Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (62)

60.

Силно угрижена, Реджина търсеше Джош Дамяно. Завари го да чисти с прахосмукачка огромната всекидневна. Спомни си как Бетси обичаше да го нарича „салон“. Преди да се омъжи за Робърт Пауъл, единственият салон, който е посещавала, бе фризьорският. Така говореше мама по адрес на Бетси, спомни си Реджина.

Джош вдигна поглед, видя я и спря прахосмукачката.

— Очаквах да ме потърсиш, Реджина — обяви той с весела усмивка.

Реджина бе включила айфона и записваше всяка дума.

— Виждам, че се занимаваш с различни неща, Джош: шофираш, прислужваш, шантажираш… Талантите ти очевидно са безбройни.

Усмивката изчезна от лицето на Джош.

— Внимавай, Реджина — предупреди я той суховато. — Помагам из къщата само защото господин Пауъл отмени идването на приходящата прислуга до четвъртък, когато всички ще си заминете.

— Не ти се нрави да слугуваш, а, Джош? — продължи Реджина. — А да изнудваш? Повече ли ти харесва?

Джош Дамяно не трепна.

— По-скоро виждам в това начин да те защитя от обвинение в убийството на Бетси Пауъл. Предсмъртното писмо на баща ти е достатъчно силен мотив да я убиеш. И не забравяй: многократно лъга полицията, че не си намирала никаква бележка от него.

— Така е, нали? — съгласи се Реджина. — От друга страна, направих огромна услуга на Робърт Пауъл, като не го казах. Това хрумвало ли ти е? От бележката е видно, че е насърчил съпругата си да подхване любовна връзка с баща ми, за да му съобщи уж „вътрешна“ информация за неговото начинание. В резултат баща ми загуби цялото си състояние и така косвено оправда семейство Пауъл.

— И какво от това? — озадачи се Дамяно.

— Излъгах сина си в разговора, който си записал в колата. Имам още едно копие от бележката на баща ми. Правя ти предложение: върни ми оригинала и ще сме квит. В противен случай още днес ще занеса моето копие и твоя запис на полицейски комисар Пен и ти ще се озовеш зад решетките. Най-вероятно си записал разговорите и на останалите. Обзалагам се, че и те биха предоставили записите на властите.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Бях на петнайсет, когато намерих бележката. Самоубийството на баща ми сложи началото на бавното западане на мама. Щеше да си отиде по-бързо, ако подозираше, че е имал връзка с Бетси.

Джош Дамяно се насили да се усмихне.

— Още една причина с радост да приемеш поканата да спиш в къщата след галавечерта и да си отмъстиш на Бетси.

— Само дето Бетси Пауъл не заслужаваше да жертвам остатъка от живота си заради нея, като попадна в затвора. Имам клаустрофобия. Дано ти да нямаш.

Без да дочака отговор, тя напусна салона. В коридора обаче се разтрепери неудържимо.

Дали щеше да даде резултат? Това бе единствената й надежда. Отиде в спалнята, където щеше да прекара нощта, заключи вратата и провери телефона си.

Батерията беше паднала.