Себастиан Фицек
Терапията (52)

Петдесет и първа глава

След кратка закуска рано сутринта Шарлоте и аз тръгнахме към гарата. Качихме се на влака, който трябваше да ни отведе във Вестерланд. Там изгубихме цял час, докато убедих един стар рибар да ни прехвърли на остров Паркум. До пристигането ни на острова не знаех защо Шарлоте ме води тук. Само подозирах, че е решила да сложи край. И че краят ще бъде точно тук, в отдалечеността и усамотението на Паркум.

Щом отново усетихме твърда почва под краката си, се случи нещо необикновено. Състоянието на Шарлоте рязко се подобри. Очевидно морският въздух и ужасният климат на Северно море й се отразяваха добре. И сякаш за да потвърди видимата промяна, тя ме помоли да й направя услуга. „Вече не ме наричай Шарлоте. Тук, на моя малък остров, аз нося друго име.“

— Йози? — Виктор вдигна глава и Ана се усмихна.

— Естествено. И двамата знаехме от самото начало за кого става дума в историята, нали?

— Но това е невъзможно. Няма как да сте били с Йози на Паркум. Присъствието ви не може да остане незабелязано. Щяха да ми кажат…

— Сигурно. — Ана го гледаше, както лекар гледа слабоумен пациент и се опитва да му внуши, че всичко ще е наред. — Продължавайте да четете.

Виктор се подчини на заповедта.