Себастиан Фицек
Терапията (54)

Петдесет и трета глава

За съжаление вратата на бараката с генератора се заключваше само отвън. Не знаех какво възнамерява да направи Изабел, каква сила притежава и какво смята да причини на Йози. Бях почти сигурна, че ако ни потърси в бараката, сме загубени. Постройката беше без прозорци, вътрешността й се обхващаше с един поглед. Запитах се дали пък да не се скрием зад тракащия генератор, който за щастие заглушаваше всички други шумове. Ала в празното пространство между генератора и ламаринената стена нямаше място и за двете ни.

— Какво ти е причинила тя? — попитах Йози, докато търсех някакъв изход от капана.

— Тълкувай знаците — отговори малката, но в гласа й липсваше предишната арогантност.

— Сега нямаме време за тълкуване на знаци — троснах й се аз. — Ако искаш да ти помогна, трябва да ми обясниш какво ни очаква! Веднага ми кажи какво ти е сторила майка ти!

— Отрови ме — отговори тихо момичето.

Обърнах се стреснато, защото ми се стори, че съм чула шум пред бараката.

— Но защо, за бога? — попитах, докато вървях към вратата.

— Защото бях лоша. Защото се държах зле в Сакро.

— Какво си направила?

— Потече ми кръв. А мама не иска да кървя. Иска да остана завинаги малкото й момиченце. Заяви ми, че ако порасна, само ще й създавам ядове.

Разтърсен от ужас, Виктор изпусна листовете на пода на волвото.

— Разбирате ли сега? — попита Ана.

— Да. Мисля, че да — отговори с пресекващ глас той.

Изведнъж частите на пъзела се наредиха по местата си. Кръвта в банята. Отровата. Изабел. Възможно ли беше това? Нима съпругата му е искала да попречи на собствената им дъщеря да порасне? Наистина ли Изабел беше душевноболна? Наистина ли беше давала отрова на Йози, за да остане завинаги безпомощно малко момиче, за което да се грижи?

— Откъде знаете всичко това? — попита Виктор. — Какво общо имате с тази страшна история?

— Не мога да ви кажа — отговори Ана. — Трябва да прочетете историята докрай, за да разберете.

Виктор посегна отново към листовете в краката си. Трябваше най-сетне да узнае как завършва кошмарът, започнал за него преди четири години.