато каталясате от толкова ходене и гледане, на ваше разположение са кафене и ресторант.

Важна подробност: Вещите си оставяте на входа на всички музеи. Можете да вземете със себе си само основни като паспорти, пари и телефони в специално предоставена за целта торбичка. И пак казвам — не забравяйте вода. Обиколката отнема не по-малко от 2 часа.

Забавлявайте се, стига да имате път към Бремерхафен! Ако така и така сте в района, отбийте се и в съседен Бремен, в който определено има какво да се види. Едва ли ще ви изненадам със заявлението, че в него е „издигната“ прословутата бронзова статуя на приказните Бременски градски музиканти от Братя Грим. Само че ако не знаете къде да я търсите, има голяма вероятност да я пропуснете. Затова ще ви подшушна, че се намира зад ъгъла на западното крило на старото кметство. И още един жокер — гледайте в ниското. Ще се ориентирате по насъбралото се множество от чакащи за снимка хора. Всеки път там откривам и Българските музиканти, които никак не са лоши.

Отвъд музиката и архитектурата на стария град в покрайнините на Бремен се намира най-големият в Европа Рододендрон парк. Прекрасен е. Изумителен. Цъфтежът е в апогея си май — септември, имайте го предвид.

Ако смятате, че на децата няма да им е интересно да гледат дървета и храсти, колкото и красиви да са те, заведете ги:

На сафари в Серенгети!

Ако имате някое излишно евро за харчене, това е добро място да се разделите с парите си. Спокойно, не ви пращам чак в Танзания! Африканското приключение си има свой аналог и на Стария континент и то се намира сравнително близо до Хановер. Въпреки далеч по-скромните си мащаби, германският Серенгети парк е достатъчно впечатляващ, а изживяването — запомнящо се. Разположен на площ от 20 000 квадратни метра по него свободно бродят 1500 животни. Слонове, мечки, носорози, зебри, маймуни, камили, щрауси, кенгуру, якове, бизони и какви ли не още екзотични гадини — и вие сред тях.

Не е ли велико?

Да се движиш сред диви животни, да пипаш мокрите им носове или да галиш кадифената им козина, си е преживяване един път. Е, без лъвовете и тигрите. Те не си падат по човешката компания. Напълно разбирам и подкрепям тяхната самодостатъчност.

Ние, хората отдавна не сме за търпене.

За сметка на това понита, сърнички, козички и всякакъв друг едър и дребен рогат добитък душа дават да си напъхат муцунките в ръката ти с тайната надежда да получат нещо за хапване. Сред феновете на двукраките същества са и жирафите, благосклонно преклоняващи шии до нивото на най-дребните представители на човешкия род, децата.

Обиколката става с кола, вашата собствена или ако нямате такава или пък ви е страх да не ви я издраскат, вариантът е да ползвате сафари автобус. Можете да стоите до дадено животно почти колкото време желаете, можете да го погалите, да снимате и т.н. Естествено, този номер не върви при хищниците. Там е задължително добре да сте се барикадирали и фотографирането става само през стъклото.

Нали съм българка, т.е. забраните са за другите, но не и за мен, реших че лъвовете са далеч и нищо не ми пречи да открехна лекичко прозореца, колкото да провра камерата. Веднага довтаса разлютен германец в джип и ми каза нещо много лошо. Не го разбрах, но съдейки по тона, с който ми нареждаше, не ме поздравяваше с „Добре дошла“.

Имаше оръжие, не спорих с него.

Далеч не толкова „страшно“ е при останалите животни. На една от множеството поляни можеш да спреш, да слезеш и да си „поиграеш“ със сърничките и козлетата. Последните са ужасно нахални. При желание можеш и да им купиш храна.

Повярвайте ми, това сливане с природата е огромна атракция не само за децата. За пръв път видях как слон поема с хобота си храна от човешка ръка. Актът на това моментно сливане беше изключително нежен.

Това огромно животно подхождаше към подаденото му парче ябълка с толкова внимание и деликатност… Просто невероятно.

Наблюдавах и как жираф си пъха главата през шибидах и как елен с огромни рога се опита да направи същото упражнение, само че през прозореца. Добре че не успя, защото не знам как щяха да го вадят после.

Голямата емоция е при малките видове маймунки. Можете да се разхождате между тях, но внимавайте — опасни бандити са. Носете си раницата отпред, съветват от охраната. Но за сметка на това, ако сте завъдили някой дребен добитък в косата си, веднага ще ви се притекат на помощ. Добри души.

