Себастиан Фицек
Терапията (15)

Четиринайсета глава

Виктор внимателно остави слушалката и се запъти към дневната, като се олюляваше, сякаш ходеше по палубата на кораб при бурно море.

— Лоши новини ли получихте?

Ана вече беше станала и се приготвяше да си отиде.

— Не знам — отговори Виктор и това беше истината. — Тръгвате ли си?

— Да. Сеансът с вас отново се оказа по-изтощителен от очакванията ми. Мисля, че ще се прибера в хотела и веднага ще си легна. Искате ли да продължим утре?

— Да. Може би.

След телефонния разговор с Кай Виктор вече не беше сигурен какво иска.

— Най-добре се обадете по телефона. Малко съм изостанал с работата си. Освен това вече не практикувам, както ви казах.

— Добре.

Виктор изпита чувството, че Ана търси по лицето му някаква промяна. Ала не допусна да се забележи дали е учудена от новия обрат в настроението му.

Когато Ана си отиде, Виктор направи опит да се свърже с жена си в Ню Йорк. Но още преди да намери в електронния си списък телефонния номер на хотела й, телефонът му иззвъня за втори път този ден.

— Забравих нещо, Виктор.

Кай.

— Няма нищо общо с нашия… искам да кажа, няма нищо общо с Йози. Но трябва да ти го кажа веднага, преди да дойде зимата и да причини непоправими вреди.

— Какво се е случило?

— Обадиха ми се от частната ти охранителна фирма. Не могли да намерят нито теб, нито Изабел.

— Да не са влезли крадци?

— Нещо подобно. Но не е влизане с взлом. Само повредено имущество. И не се безпокой, не става въпрос за вилата ви.

— А за какво тогава?

— За бунгалото. Къщичката в Сакро. Някакъв скитник е счупил стъклото на задната врата.