Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (69)

67.

Комисар Пен, абсолвентките, Род, Алекс, Мюриъл и Лори бяха в трапезарията, когато Робърт Пауъл се появи.

— Колко смълчани сте всички — отбеляза той. — Но е разбираемо. Преживявате голям стрес. — Направи пауза и ги огледа един по един. После добави: — Аз също.

Джейн се готвеше да влезе в трапезарията.

— Джейн, извини ни за малко и затвори вратата. Ще обсъдя някои неща с моите гости.

— Разбира се, сър.

Пауъл се обърна към присъстващите:

— Някои от вас смятат ли днешния ден за толкова прекрасен, колкото и деня на галавечерта? Помня как Бетси седеше с мен на масата сутринта. Поздравявахме се, задето сме избрали такъв хубав ден за тържеството. Откъде да си представим, че до следващото утро Бетси ще бъде мъртва, убита от външен човек. — Замълча. — Или не е бил външен човек? — Изчака и понеже отговор не последва, бързо продължи: — Да видим дали правилно съм запомнил всичко. Днес следобед ще бъдат интервюирани Реджина и Нина. Към четири и половина абсолвентките ще са с рокли — реплики на тоалетите им от галавечерта, и ще ги снимат на фона на фотографии и записи от събирането. Моят добър приятел Джордж Къртис ще бъде до теб, Алекс, и ще споделя впечатления от онази нощ. — Обърна се към Лори. — Точен ли съм дотук?

— Да — потвърди тя.

Пауъл се усмихна.

— Сутринта Алекс ще ме интервюира в присъствието на абсолвентките. Очаквам и се надявам за всички ви да е доста интересно. Особено за една от вас — усмихна се той бегло. — Що се отнася до по-късно тази вечер, всички присъстващи на масата, с изключение на комисар Пен, ще преспите тук. След като и последните кадри за днес бъдат заснети, абсолвентките ще бъдат откарани една по една до хотелите им. Ще си опаковате багажа и ще освободите стаите. Багажът ви ще бъде свален в колите. Вие решавате къде да вечеряте — за моя сметка, естествено — но моля да се върнете преди единайсет часа. Ще пийнем по едно заедно и ще се оттеглим по спалните тук. Искам утре всички да сте свежи и добре да чуете какво ще кажа. Ясен ли съм? — Присъстващите кимнаха. — На ранния обяд ще ви връча обещаните чекове. После на една от вас може да се наложи да използва своя, за да наеме господин Бъкли. — Усмихна се ледено. — Шегувам се, разбира се — добави той. Обърна се към Нина. — Не се налага да делиш една кола със скъпата си майка. С Мюриъл ще вечеряме заедно. Време е да загърбим миналото.

Мюриъл се усмихна ласкаво на Пауъл и погледна победоносно Нина.

— Е, стига сме говорили делово — отсече Пауъл. — Да се насладим на обяда. А, ето я и Джейн. Приготвила е зеленчукова крем супа. Ненадмината е. Същински нектар за боговете.

Беше им сервирана при пълно мълчание.