За по-смелите, но не съм от тях, затова не мога да кажа как е, има и по-екстремни маршрути, по които се преминава с джип. А когато се наситите на дивата природа, ви очакват 40 атракциони за малки, големи и още по-големи момичета, момчета и техните родители. Един ден не стига, за да се обиколи всичко, а емоцията те държи дълго. Затова можете да отседнете в бунгалата в комплекса.

Ако пък не сте търсач на силни усещания или средствата ви са ограничени, веднага отиваме:

На лов за буболечки!

Ягодовата ферма е голям хит в нашия регион. Там се произвежда всичко, което може да бъде изстискано от този плод, че дори и повече. И разбира се, се продава на цени, достойни за тази малка червена царица.

Ах, как само ухае сладкото, което бъркат на момента. Божествено е. Гарнирано с хляба, произвеждан на място… Хм, не е за хора със слаби сърца и плитки джобове. Не знам само какво се получава, ако цялата тази чудесия бъде полята с ягодова бира. Както можете да се досетите, и тя е тамошно изобретение, бутилирано в тази плевня, превърната в скъпо струваща атракция. Освен халето за храна и сувенири има и голям „заден“ двор, където децата да се забавляват, докато родителите похапват.

Нека само ви кажа, че „черешката на тортата“ в тази винаги препълнена ферма е лабиринтът в царевичака. Гениално! Наистина. Плащаш си, при това доброволно, е, 2 евро, но си плащаш, за да се скиташ по тайни пътеки и да си проправяш път през стъбла, на моменти двукратно надхвърлящи собствения ти бой. И това — в търсене на… е, не е на свещения Граал, а на някакви си буболечки.

Всяка от тях има буква, която, щом откриеш, записваш в даденото ти на касата листче. Когато събереш всички, сглобяваш зададената дума и излизаш. Ако не ти се тръгва още, по средата на нищото, пардон — на лабиринта, има детска площадка с люлки и пързалка за хлапетата и беседка за „слънчасалите“ родители. В близост до изхода пък може да качите мъника или мъниците да „покарат“ трактор, та идилията да е пълна.

Само да вметна, че карането на трактор тук е голяма мания. Но за предпочитане е да го шофираш, отколкото да се возиш. Можеш да си вземеш за едно кръгче из черните пътеки дори „Порше“, червено. Голямо подскачане пада, но е забавно преживяване, особено за градски чада като нас.

Да се върна на лабиринта. В началото, докато стъблата са ниски, разходката е приятна. Крачиш смело по пътеките и гледаш близките къщи. Но често се оказват задънени. Трябва да се прави избор. И когато погледът ти започне да се блъска в зеленото на листата, кефът се измества от лека досада.

Не знам чий гений е стигнал дотам, че да взема пари за „лов на буболечки“, но знам, че няма да повторя.

Това не означава, че не се възхищавам на всеки, който успява да продава идеите си, колкото и щури и нелепи да изглеждат те на пръв прочит.

Винаги ме е дразнило, че всички умеят да правят от нищо нещо и да го продават за още по-голямо нещо, освен нас, българите, с малки изключения.

Защо не се справяме с тези маркетингови трикове? Не ни идва на ум, нямаме желание или… Защо?

Веднага ще дам пример.

Едно от събитията, което не е за изпускане, се случва в Бад Сегеберг, градче в северната част на Германия, наброяващо 16 000 жители. Но през летните месеци тяхната численост рязко нараства, стигайки до 372 000. Така е от 1986 г., когато на някой велик и далновиден германски ум му идва щурата идея да поставя спектакъл. Не какъв да е, а грандиозен, див и съвсем като истински. Звезда в него е Винету, великият вожд на апачите, и неговите най-добри приятели. И трябва да ви кажа, че билетите свършват почти веднага след като ги пуснат в началото на годината.

Тази мащабна продукция е голям хит, направо огромен. В нея има от всичко по много — индианци, каубои, добри, лоши, коне, стрели, дори прелитащ над главите на публиката орли.

Играе се всяка година от юни до септември, като историята търпи промени, за да не се губи интерес. На края на всяко представление, които са около 70 на сезон, публиката може да слезе на сцената да поздрави актьорите и да се снима с тях.

