Себастиан Фицек
Терапията (41)

Четирийсета глава

Откакто се помнеше, Виктор не се беше озовавал в ситуация като тази. Целият му живот беше хванат в мъртвешка хватка. Не за първи път пациентка прекрачваше границите и се опитваше да го омотае в мрежите си. Но в основата на всички досегашни намеси в личния му живот личеше патологичен, ясно разпознаваем образец. Докато при Ана заплахата идваше от скритото, от необяснимото. Какво искаше тя? Защо се бе представила с името на убита студентка? Защо бе излъгала дори съпругата му? И най-важният въпрос: Какво общо имаше всичко това с Йози?

Виктор съзнаваше, че е пропуснал нещо. Всички събития от последните дни бяха свързани едно с друго, преплитаха се и образуваха мрежа. Следваха невидим план и той щеше да го разбере само когато подредеше брънките на веригата в правилния ред. А това не му се удаваше.

Поне физически се чувстваше по-добре. От вчера не беше пил нито капка чай. Остана дълго под душа, после облече чисти дрехи.

Крайно време е да пусна пералнята, помисли си той, когато нахлузи отново старите си дънки „Левис“. Преобърна джобовете им и изхвърли всички носни кърпички, които се бяха насъбрали. На пода падна малко листче и още когато се наведе да го вдигне, Виктор си спомни, че през последните дни го беше забравил. Хартийката бе изпаднала от портмонето на Ана, но тогава само я прибра в джоба си, без да я погледне. Беше сгъната като малко любовно писмо, каквито тийнейджърите си пъхат под чиновете. Не знаеше какво да очаква, но въпреки това изпита разочарование, като прочете редицата числа. Тя можеше да означава всичко: цифров код за банков трезор, номер на банкова сметка, парола за интернет достъп или — което беше най-близко до ума — телефонен номер.

Виктор забърза към кухнята и задъхан вдигна слушалката. Бавно набра номера, подготвен вътрешно веднага да затвори, ако някой отсреща вдигне телефона.