Себастиан Фицек
Терапията (33)

Трийсет и втора глава

Виктор изстена и падна тежко на дивана.

Какво ставаше с него? Какво ставаше на този далечен остров?

Вдигна колене към лицето си и ги обгърна с ръце.

Господи!

Не само че се обливаше в пот, ами и отново го разтресе. Добрата приятелка треската не закъсня да се появи.

Какво става с мен? Никога ли няма да науча истината за Йози?

Тя искаше да те отрови, повтаряше му вътрешният глас. Парацетамол — отговаряха угризенията на съвестта.

Мина доста време, докато треската отслабна. Най-сетне успя да се изправи.

Нареди порцелана и каната с изстиналия чай върху таблата и се запъти към кухнята. Погледът му беше впит в двете чаши. Забрави прага на стаята, спъна се и таблата падна на пода. Чаят се разля по паркета. Вече нямаше възможност да провери подозренията си. Но беше сигурен какво е видял, преди каната да се изпразни.

Чашите. И двете бяха пълни до ръба. Беше готов да се закълне, че Ана изобщо не се е докоснала до своя чай.

Още преди да отиде в кухнята за кърпа, за да избърше течността от пода, чу характерното скърцане и стържене на старомодния факс.

Остави таблата и парчетата на пода и се втурна като обезумял към дневната. Още отдалеч разбра, че нещо не е наред. Вдигна единствения лист, изхвърлен от факса, и го поднесе към настолната лампа. Обърна го няколко пъти, но напразно. Дори микроскоп не би показал нещо повече. На факса нямаше нищо. Никаква картина. Никаква следа от рисунка на дъщеря му. Само дълга черна линия.