Купонът е голям, не само за децата. Всички идват подготвени — носят си възглавници за дупетата, одеяла, защото все пак говорим за германско лято, и храна. Направо като за пикник. Но и да нямате запаси от нещо за хапване, няма страшно. Организаторите са се погрижили — вурстове има винаги и навсякъде.

Спектакълът трае 3 часа. Играе се на специална амфитеатрална сцена, изсечена в скалите. Е, не в тези на Гранд каньон, но усещането за атмосфера го има. Най-големите фенове са облечени като героите от сцената, забили са и по някое перо в косите.

А актьорите са като истински. Направо са излезли от едноименния филм с Гойко Митич „Винету“. Всъщност той участва в тази продукция десетилетия наред. Влиза в нея през 1992 г. и остава до 2006-а, с което оглавява класацията като най-дълго задържалият се Винету в историята на цялата постановка.

Странно е чувството да наблюдаваш цялата тази индианско-американска история, разигравана в никому непознато място, намиращо се нейде в Северна Германия. Но пък, когато се замисля, самият й създател Карл Май няма много общо, да не кажа направо нищо, със своите герои и случки.

Ако пък пътят ви отведе в Хамбург, задължително си направите гранде разходка из Музея на миниатюрите. Ще останете очаровани. Това с право е една от най-посещаваните атракции в този град, изградена върху площ 7000 квадратни метра. От откриването му през 2001 г. досега са го разгледали над 40 милиона души.

Препоръчвам да си запишете час и да си купите билети онлайн, както и да му отделите повечко от времето си. В никакъв случай това място не е за туристическа обиколка между другото. Детайлите, на които си струва да се обърне внимание, са хиляди.

Не бързайте.

Обикаляйте и гледайте.

Макетите изискват цялото ви любопитство и вглеждане. Те разказват истории, които ще разгадаете само ако сте наблюдателни. Всичко е изпипано до съвършенство. Изумително, особено като се има предвид, че фигурките са не по-големи от сантиметър, а броят им е близо 300 000. И признавам, създателите им не са лишени от чувство за хумор. Не бях единствената, която надничаше под полата на наведената над капака на колата си руса кака. Само не разбрах някои хора защо не затварят вратата, когато са в тоалетната… какво като са нейде в планината? Май в Алпите беше.

Нищичко от цялата житейска гама не е пропуснато. Животът е представен с цялото му битие — от А до Я. И щом слънцето залезе и настане мрак, се вдигат пердетата на чуждите домове и можеш да наблюдаваш как протича вечерта. Виждаш какво се случва във вътрешността на новата Филхармония в Хамбург, която отваря „врати“ за любопитни погледи, наслаждаваш се на северното сияние във Финландия, как изригва Везувий в Италия. И това далеч не е всичко. Можеш да „караш“ лодка по реката, да „поиграеш“ на рулетка в Лас Вегас с неговите над 30 000 светлини, да се насладиш на нощен Рим. Функционираща фабрика за шоколад и фестивал на открито с участието на DJ Bobo привличат погледите. Скандинавия, Швейцария и австрийските Алпи, Монако, Прованс и Южна Америка допълват пътешествието. Готвят се Централна Америка и Карибите. Азия трябва да е готова до края на 2026 г. После идва ред на Англия, Франция и Бенелюкс. Обмисля се Близкият изток или пък някой футуристичен пейзаж. Ще видим…

Всеки от представените светове е фокусиран върху тема, която най-пълно го характеризира. Но безспорно най-впечатляващо е летище Knuffingen, разположено в средата на Алпите. От него непрекъснато излитат и кацат самолети. Намирането на решение как точно да бъде осъществена тази реалистична симулация е отнело на екипа 6 години. В музея се намира и най-големият модел на железница в света. Влакове се движат през всички страни. Минават и през Италия — предлагаща слънце, плажове, планини, древни градове и сгради. Засега представена от Рим и Венеция. До тях е и китното Монако.

Не мога да разкажа за всичко, което е интересно да се види в този край на света. Огромни паркове с атракциони, зоологически градини и аквариуми, музеи на всичко, за което бихте се сетили, че и отгоре, галерии, замъци, градини, еко пътеки и какво ли още не. Има и Ханза парк, и магарешки парк, и парк за тигри, и парк за диви животни, и парк за… за всичко си има по един парк. Ако се спра дори накратко на всичко, което сме посетили през годините, не само в Германия, но и в околните държави, ще се получи самостоятелна книга. Примерите са неизчерпаеми.